Р Е Ш Е Н И Е
165/27.2.2015г.
27.02.2015 год.
Номер
. . . . . . . . . . . Година 2015 Град Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд седми
състав
На 05
(пети) февруари Година
2015
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Й.-Момова
Секретар
А.П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от районен съдия Т. Й.-Момова
гражданско дело номер
1311 по описа за 2014 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД.
В исковата си молба
ищцата Т.Д.Д. твърди, че с ответниците И.Д.Й., Н.Г.А., Д.А.Д. и Г.А.Д. са
законни наследници на Д.А.Д., бивш жител ***.
След смъртта на последния, Й. и наследодателят на останалите ответници –
А.Д.А., се разпоредили с придобит по наследство от Д.Д. недвижим имот, находящ
се в с. Косово. При извършената продажба, същите получили сума в размер на
7000,00 лв., като в сделката не участвала ищцата. Ответниците отказвали да
платят на Т. Д. полагащата й се част, в размер на 1/3 от получената продажна
цена, като по този начин се обогатили неоснователно за нейна сметка. Моли съда
да постанови решение, по силата на което да осъди ответниците да й заплатят
следните суми: И.Й. – в размер на 1166,66, а Н.А., Д.Д. и Г.Д. – в размер по
388,66 лв., ведно със законната лихва върху, считано от депозирането на
исковата молба, както и направените деловодни разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците не подават отговор на исковата
молба. В съдебно заседание И. Й. и Н. Г. излагат, че исковете са неоснователни,
тъй като било съставено завещание, въз основа на което ищцата не получавала дял
от наследството на Д. Д..
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност
се установи от фактическа страна следното: видно от приложения
нотариален акт № 107, том I,
дело № 263/1986 г. на нотариус при НПРС е, че Д. А.Д. бил признат за собственик
по наследство и давност на следния недвижим имот: къща, нова масивна и къща,
стара и сайвант, със застроено и незастроено дворно място от 1585 кв.м,
находящо се в с. Косово, обл. Шумен, съставляващо имот плсн. № 136, за което е
отреден урегулиран парцел VI-136
в кв. 37, с включващо се в него собствено място от 630 кв.м, а урегулиран
съдържащ 115 кв.метра. Съдът констатира от удостоверение за наследници изх. №
*** г., изд. от Кметство Косово, обл. Шумен, че Д.А.Д. починал на 05.04.2003
г., като оставил за законни наследници низходящите си Т.Д.Д., А.Д.А. (починала
на 11.11.2008 г.) и И.Д.Й.. От справка от Регистър „НБД“ се установява, че
законни наследници на починалия на 11.11.2008 г. А.А. са съпругата му Н.Г.А. и
низходящите му Д.А.Д. и Г.А.Д.. По делото е представен нотариален акт № 142,
том VIII,
дело № 1186/2006 г. на нотариус рег. № 346 на НК, от който се установява, че
А.А и И.Й. продали на „Виста“ ООД гр. Варна описания по-горе недвижим имот
срещу цена, възлизаща на 2000,00 лв., която била изплатена напълно на
продавачите.
При така визираната
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Ищцата претендира вземания срещу всеки от
ответниците поради неоснователно обогатяване и по-специално – получаване на парична
сума без основание. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е
получил нещо без основание или с оглед на неосъществено, или отпаднало
основание, е длъжен да го върне. Законодателят поставя условието получаването
да е без основание или ако такова основание първоначално е било налице, то да
не се е осъществило или да е отпаднало с обратна сила. Т.е., централният
елемент от фактическия състав, от който произтича претенцията за връщане на
неоснователно обогатяване е основанието. Последното представлява валидно
правоотношение между лицето, което дава и лицето, което получава нещо.
Вземанията за връщане на получено без основание не предпоставят вина на
получателя.
В конкретния случай, ищцата цели
връщане на получени от ответниците парични суми при първоначална липса на
основание. Фактическият състав в тази хипотеза на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД се характеризира с това, че в момента на престирането получилата нещо
страна не е имала право да го иска и получи.
Установи се по
делото, че общият наследодател на страните Д.Д. притежавал правото на
собственост върху недвижим имот, находящ се в с. Косово, обл. Шумен. С
настъпване на смъртта на същия, на 05.04.2003 била открита възможността за неговите наследници да придобият правата и задълженията,
които той имал, включително и правото му на собственост върху този
имот. Наследници по закон на починалия Д.
били трите
му деца. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗН, децата на наследодателя получават
по равни части от наследственото имущество. Тоест, съобразно така посочените правила на наследяване,
след смъртта на Д.Д., наследниците
му придобили
следните идеални части от правото на собственост върху имота: Т.Д. – 1/3 ид. част, И.Й. – 1/3 ид. част и А.А. –
1/3 ид. част. Доказа се, че на 23.06.2006 г. Й. и А. се разпоредили с целия
недвижим имот, сключвайки договор за продажба, като получили цялата продажна
цена, възлизаща на 2000,00 лева. В тази насока, недоказано се явява твърдението
на Д., че въз основа на договора, продавачите получили сума, възлизаща на
7000,00 лв., като неподкрепено от каквито и да е доказателства. Ищцата не е
участвала в описаната сделка и не е получила полагащата й се част от
уговорената продажна цена. Тоест, ответницата Й. и наследодателят на останалите
ответници са получили без основание полагаща се на Д. част от продажната цена
на съсобствения недвижим имот, която се равнява на 666,67 лева. Установи се, че
А. А. починал на 11.11.2008 г., като оставил за свои законни наследници Н. А.,
Д. Д. и Г. Д..
Поради това, съдът намира, че са налице елементите,
включени във фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предложение 1-во от ЗЗД –
всеки от ответницата Й. и А. А. е получил парична сума при първоначална липса
на основание. Съобразно участието в съсобствеността върху отчуждения недвижим
имот и уговорената продажна цена, всеки от тях получил без основание сума в
размер на по 333,34 лв. Според разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от ЗН, наследниците отговарят за задълженията, с
които наследството е обременено, съобразно дяловете, които получават. Ето защо,
всеки от ответниците Н. Г., Д. Д. и Г. Д., като наследници на получилия без
основание парична сума техен наследодател, отговаря за това негово задължение.
Според дела, който всеки от тях получава от наследството и с оглед размера на
получената без основание сума, следва да се приеме, че всеки от тези ответници
е задължен спрямо ищцата със сума в размер на 111,11 лв.
Предвид изложеното по-горе, съдът
счита, че всеки от исковете се явява частично основателен. Ето защо,
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата следните суми: И.Й. –
в размер на 333,34 лв.; Н.А. – в размер на 111,11 лв.; Д.Д. – в размер на
111,11 лв. и Г.Д. – в размер на 111,11 лв., ведно със законната лихва върху
всяка от сумите, считано от 15.05.2014 г. до окончателното й изплащане.
Исковете, в останалата им част, до пълните предявени размери, следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл.
83, ал. 2, вр. чл. 71, ал. 1, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, всеки от
ответниците следва да бъде осъден да заплати в полза на съда държавната такса
за всеки от четирите предявени иска в размер на по 50,00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА И.Д.Й. с ЕГН **********, с постоянен адрес
*** да заплати на Т.Д.Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, на
основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, сума в размер на 333,34 лв. (триста тридесет и три лева и
тридесет и четири стотинки) – получена на 23.06.2006 г. сума без основание,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2014 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част
над 333,34 лв. до размер на 1166,66 лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Н.Г.А. с ЕГН **********, с постоянен адрес
***, с настоящ адрес гр. Шумен, ул. „***“ № 10, ет. 10, ап. 66 да заплати
на Т.Д.Д. с ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, сума в размер на 111,11 лв.
(сто и единадесет лева и единадесет стотинки) – получена от наследодателя
на Н.А. – А.А. на 23.06.2006 г. сума без основание, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 15.05.2014 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част над 111,11 лв. до размер на 388,66
лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
Д.А.Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** да заплати на Т.Д.Д. с
ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД,
сума в размер на 111,11 лв. (сто и
единадесет лева и единадесет стотинки) – получена от наследодателя на Д.Д.
– А.А. на 23.06.2006 г. сума без основание, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.05.2014 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част над 111,11 лв. до размер на 388,66
лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Г.А.Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес
***, с настоящ адрес гр. Шумен, ул. „***“ № 10, ет. 10, ап. 66 да заплати
на Т.Д.Д. с ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, сума в размер на 111,11 лв.
(сто и единадесет лева и единадесет стотинки) – получена от наследодателя
на Г.Д. – А.А. на 23.06.2006 г. сума без основание, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 15.05.2014 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част над 111,11 лв. до размер на 388,66
лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА И.Д.Й., да заплати в полза на Районен съд гр.
Шумен, държавна такса по делото върху предявения срещу нея иск в размер на
50,00 лв. (петдесет лева).
ОСЪЖДА Н.Г.А., да заплати в полза на Районен съд гр.
Шумен, държавна такса по делото върху предявения срещу нея иск в размер на
50,00 лв. (петдесет лева).
ОСЪЖДА Д.А.Д., да заплати в полза на Районен съд гр.
Шумен, държавна такса по делото върху предявения срещу нея иск в размер на
50,00 лв. (петдесет лева).
ОСЪЖДА Г.А.Д., да заплати в полза на Районен съд гр.
Шумен, държавна такса по делото върху предявения срещу него иск в размер на
50,00 лв. (петдесет лева).
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.
Районен
съдия: