Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 92/09.07.2019година Град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският
апелативен съд наказателно отделение
На пети юли
две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ТОНЧЕВА
ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА
Секретар: Петранка
Паскалева
Прокурор:Искра
Атанасова
като
разгледа докладваното от съдия Д.Сапунджиева
ВНОХД номер 207 по описа за 2019
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното
производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на подсъдимия Ю.С.А. срещу Присъда №10/02.05.2019г.,
постановена по НОХД №132/2019 год. по описа на ШОС. С атакувания съдебен акт
въззивникът е признат за виновен в извършване на престъпления както следва: по
чл. 249, ал.1 от НК, във връзка чл.26 ал. 1 от НК, като на осн. чл.58а, ал.1 от НК му е наложеното наказание “лишаване
от свобода” в размер на 2 /две/ години и „Глоба“ в размер на 980,00 лв. и по чл.195,
ал. 1, т. 7 от НК, във вр. чл. 194, ал.1 от НК, във вр. чл. 28 от НК, като на
осн. чл.58а, ал.1 от НК му е наложеното наказание “лишаване от свобода” в
размер на 1година и 4 месеца.На основание чл.23 ал.1 от НК е определено
най-тежкото измежду така определените наказания, а именно “лишаване от свобода” за срок от две години и
„глоба” в размер на 980,00 лв. На основание чл.24 от НК е увеличено
определеното общо най-тежко наказание от две години “лишаване от свобода"
на две години и шест месеца “лишаване от
свобода”. На основание чл.57,
ал.1, т.2, б.б. от ЗИНЗС
е определено наказанието „лишаване от свобода”
да се изтърпи при първоначален "строг" режим. На основание
чл.59 от НК е приспаднато времето, през което Ю.С.А. е бил задържан по
настоящото наказателно производство, считано от 05.02.2019 г. до влизане на присъдата в сила.С присъдата са
възложени на жалбоподателя направените по делото разноски.
С въззивната жалба се иска
изменение на присъдата и намаляване размера на наложеното наказание.
В съдебно заседание въззивникът лично и чрез защитника си– поддържа жалбата
изцяло.
Въззивният прокурор изразява становище за неоснователност на жалбата и
предлага обжалваната присъда да бъде потвърдена изцяло.
В личната си защита и последна дума подсъдимия заявява, че си е взел поука и моли наказанието
да бъде намалено.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на
цялостна проверка на постановения акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК,
намира за установено следното:
Съдебното производство пред първата инстанция е проведено по реда на
т.нар. „съкратено съдебно следствие”-чл.371, т.2 от НПК. Решаващият съд е приел
самопризнанието на подсъдимия по фактическите положения на обвинителния акт,
като подкрепено от събраните в ДП доказателства. Мотивите в разглежданата
присъда са изготвени съобразно чл.373,ал.3 от НПК.
Задължителните указания по т.8 на ТР №1/2009г. на ВКС, налагат при правилно
приложена процедура по чл.372,ал.4 и чл.373,ал.2 и 3 от НПК, въззивната
инстанция да реши делото по същите фактически положения, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
С оглед на изложеното, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
В началото на м. февруари 2019г.
подсъдимият Ю.С.А. ***. На 04.02.2019г. след 18,30часа, същият пристигнал в гр.
Шумен, където посетил свои приятели. На 05.02.2019г. подс.А. се отправил към
железопътната гара на гр. Шумен, с намерение да използва влак, пътуващ от гр.
Шумен за да се прибере в дома си. Тъй като подсъдимият разполагал с време/
същият потеглил за гарата в 03.00 ч., а влакът тръгвал в 5.15ч./ той решил да премине покрай дома на св. Антонио
Антоанов Йорданов, находящ се в гр. Шумен, ул. „Вичо Папазов“ №42. На
подсъдимия му било известно, че в близост до този дом често се събирали лица,
употребяващи наркотични вещества и разчитал да намери неизпушени цигари,
съдържащи наркотични вещества, каквито употребявал в миналото. Достигайки до
посочения имот, подс.А. не намерил угарки, но решил да проникне в дома на
Антонио Йорданов. Използвайки физическа сила, подсъдимият се качил на терасата
на къщата, след което през незаключената врата на дома проникнал във
вътрешността и`. От стаята до която
получил достъп, подс. А. взел чанта, лаптоп с подложка, две зарядни устройства
и мобилен телефон, след което напуснал местопроизшествието. След като се
отдалечил от домът видял, че в чантата се намирали значителни парични средства,
друг мобилен телефон и 1 дебитна карта, които взел.
В хода на разследването е установено, че подс.А.
откраднал 1бр. мобилен апарат „Iphone 7“
32 GB със сим карта, собственост на св. Валентина Иванова Добрева, която живеела в същия дом, 1 бр.
спортна чанта тип "хюмнетка", 1 бр. дебитна карта, издадена от
"Си банк" с номер 5168683451872717 на името на ANTOAN DOBREV, валидна
до месец 07/20г., 1 бр. преносим компютър /лаптоп/ марка „ACER“; 1 бр. зарядно
устройство за лаптоп, 1 бр. зарядно устройство за телефон, 1 бр. мобилен апарат
"САТ-S 61" със симкарта, 1 бр. рулетка с надпис "mtx", с
дължина 3 м, 1 бр.очила със синя пластмасова рамка с надпис „ОПРИКА-3 МОД 50“,
1 бр. тъмно червено на цвят портмоне тип калъф за документи, 1 бр. пластмасов
ключодържател със 7 бр. секретни ключа, 1 бр. кожен калъф за документи и
парична сума от 1800.00 лв., които били собственост на св. Антоан Йорданов
Добрев.
В района на Летния кинотеатър в гр. Шумен,
подсъдимият укрил лаптопа и мобилния апарат „Iphone 7“ 32 GB със симкарта. От
чантичката взел намиращата се сума от 1800,00 лв., както и мобилен телефон -
"САТ-S 61" със симкарта и дебитната карта, издадена от "Си
банк" с номер 5168683451872717, на името на ANTOAN DOBREV, валидна до
месец 07/20 г., към която бил прикрепен пин – код. С останалите вещи, предмет
на престъпното посегателство, подс.А. се разпоредил, като хвърлил чантичката, в
която се намирали на козирката на сграда, находяща се в гр. Шумен, ул.
„Съединение“ №95. На посоченото място впоследствие посочените вещи са намерени.
Подс. А. се отправил към централната част на
града, където в периода от 4:15 ч. до 4:21 ч. на същата дата от банкомати на
банка „Уникредит булбанк“ на ул.“Славянски“ № 8 в 4:15 ч. и 4:17 ч., изтеглил
съответно сумите от 100 лв. и 300 лв., а от банкомат на „D банк“ на ул.“Алеко
Константинов“ №3 в 4:20 ч. и 4:21 ч.
изтеглил съответно сумите от 280,00 лв. и 300,00 лв. По този начин, без
съгласие на титуляра на сметката, изтеглил общо сумата от 980,00 лв.
След
извършване на горното, подсъдимия напуснал гр. Шумен и се върнал в дома си. На
05.02.2019 г. изхарчил значителна част от паричните средства, като в същия ден,
в района на комплекс „Създатели на българската държава“, находящ се в близост
до гр. Шумен, бил задържан от полицейски служители.
От
заключението на назначените по делото съдебно – икономически експертизи се
установява, че общата стойност на вещите, предмет на престъпното посегателство
е 2221,00 лв., от които мобилен телефон„Iphone 7“ 32 GB със симкарта,
собственост на св. Валентина Иванова
Добрева е на стойност 430,00 лв., а 1 бр. спортна чанта тип хюмнетка, 1
бр. дебитна карта, издадена от "Си банк" с номер 5168683451872717, на
името на ANTOAN DOBREV, валидна до месец 07/20 г., 1 бр. преносим компютър
/лаптоп/ марка „ACER“; 1 бр. зарядно устройство за лаптоп, 1 бр.зарядно
устройство за телефон, 1 бр. мобилен апарат "САТ-S 61" със симкарта,
1 бр. рулетка с надпис "mtx", с дължина 3 м., 1 бр. очила със синя
пластмасова рамка с надпис „ОПРИКА-3 МОД 50“, 1бр. тъмно червено на цвят
портмоне тип калъф за документи, 1 бр. пластмасов ключодържател със 7 бр.
секретни ключа, 1 бр. кожен калъф за документи, собственост на св. Антоан
Йорданов Добрев, са на обща стойност 1791,00 лв.
Горната фактическа обстановка е изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт,
призната от въззивника в процедурата по гл.27 НПК и се установява от
наличната по делото доказателствена съвкупност–протоколи за оглед, обиск и
доброволно предаване, заключенията по ССЕ, писмени доказателства, свидетелски
показания, писма, справки, свидетелство за съдимост и др.
Затова и въззивната инстанция се солидаризира с
извода на ШОС относно материално правната квалификация на деянията на въззивника
А., а именно по чл.195, ал. 1, т. 7 от НК,
във вр. чл. 194, ал.1 от НК, във вр. чл. 28 от НК и по чл. 249, ал.1 от НК, във
връзка чл.26 ал. 1 от НК.
В резултат на самопризнанията на подсъдимия и с
негово съдействие за установяване на местонахождението на част от отнетите вещи
са извършени оглед и изземване както следва: калъф с лични документи, лаптоп,
два мобилни телефона и две зарядни устойства/ вж протокол за оглед и фотоалбум
на л.37 от ДП/; чанта от плат, червена на цвят, с намиращите се в нея вещи,
както и връзка със 7бр.ключове/вж протокол за оглед и фотоалбум на л.42 от ДП/;
банкова карта №5168683451872717, изхвърлена от подсъдимия в кош за отпадъци /вж
протокол за оглед на л.48 от ДП/. С протокол за обиск са изззети от подсъдимия
парична сума и мобилен телефон САТ с IMEI 3561777090101862, за които същият
обяснява, че са от кражбата на къщата.
От събраните по делото доказателства се
установява, че подсъдимият А. на 05.02.2019 г. в гр.Шумен, чрез четири
последователни транзакции е изтеглил от банковата сметка на пострадалия Антоан
Йорданов Добрев общо сумата от 980,00лв., като използвал дебитната му карта с №
5168683451872717, издадена от „Си банк” ЕАД, без съгласието на титуляра на
картата. Подсъдимият изтеглил сумата от 100.00 лв. в 04:15 ч. и сумата от
300.00лв. в 04:17 ч. от банкомат /АТМ устройство/ на банка "Уникредит
булбанк", находящ се в гр. Шумен, ул."Славянски" №8.
Непосредствено след това изтеглил в 04:20 ч. сумата от 280.00лв. и в 04:21 ч. сумата
от 300.00лв.- от банкомат /АТМ устройство/ на банка "D bank", находящ
се в гр. Шумен, ул."Ал. Константинов" №3./вж справка на л.81 и сл. от
ДП/. Съпричасността на подсъдимия към това деяние се установява от неговите
самопризнания, показанията на пострадалото лице, справка за номера на неговата
банкова карта и мястото, където същата е намерена-изхвърлена по сведения на
самия подсъдим.
По основанието на жалбата за допуснато нарушение на
материалния закон при определяне размера на
наложеното наказание.
За да определи размера на наложените наказания, съдът е изложил общи мотиви,
като е съобразил както отегчаващите, така и смегчаващите отговорността на
подсъдимия обстоятелства. Този подход на съда не е правилен. В мотивите на са
изброени подробно смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства
поотделно за всяко едно от извършените престъпления, което е слабост на
атакувания съдебен акт. Всяко едно от определените наказания е следвало да бъде
индивидуализирано по правилата на чл.54 от НК. Тази неакуратност обаче не води
до съществено процесуално нарушение (липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал.
3, т. 3 от НПК), тъй като не препятства възможността за узнаване на
вътрешното съдийско убеждение и съображенията за индивидуализиране на
конкретните санкции.
Правилен е извода на съда, че не са налице нито многобройни, нито
изключително по своята същност обстоятелство, което да води до несъразмерност
на определеното в закона най-леко наказание. Видно от мотивите на съда, същият
е отчел като смегчаващо обстоятелството, че подсъдимия е съдействал на органите
на предварителното производство при провеждане на разследването, като е дал подробни
обяснения. Това само по себе си в процедурата по глава двадесет и седма не води
до отчитането му като смегчаващо обстоятелство, имайки предвид, че направеното
самопризнание е отчетено от законодателя и има за последица съответен бонус-
намаляване размера на наказанието с 1/3. Направеното самопризнание следва да се
оценява с оглед “характеристиките и съдържанието на самопризнанието като форма
на съдействие при установяване на обективната истина и ако същото е спомогнало
за своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител още на досъдебното
производство“/ТР №1/2009г. на ОСНК на ВКС/.Видно от обясненията на подсъдимия,същите
са навременни и подробни. А. е показал на разследващите органи къщата, от която
е извършил кражба, мястото, на което е изхвърлил част от вещите и дебитната
карта. По този начин приноса му в разследването е своевременен и съдейства
сериозно за разкриване на обективната истина по делото. В този смисъл правилно
първоинстанционния съд го е ценил като смегчаващо отговорността обстоятелство.
Правилно първоинстанционния съд е съобразил и отегчаващите отговорността
обстоятелства. От същите следва да бъде
направен извода за завишена обществена опасност на деянието и дееца. Видно от
приложеното свидетелство за съдимост, А. е осъждан ОСЕМ ПЪТИ за период от ДВЕ
ГОДИНИ, ВСИЧКИ за извършени престъпления срещу собствеността. По седем от
присъдите, той е наказан като непълнолетно лице. Последната присъда на А. е
реална, влязла в сила на 13.04.2018г., а наказанието изтърпяно на 03.10.2018г. Само шест месеца след излизането си от
затвора, подс.А. е извършил настоящите деяния.
В резултат на своята аналитична
дейност, съдът е определил наказанията към техния минимален определен от закона
размер, които е редуцирал по правилото на чл.58а,ал.1 от НК. Тези размери въззивния
съд счита за занижени, с оглед изложеното по-горе. Доколкото липсва протест на
прокурора, въззивната инстанция няма правомощия за ревизия на присъда в тази
посока.
Правилно съдът е увеличил наложеното
общо наказание с ШЕСТ МЕСЕЦА. Въззивният съд намира, че са налице формалните
предпоставки за приложението на чл.24 от НК, доколкото наложените наказания са
от един и същи вид „лишаване от свобода“. За да бъде увеличено наказанието,
следва определеното общо наказание да е несправедливо и несъответно на
съвкупността от престъпните деяния и със същото да не могат да се постигнат
целите на наказанието по чл.36 от НК.
Правилно окръжен съд е изследвал цялостната престъпна дейност на осъдения,
обществената опасност на деянията и личната обществена опасност на самия него,
като е достигнал до извода за една завишена обществена опасност както на
извършените от А. деяния, така и на неговата личност. Техният анализ налага
безспорния извод за това, че до момента определяните по вид и размер наказания
„лишаване от свобода“ на подсъдимия не са осъществили дори в минимална степен
специалната цел на наказанието, предвидена в нормата на чл. 36 от НК. Подс.А.
към момента на постановяване на присъдата е навършил 18 години и за този си
кратък жизнен път е бил санкциониран с общо ОСЕМ влезли в сила присъди, всички
за извършени умишлени престъпления от общ характер и всички те са за
престъпления против собствеността. Престъпната му дейност е започнала още
докато е бил непълнолетен през 2016г. и очевидно, налаганите му тогава
наказания „обществено порицание“, не са изиграли целения превъзпитателен и
възпиращ ефект. Такъв не са постигнали и наложените впоследствие наказания
"лишаване от свобода", реално изтърпени от подсъдимия.
На практика, престъпната дейност на
осъдения е спирала само за времето, през което се е намирал в местата за
лишаване от свобода и въпреки младата му възраст, същият има изградени трайни
престъпни навици, реализира интензивна престъпна дейност, която се е превърнала
за него в начин на живот, отличаващ се с упоритост и градация на престъпните
посегателства и липса на трудови навици, стремеж към осигуряване на средства за
съществуване единствено по престъпен начин.
Изложеното очертава осъд.А. като личност с висока степен на обществена
опасност и трайно установени престъпни навици. Ето защо, изводът на ШОС,
че следва да се увеличи определено общо
наказание е правилен.
Законосъобразно е определен и неговия размер от две години и шест месеца-
при спазване ограниченията, визирани в посочения текст - така увеличеното
наказание да не надминава сбора на отделните наказания и да е по - малко по
размер от максимално предвидения за престъпленията такъв.Същият е справедлив и
съответен на целите по чл. 36 НК.
Въззивният състав не намира основание за корекция и на определения размер
на наказанието "глоба", който е съобразен с ограничението по
чл.249,ал.1 от НК.
Наложеното от първоинстанционния съд наказание изпълва изискванията на
чл.57, ал.1, т.2,б."б" от ЗИНЗС, което сочи, че не са налице
основания за промяна на първоначалния режим за изтърпяване на наказанието.
По изложените съображения, въззивната инстанция намира, че оплакването на
подсъдимия за несправедливост на наложеното наказание е неоснователно.
Водим от горното и на
основание чл.338 от НПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №10/02.05.2019г.,
постановена по НОХД №132/2019 год. по описа на ШОС, като законосъобразна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 15 дневен
срок от съобщаването му пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.