Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 13.09.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в публичното заседание на деветнадесети
октомври през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
мл.с. ГОСПОДИН ТОНЕВ
при
секретаря В.Иванова, като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 11159
по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-274 ГПК.
С решение № 150754 от 15.07.2020 г. СРС,
173 с-в, по гр.д.№ 72480/2015 г. е прекратил поради оттегляне на исковете
производството по гр.д.№ 72480/2015 г. на СРС, 173 с-в в частта му досежно
насрещния иск за главница за горницата над 7 944,00 лв. с припадащата се
законна лихва от подаване на насрещната искова молба /05.08.2016 г./ до
окончателното изплащане; досежно насрещния иск за лихви за забава-за горницата
над 625,17 лв. и за периода извън 28.10.2015 г.-04.08.2016 г.; отхвърлил е
предявените от М.М.Д. срещу М.С.Г. искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и
чл.86, ал.1 ЗС за осъждането й да му заплати сумата от 7 200,00
лв.-обезщетение за лишаването му от възможността да ползва собствената му
½ ид.ч. от съсобствен недвижим имот-апартамент, находящ се в гр.София,
ул. „*******със законната лихва от подаването на исковата молба /24.11.2015 г./
до окончателното й изплащане; сумата 756,00 лв.-лихва за забава върху
главницата за периода 01.01.2014 г.-24.11.2015 г., както и законна лихва върху
сторените в производството разноски и е осъдил М.М.Д. да заплати на М.С.Г. на
основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 7 944,00 лв.-обезщетение
за лишаването й от възможността да ползва собствената й ½ ид.част от
съсобствен недвижим имот-вилно място в с.Владо Тричков, общ. Своге, УПИ XXI-244, кв.17 по плана на с.Владо
Тричков, м. „Клисура-Пехчаница-Говедарника“, целият с площ от 845 кв.м., заедно
с построените в него вилна сграда със застроена площ от 31,20 кв.м. /разгърната
застроена площ 88,00 кв.м./ и две складови постройки за периода 28.10.2011
г.-27.10.2015 г. ведно със законната лихва от подаването на насрещната искова
молба /05.08.2016 г./ до окончателното й изплащане и 625,17 лв.-лихва за забава
върху главницата за периода 28.10.2015 г.-04.08.2016 г.
Срещу решението е постъпила въззивна
жалба от М.М.Д. в частта, с която са отхвърлени предявените от него искове с правно
основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу М.С.Г. и в частта, с която са уважени предявените срещу него искове с
правно основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86,
ал.1 ЗЗД на М.С.Г..Твърди, че в посочената част решението е постановено в
нарушение на материалния закон и на процесуалните правила.Въззивникът
възпроизвежда фактическата обстановка по делото и поддържа, че са налице
предпоставките за уважаване на предявените от него искове-наличието на
съсобственост върху процесния апартамент, ползването му от ответницата,
изпращането на покана за заплащане на обезщетение и средния наемен пазарен
наем.Излага доводи, че предявеният от ответницата насрещен иск е неоснователен,
тъй като не му е връчена приложената по делото нотариална покана от 2009 г. по
съответния ред, липсват и доказателства, че той не е допуснал ищцата по
насрещния иск да ползва имота.Излага оплаквания, че съдът неправилно е
кредитирал показанията на свидетелката В.М., тъй като те не касаят процесния
период, както и заключението на тройната техническа експертиза, срещу която е
възразил.Твърди, че насрещните искове не са доказани по основание и размер и
моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи
предявените от него искове и да отхвърли насрещните искове.Претендира разноски.Прави
възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответницата по въззивната жалба- М.С.Г.
оспорва същата.Изразява становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.Твърди,
че въззивникът не е провел пълно доказване, че през исковия период тя е
ползвала изцяло процесния имот или че го е ползвала по начин, който да създава
пречки на въззивника, нито е доказал размера на претендираното обезщетение и
лихва.Изразява становище, че доказаното ползване от страна на ответницата за
предшестващ процесния период не е доказателство, че ползването е продължило по
същия начин и в исковия период.Моли съда да потвърди обжалваното решение.В
случай, че съдът приеме въззивната жалба за основателна и първоначалният иск за
основателен, моли съда да уважи насрещния иск и да извърши прихващане съгласно
изрично направеното в съдебно заседание, проведено на 23.06.2020 г. изявление.Претендира
разноски.
Съдът, като прецени становищата на
страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-
М.М.Д. твърди, че с ответницата
М.С.Г. са съсобственици при
равни квоти на апартамент № 9, находящ се в гр.София, ул. „*******.Твърди, че
ответницата ползва лично имота, в който е била въведена с протокол за въвод във
владение от съдия изпълнител от 26.11.2008 г. и е сменила всички брави на
входната врата.С нотариална покана, връчена на 13.12.2008 г., ищецът е поканил
ответницата да му заплаща обезщетение за ползването на имота.Твърди, че от
месец октомври 2015 г. е налице влязло в сила решение, с което ответницата е
осъдена да му заплаща обезщетение за периода 01.02.2008 г.-30.09.2011 г., а за
периода 01.10.2011 г.-31.12.2013 г. е заведено друго дело.Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата от 7 200
лв.-обезщетение за ползването на ½ идеална част от описания апартамент
за периода 01.01.2014 г.-24.11.2015 г., сумата от 756 лв.-лихва за забава за
периода 01.01.2014 г.-24.11.2015 г. със законната лихва върху главницата от
предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В срока по чл.131 ГПК ответницата по първоначалните
искове е предявила насрещни искове срещу М.М.Д. за заплащане на сумата от 7 944,00
лв.-обезщетение за лишаването й от възможността да ползва собствената й
½ ид.част от съсобствен недвижим имот-вилно място в с.Владо Тричков,
общ. Своге, УПИ XXI-244,
кв.17 по плана на с.Владо Тричков, м. „Клисура-Пехчаница-Говедарника“, целият с
площ от 845 кв.м., заедно с построените в него вилна сграда със застроена площ
от 31,20 кв.м. /разгърната застроена площ 88,00 кв.м./ и две складови постройки
за периода 28.10.2011 г.-27.10.2015 г. ведно със законната лихва от подаването
на насрещната искова молба /05.08.2016 г./ до окончателното й изплащане и
625,17 лв.-лихва за забава върху главницата за периода 28.10.2015 г.-04.08.2016
г.
Видно
от протокол за въвод във владение по изп.д.№ 20088440400879 на ЧСИ С.Я.на
26.11.2008 г. М.С.Г. е била въведена във владение на апартамент № 9, находящ се
в гр.София, ул. „******* на основание изпълнителен лист, издаден от СРС, 86
с-в, по гр.д.№ 2474/2006 г. против длъжника М.М.Д..
С
нотариална покана с рег.№ 20790/05.12.2008 г. М.М.Д. е поканил М.С.Г. да й
заплаща наем за ползване на неговата ½ ид.част от описания апартамент №
9 в 7-дневен срок, считано от връчването
на поканата.Поканата е връчена лично на ответницата на 15.12.2008 г.
С
нотариална покана с рег.№ 2126/15.05.2009 г., връчена на 19.05.2009 г. при
отказ, М.С.Г. е уведомила М.М.Д., че не ползва апартамент № 9 и не му дължи
обезщетение, тъй като при извършване на въвода се е установило, че той е
нанесъл повреди на имота и го е довел до състояние, в което да не може да бъде
използван, както и че в жилището още от преди въвода живее дъщеря им А..Със
същата покана М.С.Г. е уведомила М.М.Д., че й дължи месечно обезщетение за
лишаване от ползването на дворното място в с.Владо Тричково с площ от 845 кв.м.
с всички постройки върху него.
С
решение от 23.12.2009 г. СРС, 72 с-в, по гр.д.№ 15663/2008 г. е допуснал
извършването на съдебна делба между М.С.Г. и М.М.Д. на недвижими имоти,
представляващи апартамент № 9, находящ се в гр.София, ул. „*******, с площ от
132,10 кв.м. заедно с прилежащото към него мазе № 14 с площ от 4,32 кв.м. и
вилно място, находящо се в с.Владо Тричково, съставляващо УПИ XXI-224
от кв.17 по плана на с.Владо Тричково, цялото с площ от 845 кв.м. заедно с
построената в него двуетажна вилна сграда, състояща се от две стаи на
приземното ниво, входно антре, дневна с кухненски бокс, баня-тоалетна и тераса
на второто ниво със застроена площ от 31,20 кв.м. и разгърната застроена площ от
88,00 кв.м., заедно с построените в същото място два склада при квоти по
½ ид.част за всеки от съделителите.
С
решение от 15.09.2015 г. СГС, II-в с-в, по гр.д.№
2499/2014 г. на основание чл.353 ГПК е поставил в дял на М.С.Г. новообразуван
апартамент № 9, находящ се в гр.София, ул. „*******, състоящ се от дневна с
трапезария, кухненски бокс, две спални, тоалетна и входно антре, коридори и два
балкона и складово помещение, разположено в апартамента с полезна площ от 2,80
кв.м., целият апартамент с площ от 90,40 кв.м., а на М.М.Д. е поставил в дял
апартамент № 9А, находящ се в гр.София, ул. „*******, състоящ се от дневна с
кухненски бокс, спалня, баня-тоалетна, входно антре и коридор със застроена площ
от 41,70 кв.м. заедно с мазе № 14 с полезна площ от 4,32 кв.м., както и вилно
място, находящо се в с.Владо Тричково, съставляващо УПИ XXI-224
от кв.17 по плана на с.Владо Тричково, цялото с площ от 845 кв.м. заедно с
построената в него вилна сграда, състояща се от две стаи на приземното ниво,
входно антре, дневна с кухненски бокс, баня-тоалетна и тераса на второто ниво
със застроена площ от 31,20 кв.м. и разгърната застроена площ от 88,00 кв.м.,
заедно с построените в същото място два склада.Решението е влязло в сила на
27.10.2015 г. в частта относно разпределението по чл.353 ГПК.
Представено
е удостоверение за настоящ адрес № 37/06.01.2014 г. на СО-р-н „Красно село“, от
което е установено, че М.С.Г. има регистриран настоящ адрес *** от 06.01.2014
г.
По
делото е представена и покана, изпратена с телепоща изх.№ 8/04.11.2013 г. от А.М.Д.до
М.М.Д..Върху поканата липсва отбелязване за датата на получаването й.
Разпитаната
по делото свидетелка В.М. твърди, че през лятото на 2009 г. е придружила М. до
вилата й в с.Владо Тричков на оглед в присъствие на вещо лице.Вратата на
дворното място е била заключена и М. не е имала ключ.Вътре вече са били М.Д. и
вещото лице.М.Д. им е отворил малката врата, не и голямата за вкарване на
коли.На излизане от вилата М. е поискала от М. ключове, но не е получила
отговор от него, отказал е и да й отвори вратата към дворното място, за да обърне
колата.Д. е излязъл с колата си от двора, заключил е и двете врати на вилата и
е потеглил с колата си с вещото лице.Свидетелката не знае М. да е имала ключове
от вилата преди развода.Свидетелката не е ходила друг път с М. на вилата.
Свидетелката
А.Д.-дъщеря на страните по делото твърди, че в края на 2008 г., когато баща й
се е изнесъл от апартамента, е взел всички останали ключове и оттогава майка й
няма достъп до вилата в с.Владо Тричков.Твърди, че на майка й не са давани нито
ключове, нито достъп до вилата.През лятото на 2012 г. с майка й са правили опит
за контакт с баща й и са отишли до вилата.Когато са стигнали до там колата е
била вътре, имало е отворен прозорец, викали са, но никой не е излязъл.Не са
правили опит да влязат, защото портата-голямата входна врата за коли, е била с
катинар, малката врата също е била заключена.През периода 2014-2015 г. предимно
свидетелката е ползвала апартамента на ул. „*******.След развода майка й се е
регистрирала на друг адрес и е отишла да живее на друго място, тъй като не е
искала да има контакт с баща й.През 2013 г. и приятелят на свидетелката се е
нанесъл в апартамента.Майката на ищцата не й е дала ключовете от апартамента и
е била против това тя да живее там, защото са се водили дела за него.Свидетелката
сама е взела ключа от апартамента на майка си и тя вече не е имала достъп до
него.Ответницата я е посъветвала да изпрати покана на баща си, че му е
осигурена възможност да ползва ½ от апартамента.Свидетелката твърди, че
е ползвала една стая с баня, а останалата част от апартамента е била
неизползваема-изпразнена и без никакво оборудване и кухненски електроуреди.
Свидетелката
М.П.заявява, че ищцата й е споделила, че в края на 2008 г.-началото на 2009 г.
ищецът Д. е разбил апартамента, взел е всички ключове на дъщеря си, неговите и
ключовете от вилата в с.Владо Тричков.М. й е казала, че от този момент няма
ключ от вилата.През 2012 г. по инициатива на свидетелката с М. са ходили на
вилата.Когато са отишли до вилата вратите са били заключени, но джипът му е бил
там, прозорецът е бил отворен, но никой не е отговорил на повикванията им.Срещнали
са една съседка и тя е казала, че сутринта е видяла Д. и че той много често
ходи там.След развода жилището на ул. „*******, което дотогова е било
обзаведено с много средства и труд е било само с под и дограма, вратите и
осветителните тела са били свалени, контактите са били изкъртени, не е имало
мебели, щори, не е имало ток и вода.М. е напуснала семейното жилище
непосредствено след развода и първоначално е живяла при приятелка в кв. „Гео
Милев“, а през м.януари 2014 г. й е казала, че се е преместила в апартамента на
ул. „*******.А.е живеела на ул. „*******, като е ползвала само своята стая и
банята, всичко останало е било разрушено и неизползваемо.М. не е имала ключ от
жилището на ул. „*******, имало е конфликт между нея и дъщеря й по повод това,
че дъщеря й е взела ключа й от апартамента, за да живее там със свой приятел.През
2014-2015 г. в апартамент № 9 на ул. „******* е живяла А.Д. със своя приятел.
По
делото е разпитана и свидетелката А.Г., която твърди, че след развода на
страните жилището им е било неизползваемо, отвсякъде са висели кабели, вратите
на кухненските шкафове са били махнати, вратата на стаята на дъщеря им е
липсвала.След развода М. не е живяла в този апартамент.До 2014 г. е живяла в жк
„Гео Милев“ при приятелка, след това се е преместила в друго жилище.Тя е
правила ремонт само на една стая и банята, за да може да живее там дъщеря й.Когато
са се срещнали през 2013 г. М. й е казала, че в апартамента живее дъщеря й с
приятеля си.
Според
заключението на вещото лице Е.Т.пазарната наемна стойност на процесното вилно
място в с.Владо Тричков за периода 28.10.2011 г.-27.10.2015 г. е 26 256
лв.
Съгласно
заключението на повторната техническата експертиза, изготвена от вещото лице Б.Т.,
размерът на средната пазарна наемна цена за процесните имоти-дворно място-УПИ XXI-224
от кв.17 по плана на с.Владо Тричково и вилна сграда /сглобяема къща тип
„Кайлъка 3“ е 9 417,75 лв. за ½ от имота.
От
заключението на тройната техническа експертиза, изготвена от вещите лица С.Н., С.С.и
Д.Б.е установено, че общият размер на обезщетението за процесния недвижимия
имот, находящ се в с.Владо Тричков, представляващ земя и сграда по средни
наемни пазарни цени за периода 28.10.2011 г.-27.10.2015 г. за ½ ид.част
е 7 944,00 лв.
Съдът
не обсъжда решение от 06.06.2016 г. на СГС, II-А
с-в, по гр.д.№ 10520/2015 г., тъй като те не касае процесния период.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
В частта, с която
производството по делото е прекратено поради частично оттегляне на иска
решението е влязло в сила поради необжалването му.
Първоинстанционният съд
е приел, че по делото е установена съсобствеността на страните върху процесните
имоти за исковия период, но не е установено през периода, предмет на
първоначалния иск ответницата да е ползвала процесния апартамент № 9 /стар/,
нито да е създавала пречки на ищеца да ползва дела си от него, още повече, че
тя самата не е разполагала със свободен достъп до него.Като допълнителен
аргумент е посочил, че ищецът не е ангажирал доказателства за установяване на размера
на обезщетението и е отхвърлил първоначалните искове като неоснователни.За да
уважи насрещните искове съдът е приел, че през процесния период целият вилен
имот е бил във фактическа власт на ответника, като ищцата не е имала ключове и
свободен достъп.Съдът е кредитирал заключението на повторната тройна техническа
експертиза, като е изложил мотиви, че тя се основава на съвпадащите мнения на
три вещи лица, за изготвянето й е ползвана информация за отдавани под наем
имоти в района, като сравнителните данни за имотите са изследвани и анализирани
по-изчерпателно.Съдът е приел, че представеното решение от 27.12.2013 г. на
СРС, 72 с-в, по гр.д.№ 15663/2008 г. е ирелевантно, доколкото касае друг
период.
Настоящият съдебен
състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК
препраща към тях.Решението е постановено след задълбочено обсъждане на всички
относими към предмета на спора доказателства и при постановяването му не се
установи да е допуснато нарушение на императивни материалноправни разпоредби.
Съгласно разпоредбата на
чл.31, ал.2 ЗС когато общата вещ се използува лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени, от деня на писменото поискване.Предпоставките за уважаване на иска са:
наличие на съсобственост между страните; ответникът
да ползва имота; неползващият
съсобственик да е отправил писмено искане и то да е получено от ползващия
съсобственик; доказване на ползата, която ищецът е пропуснал след поканата.
От събраните доказателства
се установи, че през процесния период страните по делото са били съсобственици
на процесните имоти.Установено е и изпращането на писмени покани от всеки от
съсобствениците.
От свидетелските
показания на свидетелите В.М., А.Д., М.П.и А.Г.се установи, че през периода
2014-2015 г. процесният апартамент не е ползван от ответницата по
първоначалните искове, и че дъщерята на страните и нейния приятел са ползвали
една стая с баня, останалата част е била свободна и неизползваема.Не се
установи ответницата да е предоставила доброволно ползването му на дъщеря си,
нито да е възпрепятствала ищеца да ползва частта от имота, съответстваща на
размера на неговата идеална част.Напротив, дъщерята на страните е изпратила
покана до ищеца /за която същият не е възразил в срока по чл.131, ал.1 ГПК, че
я е получил/ да ползва част от процесния апартамент.От показанията й е
установено, че при изнасянето си от апартамента баща й е взел всички ключове,
поради което съдът счита, че същият е имал достъп до апартамента.Не се установи
твърдението му, че бравите на входната врата са били сменени.
При това положение не са
налице предпоставките за уважаване на иска за обезщетение за ползване срещу
ответницата.С оглед неоснователността на главния иск неоснователен се явява и
акцесорния иск за мораторна лихва.
Несъстоятелно е
позоваването на ответника на приетото пред въззивната инстанция решение, с
което ответницата е осъдена да му заплаща обезщетение, тъй като то касае
предходен период и е постановено при
различна фактическа обстановка.
Налице са и предпоставките
за уважаване на насрещните искове, тъй като от съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства се установи, че ответникът е ползвал вилното място, и
че ищцата по тези искове не е разполагала с ключ от имота.Не се установи ответникът
да е предприел активни действия за предоставяне ползването на вещта.За
пораждане на задължението за заплащане на обезщетение от ползващия собственик
не е необходимо неползващият собственик да е изразил желание за реално ползване
и да доказва, че не е допускан до нея.Причина за разместване на блага в
имуществената сфера на съсобствениците е осъщественото само от единия ползване
на съсобствената вещ, а не наличието или липсата на изразена воля от другия
съсобственик да ползва реално вещта според правата си.Ползващият вещта
съсобственик следва да предостави на неползващия такава възможност, която
последният да е отказал да приеме, каквато хипотеза в случая не е налице /в
този смисъл-ТР № 7/02.11.2012 г., т.д.№ 7/12 г. на ОСГК на ВКС; решение №
133/18.02.2019 г. по гр.д.№ 692/18 г. на ВКС, II ГО и др./.
Задължението за
заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с
получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ
съсобственик. Писменото поискване по чл.31 ал.2 от ЗС е равнозначно на поканата
по чл.81 ал.2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава.От
този момент той дължи обезщетение и от този момент започва да тече срокът на
общата петгодишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД.Веднъж отправено, писменото
поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността
или се прекрати ползването от съсобственика.Възражението за давност е заявено извън срока по чл.131, ал.1 ГПК и е
преклудирано.Следва да се добави, че същото е и неоснователно, тъй като
давностният срок за предявяване на иска по чл.31, ал.2 ЗС е общият петгодишен
срок по чл.110 ЗЗД, а не краткия 3-годишен срок по чл.111 ЗЗД.
Не са налице пречки за
кредитиране на показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като те не
противоречат на останалия доказателствен материал и възпроизвеждат лични
впечатления.Показанията им касаят различни периоди от време, а ответникът по
насрещния иск не е доказал да е изразил готовност и да е предоставил на ищцата
възможност за ползване на имота.
Заключението на тройната
техническа експертиза е мотивирано и съобразено с данни за наемната цена за
имоти от същия район, същото е изготвено след извършен оглед на имота в
присъствие на страните по делото.Следва да се добави, че останалите заключения
установяват по-висока стойност на претендираното обезщетение за вилното място с
постройките върху него.
Несъстоятелно е и
възражението на въззивника, че не е получил изпратената от въззиваемата страна
покана, тъй като същата е оформена надлежно при отказ съгласно изискванията на
чл.44, ал.1 ГПК.
Поради изложените съображения оплакванията във въззивната жалба са
неоснователни.
Други конкретни оплаквания във въззивната жалба не са направени, в
същата се съдържа основно възпроизвеждане на фактическата обстановка по делото,
а съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК съдът е обвързан от изложеното в
нея.
Поради съвпадане на
крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.
При този изход на спора
и на основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи разноски за адвокатско
възнаграждение на въззиваемата за
настоящата инстанция.Съдът намира за основателно възражението на въззивника по
чл.78, ал.5 ГПК с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото и на
основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения предвид материалния интерес договореният между
въззиваемата страна и пълномощника й размер на адвокатското възнаграждение от
1 850 лв. се явява прекомерен и съдът определя същия в размер на 1 025,76
лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 150754 от
15.07.2020 г. на СРС, 173 с-в, по гр.д.№ 72480/2015 г. в обжалваната част.
ОСЪЖДА М.М.Д. с ЕГН **********
и с адрес: *** да заплати на М.С.Г. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата от
1 025,76 лв. на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.