Определение по дело №16615/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4899
Дата: 25 февруари 2019 г.
Съдия: Екатерина Тодорова Стоева
Дело: 20181100116615
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 декември 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

***, 25.02.2019г.

 

 

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав,  в закрито заседание в състав:                                                  

                                                                                     Съдия: Екатерина Стоева

 

сложи за разглеждане гр.д.№ 16615 по описа за 2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на К.И.Б. с предявени против „Т.С.“ ЕАД гр.София обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за сумата 56лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, и за сумата 7 500 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е посочил, че по гр.д.№ 15670/2013г. по описа на СРС, 80 състав, била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 26.09.2013г. против съпругата му Т.Б.за парични суми в полза на „Т.С.“ ЕАД за топлинна енергия ползвана на адрес ***, бул.*******. Против заповедта било подадено писмено възражение и същата обезсилена след образуването на гр.д.№ 51827/2013г. по описа на СРС, 75 състав. Въпреки това, ответникът, с посредничеството на свой служител юк.С.П., оказал корупционен натиск върху съдията по заповедното производство, който издал  изпълнителен лист, а от своя страна друг служител на ответника юк.М.Д.-Л.принудила и също оказала корупционен натиск върху ЧСИ М.М., с район на действие СГС, който образувал против съпругата на ищеца изп.д.№ 20177860402163 по издадения изпълнителен лист. След образуването на изпълнителното производство било пристъпено към принудително изпълнение с налагане запор върху трудовото възнаграждение на съпругата на ищеца. Твърди се, че не тя, а ищецът е съсобственик на имота на посочения адрес, на който живял и на който лично ползвал доставената топлинна енергия въз основа сключен също лично договор с „Т.С.“ ЕАД през 1992г. От тези обстоятелства твърди да е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в плащане на суми по изпълнителното дело в погашения на несъществуващите за съпругата му задължения за топлинна енергия, както и неимуществени вреди, представляващи накърняване честта, достойнството му и понасяне упреците на съпругата, че й причинява имуществени вреди.

На настоящия съдебен състав е разпределено за разглеждане и гр.д.№ 12145/2018г. по описа на СГС, образувано по искова молба на К.И.Б. против „Т.С.“ ЕАД ***.  Предмет на това дело са осъдителни искове на същия ищец против същия ответник на основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД за сумата 146лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, и за сумата 12 000 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди.

На основание чл.126, ал.1 ГПК когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда с изключение на делата за присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск. Разпоредбата регламентира т.нар. отвод за висящ процес, който съставлява отрицателна процесуална предпоставка за правото на иск и наличието й обуславя недопустимост на повторно заведеното дело, за което съдът следи служебно.  

Съдът констатира субективен и обективен идентитет между двете дела. Исковете са предявени от К.Б. и ответник по тях е „Т.С.“ ЕАД гр.София. Претендират се обезщетения за идентични имуществени и неимуществени вреди на едно и също правно основание. Налице е съвпадение в заявените и по двете искови молби правопораждащи претенциите за обезвреда фактически обстоятелства, като различие се констатира по отношение някои несъществени обстоятелства, които не променят извода на съда за тъждественост в предмета и спорното материално правоотношение.

С двете искови молби ищецът е заявил различен размер на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, но доколкото са основани на идентични фактически обстоятелства и не са предявени като частични, следва да се приеме, че не е налице предвиденото в чл.126, ал.1 ГПК изключение.

Първо по време съобразно чл.125 ГПК е образувано гр.д.№ 12145/2018г. по описа на СГС /първоначално разпределено на други съдебни състави, но поради отводи разпределено на І-1/, с подаване на исковата молба на 18.09.2018г. /вх.№ 119225/18.09.2018г./. Исковата молба по гр.д.№ 16615/2018г. по описа на СГС е подадена на 11.12.2018г. /вх.№ 162818/11.12.2018г./. Това означава, че настоящото дело е образувано при наличието на вече висящ процес между същите страни, за същото искане и на същото основание, поради което и в приложение на чл.126, ал.1 ГПК подлежи на прекратяване.

Водим от горното съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 16615/2018г. на СГС, І-1, на основание чл.126, ал.1 ГПК.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на ищеца.

 

 

 

                                                          

                                                                       СЪДИЯ: