РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Благоевград , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Петър Пандев
Александър Трионджиев
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора Станислава Йорданова Арабаджиева (ОП-
Благоевград)Окръжна прокуратура - Благоевград
като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Въззивно
административно наказателно дело № 20211200600238 по описа за 2021
година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 378, ал. 5, във вр. чл. 313 и следващите от НПК.
Инициирано е въз основа два броя въззивни жалби, подадени от обвиняемия Г. П. Н.,
действащ чрез адвокат К.С. и адвокат И.С. и от обвиняемия Т. Р. Т., действащ чрез адвокат
К.С. и адвокат И.С..
Жалбите са насочени срещу Решение № 90461 от 20.01.2021 г., постановено по АНД №
1471 от 2020 г. по описа на Районен съд – Б. С оспорения съдебен акт обвиняемите са
признати за виновни за извършено престъпление с правна квалификация чл. 227б, ал. 2, във
вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК всеки от тях е освободен от
наказателна отговорност и му е наложена административно наказание „глоба“ в размер на
по 1000 лева.
Двете въззивни жалби са идентични по съдържание. В тях се сочи, че решението на
първостепенния съдебен състав е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди
се, че пред Окръжен съд – Б. била подадена от Г.Н. молба за откриване на производство по
1
несъстоятелност по отношение на представляваното от него юридическо лице „П. М.“ ООД.
Според жалбоподателите фактът, че молбата за отриване на производство по
несъстоятелност е оставена без движение, а впоследствие търговското дело прекратено, е
без значение, тъй като релевантното в случая е единствено обстоятелство депозирана ли е
подобна молба до съда. На следващо място се навеждат доводи за това, че издаденият
ревизионен акт, посредством който е установена част от дължимата сума от дружеството
към държавата, е влязъл в сила едва на 05.06.2017 г., който факт не бил взет предвид от
районния съдебен състав. Изложени са твърдения и за това, че неплащането на санкции по
два броя наказателни постановления не следва да се приема като настъпване на
неплатежоспособност. Също така във въззивните жалби е посочено, че Районен съд – Б. не е
взел предвид извършено плащане в размер на 300 лева, настъпило в хода на изпълнително
дело № **********/2015 г. по описа на публичен изпълнител към ТД на НАП – С. Настоява
се обжалваното решение да бъде отменено, а обвиняемите да бъдат признати за невинни.
Препис от жалбите са връчени на Районна прокуратура – Б., като не са подадени
писмени възражения.
В проведеното пред окръжния съд открито съдебно заседание се явяват представител
на прокуратурата и адвокат К.С.. Обвиняемите не се явяват.
Представителят на обвинението заявява, че фактическите констатации и правните
изводи на първостепенния съдебен състав са правилни, поради което счита, че обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Защитникът на обвиняемите – адвокат С., заявява, че атакуваният съдебен акт е
неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че обвиненията са останали недоказани. В своята
пледоария по същество преповтаря казаното във въззивните жалби. Моли решението да
бъде отменено и да се постанови ново такова, с което Г. П. Н. и Т. Р. Т. да бъдат оправдани.
В хода на въззивното производство не са събирани нови доказателства и
доказателствени средства.
Окръжен съд – Б., след като се запозна със становищата на страните и с материалите
по делото, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по АНД № 14. от 2020 г. по описа на Районен съд – Б. е образувано
по реда на чл. 375 и следващите от НПК. Инициирано е въз основа на постановление на
Районна прокуратура Б. по досъдебно производство № 244 ЗМ-34/20. г. по описа на ОД на
МВР – Б., с което е направено предложение да бъдат освободени от наказателна
отговорност обвиняемите Г. П. Н., роден на 21.07.19.г. в село Г., община Р., област Б.,
българин, с българско гражданство, със средно образование, женен, работещ, с адрес: с. Г.,
община Р. област Б., с ЕГН **********, неосъждан и Т. Р. Т., роден на 08.08.19. г. в гр. Р.
област Б., българин, с българско гражданство, средно образование, женен, работещ, с адрес:
2
гр. Р., община Р., област Б., ул.“Ш.“ № 4, вх. Б, ет. 4, ап. 7, с ЕГН **********, неосъждан и
да им бъде наложено административно наказание по чл. 78а от НК. В хода на досъдебното
производство Г. П. Н. и Т. Р. Т. са привлечени като обвиняеми за това, че като управляващи
и представляващи „П. М.“ ООД, ЕИК 17., със седалище и адрес на управление: гр. Р., област
Б.“Г. ш., местността “Ц.“, след като на 29.10.20. г. дружеството е изпаднало в
неплатежоспособност, същите в тридесетдневен срок от датата за спиране на плащанията на
изискуеми публични задължения, свързани с търговската дейност и възлизащи в общ размер
на 571930.29 лева /петстотин седемдесет и една хиляди деветстотин и тридесет лева и
двадесет и девет стотинки/, не са заявили това обстоятелство пред съда по регистрация на
дружеството, а именно – Окръжен съд – Б., чрез подаване на молба за откриване на
производство по несъстоятелност на „П. М.“ ООД и по този начин всеки един от тях е
извършил престъпление по чл. 227б, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК. В постановлението на
прокуратурата е посочено, че сумата от 571930.29 лева представлява сбор на отделни
задължения на дружеството, установени с Ревизионен акт № Р-22.-091-001/15.09.20.г. на ТД
на НАП - С., влязъл в сила на 05.06.2. г., за дължим ДДС по ЗДДС за периода от 01.06.20. г.
до 30.09.201. г. в размер на 286050.50 лева; Справка–декларация по ЗДДС за м.07.2015 г.,
заведена с вх. № 01001752156/13.08.2015 г. по описа на ТД на НАП – София, установяваща
дължимо задължение в размер на 199.....68 лева; Справка–декларация по ЗДДС за м.02.2017
г., заведена с вх. № 01002035361/13.03.2017 г. по описа на ТД на НАП – С., установяваща
дължимо задължение в размер на 81..28 лева; Декларация образец 6 “Дължими вноски и
данък по чл. 42 от ЗДДФЛ“ за периода м.07.2015 г., заведена с вх. №
01000153156525/15.08.20. г. по описа на ТД на НАП - С., установяваща дължимо
задължение в размер на 1122.52 лева; Декларация образец 6 “Дължими вноски и данък по
чл. 42 от ЗДДФЛ“ за периода м.08.2015 г., заведена, с вх. № 01000153171825/05.09.2015 г.
по описа на ТД на НАП – София, установяваща дължимо задължение в размер на 1071.31
лева; Наказателно постановление № 01/0103820/28.07.2015 г. и № 01/0103821/28.07.2015,
издадено от Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” – гр. Б., влязло в сила на
11.08.2015 г., установяващо задължение в размер на 1500.00 лева и Наказателно
постановление № 01/0103821/28.07.2015 г., издадено от Директора на Дирекция ”Инспекция
по труда” – гр. Б., влязло в сила на 11.08.2015 г., установяващо задължение в размер на
1500.00 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 378, ал. 2 от НПК събраните в наказателното производство
/досъдебната фаза на наказателното производство/ доказателства могат да бъдат ползвани от
съда, когато е образувано дело по реда на глава XXVIII от НПК.
От събраните в хода на съдебното и досъдебното производство доказателства и
доказателствени средства се установява следната фактическа обстановка:
През 2006 г. в гр. София Г.Н., Т.Т. и Х. К. учредили „П. М.“ ООД, ЕИК 1752., със
седалище и адрес на управление в гр. Р., област Б. “Г. ш.“, местността “Ц.“. Дружествените
дялове били разпределени поравно между тримата съдружници, като същите имали
3
качеството на управители и по този начин управлявали и представлявали дружеството
заедно и поотделно. На 27.02.2007 г. „П. М.“ ООД било регистрирано като данъчнозадължен
субект по реда на ЗДДС. Юридическото лице се занимавало основно с производство и
търговия с меса и месни изделия в страната и в чужбина. По отношение на дейността му
били извършени няколко ревизии от НАП, включително ревизия, приключила с Ревизионен
акт № Р-22000114002.-091-00/15.09.20. г., обжалван и влязъл в сила на 05.06.2017 г. Поводът
за административното производство, приключило с издаването на този ревизионен акт, е
доклад с вх. № 446-67/05.11.2014 г. по описа на ТД на НАП – С. посредством който били
изразени съмнения за данъчна измама, свързана с вътреобщностна доставка към Evropska
Direkmarketingova, с валиден данъчен номер VIN CZ2567.. В хода на ревизионното
производство е изготвен Ревизионен доклад № Р22000114002240-092-01/24.07.2015 г,
връчен по електронен път на 27.07.2015 г. Ревизията приключила с Ревизионен акт № Р-
22000114002240-091-001, с който са установени задължения за данък добавена стойност за
периода от 01.06.2014 г. до 30.09.2014 г. Установено било, че „П. М.“ ООД е декларирало
вътреобщностно придобиване на стоки от две полски дружества – C., с данъчен номер VIN
PL56600. и STO., с данъчен номер VIN PL995015., по което е начислен ДДС по
придобиването по реда на чл. 63 от ЗДДС и са съставени протоколи за начислен ДДС по
реда на чл. 117, ал. 2 от ЗДДС, които са намерили отражение в регистрите по ЗДДС -
дневник за покупки и продажби за съответните данъчни периоди. След извършено
валидиране в системата VIES на VIN номерата, на които дружеството е осъществявало
вътреобщностно придобиване, е установено, че същите са валидни към датата на
осъществяване на доставката и не попадат в рисковите списъци. В ревизирания период
дружеството е декларирало вътреобщностна доставка и към чешкото дружество E. D., с
валиден данъчен номер VIN CZ2.. Ревизиращият орган е установил несъответствие по
декларираното наименование на получателя на стоките и данъчния номер, а така също и че
данъкоплатецът не извършва търговска дейност, декларираните от българското дружество
сделки не са извършени и е напарвен извод, че чешкото дружество е част от верига от
фирми, издаващи фактури с намерение за неправомерно приспадане на ДДС. Поради
невъзможността в хода на ревизионната проверка представляващите „П. М.“ ООД да
докажат реална вътреобщностна доставка на стоки към E. D., е прието, че има неправомерно
приспадане на ДДС и такова се дължи в размер на 286..50 лева.
Междувременно са установени изискуеми публични задължения на „П. М.“ ООД към
държавата в лицето на ТД на НАП – С., дължими по Справка – декларация по ЗДДС за
м.07.2015 г. по подадена декларация с вх. № 01001752156/13.08.20. г. и за м.02.20. г. по
подадена декларация с вх. № 01002035361/13.03.20. г., а така също и по Декларация образец
6 “данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ“, с вх. № **********./15.08.20. г.
за м. 07.2015 г. и Декларация образец 6 с вх. № *********.5/05.09.2015 г. за месец 08.2015 г.
за фондове на Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения.
Установени са публични задължения за плащане на наложени имуществени санкции за
нарушения на трудовото законодателство, дължими към държавата в лицето на
4
Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда“ – Дирекция Областна инспекция по
труда – Б. по НП № 01/0103820/28.07.2015 г., влязло в сила на 11.08.2015 г. и по НП №
01/0103821/28.07.2015 г., влязло в сила на 11.08.2015 г.
Било образувано изпълнително производство № **********/2015 г. по описа на
публичен изпълнител към ТД на НАП - София, офис Б., в хода на което е установено, че
дружеството не разполага с достатъчно средства и имущество за плащане на публичните
задължения. Именно това е станало причина за образуване на наказателното производство за
извършено престъпление по чл. 227б, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК, което е заведено срещу
управителите Т.Т. и Г.Н..
В досъдебното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието
заключение дава подробен отговор на поставените въпроси. Експертизата установява, че
изискуемите публични задължения на „П. М.“ ООД, дължими към държавата,
представлявана от ТД на НАП – С. установени с Ревизионен акт № Р-2200011.-091-
001/15.09.20. г., обжалван и влязъл в сила на 05.06.2017 г, с вид на задължението ДДС за
периода от 01.06.2014 г. до 30.09.20.г., което е в размер на 286050.50 лева, не са платени и
че същите се дължат в срок от четиринадесет дни от датата на издаване на ревизионния акт,
независимо от неговото обжалване. Също така вещото лице посочва, че са установени
публични задължения към ТД на НАП - С. по справка – декларация по ЗДДС за м.07.2015
год. с вх. № 01001752156/13.08.20. год. по описа на ТД на НАП – С. в размер на 199 455.68
лева, по Справка–декларация по ЗДДС за м.02.20.г. с вх. № 01002035361/13.03.20. г. по
описа на ТД на НАП – С.в размер на 81230.28 лева, по декларация – образец 6 “Дължими
вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ“ за периода м.07.2015 г. с вх. №
01000153156525/15.08.20. г. по описа на ТД на НАП - С. които са в размер на 1122.52 лева,
по Декларация – образец 6 “Дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ“ за периода
м.08.2015 г. с вх. № 01000153171825/05.09.2015 г. по описа на ТД на НАП – София, които са
в размер на 1071.31 лева, задължения на „ПИРИН МЕС“ ООД към Изпълнителна агенция
“Главна инспекция по труда“ – Дирекция “Областна инспекция по труда – Б.“ по НП №
01/0103820/28.07.20. г., влязло в сила на 11.08.2015 г., които са в размер на 1500.00 лева и
по НП № 01/0103821/28.07.2015 г., влязло в сила на 11.08.2015 г., които са в размер на
1500.00 лева. Според експерта, изготвил заключението, от 29.10.2015 г. дружеството е
спряло плащанията на публичните си задължения. Посочено е, че през 2019 г. е направено
частично плащане от 397.97 лева, което по мнение на вещото лице не може да промени
обстоятелството, че след 29.10.2015 г. дружеството не е развивало търговска дейност, не е
имало работници, не е реализирало приходи и не е плащало задълженията си към
държавата.
Като писмени доказателства по делото са приложени два броя писма, издадени от
Окръжен съд – Б. – писмо с изх. № 104 от 26.11.2018 г. /лист 40, том 2 от досъдебното
производство/ и писмо от 09.11.2020 г. /лист 30 от първоинстанционното дело/. От
съдържанието на първото писмо се установява, че за периода от 30.09.2009 г. до 22.11.2018
5
г. в Окръжен съд – Б. не е подавана молба за откриване на производство по несъстоятелност
на „П. М.“ ООД. Във второто писмо е посочено, че впоследствие Г.Н. е подал молба за
откриване на производство по несъстоятелност на дружеството и е образувано дело № 20 от
2019 г., но тъй като тя не е отговаряла на законовите изисквания и не е поправена съгласно
дадените от съда указания, дело № 20/2019 г. е прекратено. По настоящото дело няма данни
нова молба за откриване на производство по несъстоятелност да е подавана от някои от
обвиняемите.
От справка по партидата на „П. М.“ ООД в Търговския регистър /информацията в
който е общодостъпна/ е видно, че към 2015 г. сред управляващите и представляващи
търговското дружество са били двамата обвиняеми Т.Т. и Г.Н..
Изложената дотук фактическа обстановка се установява от събраните в хода на
наказателното производство доказателства и доказателствени средства, съдържащи се в
кориците на първоинстанционното дело, а така също и в материалите по досъдебното
производство № 244-ЗМ-34/2019 г. по описа на ОДМВР - Б..
Съгласно разпоредбата на чл. 227б, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК лицата, които управляват
и представляват търговското дружество, ако в тридесетдневен срок от спиране на
плащанията не са поискали от съда да бъде открито производство по несъстоятелност, се
наказват с „лишаване от свобода“ до три години или с „глоба“ до пет хиляди лева. Нормата
на чл. 227б, ал. 2 от НК се отнася до онези правни субекти, които едновременно упражняват
правомощията да управляват и представляват търговското дружество. Изискването за
кумулативност е с цел да се ограничат субектите на престъплението до тези, които имат
реална възможност и които са длъжни, предвид естеството на извършваната от тях дейност,
да познават в детайли състоянието на търговското дружество, които осъществяват текущото
управление и следва да имат информация за актуалното състояние на търговеца и които са
натоварени както с действия по управление, така и с действия по представителство. В
обобщение може да се посочи, че НК обявява за противоправно и наказуемо бездействието
на тези лица, но сома когато са налице признаците на настъпила неплатежоспособност, тъй
като задължението им да поискат от съда откриване на производство по несъстоятелност
произтича от самия текст на чл. 227б, ал. 2 от НК.
От ангажираните по настоящото производство доказателства и доказателствени
средства, въз основа на които е установена описаната по-горе фактическа обстановка, се
установява, че обвиняемите лица са извършили престъпление, с правна квалификация по чл.
227б, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК. Към 29.10.2015 г., а така също и в тридесетдневен срок след
тази дата, Г. П. Н. и Т. Р. Т. са били управители на „П. М.“ ООД, като всеки един от тях е
имал правото да управлява и представлява дружеството самостоятелно. Към 29.10.2015 г.
дружеството е имало следните задължения към държавата, установени по следния начин: с
Ревизионен акт № Р-22000114.-091-001/15.09.20. г. на ТД на НАП - С., влязъл в сила на
05.06.20. г. е установен дължим ДДС по ЗДДС за периода от 01.06.2014 г. до 30.09.2014 г. в
6
размер на 286050.50 лева, със Справка–декларация по ЗДДС за м.07.2015 г., заведена с вх.
№ 01001752156/13.08.2015 г. по описа на ТД на НАП – София, е установено задължение в
размер на 199455.68 лева, с Декларация образец 6 “Дължими вноски и данък по чл. 42 от
ЗДДФЛ“ за периода м.07.2015 г., заведена с вх. № 01000153156525/15.08.20. г. по описа на
ТД на НАП - С., е установено задължение в размер на 1122.52 лева, с Декларация образец 6
“Дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ“ за периода м.08.2015 г., заведена с вх. №
01000153171825/05.09.20. г. по описа на ТД на НАП – С., е установено задължение в размер
на 1071.31 лева, с Наказателно постановление № 01/0103820/28.07.2015 г., издадено от
Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” – гр. Б., влязло в сила на 11.08.2015 г., е
установено задължение в размер на 1500.00 лева и с Наказателно постановление №
01/0103821/28.07.20. г., издадено от Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” – гр. Б.
влязло в сила на 11.08.20. г., е установено задължение в размер на 1500.00 лева. По този
начин към 29.10.2015 г. общият размер на задълженията, които търговското дружество е
имало към държавата, е възлизал на 490..01 лева /четиристотин и деветдесет хиляди и
седемстотин лева и една стотинка/. От съдържанието на изготвената в досъдебното
производство съдебно-счетоводна експертиза се установява, че от дата 29.10.2015 г.
дружеството е спряло плащанията на публичните си задължения. Посочено е още, че
дружеството не е развивало търговска дейност, не е имало работници, не е реализирало
приходи и не е плащало задълженията си към държавата, като този извод не се променя и от
обстоятелството, че през 2019 г. е извършено частично погашене в размер на 397.97 лева.
Поради тези съображения, правилни са разсъжденията на първостепенния съд, според които
двамата обвиняеми са извършили престъпление с правна квалификация по чл. 227б, ал. 2,
във вр. ал. 1 от НК, тъй като в тридесетдневен срок от спиране на плащанията /29.10.2015 г./,
които плащания са били в общ размер на 490700.01 лева, не са поискали от съответния
окръжен съд откриване на производство по несъстоятелност.
От субективна страна деянията на двамата обвиняеми, изразяващи се в бездействия
/неподаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност/, са извършени при
условията на пряк умисъл. Всеки от тях е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, а именно, че нарушава нормите, регламентиращи установения в страната
правов ред за уведомяване на компетентния съд за изпадане в неплатежоспособност, като в
същото време е предвиждал общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Неоснователно се явява възражението, според което депозираната през 2019 г. от
Г.Н. молба за откриване на производство по несъстоятелност е от значение за наказателното
производство. В тази връзка трябва да се държи сметка за това, че престъплението по чл.
227б, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК е извършено не когато въобще не е сезиран компетентния съд
за откриване на производство по несъстоятелност, а когато това не е станало в
тридесетдневен срок от спиране на плащанията. В настоящия случай, видно от материалите
по делото и най-вече от съдебно-счетоводната експертиза, плащанията са спрели на
29.10.2015 г., а молбата е подадена едва през 2019 г. Също така от значение е фактът, че
видно от писмо от Окръжен съд – Б., депозираната от Г.Н. молба е била върната, тъй като не
7
са изпълнени в срок дадени от съдебния състав указания за отстраняване на нередовности.
Именно поради връщане на молбата за отриване на производство по несъстоятелност следва
да се приеме, че така все едно въобще не е подаван.
Неправилно се сочи във въззивната жалба, че районният съдебен състав не е отчел
факта, че издаденият ревизионен акт за сумата от 286050.50 лева е влязъл в сила едва на
05.06.2017 г. Ревизионният акт, поради обжалването му, е влязъл в сила през 2017 г.
Същият, обаче, е издаден на 15.09.2015 г. и на основание чл. 127 от ДОПК установеното с
ревизионния акт задължение подлежи на доброволно плащане в четиринадесетдневен срок
от връчването на акта, а след изтичане на този срок ревизионният акт подлежи на
принудително изпълнение. Това означава, че той е подлежал на доброволно, а след това и на
принудително изпълнение /сумите по него са били дължими/, още преди да е влязъл в сила.
Съща така, от значение е фактът, че към дата 29.10.2015 г. дружеството обективно е спряло
плащанията, който извод се подкрепя от съдебно-счетоводната експертиза, изготвена в хода
на досъдебното производство.
Не може да намери подкрепа доводът на жалбоподателите, според който неплащането
на санкциите по двата броя наказателни постановления не следва да се приеме като
обстоятелство, водещо до настъпване на неплатежоспособността. Законът /НК/ не сочи, че
за да бъде извършено престъпление по чл. 227б, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК, спрените
плащания трябва да са единствено такива, произтичащи от граждански или търговски
правоотношения. Спирането на плащанията може да е и към държавата /или държавни
институции/, като е без значение естеството на задължението. Именно поради това,
неплащането на имуществена санкция също е вид спиране на плащанията.
Фактът, че през 2019 г. е направено частично плащане от 397.97 лева, не води до
извод, че дружеството не е спряло плащанията през 2015 г. Трябва да се държи сметка за
това, че частичното погашение от 397.97 лева, на фона на общия дълг към 29.10.2015 г.,
възлизащ на 490700.01 лева, по никакъв начин не може да се приеме като обстоятелство,
даващо основание да се приеме, че дружеството е имало достатъчно средства за погасяване
или обезпечаване на всички свои задължения и че не е спряло плащанията по тях.
Правилно районният съдебен състав е процедирал по отношение прилагането на чл.
78а от НК и определяне размера на глобите.
Съгласно нормата на чл. 78а от НК пълнолетно лице се освобождава от наказателна
отговорност от съда и му се налага наказание „глоба“ от хиляда до пет хиляди лева, когато
са налице едновременно следните условия: 1) за престъплението се предвижда наказание
лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или
лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо, 2)
деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК, 3) причинените от престъплението имуществени
8
вреди са възстановени. В настоящия случай и двамата обвиняеми са пълнолетни, всеки от
тях е извършил умишлено престъпление, за което се предвижда наказание до три година
„лишаване от свобода“, от свидетелствата им за съдимост е видно, че не са осъждани и
спрямо тях не е прилаган преди това чл. 78а от НК. Също така от деянията не са настъпили
конкретни имуществени вреди. Изложеното до тук налага извод, че нормата на чл. 78а от
НК намира приложени в настоящия случай. Правилно районният съд е определил и
размерът на административното наказание за всеки един от обвиняемите - „глоба“ в размер
на 1000 лева. За определяне размера на глобата са взети под внимание смекчаващите вината
обстоятелства, а именно – затрудненото финансово състояние на привлечените към
отговорност лица, предоставеното от тях съдействие на разследващите органи и изказаното
съжаление за случилото се.
Неправилно, обаче, Районен съд – Б. е стигнал до извод, че деянието е съставомерно и
поради спиране на плащанията, установени със Справка–декларация по ЗДДС за м.02.2017
г., заведена с вх. № 01002035361/13.03.20. г. по описа на ТД на НАП – С., според която
дружеството има задължения към държавата в размер на 81230.28 лева. /Справката-
декларация се намира на лист 746, том 9 от материалите от досъдебното производство./ От
съдържанието на въпросната справка-декларация е видно, че същата касае задължения за
месец февруари 2017 г., такива са и твърденията на прокуратурата. В справката-декларация
е посочено, че задължението към бюджета е в размер на 84..20 лева, като в експертизата
вещото лице е уточнило, че реално задължението е 81230.28 лева, тъй като със сума от
3461.92 лева е извършено прихващане. Настоящото обвинение е повдигнато за това, че в
тридесетдневен срок от спиране на плащанията, считано от 29.10.2015 г., обвиняемите не са
подали молба за иницииране на производство по несъстоятелност. Юридически, а и чисто
житейски, е невъзможно към 2015 г. да са спрели плащания, които са възникнали едва през
2017 г. – две години по-късно от инкриминирания период, в който е извършено
престъплението. Именно поради тези съображения оспореното решение следва да бъде
отменено в частта, с която обвиняемите са признати за виновни за извършено престъпление
по чл. 227б, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК за това, че като управляващи и представляващи „П.
М.“ ООД, ЕИК 17520., със седалище и адрес на управление: гр. Разлог, област Благоевград,
“Годлевско шосе“, местността “Ц.“, след като на 29.10.20. г. дружеството е изпаднало в
неплатежоспособност, същите в тридесетдневен срок от датата на спиране на плащанията на
изискуеми публично-правни задължения, свързани с търговската дейност на дружеството,
установени със Справка–декларация по ЗДДС за м.02.2017 г., заведена с вх. №
01002035361/13.03.20. г. по описа на ТД на НАП – С., според която дружеството има
задължения към държавата в размер на 81230.28 лева, не са заявили това пред съда по
регистрация на дружеството чрез подаване на молба за отриване на производство по
несъстоятелност, като по отношение на обвинението в тази му част Г. П. Н. и Т. Р. Т. трябва
да бъдат признати за невинни. В останалата част обжалваното съдебно решение е правилно,
поради изложените по-горе мотиви и същото трябва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 378, ал. 5, във вр. чл. 337, ал. 1, т. 2 от
9
НПК, Окръжен съд – Б.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 90.1 от 20.01.20. г., постановено по АНД № 1471 от 2020 г. по
описа на Районен съд – Б. в частта, с която Г. П. Н., с ЕГН ********** и Т. Р. Т., с ЕГН
********** са признати за виновни за извършено от всеки от тях престъпление по чл. 227б,
ал. 2, във вр. ал. 1 от НК, изразяващо се в това, че като управляващи и представляващи „П.
М.“ ООД, ЕИК **. със седалище и адрес на управление: гр. Р., област Б. “Г. ш.“, местността
“Ц., след като на 29.10.2015 г. дружеството е изпаднало в неплатежоспособност, същите в
тридесетдневен срок от датата на спиране на плащанията на изискуеми публично-правни
задължения, свързани с търговската дейност на дружеството, установени със Справка–
декларация по ЗДДС за м.02.2017 г., заведена с вх. № 01002035361/13.03.20. г. по описа на
ТД на НАП – С., според която дружеството има задължения към държавата в размер на
81230.28 лева, не са заявили това пред съда по регистрация на дружеството чрез подаване на
молба за отриване на производство по несъстоятелност и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА Г. П. Н., роден на 21.07.19. г. в село Г., община Р. област Б.д, българин,
с българско гражданство, със средно образование, женен, работещ, с ЕГН **********,
неосъждан и Т. Р. Т., роден на 08.08.19. г. в гр. Р., община Р., област Б., българин, с
българско гражданство, средно образование, женен, работещ, с ЕГН ********** за
НЕВИННИ в това, че като управляващи и представляващи „П. М.“ ООД, ЕИК 17520.9, със
седалище и адрес на управление: гр. Р., област Б.“Г. ш.“, местността “Ц.“, след като на
29.10.20. г. дружеството е изпаднало в неплатежоспособност, същите в тридесетдневен срок
от датата на спиране на плащанията на изискуеми публично-правни задължения, свързани с
търговската дейност на дружеството, установени със Справка–декларация по ЗДДС за
м.02.2017 г., заведена с вх. № 01002035361/13.03.2017 г. по описа на ТД на НАП – София,
според която дружеството има задължения към държавата в размер на 81230.28 лева, не са
заявили това пред съда по регистрация на дружеството чрез подаване на молба за отриване
на производство по несъстоятелност и оправдава обвиняемите по повдигнатото им
обвинение в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 90461 от 20.01.20. г., постановено по АНД № 1471 от
20. г. по описа на Районен съд – Б. в останалата му част.
Решението на въззивния съд е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11