Съдия-докладчик: Сона Гарабедян
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Е.Б.Б., EГН **********, с адрес: гр. Ч., област С., ул.
„....” № ..., против наказателно постановление № 22-0373-000149/23.06.2022 г., издадено от
началника на РУ Чепеларе към ОДМВР Смолян, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 6 месеца. Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено
като незаконосъобразно.
В депозираната жалба се излагат съображения за несъставомерност от субективна страна на
нарушението, което се твърди да е извършил жалбоподателят, тъй като управляваният от
него автомобил в деня на проверката - 08.04.2022 г., не е бил негова собственост, същият му
е отдаден под наем от М.Л.М. поради повреда на собствения му автомобил, за да може Б. да
се прибере със семейството си в гр. Чепеларе. Твърди се, че поради това, жалбоподателят не
е осъзнавал общественоопасния характер на извършеното действие по управление на
автомобила, не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасните
последици, нито е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Посочва се, че автомобилът е бил с
поставени регистрационни табели на мястото, което е определено за тях, както и че преди да
приведе автомобила в движение, Б. се е уверил в техническата изправност на автомобила -
извършен технически преглед, в наличието на валидно сключена застраховка за него, в
наличието на винетка. Излага се, че собственикът на обтомобила - М.М., не е знаел за
наличието на законова пречка за управлението на автомобила по път, отворен за обществено
ползване, поради което жалбоподателят също не е знаел и съзнавал наличието на този факт.
Наказателното постановление се оспорва и като издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6
от ЗАНН, тъй като квалификацията на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е непълна и
неясна поради предвидените в разпоредбата няколко хипотези.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа
жалбата. Допълнително излага, че от издаденото наказателно постановление не става ясно
как и въз основа на кои мотиви АНО е съобразил разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Счита, че е допуснато процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, тъй
като преди да е влязла в сила мотивираната резолюция, с която се прекратява
административнонаказателното производство по издадения АУАН, е започнала прокурорска
преписка за евентуално извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. В хода на
съдебните прения моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон по подробно изложени
съображения. В условията на алтернативност твърди, че процесното административно
нарушение представлява маловажен случай, но че такава преценка не е направена от АНО
Претендира разноски.
Административнонаказващият орган /АНО/, редовно призован, се явява лично. В първото по
делото съдебно заседание не изразява становище. Във връзка с направените доказателствени
искания от жалбоподателя, чрез процесуалния му преставител, заявява, че счита за излишно
установяването на факти, които прокурорската проверка е установила и ги има в
постановлението на прокурора. В писмено становище, обективирано в съпроводителното
писмо, с което е изпратена административнонаказателната преписка, заявява, че изложените
в жалбата аргументи са неоснователни и необосновани и че обжалваното наказателно е
правилно и законосъобразно. Изразява становище, че от страна на жалбоподателя са
осъществени обективните признаци на визираното в процесното НП административно
нарушение, като посоченото в наказателното постановление деяние е съставомерно не само
1
от обективна, но и от субективна страна. Наложените наказания са в съответния минимум,
предвиден в санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Посочва, че с оглед
характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, не се касае за
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли наказателното постановление да
бъде потвърдено. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, в случай че то надвишава минималния размер
предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ.
РП - Смолян, ТО - Чепеларе, редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Обжалваното наказателно постановление е връчено на жалбоподателя лично на 23.07.2022 г.
Жалбата е подадена чрез АНО на 05.08.2022 г. Ето защо, като констатира изпълнение на
разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, настоящият състав прие, че срокът за обжалване на
НП е спазен, доколкото същото е връчено на санкционираното лице.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от лице с правен интерес срещу подлежащ на
обжалване акт в предвидения от закона срок. Разгледана по същество, същата е основателна.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
От доказателствата по делото се установи, че първоначално срещу Е. Б. е съставен АУАН
серия GA № 326545 от 08.04.2022 г. от В.Б.И. – мл. автоконтрольор при РУ Чепеларе, в
присъствието на свидетеля – очевидец Н.Р.Р., затова че на 08.04.2022 г. около 20:30 часа в
к.к. Пампорово на ски център 1 с посока на движение от гр. Девин към гр. Пловдив
управлява лек автомобил „Рено Еспейс” с рег. № ...., собственост на Л.М.Е., ЕГН
********** и допуска следното нарушение: По път отворен за обществено ползване у
правлява горепосоченото моторно превозно средство без то да е регистрирано по надлежния
ред. Горепосоченото МПС е със служебно прекратена регистрация с отбелязване в
автоматизираната информационна система на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването не е изпълнил задължението си да регистрира превозното средство. На
22.12.2021 г. е отбелязана служебна промяна на историята на регистрация на въпросното
МПС с документ № 5095 от нотариус № 499 Поделение сектор "Пътна полиция"
Благоевград. На 23.02.2022 г. служебно е прекратена регистрацията във връзка с чл. 143, ал.
15 от ЗДвП за непререгистрирано МПС в определения двумесечен срок, установено чрез
справка в АИС-КАТ чрез РСОД, с което виновно е нарушил: чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП –
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Актът е подписан от
нарушителя без възражения.
От АУАН серия GA № 326545 от 08.04.2022 г., приложен в оригинал към приобщената по
делото преписка № 373 ЗМ - 56/08.04.2022 г. на РУ Чепеларе, е видно, че в акта за
установяване на административно нарушение е извършена поправка с химикал на часа на
установяване на нарушението на 20:30 часа, без данни за това дали жабоподателят е
уведомен от актосъставителя за извършената поправка върху оригиналната бланка на
АУАН. Посоченият час на установяване на извършеното нарушение е поправен от 08:30
часа или 06:30 часа /не се чете/ на 20:30 часа. Вторият екземпляр от АУАН, който се
индигира, и следва да е иднетичен с първия екземпляр, след изготвянето на акта се връчва
на нарушителя. Поправката не е подписана нито от актосъставителя, нито от нарушителя,
както и не е посочено името на лицето, направило корекцията. Забележка или посочване на
автора на поправката, както и причините за тази поправка, не са отразени върху съставения
АУАН. Не е направено удостоверяване относно лицето, времето, мястото и причината за
тази поправка.
Административнонаказателното производство, образувано по съставения АУАН, е било
2
прекратено с Мотивирана резолюция № 22-0373-М000013/11.04.2022 г. на начарника на РУ
Чепеларе на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН и чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и преписка № 373
ЗМ - 56/08.04.2022 г. на РУ Чепеларе е била изпратена на РП – Смолян, по описа на която е
била образувана пр. пр. № 943/2022 г. С постановление на прокурор при РП – Смолян, ТО -
Златоград от 17.06.2022 г. е отказано да бъде образувано досъдебно производство и
преписката е прекратена на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 2 от НПК, тъй като е прието,
че Б. действително не е знаел, че управляваният от него автомобил, собственост на М.Л.М.
от с. Ц., община Б., е с прекратена регистрация /равнозначно на нерегистриран/ и не е
следвало да го управлява докато не възстанови регистрацията му, като този факт, както и
наличните /неиззети/ на автомобила регистрационни табели /издадени за него/, изключват
извод за наличие на умисъл у Е. Б. към извършване на престъпление по чл. 345, ал. 2, във вр.
с ал. 1 от НК и респ. неговото деяние не съставлява престъпление по посочения текст
/именно поради липса на субективната страна - умисъл/. С оглед наличието на констатирано
административно нарушение по ЗДвП, на основание чл. 145, ал. 1, т. 5 от ЗСВ преписката е
изпратена на административнонаказващия орган - началника на РУ Чепеларе, по
компетентност.
С писмо вх. № 2251/04.10.2022 г. от началника на РУ Чепеларе съдът е уведомен, че
съгласно разпореждане на ГД "НП" - МВР № 3286р-6682/10.02.2022 г., в случаите на
прекратяване на АНП по чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН задължително се издава мотивирана
резолюция, която съгласно чл. 54, ал. 6 от ЗАНН не се връчва, но с оглед процесите,
заложени в АИС - АНД, следва да се отрази в системата, като за дата на връчване се
отбелязва датата на нейното издаване. Към писмото е приложена разпечатка от АИС АНД
на картон на мотивирана резолюция № 22-0373-М000013/11.04.2022 г., в който като дата на
издаване и дата на връчване на мотивираната резолюция е посочена датата - 11.04.2022 г.
След изпращане на препис от постановлението и материалите по преписката, на основание
чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е било образувано административнонаказателно производство, по
което на 23.06.2022 г. е издадено атакуваното по настоящото дело наказателно
постановление № 22-0373-000149/23.06.2022 г. от началника на РУ Чепеларе при ОДМВР
Смолян. В наказателното постановление АНО е посочил, че след като е разгледал
образуваното администратнивнонаказателно производство по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН,
съгласно постановление от 17.06.2022 г. за отказ за образуване на досъдебно производство с
вх. № 943/2022 г. по описа на РП - Смолян, ТО - Златоград, ведно със съставен и прекратен
на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН АУАН серия GA № 326545 от 08.04.2022 г. и след
съвкупна обективна и задълбочена преценка на събраните по
административнонаказателната преписка доказателства, АНО е приел за установено, че
Е.Б.Б., като водач на лек автомобил „Рено Еспейс” с рег. № .... е извършил от фактическа и
правна страна следното нарушение: на 08.04.2022 г., около 20:30 часа в к.к. Пампорово на
Ски център 1 с посока на движение от гр. Девин към гр. Пловдив е управлявал моторно
превозно средство, собственост на Л.М.Е., нерегистрирано по надлежен ред. На 22.12.2021
г. е отбелязана служебна промяна на историята на регистрация на въпросното МПС с
документ № 5095 от нотариус № 499 поделение сектор "Пътна полиция" - Благоевград. На
23.02.2022 г. служебно прекратена регистрация във връзка с чл. 143, ал. 15 от ЗДвП за
непререгистрирано МПС в определения двумесечен срок, видно от направена справка в
АИС - КАТ, чрез РСОД в нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Наказващият орган е счел, че
административното нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е извършено умишлено. Посочил е,
че при индивидуализацията на наказанието е съобразен чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, като за
извършеното – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно
е нарушила чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП е наложил на Е.Б.Б. административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
Видно от материалите по приобщената преписка № 373 ЗМ - 56/08.04.2022 г. на РУ
3
Чепеларе - разпечатки от АИС - КАТ, в деня на проверката е установено, че собственик на
лекия автомобил е лицето Л.М.Е.. На 22.12.2021 г. е извършена служебна промяна на
регистрацията, въз основа на регистриран договор за покупко - продажба № 5095/22.12.2021
г. на нотариус № 499, поделение: сектор "Пътна полиция" - Благоевград. Регистрацията е
прекратена на 23.02.2022 г. по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП - непререгистрирано ПС, и
възстановена на 11.04.2022 г. От справка за прекратяване на регистрация от 11.04.2022 г. е
видно, че като собственици на МПС са отразени лицата Л.М.Е. и М.Л.М., а от тази от
12.04.2022 г. - че само М.Л.М. е отразен като собственик. Според приложеното
удостоверение за наследници с изх. № 40/29.04.2021 г., издадено от Община Благоевград,
Л.М.Е., ЕГН ********** е починал на .... г. и е оставил за свои законни наследници -
съпруга К.И.Е. и деца - И.Л.Х. и М.Л.М.. С договор за покупко - продажба на МПС от
22.12.2021 г. с нотариална заверка на подписите от същата дата К.И.Е. е продала на М.Л.М.
собствените си 4/6 ид. части от лекия автомобил.
Собствеността върху автомобила към 11.04.2022 г., придобита от М.М., се установява от
приложените към преписката свидетелство за регистрация част I и част II, издадени на
същата дата - 11.04.2022 г.
Горните факти се потвърждават от писмо вх. № 2285/06.10.2022 г. от началника на сектор
"Пътна полоция" при ОДМВР - Благоевград, както и от изпратените с него справки от АИС
"Регистрация на МПС и собственици". От същите е видно и че на 15.07.2022 г. е
регистриран договор № 3067/15.07.2022 г. от нотариус 548, съобразно който предстоящ
собственик на автомобила е Е.Б.Б..
С писмо вх. № 2398/19.10.2022 г. от началника на сектор "Пътна полоция" при ОДМВР -
Благоевград е изпратена справка от АИС "Регистрация на МПС и собственици", от която е
видно, че на 23.02.2022 г. регистрацията на лекия автомобил е служебно прекратена на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП - непререгистрирано ППС, като в писмото е посочено, че
за това обстоятелство предстоящият собственик М.Л.М. не е уведомен от сектор "Пътна
полиция" при ОДМВР - Благоевград, за което съгласно чл. 18б, ал. 2, във вр. с чл. 18б, ал. 1,
т. 10 от Наредба I-45 от 24 март 2000 г. не е предвидено задължение за органите на МВР при
прекратяване на регистрацията на това основание.
На 08.04.2022 г. между М.Л.М. и жалбоподателя Е. Б. и е сключен договор за наем, по
силата на който наемодателят М. е предоставил на наемателя Б. за временно ползване
собственото си МПС, представляващо лек автомобил марка Рено Еспейс с рег. № ..... В
договора изрично е записано, че описаното МПС се предоставя от наемодателя на наемателя
в пълна техническа изправност с налични всички документи позволяващи експлоатацията на
МПС по пътната мрежа на Република България, съобразно ЗДвП и Закона за пътищата.
Страните са уговорили, че наемодателят се задължава да предостави на наемателя описаното
МПС с изрядни документи за регистрация, изправно за ползване по предназначението му, с
платена винетка, застраховка "Гражданска отговорност", направен ГТП /годишен
технически преглед/, както и платен пътен данък. Видно от приложените по преписката на
РУ Чепеларе удостоверение за техническа изправност на ППС и Контролен талон за
сключена за застраховка "Гражданска отговорност", на автомобила е извършен технически
преглед на 09.09.2021 г. и подлежи на преглед до 09.09.2022 г., а застраховката ГО важи до
18.08.2022 г.
На 08.04.2022 г. около 20:30 часа полицейските служители свидетелите В. И. и Н. Р. са на
местостоянка при Ски център 1, автопратрулен маршрут. Автомобилът, управляван от
жалбоподателя Б., който идвал от с. Стойките към к.к. Пампорово, бил спрян за рутинна
проверка. При въвеждане на регистрационния номер в таблета, се появило съобщение, че не
съществува автомобил с такъв регистрационен номер. Свидетелят И. направил справка чрез
дежурния служител в ОДЧ, който му изпратил история на регистрацията и че МПС в
момента е с прекратена регистрация. Моторното превозно средство не било на Е. Б.. Когато
последният разбрал, че автомобилът е с прекратена регистрация, се ядосал. Казал им, че се
4
прибирали от някъде и че е взел МПС от приятел или роднина на жена му. МПС било с
поставени на място регистрационни табели. В показанията си свидетелят И. посочва, че в
оригинала на акта за установяване на административно нарушение има поправка в часа,
който той е извършил, като на лицето било показано при предявяване на акта и той го
подписал с извършената корекция. Самата система променила часа и затова свидетелят
извършил корекцията. Е. Б. бил в автомобила с жена си и свидителят И. мисли, че е имало
едно или две деца. Посочва, че Б. не е провеждал телефонен разговор със собственика на
автомобила пред него, а за жена му - не знае. В показанията си свидетелят Р. посочва, че по
повод констатацията им, че автомобилът е с прекратена регистрация, Б. им казал, че преди
да тръгне е извършил проверка за "Гражданска отговорност" и дали има преглед, но за
прекратената регистрация не е знаел. Бил изненадан. По време на извършване на проверката
Б. говорил по телефона, но свидетелят не знае с кого.
От разпита на свидетеля М.Л.М., приятел на жалбоподателя, се установява, че същият е
предоставил автомобила на Е. Б., защото неговият се е размвали в гр. Банско, когато е
твъргнал към гр. Чепеларе, за да прибере децата си. Свидетелят взел бланка на договор,
защото му казали, че има Гранична полиция и за да няма проблем жалбоподателя, че колата
е чужда, след което заедно с негов приятел отишли в гр. Банско. Свидетелят предоставил на
жалбоподателя колата си и подписали договора. Заявява, че не е знаел, че колата е с
прекратена регистрация, че нито той нито някой от наследниците е получавал съобщение, че
регистрацията на колата е прекратена. Жалбоподателят проверил всички документи -
винетка, застраховка, преглед, и всичко било редовно. Около 8:00 часа - 8:30 часа вечерта
жалбоподателят му се обадил и му казал, че полицаите са го спрели и искат да му вземат
книжката, защото колата е с прекратена регистрация. В телефонния разговор Е. бил много
ядосан, дори му се развикал и затворил. След това на свидетеля се обадила съпругата на Б.,
защото той бил с нея.
Със своя заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи е
определил длъжностните лица от МВР, които да съставят АУАН, да издават НП и да
осъществяват контролна дейност по ЗДвП. С цитираната заповед С цитираната заповед
полицейски органи, определени да съставят АУАН, са посочени в т. 2.1 и т. 2.2, а
началникът на РУ при ОДМВР е определен да издава НП в т. 3.8 от същата заповед.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани и приобщени
по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства: АУАН серия GA №
326545 от 08.04.2022 г.; Мотивирана резолюция № 22-0373-М000013/11.04.2022 г. на
начарника на РУ Чепеларе; писмо вх. № 2251/04.10.2022 г. от началника на РУ Чепеларе;
постановление на прокурор при РП – Смолян, ТО - Златоград от 17.06.2022 г. по пр. пр. №
943/2022 г. на РП – Смолян; НП № 22-0373-000149/23.06.2022 г., издадено от началника на
РУ Чепеларе при ОДМВР Смолян; писма и справки за прекратяване на регистрация и за
регистрация на МПС, удостоверение за наследници с изх. № 40/29.04.2021 г., издадено от
Община Благоевград; договор за покупко - продажба на МПС от 22.12.2021 г. с нотариална
заверка на подписите от същата дата; свидетелство за регистрация част I и част II, издадени
на 11.04.2022 г.; договор за наем от 08.04.2022 г.; удостоверение за техническа изправност
на ППС и Контролен талон за сключена за застраховка "Гражданска отговорност";
свидетелски показания на актосъставителя, свидетеля - очевидец при установяване на
нарушението, собственика на лекия автомобил; преписка с рег. № 373 ЗМ - 56/08.04.2022 г.
на РУ - Чепеларе; заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи.
От правна страна:
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при
съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до
ограничаване правото на защита на наказаното лице.
Съдът приема, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентен орган. Лицата, които
5
могат да издават наказателни постановления по ЗДвП са посочени в разпоредбата на чл. 189,
ал. 12 от ЗДвП. Министърът на вътрешните работи може лично да издава НП или да
определи за това длъжностни лица от МВР, съгласно тяхната компетентност. С цитираната
по - горе заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи е
определил длъжностни лица, които да съставят АУАН, издават НП и да осъществяват
контролна дейност по ЗДвП.
Издаденото НП следва да е в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, считано от уведомяването на
АНО за прокурорското постановление. По делото няма данни за датата, на която АНО е
уведомен за прокурорското постановление, но доколкото НП е издадено на 23.06.2022 г., а
прокурорското постановление - на 17.06.2022 г., срокът за издаване на НП е спазен.
Не е допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН, изразяващо
се в извършване на поправка в часа на установяване на нарушението. От показанията на
разпитания по делото актосъставител В. И. За които показания липсва основание да не
бъдат кредитирани, се установява, че поправката на часа на установяване на
административното нарушение е извършена от него в момента на съставяне и предявяване
на акта за нарушение. Извършването на поправка в акта в този конкретен случай съставлява
нарушение, но не е от категорията на съществените. От една страна по делото не са
представени доказателства и не се твърди от жалбоподателя, тази поправка да е направена
единствено в оригиналния екземпляр на АУАН, приложен към приобщената по делото
преписка на РУ Чепеларе, но не и в индигирания екземпляр, връчен на жалбоподателя, за да
може да се правят някакви изводи в тази насока. С оглед на това, извършената, без да бъде
подписана от извършителя й, поправка на часа на установяване на нарушението не може да
се квалифицира като съществено нарушение, защото след поправката часът на установяване
на нарушението е верен и същият е сведен до знанието на привлеченото лице. Узнавайки
новият вписан факт то е имало възможност да представя доказателства, оборващи всички
отразени в акта за нарушение констатации, и да се защитава срещу този нов вписан час на
установяване на нарушението. Тази нередовност в АУАН е била отстранена и по реда на чл.
53, ал. 2 от ЗАНН, като в наказателното постановление също е вписан правилният час на
установяване на нарушението, тъй като наказващият орган го е издал, приемайки за
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина.
В случая обаче административнонаказателната преписка, по която е издадено атакуваното
наказателно постановление е образувана по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, т.е. без приложен
АУАН. С изменението на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН с ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017
г. е предвидена възможност за образуване на административно-наказателна преписка без
АУАН и в случаите, при които прокурорът е отказал да образува наказателно производство.
Такъв именно е и разглежданият случай. С постановление от 17.06.2022 г. прокурор от РП -
Смолян е отказал да образува досъдебно производство във връзка с установеното в хода на
прокурорската проверка, че Е.Б.Б. е управлявал на 08.04.2022 г. лек автомобил „Рено
Еспейс" с рег. № ...., собственост на М.Л.М., със статус „служебно прекратена регистрация“
на 23.02.2022 г. по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, и е изпратил преписката, ведно с
постановлението си, на административнонаказващия орган. Въз основа на този прокурорски
акт е издадено процесното наказателното постановление, като в последното изрично е
посочен номерът на прокурорската преписка и датата на постановлението на прокурора, с
което е отказано образуване на наказателно производство. Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за
управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Регистрацията е предпоставка за ползването на МПС по предназначение. Съгласно
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. „Регистрация” е
6
административно разрешение за едно конкретно превозно средство да участва в пътното
движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с
регистрационен номер /§6, т.18а от ДР на ЗДвП/. „Прекратяване на регистрация” е отмяна на
административното разрешение превозното средство да се използва в пътното движение /§6,
т. 69 от ЗДвП/. Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП вменява в задължение на
приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира
придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по
постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно
средство е придобито от търговец с цел продажба. Аналогични са и разпоредбите на чл. 3,
ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Когато това задължение за регистрация
не бъде изпълнено от собственика в двумесечен срок от придобиването, разпоредбата на чл.
143, ал. 15 от ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на регистрираното пътно
превозно средство, което прекратяване става служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система. За тези действия на контролните органи собственикът не се
уведомява, като в случая задължението е за последния. Прекратяването на регистрацията
има за последица липсата на административно разрешение за превозното средство да
участва в пътното движение.
Не се спори от страните в хода на производството, че жалбоподателят се е движел,
управлявайки процесното МПС, по път, отворен за обществено ползване. Съгласно
разпоредбата на §6, т. 1 от ДР на ЗДвП „Път” е всяка земна площ или съоръжение,
предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на
пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. Съгласно разпоредбата на чл. 2 от
ЗДвП, отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са
еднакви за всички участници в движението. Лицата, стопанисващи пътища, които не са
отворени за обществено ползване, са длъжни да ги обозначат.
Безспорно е и че към момента на проверката контролните органи са извършили справка в
информационните масиви, от които са установили, че въпросното МПС е със служебно
прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, поради което именно това е отразено в
АУАН, производството по който е било прекратено.
Впоследствие след преценка на събраните доказателства по административнонаказателното
производство, образувано по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, съобразно разпоредбата на чл.
52, ал. 4 от ЗАНН, административнонаказващият орган е стигнал до извода, че лекият
автомобил, собственост на Л.М.Е. и управляван от Е. Б., е със служебно прекратена
регистрация на 23.02.2022 г. във връзка с чл. 143, ал. 15 от ЗДвП за непререгисрирано МПС
в определения двумесечен срок, поради което е издал НП, затова че Б. е управлявал мПС,
което не е регистрирано по надлежния рад, с което виновно е варушил чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП.
За да е налице обаче административно нарушение, осъществяващото го деяние (действие
или бездействие) трябва да е извършено виновно – чл. 6 от ЗАНН, т.е. деецът трябва да
съзнава или поне да допуска, че с деянието си нарушава или е възможно да наруши
установения ред на държавно управление /нормативно установено правило на поведение –
извършване на или въздържане от извършване на определено действие/. В случая
управлението на нерегистрирано по надлежния ред МПС се основава на служебно
прекратена регистрация на управляваното от жалбоподателя МПС. За това обстоятелство
обаче /жалбоподателят да е знаел, че управляваното от него МПС е с прекратена
регистрация/ не се събраха доказателства, имайки предвид, че към датата на извършване на
нарушението автомобилът не е бил негова собственост и е бил с регистрационни табели, а
регистрацията му е била прекратена служебно поради неизпълнение на нормативно
установено задължение на собственика му. Напротив, от събраните по делото доказателства
се установи по категоричен начин, че жалбоподателят не е занел, че наетият и съответно
управляван от него лек автомобил е бил със служебно прекратена регистрация. Същият е
7
бил с регистрационни номера и притежавал необходимите документи.
В случая жалбоподателят е само водач на МПС и за него няма задължение да регистрира
ППС и да знае за това задължение на наемодателя си. Доказателствата сочат, че към
момента на проверката жалбоподателят Б. не е бил собственик на управлявания от него
автомобил, а наемател. Управляваният от него автомобил, въпреки служебно прекратената
регистрация, е бил с регистрационни номера и притежавал съответните документи, щателно
проверени от Б.. От събраните по делото доказателства се установи, че последният е
направил всичко нужно, за да се убеди, че може да се движи по пътищата отворени за
обществено ползване, респективно жалбоподателят не е осъществил от субективна страна
състава на посоченото от АНО по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП административно нарушение.
Липсват доказателства собственикът М.Л.М. да е уведомил наемателя на автомобила Е. Б.,
че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
Събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства сочат, не
само, че собственикът М. не изпълнил това си задължение, поради което е последвало
служебно прекратяване на регистрацията на 23.02.2022 г., за което самият той не е знаел, но
и че това обстоятелство не е станало известно на ползващият автомобила към 08.04.2022 г.
жалбоподател. Към момента на проверката 08.04.2022 г. автомобилът е бил с поставени
регистрационни номера, като ползвателят Б. е разполагал с всички други необходими
документи за него и не е уведомяван от собственика на автомобила за служебното
прекратяване на регистрацията, тъй като в информационните масиви на КАТ той не се е
водил като собственик. Това обстоятелство изключва субективния елемент на възведеното
нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, задължаващо ползвателите на автомобили да ги
управляват по пътищата за обществено ползване след като са регистрирани. Незнанието на
жалбоподателя за служебно прекратената регистрация води до категоричен извод, че
вмененото му умишлено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не е извършено от него
виновно по смисъла на чл. 6 ЗАНН, тъй като вината е субективно отношение на дееца към
извършеното от него нарушение. Незнанието на фактическите обстоятелства принадлежащи
към състава на вмененото нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП изключват умисъла относно
това умишлено нарушение – арг. от 14, ал. 1 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН относно
обстоятелствата изключващи отговорността. Подобна теза прокурорът е застъпил и в
постановлението за отказ да образува ДП от 17.06.2022 г.
Ето защо неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя Е. Б., деянието не е извършено от субективна страна, поради което на това
основание следва да се отмени обжалваното наказателно постановление.
С оглед изхода от спора право на разноски има жалбоподателят, на основание чл. 63д, ал. 1
от ЗАНН. По делото е представен договор за правна защита и съдействие за заплатено в
брой адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. От ответната страна е направено при
условията на евентуалност възражение за прекомерност по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, в случай
че претендираното възнаграждение надвишава минималния размер, определен в НМРАВ /л.
4/. Предвид обстоятелството, че в чл. 18, ал. 4 от Наредбата /в редакцията преди
изменението с ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г., доколкото ДПЗС е сключен на 04.08.2022 г./
минималното възнаграждение, определено за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2, е в
размер на 300 лв., както и че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, следва
да се приеме, че условието при което е направено възражението по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН се
е сбъднало. В тази връзка не следва да бъде споделен доводът на процесуалния
представител на жалбоподателя, наведен в хода на съдебните прения, че относно размера на
адвокатското възнаграждение в случая е приложима и разпоредбата на чл. 7, ал. 9 от
Наредба № 1/2004 г. за МРАВ. Това е така, тъй като, видно от НМРАВ, систематическото
място на разпоредбата на чл. 7, ал. 9 от същата е в раздел III - Възнаграждения по
граждански и административни дела за една инстанция. Настоящото дело обаче е
8
административнонаказателно, а не административно и следователно попада в обхвата на
раздел IV от Наредбата - Възнаграждения по наказателни и административнонаказателни
дела за една инстанция, в който не е предвидена разпоредба, аналогична на тази по чл. 7, ал.
9 от същата. Такава е приета с изм. и доп. ДВ, бр. 88/04.11.2022 г., а именно чл. 14, ал. 2 от
Наредбата, която обаче в случая е неприложима, предвид сключването на договора за
правна защита и съдействие на 04.08.2022 г. Ето защо адвокатското възнаграждение следва
да бъде редуцирано и на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на
300 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски.
Цитираната разпоредба препраща към тази на чл. 143, ал. 1 от АПК и гласи, че когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. Съгласно § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на АПК „поемане на
разноски от административен орган” означава поемане на разноските от юридическото
лице, в структурата на което е административният орган.
Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице,
част от което е административнонаказващият орган, а това е ОДМВР – Смолян.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0373-000149/23.06.2022 г., издадено от
началника на РУ Чепеларе към ОДМВР Смолян, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 6 месеца на Е.Б.Б., EГН **********, с адрес: гр. Ч., област С., ул. „....” № ....
ОСЪЖДА ОД на МВР Смолян да заплати на Е.Б.Б., EГН **********, с адрес: гр. Ч., област
С., ул. „....” № ... сумата от 300 лева /триста лева/, представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - Смолян.
9