Р Е Ш Е Н И Е
№ 260490 18.03.2021 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На осемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 1 267 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от “ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: град София,
район „Младост”4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез процесуален представител
адвокат З.Ц., за приемане за установено по отношение на ответника Д.И.И. ЕГН **********,
с адрес: ***, че дължи на ищеца сумата 254,67 лева, дължима съгласно следните
договори, сключени между длъжника и „Теленор България“ ЕАД (с предишно
наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД), а именно договор за мобилни услуги №
********* и приложение към него от 22.05.2017г., за което са издадени фактури №
**********/25.07.2017г.,№ **********/25.08.2017г. и №
**********/25.09.2017г., ведно със
законната лихва за забава върху сборната главница от 254. 67 лева от 31.07.2019
г. до изплащане на вземането, плащане на които е разпоредено със Заповед № 2918
от 02.08.2019 година, постановена по частно гражданско дело № 6249 по описа на
Бургаски районен съд за 2019 година, както и за присъждане на разноските,
направени в исковото и заповедното производство.
Исковата
молба е основана на следните фактически твърдения:
Към периода на издаване на процесиите фактури
спрямо ползваните от Д.И. мобилни номера се прилагат следните условия:
-
за
номер *** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от
22.05.2017г.
-
за
номер *** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от
22.05.2017г. и Приложение към него.
Ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 3 бр. фактури,
издадени в периода м. юли 2017г. - м. септември 2017г. Във всяка от фактурите
са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори,
сключени между него и клиента.
Фактура № **********/25.07.2017г. е издадена за отчетния период 25/06/2017-
24/07/2017г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: За
мобилен номер ** - месечна
абонаментна такса 9,16 лв., както и ползвани услуги 105,61 лв. (доп. пакет SMS/MMS в мрежата
на Теленор 2,02 лв., кратки текстови съобщения (SMS) 2,09лв.,
разговори към други национални мобилни мрежи 2,61 лв., разговори с Теленор
98,89 лв.), които са в
общ размер на 114,77 лв. без ДДС - 137,72
лв. с вкл. ДДС. За мобилен номер ***
- месечна абонаментна такса 9,16 лв., както и ползвани услуги 52,88 (доп. пакет SMS/MMS в мрежата
на Теленор 2,06 лв., кратки текстови съобщения (SMS) 4,75лв.,
мултимедийни съобщения (MMS) 2,28 лв., разговори с Теленор 43,79 лв.), които са в общ размер на 62,04 лв. без ДДС - 74,45 лв. с вкл. ДДС. Общата сума,
начислена във фактурата, е 212,17 лв., като, след приспадане на 7,46 лв.
надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период, претендираната
сума по фактурата е 204,71 лв.
Фактура № **********/25.08.2017г. е издадена за отчетния период 25/07/2017-
24/08/2017г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: За
мобилен номер *** - месечна
абонаментна такса 9,16 лв., както и ползвани услуги 1,25 лв. (доп. пакет SMS/MMS в мрежата
на Теленор), които са в
общ размер на 10,41 лв. без ДДС - лв. с
вкл. ДДС. За мобилен номер *** -
месечна абонаментна такса 9,16 лв., както и ползвани услуги 1,25 лв. (доп. пакет SMS/MMS в мрежата
на Теленор), които са в
общ размер на 10,41 лв. без ДДС - 12,49
лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 24,98 лв.
Фактура № **********/25.09.2017г.
е издадена за отчетния период 25/08/2017- 24/09/2017г. и включва
следните задължения на клиента за посочения период: За мобилен номер *** - месечна абонаментна такса 9,16
лв., както и ползвани услуги 1,25 лв. (доп.
пакет SMS/MMS
в
мрежата на Теленор),
които са в общ размер на 10,41 лв. без ДДС – 12,49 лв. с вкл. ДДС. За мобилен номер *** - месечна абонаментна такса 9,16 лв., както и ползвани услуги
1,25 лв. (доп. пакет SMS/MMS в мрежата
на Теленор), които са в
общ размер на 10,41 лв. без ДДС - 12,49
лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 24,98 лв.
Ищецът,
чрез процесуалния си представител, излага, че изискуемостта на всяко едно от
вземанията е настъпила с изтичане на петнадесетдневен срок от издаване на
фактурата.
Поради изложеното ищецът предявява исковете си.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на
препис от исковата молба назначения на основание чл. 47 от ГПК процесуален
представител на ответника – адвокат К., дава писмен отговор на предявения иск.
В писмения отговор от името на ответна са оспорени допустимостта и
основателността на предявените искове.
Оспорено е съществуването на вземането и неговия размер и поради това,
че не успяла да установи контакт с ответника процесуалният представител излага
следното: Оспорва приложените към исковата молба документи с довода, че от тях
не може да бъде направен извод за това, че операторът описаните услуги на
клиента, както и че те са реално отчетени от измервателните устройства на
доставчика на услугите и че са правилно тарифирани, както и че са коректно
тарифирани. По отношение на фактурите посочва още, че не установяват от кой
договор произтича вземането и какъв е неговия произход. Излага още, че не съдържат
подписи на лицата, които са ги съставили, не са подписани и от ответника,
липсват данни, че посочените суми са приети от ответника. Оспорено е и
твърдението, че потребителят е получил два броя сим – карти, отговарящи на
посочените в исковата молба телефонни номера. Изложени са правни доводи за
това, че фактурите не доказват изправността на ищеца. На следващо място е
посочено, че съгласно чл.147а, ал.1, 2,
и 5 от ЗЗП общите условия обвързват потребителя само ако са му
предоставени и той се е съгласил с тях с полагане на подпис, а в случая такива
данни не са ангажирани по отношение на договора от 22.05.2017 година и
съответно потребителят не е обвързан от уредбата на отношенията с оператора по
смисъла на тези условия. В обобщение в писмения отговор е посочено, че
процесуалният представител на ответника оспорва
документите и счита, че доказателствената тежест на съставилата тези
документи страна е да установи, че вземането съществува, както и да установи,
че са проведени посочените месечни разговори на посочената цена. Отправено е
искане за постановяване на решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.
В
съдебно заседание ищецът не изпраща
процесуален представител. В писмени молби процесуалният представител – адвокат Ц.
поддържа предявените искове, сочи доказателства. Излага подробни фактически и
правни доводи за основателност на исковете.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ответника, назначен на основание чл. 47 от ГПК – адвокат К., поддържа
становището по иска, дадено в писмения отговор и сочи доказателства. В
заседание по същество на спора излага подробни доводи за неоснователност и
недоказаност на предявените искова.
По материално правната квалификация на
предявените искове настоящият състав приема следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79 от ЗЗД за заплащане на цена за телекомуникационни услуги.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа и правна страна:
Между ищеца „“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, от една страна, и ответника Д.И.И., от друга страна, е сключен договор за телекомуникационни услуги№ *********, в който е посочено, че влиза в сила на 22.05.2017 година и по силата на който на ответника са предоставени 2 броя сим - карти и абонаментен план Тотал 10,99 лева. Като писмени доказателства са приети и ценова листа, както и други приложения към договора.
По повод оспорване на фактурите настоящият състав приема, че с това процесуално действие процесуалният представител е оспорил верността им, а нае автентичността им, както и доказателствената им сила, тъй като твърденията са и за това, че липсват доказателства за доставка на услугата, включително с предоставяне на сим – картите.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е допуснато извършване на компютърно – техническа експертиза, вещото лице по която е дало обосновано и компетентно заключение. Видно от експертизата за периода от 25.06.2017 година до 24.09.2017 година ответната страна е била заведена в билинг системата на дружеството под клиентски номер *** и е ползвала далекосъобщителни услуги за следните номера ** и ***, като в експертизата е посочено и детайлното потребление по тях, съгласно предоставената му от дружеството информация. В заключението е посочен и тарифния план на базата на който е направено начисляването на сумите. В експертизата са описани и шест фактури, издавани ежемесечно за периода от 25.06.2017 година до 25.11.2017 година, като първата от тях е с отразяване за плащане на 07.07.2017 година. Предмет на спора са фактурите, издадени през месеците юли, август и септември. Не е предмет на делото последната фактура, издадена на 25.11.2017 година, в който, предвид стойността й, може да се приеме, че са начислени неустойки и поради което не следва да бъде взето предвид, заявеното от вещото лице в съдебно заседание относно тази фактура и разминаванията в стойностите. Вещото лице уточнява, че стойностите се начисляват автоматично от системата на дружеството на базата на ползван план и ползван интернет.
Като
писмени доказателства са приети и посочените в исковата молба фактури, които са
издадени за следните задължения: Фактура № **********/25.07.2017г. е издадена за отчетния период
25/06/2017- 24/07/2017г. за сума в размер от 212, 20 лева, за която в исковата
молба е посочено, че е приспадната сума, която е надвнесена от предходен
период, и сумата, която е цена на иска, е 204,71 лева; Фактура
№ **********/25.08.2017г. е издадена за отчетния период 25/07/2017- 24/08/2017г.
за сума в размер от 24, 98 лева, в която са посочени и задължения за предходния
период от 212, 20 лева; Фактура №
**********/25.09.2017г. е
издадена за отчетния период 25/08/2017- 24/09/2017г., в която също са включени
задълженията за предходния период в размер от 252,16 лева.
Предвид
посочените доказателства, включително отразеното в експертизата плащане на едно
от задълженията, настоящият състав приема, че между страните е сключен договор
с посоченото в исковата молба съдържание и ищецът е бил изправна страна по него
като е доставял услугата за посочения период, видно и от детайлното
потребление, включено в заключението на вещото лице до 10.07.2017 година.
Липсват твърдения, че договора е бил прекратен преди 24.09.2017 година, до
която дата е претенцията. Предвид изложеното относно потреблението следва да се
приеме за неоснователно възражението за липса на доказателства за това, че на
потребителя не са били предоставени сим – карти.
По повод
възражението за това, че потребителят, посочен като ответник, не е бил запознат
с общите условия на дружеството, беше взето предвид, че в приложена от ищеца
декларация се установява, че насрещната
страна по договора е декларирала знание за общите условия при които се доставя
услугата. Позоваването на тези правила е направено от името на ищеца в нарочна
молба. Поради това не се установява посоченото нарушение на Закона за защита на
потребителите.
По делото липсват
твърдения за извършени плащания на задълженията по фактурите.
Предвид
изложеното настоящият състав приема, че предявеният иск е основателен и
доказан.
По
разноските, направени по водене на делото:
При
този изход от спора и съобразно чл. 78 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да плати на ищеца разноските, направени по водене на делото, които видно от
списъка по чл.80 от ГПК и приложените доказателства са в общ размер от 635 лева,
от която сумата 25 лева, представляваща платена държавна такса, сумата 100
лева, представляваща възнаграждение за особен представител, сумата 150 лева,
представляваща възнаграждение за вещо лице и сумата 360 лева, представляваща
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР №4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Видно от заповедта по чл.410 от ГПК разноските са определени в размер от 385 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.И.И. ЕГН **********,
с адрес: ***, дължи на ищеца “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление: град София, район „Младост”4, Бизнес Парк
София, сграда 6, представлявано от изпълнителния директор, сумата 254,67 лева /двеста
петдесет и четири лева, шестдесет и седем стотинки/, дължима съгласно следните
договори, сключени между длъжника и „Теленор България“ ЕАД (с предишно
наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД), а именно договор за мобилни услуги №
********* и приложение към него от 22.05.2017г., за което са издадени фактури №
**********/25.07.2017г.,№ **********/25.08.2017г. и №
**********/25.09.2017г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата от 254. 67 лева, считано от датата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 31.07.2019 г. до окончателното
й плащане, плащане на които е разпоредено със Заповед № 2918 от 02.08.2019
година, постановена по частно гражданско дело № 6249 по описа на Бургаски
районен съд за 2019 година.
ОСЪЖДА Д.И.И. ЕГН **********, с адрес: ***,
да плати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление: град София, район „Младост”4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано
от изпълнителния директор, сумата 635 лева
/шестстотин тридесет и пет лева/, представляваща разноски, направени по водене
на делото и сумата 385 лева /триста осемдесет и пет лева/, представляваща
разноски, направени в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:СпС
Вярно с оригинала
А.Т.