№ 15
гр. Велико Търново, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско
дело № 20224001000202 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК,
във връзка с чл. 432 от КЗ.
С Решение № 34/ 13.05.2022 г., постановено по т.д. № 68/ 2021 г. по
описа на Ловешкия Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ ответника ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, да заплати на
ищеца В. Б. В., ЕГН **********, с адрес в с. Златна Панега, област Ловеч,
сумите: 40 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
/претърпени болки и страдания/; 1 600 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди /разходи за лечение/, които вреди са получени в резултат
на ПТП, настъпило на 26.06.2019 г. на път І – ІІІ 146 км. + 320, община
Луковит, област Ловеч, с лек автомобил „Нисан Х – Траил“, с рег. № ОВ
51****, управляван от Г. М. Н., в резултат на което ПТП ищецът е получил
травматично счупване на дясната раменна кост на множество фрагменти,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 01.05.2020 г. до
окончателното им изплащане; ОТХВЪРЛИЛ е като неоснователни исковете
1
за обезщетение за неимуществени вреди до пълния претендиран размер от
70 000 лева и за лихва за забава върху главниците, за периода от 18.03.2020 г.
до 30.04.2020 г.; ОСЪДИЛ е ответника да заплати: на ищеца сумата 1 216
лева разноски; на адвокат Н. Д. сумата 1 730 лева адвокатско възнаграждение
по реда на чл. 38 от ЗА; по сметка на бюджета на съдебната власт, в полза на
Ловешкия Окръжен съд, сумата 859 лева държавна такса; ОСЪДИЛ е ищеца
да заплати на ответника сумата 2 046 лева разноски.
Недоволен от постановеното Решение в отхвърлителните му части, с
които съдът е отхвърлил: иска за обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 40 000 лева до 60 000 лева, или за сумата 20 000 лева:
акцесорните искове за заплащане лихва за забава върху главниците за
периода от 18.03.2020 г. до 30.04.2020 г., ищецът В. Б. В., чрез пълномощника
си адвокат Д. от АК – гр. София, е подал въззивна жалба. Оплакването е за
неправилност на съдебния акт, в обжалваните части. Навеждат се доводи за
нарушение на материалния закон, необоснованост и противоречие със
съдебната практика на ВКС. Твърди се, че съдът не е изследвал задълбочено и
не е оценил в достатъчна степен всички доказани по делото факти, в резултат
на което не е определил справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди. Твърди се и че не е съобразена от съда обществено-
икономическата обстановка в страната към датата на ПТП – 26.09.2019 г.
Твърди се също така, че лихва за забава се дължи от застрахователя от датата
на подаване писмената застрахователна претенция, а след изтичане срока по
чл. 496, ал. 1 от КЗ – при липса на произнасяне и плащане на обезщетение,
застрахователят дължи лихва върху обезщетението за собствената си забава.
Изложени са съображения в подкрепа на доводите и твърденията, като се
цитира съдебна практика. Иска се от въззивния съд да постанови Решение, с
което да отмени решението, в обжалваните части, като присъди на ищеца
допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 02.04.2020 г. до
окончателното й изплащане, както и законна лихва, на основание чл. 429, ал.
3 КЗ; да присъди законна лихва върху главницата от 40 000 лева, считано от
02.04.2020 г. до окончателното й изплащане, както и законна лихва, на
основание чл. 429, ал. 3 КЗ. Претендира се адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38 от ЗА, като е направено евентуално възражение за
прекомерност за заплатеното от насрещната страна адвокатско
2
възнаграждение.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна е
подала отговор. В него е изразено становище за неоснователност на
въззивната жалба. Твърди се, че определеният от съда размер на
обезщетението за неимуществени вреди от 40 000 лева е съобразен с
принципа за справедливост, поради което решението не е било обжалвано от
застрахователя, като правилно е определена началната дата на лихвата за
забава върху присъдената главница. Иска се от въззивния съд да остави без
уважение жалбата и да потвърди обжалваното с нея Решение. Претендират се
разноски съобразно изхода на спора.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени доказателствата по делото и провери съдебния акт, в обжалваните
части, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Пред Ловешкия Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 3339/
08.09.2021 г., от ищеца В. Б. В., ЕГН **********, с адрес в с. Златна Панега,
област Ловеч, чрез пълномощника адвокат Н. Д. от АК – гр. София, срещу
ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, с
правно основание – чл. 493, ал. 2, т. 7 от КЗ, вр. чл. 50 и чл. 86 от ЗЗД и с
цена: 70 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 3 200 лева –
обезщетение за имуществени вреди. В исковата молба ищецът твърди, че е
пострадал при ПТП на 26.06.2019 г., около 18,00 часа, когато на път І – ІІІ 146
км. + 320, община Луковит, област Ловеч, лек автомобил „Нисан Х – Траил“,
с рег. № ОВ 51****, с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното застрахователно дружество, управляван от Г.
М. Н., напуска платното за движение, в резултат на скъсване шарнирен болт
на носача на дясно задно колело, при което ищецът е получил счупване дясна
мишична кост на две места. Във връзка с ПТП е било образувано ДП № ЗМ-
157/ 19 г. по описа на РУ МВР – гр. Луковит, което е било прекратено поради
наличието на „случайно деяние“ и липсата на престъпен състав. Ищецът е
бил хоспитализиран по спешност в болничното заведение „Д-р Георги
Странски“ в гр. Плевен за извършване на оперативна интервенция, след което
3
е бил изписан на 04.07.2021 г. От 15.11.2019 г. до 25.11.2019 г. ищецът отново
е бил хоспитализиран в същото болнично заведение поради болки, скованост,
нарушени движения на дясна раменна, лакътна и гривнена става, както и на
пръстите на дясната ръка. Посочва се, че в битов план се е наложило ищецът
да бъде обгрижван от близките си, което му е причинило значителни
неудобства, като след инцидента животът му се е променил изцяло в
отрицателна насока, преживял е психотравма, налице е страхова невроза. Към
настоящия момент има два загрозяващи белега на дясната ръка с дължина от
по 10 см. всеки от тях, продължава да изпитва болки, има силно ограничение
в движението на ръката. Налице е особен интензитет на претърпените от
ищеца болки и страдания, които представляват претърпени от него
неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени от ответното
застрахователно дружество в размер на 70 000 лева. Ищецът твърди, че е
претърпял и имуществени вреди, представляващи разходи за лечението му в
размер на 3 200 лева, които също следва да бъдат обезщетени. Претендира
лихва за забава, както следва: считано от 18.03.20202 г. – датата на подаване
писмената застрахователна претенция до окончателното изплащане на
главниците, което представлява законната лихва, която дължи самия
застрахован, на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ; считано от 02.04.2020 г. –
датата на писмото-отказ до окончателното й изплащане, което представлява
законната лихва за забава на застрахователя по чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ,
върху размера на застрахователното обезщетение, което включва съгласно
закона главницата за неимуществени вреди и лихвата по чл. 429, ал. 3 от КЗ.
Претендира се и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.
Пред Ловешкия Окръжен съд е образувано т.д. № 68/ 2021 г. по описа
на съда.
С молба, вх. № 928/ 14.02.2022 г., пълномощникът на ищеца – адвокат
Д. е заявил, че подържа исковата молба. Също с молба, вх. № 2351/
19.04.2022 г., адвокат Д. е поискал от съда да уважи исковете.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността
на исковете поради липсата на деликт, а в условията на евентуалност е
възразил за наличието на съпричиняване от страна на пострадалия ищец. В
пледоарията си по съществото на делото процесуалният представител на
ответника – адвокат М. от АК – гр. Габрово е изложил доводи за
4
неоснователността на исковете и е поискал от съда да ги отхвърли.
От фактическа страна се установява следното:
С исковата молба са представени писмени доказателства, които не са
оспорени от насрещната страна и са приети от съда. В открито съдебно
заседание на 16.02.2022 г. процесуалният представител на ответника –
адвокат М. от АК – гр. Габрово, е представил застрахователна полица на
лекия автомобил „Нисан Х – Траил“, с рег. № ОВ 51****, с начална дата на
покритие 24.08.2018 г., както и заверен препис на образувана щета с №
********** за неимуществени и имуществени вреди, които са приети от съда.
Във връзка с установяване на претърпените от ищеца неимуществени
вреди, свързани с психологичното и емоционалното му състояние след ПТП,
съдът е допуснал извършването на съдебно – психиатрична експертиза /СПЕ/.
В заключението си вещото лице д-р В. М. – психиатър, е отговорило на
поставените й задачи, като заключението не е било оспорено от страните и е
прието от съда.
За установяване на получените увреждания от ищеца съдът е допуснал
извършването на съдебно – медицинска експертиза /СМЕ/. В заключението си
вещото лице д- Мери Атанас Газемба е отговорило на поставените й задачи,
посочвайки че уврежданията са в резултат на процесното ПТП. Заключението
не е било оспорено от страните и е прието от съда.
С оглед установяване механизма на ПТП съдът е допуснал
извършването на съдебна авто – техническа експертиза /САТЕ/. В
заключението си вещото лице е отговорило на поставените му задачи,
посочвайки че поставянето на предпазен колан не би ограничило контакт на
ръката на пострадалия ищец с елементи от вътрешността на купето и не би
предотвратило получената от ищеца травма. Заключението не е оспорено от
страните и е прието от съда.
По делото са разпитани трима свидетели.
С оглед на тази фактическа обстановка въззивният съд достига до
следните правни изводи:
Обжалваното Решение е валидно, допустимо и правилно.
Тъй като решението не е било обжалвано в осъдителните части, с
които ответникът е бил осъден да заплати на ищеца обезщетения: за
5
неимуществени вреди в размер на 40 000 лева и за имуществени вреди в
размер на 1 600 лева, за които суми има издаден Изпълнителен лист в полза
на ищеца, въззивният съд приема, че не е спорен въпроса за отговорността на
ответното застрахователно дружество, а е спорен въпросът относно
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Във връзка с
присъдените главници за неимуществени и имуществени вреди се поставят и
въпросите за началната дата на лихвата за забава, както и възможно ли е
искането за присъждане на законна лихва да има две различни основания като
самостоятелни принадлежности към спорната главница?
Съгласно ППВС № 4/ 23.12.1968 г. съдът следва да определи размера
на обезщетението за неимуществени вреди след преценката на всички
обективно съществуващи обстоятелства по делото, които при телесните
увреждания могат да бъдат: характерът на увреждането; начинът на
извършването му; обстоятелствата, при които е било извършено;
допълнителното влошаване състоянието на здравето; причинените морални
страдания; осакатявания, загрозявания и др. – изброяването е примерно.
За установяване причинените на ищеца увреждания съдът е допуснал
извършването на съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/. В заключението си
вещото лице д-р М. Г. е посочило, че на ищеца е причинено травматично
счупване на дясната раменна кост на множество фрагменти с разместване на
същите и последващо оперативно лечение – метална остеосинтеза с помощта
на плака и винтове, като получените от ищеца увреждания са били
съпроводени с голяма болка и неудобство, и се намират в пряка причинна
връзка с процесното ПТП. При прегледа на ищеца не са установени
усложнения, като е налице хипотрофия на мускулатурата на дясната ръка.
Налице са болки при натоварване на ръката като пълно възстановяване може
да се получи ако пострадалият проведе активна физиотерапия и санаториално
лечение. Заключението не е било оспорено от страните, прието е от съда и
въззивният съд го кредитира като обективно и безпристрастно.
От заключението безспорно се установява, че в резултат на
уврежданията ищецът е претърпял болки и страдания, които са били особено
интензивни в периода на оперативното лечение и непосредствено след това, и
които представляват неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване.
Наложило се е ищецът да бъде обгрижван от близките си, в каквато
6
насока са показанията на свидетелката П. Б. И. – сестра на ищеца и Б. Г. И. –
племенник на ищеца, които живеят в съседство с него. Близо 7-8 месеца
ищецът се е възстановявал от получените травми, променил се е начина му на
живот. Тези обстоятелства, а също така и възрастта на ищеца – същият е бил
на 68 години при получаване на уврежданията, а на тази възраст
възстановяването протича по-бавно и е продължителен процес, следва да се
вземат предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди.
Според вещото лице по допуснатата СМЕ следва да се премахне
поставената в ръката метална плака, при което е необходимо отново
оперативна намеса, свързана с болки и последващи физиотерапия и
рехабилитация за пълно възстановяване дейността на дясната ръка, поради
което въззивният съд приема, че към момента ищецът не е напълно
възстановен от полученото увреждане на ръката. Това обстоятелство също
следва да се има предвид при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди.
Освен физически болки и страдания, ищецът е претърпял и психически
такива, което се установява от заключението на вещото лице д-р В. М. –
психиатър, по допуснатата от съда съдебно – психиатрична експертиза. В
него е посочено, че ищецът е преживял разстройство в адаптацията в резултат
на ПТП от 16.06.2019 г., като към момента разстройството е отзвучало. Това
обстоятелство също следва да се вземе предвид при определяне размера на
обезщетението.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
трябва да се вземе предвид обществено-икономическата обстановка в
страната, намираща отражение в нивата на застрахователна отговорност към
момента на ПТП – 26.06.2019 г., които съгласно чл. 492 от КЗ са в размер на
10 420 000 лева за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че справедливият
размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди
следва да се определи на 40 000 лева, както е сторил и първостепенния съд,
поради което подадената въззивна жалба е неоснователна и следва да се
остави без уважение, а обжалваното с нея Решение следва да се потвърди, в
тази му обжалвана част.
7
Доколкото застрахователят покрива отговорността на застрахования и
за лихвите за забавата на деликвента, в случая считано от датата на подаване
писмената застрахователна претенция – 18.03.2020 г., както и носи
отговорност за собствената си забава от датата, на която е следвало да
определи и изплати обезщетението, върху главниците от 40 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди и 1 600 лева – обезщетение за
имуществени вреди, се дължи лихва за забава, считано от 18.03.2020 г. до
окончателното изплащане на главниците. Акцесорната претенция за
присъждане на лихва по чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ върху размера на
застрахователното обезщетение, включващо и лихвата по чл. 429, ал. 3 от КЗ,
е неоснователна, тъй като нормата на чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ сочи
преминаване на отговорността за лихви от прекия причинител върху
застрахователя, а не обосновава дължимост на допълнителна лихва върху
застрахователното обезщетение, включващо начислена законна лихва за
предходен период. Като е отхвърлил акцесорните искове за лихва за забава, за
периода от 18.03.2020 г. до 30.04.2020 г., първостепенният съд е постановил
неправилно Решение, което следва да се отмени, в тази му обжалвана част,
като акцесорните искове следва да бъдат уважени за периода 18.03.2020 г. до
30.04.2020 г.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на
разноски, на въззиваемия следва да се присъдят направените разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 356 лева, с ДДС, като
възражението за прекомерност е основателно и претендираното
възнаграждение следва да се намали с 84 лева.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 34/ 13.05.2022 г., постановено по т.д. № 68/ 2021
г. по описа на Ловешкия Окръжен съд в обжалваните части, с които са били
отхвърлени акцесорните искове за лихва за забава върху главниците: 40 000
/четиридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, както и за сумата 1 600 /хиляда и шестстотин/ лева, представляваща
8
обезщетение за имуществени вреди, за периода от 18.03.2020 г. до 30.04.2020
г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София 1407, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучър“ №
87, да заплати на В. Б. В., ЕГН **********, с адрес в ***********, лихва за
забава върху сумата 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, както и върху сумата 1 600 /хиляда и
шестстотин/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, за
периода от 18.03.2020 г. до 30.04.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 34/ 13.05.2022 г., постановено по т.д. №
68/ 2021 г. по описа на Ловешкия Окръжен съд, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА В. Б. В., ЕГН **********, с адрес в ***********, да заплати
на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София 1407, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучър“ № 87, направените
разноски пред въззивната инстанция в размер на 1 356 /хиляда триста и
петдесет и шест/ лева, с ДДС, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9