О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№………../……..02.2018г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в закрито
съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
въззивно търговско дело
№136 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
Застрахователно акционерно дружество “ОЗК Застраховане“ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Света София“ №7, ет.5,
представлявано от А П Л и Р К Д, действащи чрез адв.Т С, с адрес на кантората: гр****
против Решение
№5098/11.12.2018г. постановено по гр.д.№9206/2018г. по описа на Районен съд
Варна, с което е уважен предявеният от И.С.С., с ЕГН **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис 1, чрез адв.Й А, иск с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ, за осъждане въззивника да заплати на въззиваемия сумата от
2664.80лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди-тотална щета на лек автомобил марка “Фолксваген“, модел
“Голф“, с рег.№В 9991 КК, в резултат на настъпило ПТП на 14.03.2018г., по вина
на водача на лек автомобил “Фолксваген Пасат“, с ДК №В 7409 НС, застрахован при жалбоподателя по
договор за застраховка “Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от датата
на исковата молба-11.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
В жалбата се излага, че атакуваното решение е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Поддържа се, че първоинстанционния съд е извършил непълен и
превратен анализ на събраните по делото доказателствата, в резултат, от което е
постановил, неправилно и незаконосъобразно решение относно размера на дължимото обезщетение за
имуществени вреди, като са развити подробни съображения. Поддържа се, че в случая е приложима разпоредбата на
чл.21, ал.1 от Общите условия и размерът на застрахователно обезщетение следва
да се определи като от застрахователната стойност се приспадне размерът на
запазените части, възли и агрегати. Твърди се, че в съответствие с разпоредбите
на КЗ и Наредба №24 от 08.03.2006г., застрахователят е изплатил на ищеца сумата
от 1807.20лв. на 10.05.2018г., с което е изпълнил в цялост задължението си за
обезщетяване. Поддържа се, че първоинстанционният съд не определил правилно
размера на застрахователното обезщетение, тъй като автомобилът, макар и с
констатирана тотална щета, остава собственост на застрахования. Поддържа се, че
в случая обезщетението за вреди следва да се определи по реда на чл.15, ал.4 и
приложения №1-6 от Наредба №24 от 08.03.2006г., като според заключението на
САТЕ стойността на автомобила е 2521.16лв. На следващо място се твърди, че
заключението на САТЕ, не е установило действителната средна пазарна цена на
процесния автомобил, както и стойността на запазените части на МПС след ПТП,
тъй като експертът не е получил съдействие от страна на ищеца, поради което
съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл.161 от ГПК и да приеме, че
застрахователното обезщетение следва да бъде намалено с 25 %-стойност на
запазени части, т.е. до размера от 2764.67лв. В условията на евентуалност се
поддържа, че дори да се приеме, че от дължимото застрахователно обезщетение
следва да се приспадне единствено сумата от 228лв., получена от предаване на
автомобила за скрап, то размерът на обезщетението следва да бъде определен на
3458.23лв. като при вече изплатена от застрахователя сума от 1807.20лв.,
остатъкът е 1651.03лв. На следващо място се поддържа, че решаващият съд не е
обсъдил възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалото лице, при установяването на което следва да се приложи
разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД. На последно място се сочи, че неправилно е
уважен акцесорният иск за присъждане на законна лихва върху застрахователно
обезщетение от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
тъй като в хода на първоинстанционното производство ищецът не е посочил банкова
сметка, ***елното обезщетение в съответствие с чл.380, ал.2 от КЗ, поради което
и на основание ал.3 на същата разпоредба като последица от забавата на
кредитора по отношение на плащането на застрахователно обезщетение застрахователят
не дължи законна лихва за забава. Моли
се въззивният съд да постанови решение, с което да отмени изцяло
първоинстанционното решение и да отхвърли предявеният иск. Претендират се
съдебно-деловодни разноски направени пред двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна е постъпил отговор на
въззивната жалба, с който се поддържа становище за правилност, обоснованост и
законосъобразност на атакуваното решение, като са развити подробни съображения.
Твърди се, че на основание чл.386 от КЗ застрахователят дължи застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество, съответно със стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка и труд, без прилагане на обезценка. Поддържа се, че
заключението на САТЕ е установило, че размерът на средствата необходими за възстановяване
на автомобила по средни пазарни цени, е 10096.80лв., както и че пазарната
стойност на автомобила е в размер на 4700лв. Ето защо в случая обезщетението
следва да е равно на втората сума, от която се приспадне заплатената
извънсъдебно сума от 1807.20лв. и сумата от 228лв., която би се получила при
предаване на автомобила за скрап. Поддържа се, че ответникът не доказал
наличието на запазените части, останали след ПТП-то, както и стойността им.
Моли се за оставянето в сила на атакуваното решение и за присъждане на
деловодните разноски направени пред въззивната инстанция.
В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260
от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване акт и съдържа останалите необходими приложения. Представени са и
доказателства за внесена държавна такса.
От друга страна исковата молба, по която е
образувано производството е нередовна и не отговаря на изискванията на чл.127,
ал.4 от ГПК, тъй като ищецът не е посочил банкова
сметка ***ителната претенцията за парично вземане. Ето защо и предвид етапа, на
който се намира производството, същото следва да бъде насрочено в открито
съдебно заседание като на въззиваемия-ищец се укаже да отстрани посочената
нередовност на исковата молба, тъй като в противен случай, делото подлежи на
прекратяване.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към
медиация или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по
доброволен ред ще съкрати продължителността на съдебното производство,
окончателно ще уреди взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали
размера на разноските в производството.
Страните не са
обективирали искания по доказателствата.
Съобразно преценката за допустимост на
производството и на основание чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивната жалба на Застрахователно
акционерно дружество “ОЗК Застраховане“ АД, с ЕИК *********, против Решение
№5098/11.12.2018г. постановено по гр.д.№9206/2018г. по описа на Районен съд
Варна, с което е уважен предявеният от И.С.С., с ЕГН **********,
иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за осъждане въззивника да заплати на
въззиваемия сумата от 2664.80лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди-тотална щета на лек автомобил марка
“****“, с рег.№* **** ** в резултат на настъпило ПТП на 14.03.2018г., по вина на водача на лек автомобил “**“, с ДК №* **** **,
застрахован при
жалбоподателя по договор за застраховка “Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от датата
на исковата молба-11.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
УКАЗВА на въззиваемия ищец, че следва в едноседмичен срок от
съобщаването, с писмена молба, с препис за другата страна, да посочи банкова
сметка ***то застрахователно обезщетение, като го предупреждава, че при
неизпълнение, производството по делото
ще бъде прекратено на основание чл.129, ал.3 от ГПК.
НАСОЧВА страните
към процедура по медиация, която могат да заявят и осъществят безплатно в Център за медиация към
Окръжен съд Варна, находящ се в сградата на Съдебно-изпълнителната служба при
РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“ №12, със служител за контакт Нора Великова - ет. 4, стая 419 в сграда на ОС
Варна, на тел.052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
Указва на страните,
че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати продължителността на
производството, като разреши спора по взаимноизгоден и приемлив начин, и ще
намали разноските им.
НАСРОЧВА производството по
в.т.д.№136/2019г. на ОС Варна в открито съдебно заседание на 06.03.2019г. от 14.00 часа, за която
дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.