Р Е Ш Е Н И
Е № 4475
гр. Пловдив, 20.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на двадесети ноември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 16215 по
описа за 2017 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът
е сезиран с обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД, предявени от Ц.Д.Г. и Р.В.Г. против Й.Д.Д. и
Г.В.Д., както и с насрещен иск, с правно основание чл.74, ал.2 ЗС, във вр.
чл.72, ал.1 ЗС, предявен от Й.Д.Д. и Г.В.Д. против Ц.Д.Г. и Р.В.Г..
Ищците
твърдят, че са придобили по време на брака си процесния недвижим имот, а
именно: ЦЕЛИЯ ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ - над избения, обозначен по нотариален акт №
******* по описа на н. при ПРС като
„втори“ етаж, със застроена площ от 119,24 кв.м., състоящ се от хол, кухня, две
спални, два коридора, две тераси и санитарни помещение, ведно с ½ ид.ч.
от общите части на сградата, който жилищен етаж се намира в жилищна сграда,
построена в югоизточната част на УПИ ******,
от квартал ***, по регулационния план на град ********, одобрен със Заповед №
********, по силата на сключен на ***договор за покупко-продажба от продавача
М. М. Х., обективиран в нотариален акт, която от своя страна се легитимирала
като собственик на същия имот с нотариален акт № ********* по описа на СВ
Пловдив. Сочат, че имотът се ползвал от ответниците без правно основание.
Ищците изпратили писмена покана до ответниците да им предадат владението върху
имота в петдневен срок от получаването. Поканата била получена от ответниците
на 01.09.2017 г., като след изтичането на предоставения от ищците срок имотът
продължил да се ползва от ответниците. В поканата било отправено и искане за
заплащане на обезщетение за възпрепятстване от ползване в размер на 300 лева
месечно. Претендират заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на
имота за периода от 01.09.2017 г. до 30.09.2017 г. в размер на 300 лв.,
обезщетение за лишаване от ползването на имота за периода от 01.10.2017 г. до
датата на подаване на исковата молба – 11.10.2017 г., в размер на 120 лв.,
както и по 300 лв. месечно от датата на подаване на исковата молба в съда –
12.10.2017 г. до предаване на владението на имота от ответниците. Предвид
изложеното ищците молят за уважаване на предявените искове с правно основание
чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД. Претендират разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответниците Й.Д.Д. и Г.В.Д. са депозирали писмен
отговор на исковата молба и насрещен иск. С писмения отговор се оспорват
предявените от ищците искове. Ответниците не оспорват правото на собственост на
ищците върху процесния недвижим имот, като твърдят, че владеят имота от 2003
г., когато владението им било предадено от праводателката на ищците - М. М. Х.,
която обещала по-късно да го прехвърли с нотариален акт. Поддържат, че от 2003
г. държали имота като свой, като и към настоящия момент упражнявали
фактическата власт върху имота. Ответниците оспорват предявения иск за
заплащане на обезщетение за неползването на собствения на ищците имот като
неоснователен и прекомерен.
В
отговора на исковата молба се предявява и насрещен
иск от Й.Д.Д. и Г.В.Д. против Ц.Д.Г. и Р.В.Г.. Ищците по насрещния иск
твърдят, че през периода 2003 г. до 2014 г. със знанието и без
противопоставянето на собственика М. Х., както и със знанието на ищците,
ответниците направили подобрения и извършвали ремонти в имота, както следва:
поставяне на нова алуминиева и ПВЦ дограма на всички прозорци - два прозореца и
една терасна врата от ПВЦ дограма през 2003 г. на стойност 1500 лева, четири
прозореца и една терасна врата от алуминиева дограма на стойност 2500 лева;
обръщане на новопоставените прозорци с гипсокартон и первази от теракота и
гипсова шпакловка на стените на стойност 1000 лева за труд и материали;
поставяне на тръби и теракота през 2003 г. - 2004 г. в тоалетната на стойност
300 лева за труд и материали и поставяне на нова тоалетна чиния и мивка на
стойност 300 лева; нова входна врата на апартамента през 2012 г. на стойност
500 лева, поставяне на тапети във всички стаи през 2007 г. на стойност 500 лева
и боядисване на таваните с латекс през 2007 г. на стойност 300 лева за труд и
материали; направени подобрения в кухнята през 2012 г. – 2013 г.- изграждане на
нова ВИК инсталация на стойност 200 лева; нова ел. инсталация на стойност 350
лева; поставяне на водоустойчив гипсокартон на стените на стойност 400 лева,
конструкция на стойност 200 лева и труд на стойност 300 лева, боядисване и
поставяне на циментова замазка и теракота на пода 80 лева за материали и 120
лева за труд; преустройство през 2007-2008 г. на съществуващо локално парно за
къщата в самостоятелно парно, което включва поставяне на нови щгрангове на
стойност 100 лева, нов радиатор, кранчета, ПВЦ тръби на стойност 200 лева, нов
котел на твърдо гориво - 1500 лева и разширител на стойност 300 лева, оформяне
на тераса над гаража на стойност 300 лева за труд и материали и поставяне на
парапети от метал и дърво и асмалък на стойност 1200 лева. С уточнителна молба
ищците по насрещния иск заявяват исковата си претенция до размера на 4373 лв.
от всеки от ответниците по насрещния иск, представляваща увеличената стойност
на имота вследствие на описаните подобрения. Претендират разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК от насрещните ответници Ц.Д.Г. и Р.В.Г. е постъпил
писмен отговор, с който оспорват насрещния иск и намират същия за
неоснователен. Твърдят, че насрещната искова молба била нередовна и ищците по
нея следвало да изложат твърдения дали били владелци или държатели, респективно
ако били владелци, дали били добросъвестни или недобросъвестни, както и на
какво правно основание придобили владението. Излагат се съображения, че
насрещните ответници не били матералноправно легитимирани по насрещния иск, тъй
като не били собственици на имота към момента на извършването на подобренията.
Също така се въвежда и възражение за изтекла погасителна давност на насрещните
искови претенции. Сочи се, че насрещните ищци не притежавали качеството на
владелци, тъй като през 2002 г. те били поканени от М. Х. да живеят временно
при нея, поради което насрещните ищци имали качеството на държатели. Насрещните
ответници твърдят, че живеят с насрещните ищци в една и съща жилищна сграда, но
поради влошени отношения между страните не били влизали в процесния имот повече
от 10 години. Сочат, че материалите за оформянето на терасата били закупени от
М. Х., като насрещните ищци помагали единствено с труд. Твърди се, че
поставянето на допълнителен котел и отделянето на обект от цялата система на
парното било извършено само с поставянето на допълнителна тръба, поради което
новият котел подлежал на премахване. Предвид изложеното молят за отхвърляне на
насрещния иск. Претендират разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От
нотариален акт № ******, вписан в СВ Пловдив под акт № ********* се установява,
че М. П. С., М. Г. С. и Й. Г. С. продават на М. М. Х. процесния имот, а именно
½ идеална част от дворно място в гр. ********, с площ от 480 кв.м., кв.
***, представляващо УПИ ******, ведно с
целия първи жилищен етаж – над избения, с площ на жилището от 119,94 кв.м,
ведно с ½ идеални части от общите части на сградата и от всички
подобрения в поземления имот.
С
нотариален акт № ********, вписан в СВ Пловдив под акт № ******** М. М. Х.
продава на ищеца Ц.Д.Г. процесния недвижим имот, описан подробно по-горе.
От
заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа
експертиза на вещото лице В.Р. – л.55 от делото, се установява, че пазарната
оценка на първия етаж от жилищната сграда е 37955 лв.; стойността на
извършените подобрения в първия жилищен етаж към годините на извършването им
възлиза на 12637 лв., а към настоящия момент – 10119 лв.; увеличената стойност
на имота (първия жилищен етаж) от подобренията – 9474 лв. За да даде
заключението, вещото лице е извършило оглед на имота на 05.02.2018 г.
От
заключението на допълнителната техническа експертиза на вещото лице В.Р. (л.73
от делото) се установява, че размерът за средномесечния наем на процесния
недвижим имот за периода от 01.09.2017 г. до 30.09.2017 г. възлиза на 233 лв.
Вещото лице е дало заключение, че към момента на огледа котелът за твърдо
гориво, монтиран в избеното помещение, находящо се под обозначената дневна обслужва
само процесния първи етаж. Включени са нови щрангове, PVC тръби, котел за твърдо гориво. За възстановяване
целостта на отоплителната инсталация по предходната система (обслужваща първи и
втори етаж на сградата) е необходимо извършване на СМР и цялостно преустройство
на отоплителната система.
По
делото са представени два броя приемо-предавателни протоколи от страните, от
които се установява, че на 20.02.2018 г. ответниците са предали на ищците
владението по отношение на процесния недвижим имот.
По делото
са ангажирани и гласни доказателствени средства на двете страни. От показанията
на разпитаните на ищците свидетели се установява следното: Свидетелката М. М.
Х. – ****** на ищеца Ц.Д.Г. и на ответницата Й.Д.Д., изяснява, че от 2003 г.
ответниците заживели в процесния имот, който към онзи момент бил нейна
собственост. Първоначалната им уговорка била да живеят при нея, докато си
намерят къде да живеят, но нямали уговорка да им прехвърля имота. Пояснява, че
към 2003 г. жилището било годно за обитаване и в добро състояние. Изяснява, че
през 2004 г. – 2005 г. Й. и ****** и сменили дограмата на жилището, срещу което
тя се възпротивила. По това време тя живеела до ****(ищеца) на втория етаж от
жилищната сграда. Пояснява, че от 10-15 години не била влизала в жилището.
Ремонтът на терасата бил извършен физически от ответника Г., но бил заплатен от
нея. Била сменена и входната врата на жилището, от която тя нямала ключ.
Изяснява, че към момента на разпита, в имота имало промени, като всички било
„погром”. Ответниците, докато живеели в жилището си поставили собствен котел,
наред с този на ищците, преди 5-6 години. Съдът
съобразява показанията на свидетелката М. Х. с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК, предвид установените роднински отношения с двете страни по спора, както и
предвид факта, че между нея и ответниците има заведено гражданско дело, което е
свързано с процесния имот. Посочените обстоятелства водят до извода за възможна
заинтересованост на свидетелката от изхода на настоящия правен спор, поради
което и нейните показания се ценят от съда в съвкупност в целия останал
доказателствен материал по делото.
Втората
разпитана свидетелката на ищците Я. П. С. изяснява, че познава всички страни от
около 20 години, като помни, че когато М. се нанесла в жилището, което закупила
през 2002 г., то било в много добро състояние. Жилището било закупено от
******* на свидетелката – *******на *****на нейния *****. Пояснява, че в
момента на разпита дограмата била в много лошо състояние – от прозорците течала
вода при дъжд, имало дупки по самата дограма. Апартаментът в момента бил
мръсен, нямало шкафове, нито бойлер, нито мивки. Свидетелката изяснява, че
ищците и *******, от една страна и ответниците, от друга страна, винаги са били
в лоши отношения, като ответниците не допускали ищците да влезнат в процесния
имот. Пояснява, че М.е правила ремонт на терасата, с нейни средства. Докато
ответниците били в жилището, М.няколко пъти ги е канила да напуснат, но те
отказвали; възразявала по отношение на смяната на дограмата от страна на ответниците.
На
ответниците също са разпитани двама свидетели. От показанията на свидетеля
Х.Д.Г. – **** на ищеца Ц.Д.Г. и на ответницата Й.Д.Д., се установява, че
ответниците са заживели в процесния имот от 2005 г. При придобиване на имота от
**** на страните – *******, през 2003 г., постигнали устна уговорка, че първият
етаж ще е за Й., а вторият – за Ц.. Когато ответниците се нанесли в жилището,
то било за основен ремонт – дограмата била дървена и от нея духало, била
изгнила; канализацията била запушена. Ответниците извършили ремонт на жилището
през 2004 – 2005 г., като подменили дограмата, боядисали таваните, сменили
тапетите. Извършили ремонт и на кухнята – монтирали ново кухненско обзавеждане,
нов водопровод и ВиК инсталация, ново осветление, таван. Сменили входната
врата. Парното било разделено, като ответниците си поставили за техния етаж
котел; извършили ремонт и на терасата. Свидетелят пояснява, че ответниците
заплащали сами за ремонтите, които извършвали. *******, ****на страните, знаела
за извършваните от ответниците ремонти, но нямала никакви възражения. Преди
четири години се събирали в процесния имот на бала на дъщерята на ответниците.
Ищците знаели за извършваните ремонти, както и че ответниците заплащали за
подобренията.
От
показанията на свидетеля Р. К. Б. се установява, че ответниците живеели на
първия жилищен от жилищната сграда на ул. „*******” в гр. ********, като през
2005 г. сменили дограмата в спалнята и детската стая, а през 2007 г. и в хола;
сменени били тапетите, боядисани били таваните. Изяснява, че М.не възразявала
срещу извършените ремонти, като казвала на ответниците да правят жилището,
както на тях им харесвало, защото то било за тях. През 2007 г. – 2008 г.
отделили парното и си сложили парно на техния етаж от сградата. През 2015 г.
направили кухнята. За всички подобрения в имота плащали ответниците.
От
заключението на приетата по делото СТЕ на вещото лице С.Ж. се установява, че
пазарната стойност на процесния жилищен обект в размер на 38000 лв.; общата
стойност на подобренията като ново, като изпълнение на място и в добро
състояние е 12274,31 лв.; общата стойност на подобренията с отчетеното
овехтяване в размер на 5460,32 лв.; увеличената стойност на имота с изпълненото
подобрения е в размер на 3680 лв. Общата стойност на подобренията като ново,
като изпълнение на място и в лошо състояние е 10926,55 лв.; общата стойност на
подобренията с отчетеното овехтяване в размер на 4951,35 лв.; увеличената
стойност на имота с изпълненото подобрения е в размер на 3340 лв.
При така установените правнорелевантни
обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и
доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема
следното от правна страна:
По иска с правно основание чл.108 ЗС:
Първият
от исковете, с които съдът е сезиран е с правна квалификация чл.108 ЗС. С
ревандикационния иск се цели защита на накърненото право на собственост на
невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Съгласно задължителните
постановки на т.2А от ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС съдът, сезиран с осъдителен
иск по чл.108 ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за
принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. Тоест,
може да се приеме, че ревандикационният иск съдържа в себе си искане за защита
на правото на собственост на ищеца, като съдът се произнася с отделен
установителен диспозитив по отношение на принадлежността на правото на
собственост на ищеца и отделен осъдителен диспозитив досежно предаване на
владението на имота. Въпреки посоченото разрешение, което дава тълкувателната
практика на Върховния касационен съд, искът по чл.108 ЗС е един. Затова и
доводите на ответната страна, че са предявени два иска – един установителен (за
предявяването на който ищците нямали правен интерес, предвид заявеното
признание от страна на ответниците) и един осъдителен за предаване на
владението, са некоректни и несъответстващи на задължителната практика,
посочена по-горе.
В
действителност, с отговора на исковата молба, ответниците признават, че ищците
са собственици на процесния недвижим имот – първи жилищен етаж от сградата,
находяща се в УПИ ****** по плана на гр. ********,
на соченото от тях правно основание – договор за покупко-продажба от ***Не се
спори и че ищците са придобили имота по време на брака им, поради което и
същият е в режим на съпружеска имуществена общност. Изразеното признание от
ответниците обаче не лишава ищците от воденето на ревандикационен иск. Това е
така, доколкото искът по принцип е осъдителен и съдържа в себе си искане за
предаване на владението на собствен на ищците имот, за който се твърди, че към
момента на завеждане на исковата молба е във фактическата власт на ответниците.
Затова предявеният иск е допустим. Същият следва да се уважи и в неговата установителна
част, като се признае за установено в отношенията между страните, че ищците за
собственици на процесния недвижим имот в режим на СИО на основание договор за
покупко-продажба от ***На следващо място, не е спорен фактът, че към момента на
завеждане на делото, процесният имот е бил във фактическа власт на ответниците,
считано от 2003 г. Установи се в хода на делото, че ответниците са предали
фактическата власт на имота на ищците на 20.02.2018 г. – факт, който следва да
бъде взет предвид от съда съгласно разпоредбата на чл.235, ал. 3 ГПК. Затова в
осъдителната си част искът по чл.108 ЗС следва да се отхвърли, но поради
настъпило изпълнение в хода на процеса, което от своя страна рефлектира и на
отговорността за разноски.
По иска с правно основание чл.59 ЗЗД:
Фактическият
състав на предявения от ищците иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за ползване на определена вещ включва следните
материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: ищецът да е собственик
на вещта, вещта да се ползва от ответника, липса на правно основание за
ползване на вещта, настъпило в резултат на ползването обедняване на ищеца и
обогатяване на ответника, да не е налице друг ред, по който обеднелият да
защити правата си.
По делото
се установи безспорно, че ищците са собственици на процесния недвижим имот,
считано от 18.07.2017 г., както и че ответниците са упражнявали фактическа
власт по отношение на него от 2003 г. до момента на предаване на владението на
20.02.2018 г. Наведените от ответниците твърдения, че те всъщност са ползвали
имота по устна уговорка с предходната собственичка – М. Х., не само, че
останаха недоказани, но и са ирелевантни за настоящия спор. Затова и
ответниците са нямали правно основание да ползват имота от момента на
придобиването му от ищците през 2017 г. до момента на предаване на владението
през 2018 г. Освен това, следва да се подчертае, че обезщетението за лишава от
ползване, претендирано по този ред за неоснователно ползване на чужд имот от
несобственик възниква ежедневно „ден за ден”, като не е необходима покана.
Поканата би била необходима за поставяне в забава на длъжника съгласно общата
разпоредба на чл.84, ал.2 ЗЗД, но не и за изискуемостта на главното вземане.
Затова отправената от ищците покана за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползването не прави изискуемо това вземане, доколкото то е изискуемо и без
покана, а поставя ответниците в забава за неговото заплащане.
Всяко владение (държане) без основание
води до обогатяване на владелеца (държателя) за сметка на собственика, поради
което се дължи обезщетение по силата на чл.59 ЗЗД. В този смисъл – решение №
135 от 25.09.2017 г., постановено по т.д. № 512 по описа за 2016 г. на ВКС, II т.о. Налице е общата хипотеза на чл.59 ЗЗД, когато
едно лице – несобственик ползва недвижим имот без правно основание за това и
препятства собственика да го ползва съобразно неговото функционално
предназначение и в обема права, които има. От едни и същи факти – ползването
без правно основание от несобственика – ответник произтича обедняването на
ищеца, което се изразява в лишаването му от възможността да ползва сам
собствения си имот или да го отдава под наем на другиго за процесния период от
време, както и обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на
разходи за наем за ползване на недвижим имот за процесния имот. В тази хипотеза
размерът на обедняването на собственика, настъпило от ползването без основание
на неговата вещ от лице, което няма годно правно основание за това, се определя
на базата на средния пазарен наем.
Ищците с
исковата молба претендират обезщетение за периода от 01.09.2017 г. до
30.09.2017 г. в размер на 300 лв., както и за периода от 01.10.2017 г. до
датата на предявяване на исковата молба, а именно – 11.10.2017 г. – 120 лв. За тези периоди, до датата на
подаване на исковата молба, предвид изложените по-горе съображения искът се
явява доказан по своето основание. По отношение на размера му е приета СТЕ на
вещото лице В.Р. – л.73-77 от делото, която се кредитира от съда като обективно
и компетентно дадена на основание чл.202 ГПК. Съгласно заключението на СТЕ
размерът на месечния наем за процесното жилище възлиза на 233 лв. До този
размер следва се уважи иска за заплащане на обезщетение за периода от
01.09.2017 г. до 30.09.2017 г., като за разликата до пълния предявен размер от
300 лв. ще се отхвърли. По отношение на периода от 01.10.2017 г. до 11.10.2017
г. следва да се присъди сумата от 83 лв., изчислена съответно на броя дни от
месеца, през който е ползван имотът, до завеждане на делото, към определената
цена месечно по експертизата. За разликата до пълния предявен размер от 120 лв.
за този период, искът подлежи на отхвърляне. Доколкото ищците не са
претендирали присъждане на законна лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда, до окончателното изплащане на вземането, предвид диспозитивното
начало, не следва да се присъжда. Ищците,
освен за периода до исковата молба претендират и присъждане на обезщетение за
лишаване от ползване на имота и занапред – до предаване на владението по
отношение на него. Такова искане е недопустимо. Законът познава някои случаи,
които са изрично регламентирани, при които би могло да се присъжда вземане и
след завеждането на исковата молба, като например – присъждане на законната
лихва (чл.86 ЗЗД), присъждане на издръжка. Настоящият случай не попада в
посочените, поради което и не следва да се разглежда от съда. В тази част
производството е недопустимо и следва да се прекрати. Последното не лишава
ищците от възможността да претендират обезщетението за лишаване от ползване
след завеждане на исковата молба по настоящото дело в отделно производство. В
този смисъл е съдебната практика – решение № 99/13.05.2016 г. по гр.д. № 83 по
описа за 2016 г. на ВКС, I г.о., решение
№182/26.01.2017 г. по гр.д. № 2067 по описа за 2016 г. на ВКС, II г.о. и др.
По насрещния иск с правно основание
чл.74, ал.2 ЗС, във вр. чл.72 ЗС:
Отношенията
между лицето, извършило подобрения в чужд имот и собственика се основават на
принципа за забрана за неоснователно обогатяване като източник на облигационния
отношения. При извършването на подобрения в чужд имот за собственика възниква
облигационно задължение към подобрителя, в случай че вследствие на извършеното
имотът е увеличил стойността си. При преценка дали ответникът по иска за
подобрения е материалноправно легитимиран да отговаря по него, е от значение
моментът на извършване на подобренията. Съгласно трайната съдебна практика и
правната теория задълженията за заплащане на подобренията възникват в тежест на
лицето, което притежава собствеността върху имота по времето, когато те са били
извършени и не следват имота в
ръцете на последващ собственик, който придобие същия имот след това. С
подобренията се обогатява лицето, което е имало качеството на собственик към момента на извършването им (аргумент
от чл.92 ЗС) и затова именно това лице, а
не неговите частни правоприемници дължи заплащането на подобренията. Казано
по друг начин, задължен да плати обезщетение е субектът, чийто патримониум се е
увеличил в резултат на извършените подобрения. В посочения смисъл – решение №
79/05.02.2009 г. по гр.д. № 5723 по описа за 2007 г. на ВКС, III г.о., решение № 69/08.02.2011 г. по гр.д. № 44 по
описа за 2010 г. на ВКС.
Претенцията
на ищците по насрещния иск касае подобрения, извършени за периода от 2003 г. до
2014 г. Както се прие, ответниците по насрещния иск са придобили собствеността
върху имота по силата на договор за покупко-продажба от ***Затова извършените
подобрения са в период преди те да придобият собствеността върху имота.
Задължен да отговаря за тях е собственикът на имота към момента на извършване
на подобренията, а именно – праводателят на ответниците на насрещния иск, срещу
когото те са предявили иск, станал повод за образуването на гр.д. № 17218 по
описа за 2017 г. на Районен съд Пловдив, XIV гр.състав. Както се посочи по-горе, подобренията не
следват имота и не следва да се възлагат в тежест на последващите
приобретатели, доколкото те са придобили вещта в състоянието, което е било към
датата на прехвърляне на собствеността и евентуалното обедняване на подобрителя
не е било поради и за сметка на тяхното обогатяването. Поради изложените
съображения, предявеният насрещен иск за заплащане на подобренията в имота е
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли, без да се обсъжда в какво
качество ищците по насрещния иск са извършили подобренията.
По отношение на разноските:
При
този изход на спора, право на разноски имат и двете страни. По отношение на
първоначалните ищци: Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право
на разноски съразмерно с уважената част от исковете. По отношение на иска с
правно основание чл.108 ЗС ищците имат право на разноски изцяло, макар и да е
отхвърлен в осъдителната му част. Това е така, доколкото причината за
отхвърлянето на иска е поради предаване на владението на имота в хода на
процеса. В тези случаи, общите правила за разпределение на отговорността за
разноски намира своето изключение. Извършеното изпълнение в хода на делото не
се отразява на правото на ищците на разноски. В този смисъл е практиката на ВКС
– определение №200/20.05.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 1960 по описа за
2016 г., ВКС, III г.о. По общо правило разноските се дължат от страната, която
с поведението си е причинила възникването на правния спор, като задължението за
заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на
понесените от съответната страна вреди и в духа на закона се присъждат разноски
в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след предявяването
му, ответникът доброволно е изпълнил задължението си, изцяло или отчасти –
върнал е дадените му в заем пари – така Тълкувателно решение № 119/01.12.1956
г. по гр.д. № 112/1956 г. на ОСГК на ВС. Затова и ответниците следва изцяло да бъдат
задължени за разноските по отношение на този иск. По отношение на втория
предявен от ищците иск с правно основание чл.59 ЗЗД намират приложение общите
правила, като ищците имат право на разноски съразмерно с уважената част от
иска. От друга страна, доколкото ищците по първоначално предявените искове са и
ответници по насрещния иск и предвид неговото отхвърляне, те имат право на
основание чл.78, ал.3 ГПК на разноски и по отношение на него. При изчисление
какви разноски да се присъдят в полза на ищците и за да е коректно то, следва
да се съобрази и претендираните разноски за кои искове за направени. На първо
място, следва да се присъдят изцяло разноските за преписи от ИМ, вписване на ИМ
в СВ, както и за банкови такси в общ размер от 34,20 лв., съгласно приложения
списък по чл. 80 ГПК (л.168 от делото). Държавната такса – изцяло ще се присъди
ДТ за иска по чл.108 ЗС в размер на 131,43 лв., а по отношение на иска по чл.59 ЗЗД, ще се присъди съразмерно на неговото уважаване, а именно сумата от 37,60
лв. По отношение на депозита за вещи лица – изцяло ще се присъди сумата от 200
лв., заплатена за СТЕ на вещото лице Ж., доколкото тя касае провеждането на
насрещно доказване по отношение на насрещния иск, а по отношение на СТЕ на
вещото лице Р. – 150 лв., ще се присъди сума съразмерна на уважаването на иска
по чл.59 ЗЗД, а именно сумата от 112,86 лв. По отношение на адвокатското
възнаграждение, ще се вземе предвид частичното отхвърляне на иска по чл.59 ЗЗД
и ще се присъди сумата в размер на общо 688 лв. от общо претендираното
възнаграждение от 750 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от
21.03.2018 г. (л.167 от делото). Общата сума, за която следва да бъдат
задължени ответниците в размер на 1204,09 лв.
Ответниците
на основание чл.78, ал.3 ГПК също имат право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска по чл.59 ЗЗД, които възлизат на 90,80 лв., адвокатско
възнаграждение съобразено с това, че ответниците са се защитавали по общо два
иск, предявени срещу тях и по един насрещен иск, който те са предявили. В
посочената сума не се включват заплатените от ответниците суми за ДТ в размер
на 240 лв., както и за СТЕ в размер на 300 лв., доколкото те са извършени във
връзка с предявения от тях насрещен иск, който е отхвърлен. Съдът намира за
неоснователно възражението на ищците за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, доколкото то е съобразено с фактическата и правна
сложност на делото.
Освен
това, на основание чл. 77 ГПК, доколкото ищците по насрещния иск не са внесли
ДТ в пълен размер, същите следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС Пловдив сумата от 109,84 лв. за
държавна такса.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й.Д.Д.,
ЕГН: ********** и Г.В.Д., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, че Ц.Д.Г.,
ЕГН: ********** и Р.В.Г., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, са собственици
в режим на съпружеска имуществена
общност на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален
акт № ******* на н. В. З., вписан в Служба по вписванията гр. Пловдив под акт №
********, на следния недвижим имот, а именно: ЦЕЛИЯ ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ - над избения, обозначен по нотариален акт
№ ******* по описа на н. при ПРС като
„втори“ етаж, със застроена площ от 119,24
кв.м., състоящ се от хол, кухня, две спални, два коридора, две тераси и
санитарни помещение, ведно с ½ ид.ч. от общите части на сградата, който
жилищен етаж се намира в жилищна сграда, построена в югоизточната част на УПИ ******, от квартал ***, по регулационния план на град
********, одобрен със Заповед № ******** на ******на Община ********, с площ от
480 кв.м., при граници на УПИ: УПИ *****, улица, УПИ ******, УПИ *****, УПИ *****, като ОТХВЪРЛЯ
искането за предаване на владението от Й.Д.Д., ЕГН: ********** и Г.В.Д., ЕГН:
********** на Ц.Д.Г., ЕГН: ********** и Р.В.Г., ЕГН: ********** по отношение на
процесния имот, поради настъпило
изпълнение в хода на процеса.
ОСЪЖДА
Й.Д.Д., ЕГН: ********** и Г.В.Д.,
ЕГН: **********, двамата с адрес: *** да заплатят на Ц.Д.Г., ЕГН: ********** и
Р.В.Г., ЕГН: **********, двамата с адрес: *** на основание чл.59 ЗЗД, сумата от
233 лв. (двеста тридесет и три
лева), представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствения им
недвижим имот, за периода от 01.09.2017
г. до 30.09.2017 г., както и сумата от 83
лв. (осемдесет и три лева) представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на собствения им недвижим имот, за периода от 01.10.2017 г. до 11.10.2017 г., а именно: ЦЕЛИЯ ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ - над избения, обозначен по нотариален акт
№ ******* по описа на н. при ПРС като
„втори“ етаж, със застроена площ от 119,24
кв.м., състоящ се от хол, кухня, две спални, два коридора, две тераси и
санитарни помещение, ведно с ½ ид.ч. от общите части на сградата, който
жилищен етаж се намира в жилищна сграда, построена в югоизточната част на УПИ ******, от квартал ***, по регулационния план на град
********, одобрен със Заповед № ******** на ******на Община ********, с площ от
480 кв.м., при граници на УПИ: УПИ ******, улица, УПИ *****, УПИ *****, УПИ *****, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за периода от 01.09.2017 г. до
30.09.2017 г. разликата от присъдената сума от 233 лв. до пълния предявен
размер от 300 лв., както и иска за заплащане на обезщетение за периода от
01.10.2017 г. до 11.10.2017 г. за разликата от присъдената сума от 83 лв. до
пълния предявен размер от 120 лв.
ОТХВЪРЛЯ
насрещния иск на Й.Д.Д., ЕГН:
********** и Г.В.Д., ЕГН: ********** против Ц.Д.Г., ЕГН: ********** и Р.В.Г.,
ЕГН: ********** за осъждане на ответниците да заплатят на ищците сумата от по 4373 лв. всеки от тях,
представляваща сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на
извършени от ищците по насрещния иск подобрения за периода от 2003 г. до 2014
г. в следния недвижим имот, а именно: ЦЕЛИЯ
ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ - над избения, обозначен по нотариален акт № ******* по
описа на н. при ПРС като „втори“ етаж,
със застроена площ от 119,24 кв.м.,
състоящ се от хол, кухня, две спални, два коридора, две тераси и санитарни
помещение, ведно с ½ ид.ч. от общите части на сградата, който жилищен
етаж се намира в жилищна сграда, построена в югоизточната част на УПИ ******, от квартал ***, по регулационния план на град
********, одобрен със Заповед № ******** на ******на Община ********, с площ от
480 кв.м., при граници на УПИ: ****, улица,
УПИ *****, УПИ ****, УПИ *****.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 16215 по
описа за 2017 г. на Районен съд Пловдив, III гр.състав, В
ЧАСТТА му по отношение на предявения иск от Ц.Д.Г., ЕГН: ********** и
Р.В.Г., ЕГН: ********** против Й.Д.Д., ЕГН: ********** и Г.В.Д., ЕГН:
********** за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на процесния
недвижим имот за периода от завеждане на исковата молба до предаване на
владението по отношение на имота, представляващ ЦЕЛИЯ ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ - над избения, обозначен по нотариален акт
№ ******* по описа на н. при ПРС като
„втори“ етаж, със застроена площ от 119,24
кв.м., състоящ се от хол, кухня, две спални, два коридора, две тераси и
санитарни помещение, ведно с ½ ид.ч. от общите части на сградата, който
жилищен етаж се намира в жилищна сграда, построена в югоизточната част на УПИ ******, от квартал ***, по регулационния план на град
********, одобрен със Заповед № ******** на ******на Община ********, с площ от
480 кв.м., при граници на УПИ: УПИ *****, улица, УПИ *******, УПИ *****, УПИ *******, като
недопустимо.
В тази част решението има характер на
определение.
ОСЪЖДА Й.Д.Д., ЕГН: ********** и Г.В.Д., ЕГН: ********** да
заплатят на Ц.Д.Г., ЕГН: ********** и Р.В.Г., ЕГН: ********** сумата от 1204,09 лв. (хиляда двеста и четири
лева и девет стотинки) – съдебно деловодни разноски в производството.
ОСЪЖДА
Ц.Д.Г., ЕГН: ********** и Р.В.Г.,
ЕГН: ********** да заплатят на Й.Д.Д., ЕГН: ********** и Г.В.Д., ЕГН:
********** сумата от 90,80 лв.
(деветдесет лева и осемдесет стотинки) – съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА Й.Д.Д., ЕГН: ********** и Г.В.Д., ЕГН: ********** на
основание чл. 77 ГПК да заплатят сумата от 109,84
лв. (сто и девет лева и осемдесет и четири стотинки) – държавна такса в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив, а в частта за частично прекратяване на производството по делото,
имаща характер на определение може да бъде обжалвано с частна жалба пред
Окръжен съд Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./ В. К.
Вярно с оригинала.
В.С.