№ 33
гр. Благоевград , 09.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи януари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20201200501110 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 5 във вр. с чл. 437 ГПК.
Образувано е по жалба на С. А. Щ. против извършен въвод във владение на
имот, обективиран в Протокол за въвод във владение от дата 18.10.2018г., по
изпълнително дело № 202/2012г. по описа на ДСИ при Районен съд - Г.Д., с който
взискателите Б. Н. Р. и В. Д. Р. са въведени във владение на ливада с площ от 2.601 дка,
находяща се в местността „Караачлъка“, съставляващ имот № 015006 и лозе с площ
1.685 дка, находящо се в местността „Караачлъка“, съставляващо имот 016006.
Жалбоподателката твърди, че владее и ползва имотите от 2004г., като срещу нея не са
водени никакви дела и не са постановявани съдебни актове. Сочи се, че извършеният
въвод е незаконосъобразен, като съдебният изпълнител не се е съобразил с
постановено предходно решение на Окръжен съд-Благоевград, отново във връзка с
обжалван и отменен въвод за процесните два имота. Жалбоподателката, като трето
лице, заявяващо владение на имотите преди завеждане на делото, въз основа на което е
издаден изпълнителен лист, прави искане за отмяна на извършения въвод.
В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК взискателите Б. Н. Р. и В. Д. Р., чрез процесуален
представител, депозират писмено възражение. Сочат че жалбата е недопустима, респ.
неоснователна, за което подробно се аргументират, като правят искане за отхвърлянето
ѝ.
Длъжниците по изпълнителното дело – Г., К. и А. Щ, не вземат становище по
жалбата.
1
На осн. чл. 436, ал. 3 от ГПК са представени и писмени мотиви от съдебния
изпълнител.
Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна с жалбата и делото намира за
установено следното:
Производството по изп. дело № 202/2012г. по описа на ДСИ към Районен съд - Г.Д.
е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист в полза на взискателите Б.Р. и
В.Р. срещу длъжниците Г.Щ., К.Щ. и А.Щ., с който с последните са осъдени да
предадат на взискателите владението на ЛИВАДА с площ 2,601 дка в м.“Караачлъка“
- землището на гр. Г.Д., съставляваща имот с № 015006 по картата на землището при
граници и съседи: имот №000030 - полски път на Община Г.Д., имот №015005 - ливада
на наследници на Х.К. и землищна граница, и ЛОЗЕ с площ 1,685 дка в м.
„Караачлъка“ - землището на гр. Г.Д., съставляващо имот с №016006 по картата на
землището при граници и съседи: имот №016007 - храсти на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ,
имот №000030 - полски път на Община Г.Д., имот № 015005 - ливада на наследници на
Х.К., землищна граница и имот №000031 - полски път на Община Г.Д., въз основа на
влязло в сила решение, с което е уважен ревандикационнен иск по гр. дело № 95/2006г.
по описа на Районен съд-Г.Д..
На 18.10.2018г. е извършен въвод във владение на имотите по ревандикационното
решение, на който са присъствали длъжниците по изпълнителния лист и
жалбоподателката С.Щ., която е тяхна сестра, наследник на А.Щ. починал през 2008г.
При извършване на въвода третото лице С.Щ. е заявила, че владее имотите от преди
образуване на делото, въз основа на което е издаден изпълнителния лист.Срещу
извършеното изпълнително действие е подадена жалба от страна на С.Щ., която е
предмет на разглеждане в настоящото производство.
Жалбата е депозирана в срок, тъй като е подадена на 24.10.2018г., т. е в последния
ден от срока, от което следва, че е подадена във визирания в чл. 436, ал. 1 от ГПК
едноседмичен срок.
Пред настоящата съдебна инстанция са ангажирани писмени и гласни
доказателства, назначена е и СТЕ.
От приложеното гр. дело № 95/2006г. по описа на Районен съд Г.Д. се установява,
че е образувано дело по предявени искове по чл. 108 ЗС за ревандикация на имотите
по изпълнителни лист. Ищци по делото са взискателите Б. и В.Р., а ответници са
длъжниците по изпълнителното дело – тримата брата Г., К. и А. Щ, наследници на
А.Щ., починал през 2008г. Предявените искове са уважени, като ищците са признати за
собственици на имотите на основание покупко-проджба, а ответниците са осъдени да
предадат владението им.
Не е спорно, че жалбоподателката С.Щ. е сестра на длъжниците и не е участвала
като страна по гр. дело № 95/2006г. по описа на Районен съд Г.Д.. При извършване на
въвода както процесният, така и предходните такива, ДСИ е намерил лицето С.Щ. в
имотите и същата е заявила, че владее и ползва същите от преди образуване на делото,
въз основа на което е издаден процесният изпълнителен лист.
За процесната местност „Караачлъка“ е налице влязла в сила КК и процесните
имоти по изпълнителния лист /описани по КВС/ са имоти с идентификатори, както
следва: 17395.15.6 и 17395.16.6.
От заключението на в.л. Ю. по СТЕ се установява, че с решение на ПК Г.Д. в полза
2
на лицето П.Г. са възстановени два имота – имот № 015006, представляващ ливада с
площ 2,605 кв.м. и имот № 016006, представляващ лозе с площ 1,685 кв.м. и двата,
находящи се в местността „Караачлъка“, землището на гр. Г.Д., т. е това са имотите по
ревандикационното решение и по издадения изпълнителен лист, въз основа на който е
образувано изп. дело. С нотариален акт от 2004г. лицето Н.М. продава на взискателите
посочените по-горе два недвижими имота, като преди това Н.М. ги купува от П.Г.. За
процесните два имота е водено гр. дело № 95/2006г. по описа на Районен съд-Г.Д., с
ищци взискателите и ответници - длъжниците по изпълнителното дело, който иск е
уважен с влязло в сила решение, като взискателите Р. са признати за собственици на
имотите, а Щ са осъдени да предадат владението им.
Вещото лице Ю. установява също така, че ОСЗГ възлага на фирмата по поддръжка
до обособи два имота за наследниците на А.Щ., след постановени решения по
предходни водени дела. Въз основа на това се обособяват и са нанесени два имота –
016018, представляващ нива с площ 1,000 дка и № 015007, представляващ нива с площ
2,000 дка. Новообособените имоти отнемат от площите на ревандикираните имоти на
Б.Р., като имот № 016006 намалява площта си от 1,685 дка на нова площ 0,685 дка, а
имот № 015006 намалява площта си от 2.606 дка на 0,606 дка.
Вещото лице посочва, че през 2009 г. е приета и действа КККР. По същата имотите
по издадения изпълнителен лист са с номера както следва: 17395.16.6 /номер по
предходен план 016006/ и № 17395.15.6 /номер по предходен план 015006/. По КККР
липсват нанесени имотите, които са възстановени в полза на наследниците на А.Щ. - №
016018 и № 015007 по КВС, което се явява непълнота и грешка в КККР.
В заключение вещото лице посочва, че имотите, владението на които е предадено с
процесния въвод от дата 18.10.2018г. съответстват по документи с имотите по
ревандикационно решение, постановено по гр. дело № 95/2006г. по описа на Районен
съд - Г.Д.. Сочи че е налице идентичност по документи и скици на ревандикираните
имоти № 015006 и № 016006 по КВС към 2008г. описани в протокола за въвод от
18.10.2018г. на ДСИ и ПИ с идентификатори № 17395.15.6 и № 17395.16.6, находящи
се в местността „Караачлъка“.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, като обективно, пълно,
ясно, обосновано и неоспорено от страните по делото.
По делото са ангажирани гласни доказателства. В качеството на свидетели са
разпитани Никола Т., братовчед на жалбоподателката Щ., К.П. и Н.Щ., син на
жалбоподателката. И тримата свидетели посочиха, че процесните имоти още от 2000г.
са се ползвали от жалбоподателката С., като тя ги е имала от нейния баща А.Щ..
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
В чл. 435, ал. 5 ГПК е предвидена възможност за обжалване на въвода във
владение на недвижим имот от трето лице, което е било във владение на имота преди
предявяване на иска, решението по който се изпълнява. В жалбата жалбоподателката
сочи, че владее имотите от преди образуване на делото, въз основа на което е издаден
изпълнителния лист, т. е от преди 2006г., като конкретно владението е осъществено
през 2004г.-2005г.
Според разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на
ВКС по тълк. дело № 3/2015 г., ОСГТК за уважаването на жалбата на третото лице по
чл. 435, ал. 5 ГПК е достатъчно да се установи само факта на владението и на
3
придобиването му преди предявяване на иска, без да е необходимо да се изследват
евентуалните права на третото лице върху имота. Със защита чрез обжалване
действията на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 5 ГПК се ползва само трето за
изпълнението лице, чиято фактическа власт върху имота е основана на владение, т. е.
то има качеството на владелец по смисъла на 68, ал. 1 ЗС. Това следва и от самата
норма, според която при пропускане на срока за обжалване може да се предяви
владелчески иск. Легална дефиниция на понятието владение е дадена в чл. 68, ал. 1 ЗС,
определящо го като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи, лично или чрез другиго, като своя. Владението притежава два признака, които
трябва да бъдат установено по реда на пълното и главно доказване - обективен и
субективен. Обективният признак се изразява в упражняването на фактическата власт
върху вещта. Субективният признак е наличието на намерение в упражняващото
фактическата власт лице да се ползва с вещта като своя, тоест със съзнанието че е неин
собственик. За да се приеме, че е налице владение следва да са налице и двата
елемента, които следва да бъдат доказани.
Доказателствената тежест е на жалбоподателката, която при условията на пълно и
главно доказване следва да установи освен, че е владяла имотите преди образуване на
ревандикационното дело, така и че е демонстрирала това свое намерение за своене.
Настоящата съдебна инстанция намира, че в случая не се доказа нито една от сочените
предпоставки.
По отношение на реалното ползване на имотите са ангажирани гласни
доказателства. Тримата свидетели посочиха, че имотите са се ползвали от
жалбоподателката, която ги има от своя баща, като св. Щ. и св. Т. посочиха, че тя ги
ползва след 2000г. Настоящата съдебна инстанция не кредитира показанията на
свидетелите поради това, че същите са в пълно противоречие със събраните по делото
писмени доказателства и в частност с тези по ревандикационното дело. В кориците на
приобщеното гр. дело № 95/2006г. по описа на Районен съд – Г.Д. не се съдържат
каквито и да било писмени данни за осъществявано владение от страна на лицето С.Щ..
Всички процедури във връзка с възстановяване на имотите от преди 2009г. са
инициирани от бащата на жалбоподателката А.Щ.. Налице е протокол, съставен от
органите на полицията през 2006г. /малко след образуване на ревандикационното
дело/, приложен в кориците на изп. дело, в който е посочено че при извършена
проверка в имота са установени лицата А.Щ. и синовете му – Г. и А. Щ. Позицията на
ответниците по делото за ревандикация също е била в насока, че имотите се ползват от
бащата и неговите синове, но никой не споменавал, че такова ползване е
осъществявано и от настоящата жалбоподателка, респ. само от нея.
Основание за това да не бъдат кредитирани показанията свидетелите е освен
гореизложеното и обстоятелството, че двама от тях – Т. и Щ., са в близка родствена
връзка с третото лице – единият от тях е неин син, а другият братовчед. Освен това
показанията на свидетелите се разминават и с твърденията на самата жалбоподателка.
В жалбата си последната твърди, че владее имотите от 2004г.-2005г., а преди това ги е
владял баща й, а свидетелите сочат, че от 2000г. имотите са владеят от С.Щ..
Но дори и показанията на разпитаните пред настоящата съдебна инстанция
свидетели да бъдат кредитирани изцяло и да се приеме, че третото лице е ползвало
имотите още от 2000 г., респ. 2004г.-2005г. не е налице вторият, субективният елемент
на владението – демонстрирано намерението за своене. По делото не бяха ангажирани
каквито и да било доказателства, за това С.Щ. да е демонстрирала това свое намерение
пред другите лица, смятайки себе си за собственик. Дори и да е ползвала имотите, било
4
самостоятелно, било заедно с братята и баща си, това не означава, че същата е владяла
имотите по смисъла на чл. 435, ал. 5 във вр. с чл. чл. 68, ал. 1 ЗС, тъй като лисват
доказателства, от които несъмнено може да се приеме, че е променила намерението да
държи имотите като ги свои, вместо другите лица. Категорична е съдебната практика,
че промяната в намерението на субекта, упражняващ фактическа власт трябва да бъде
изразено по ясен и недвусмислен начин, т.е чрез действия които не будят съмнения в
промяна на намерението ѝ.
Предвид на изложеното по-горе съдът намира, че жалбоподателката не е била във
владение на имотите от преди 2006г., т.е от преди предявяване на иска решението, по
което се изпълнява, поради което и жалбата против извършения въвод се явява
неоснователна и като такава ще следва да се остави без уважение.
Неоснователни са оплакванията в жалбата, че ДСИ не се е съобразил с предходно
решение на Окръжен съд-Благоевград, при което е отменен извършен въвод. Видно от
протокола на процесния въвод от дата 18.10.2018г. ДСИ е въвел взискателите във
владение на имотите, описани в ревадникационното решение и издадения въз основа
на него изпълнителен лист, с номерата по КВС. Според вещото лице Ю. имотите,
владението на които е предадено с процесния въвод от дата 18.10.2018г., съответстват
по документи с имотите по ревандикационното решение, постановено по гр. дело №
95/2006г. по описа на Районен съд – Г.Д., които пък от своя страна са идентични с
поземлени имоти с идентификатори 17395.15.6 и 17385.16.6 по одобрената КК.
Макар, че е извън премета на настоящото дело следва да се отбележи, че от
събраните по делото доказателства се установява, че между взискателите и третото
лице е налице спор за материално право, който не може да бъде разрешен в
производство като настоящото, по което съдът изследва единствено въпроса за това
осъществено ли е владение от страна на третото лице и от кога датира същото, но не
може да разрешава спорове за собственост.
С оглед изхода на спора ще следва жалбоподателката С.Щ. да бъде осъдена да
заплати на взискателя Б.Р. сторените по делото разноски в размер на 1000 лв., дължими
за заплатено адвокатско възнаграждение. По делото не са ангажирани доказателства
В.Р. да е сторила разноски, поради които такива не ѝ се присъждат.
Водим от изложеното и на основание чл. 435, ал. 5 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на С. А. Щ. против извършен въвод във
владение на имот, обективиран в Протокол за въвод във владение от дата 18.10.2018г.,
по изпълнително дело № 202/2012г. по описа на ДСИ при Районен съд - Г.Д., с който
взискателите Б. Н. Р. и В. Д. Р. са въведени във владение имоти, представляващи
ливада с площ от 2.601 дка, находяща се в местността „Караачлъка“, съставляващ имот
№ 015006 и лозе с площ 1.685 дка, находящо се в местността „Караачлъка“,
съставляващо имот 016006.
ОСЪЖДА С. А. Щ., ЕГН ********** да заплати на Б. Н. Р., ЕГН **********
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.
(хиляда лева).
5
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6