Решение по дело №228/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 128
Дата: 16 април 2021 г. (в сила от 6 май 2021 г.)
Съдия: Кристиан Бориславов Гюрчев
Дело: 20214520200228
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. Русе , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Дарина И. Илиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20214520200228 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на М. Ш., депозирана чрез адв. М. П. от АК-Русе,
против Наказателно постановление /НП/ № 38-0000159/27.01.2021 г., издадено от
директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ /РД „АА“/ -
Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 93в, ал. 17, т. 3 от ЗАвПр /Закон
за автомобилните превози/ е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 1500 лв. за нарушение по чл. 12, § 7, б. „б“, т. (ii), изр. последно от
Приложение „Контролен уред“ от Европейската спогодба за работата на
екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни
превози (AETR).
В жалбата се ангажират твърдения за незаконосъобразност на
постановлението, тъй като същото е издадено при нарушение на материалния и
процесуалния закон. В тази насока се моли същото да бъде отменено като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован чрез адв. М. П., не
1
се явява и не изпраща представител.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител и не взема становище по въпроса.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на
което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок – постановлението е получено от жалбоподателя на
27.01.2021 г., а жалбата е подадена на 02.02.2021 г., касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално
ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно
изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На 26.01.2021 г., в гр. Русе, на Главен път Е85, в района на ГКПП Дунав
мост, свидетелят Й.П. и Д.Д. – служители на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Русе, извършвали проверка на преминаващите МПС-та за
нарушения на ЗАвПр.
Около 17:10 часа свидетелят П. и Д. спрели за проверка управлявания от
Мехмет Сирин (Mehmet Sirin) товарен автомобил от категория N3, марка
Мерцедес Actros 1844LS, с рег. номер 42AGH215, с прикачено към него
полуремарке с рег. номер 42AGH880 от категория 04, с което Сирин извършвал
обществен международен превоз на товар, с маршрут на движение Република
Турция - Република Румъния. В хода на извършената проверка било установено,
че превозното средство било оборудвано с дигитален тахограф Intellic/Efkon, тип
EFAS-4, със сериен номер 007.10000056917. От представената от жалбоподателя
карта с номер 3878454227541020 за работа с тахографа свидетелят П. и Д.
констатирали, че в същата липсват данни за периодите за време на управление,
прекъсвания и почивки за времето от 16:11 ч. на 13.01.2021 г. до 15:06 на
24.01.2021 г. Описаните обстоятелства били квалифицирани от свидетеля П. като
2
нарушение на чл. 12, § 7, б. „б“, т. (ii), изр. последно от Приложение „Контролен
уред“ от Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства,
извършващи международни автомобилни превози (AETR), като в тази връзка на
жалбоподателят в присъствието на преводач бил съставен АУАН Серия А-2020 №
285744/27.01.2021 г. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал без
да сочи възражения. Такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства – Серия А-2020 № 285744/27.01.2021 г., НП № 38-
0000159/27.01.2021 г., компютърна разпечатка, акт за назначаване на преводач и
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Й.П. – актосъставител,
които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и намиращи
потвърждение в останалата доказателствена съвкупност.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл.
314 от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42,
съответно чл. 57 от ЗАНН. Същевременно обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно, тъй като изводите на актосъставителя и
квалификацията на бездействието на жалбоподателя не съответстват на приетата
за установена фактическа обстановка.
По делото не е налице спор, а и видно от наличните по делото
доказателства, че към момента на проверката жалбоподателят е извършвал
международен автомобилен превоз по смисъла на чл. 1, б. „з“ от AETR, попадащ в
обхвата на Спогодбата съгласно чл. 2, § 1 от Спогодбата. Не е налице и спор, че
управляваното от жалбоподателя МПС е било оборудвано с контролен уред в
съответствие с допълнение 1Б, а именно дигитален тахограф, както и че
жалбоподателят не е въвел по какъвто и да е начин, включително чрез ръчен
запис, необходимите данни за посочените в наказателното постановлени дати и
часове.
3
Видно от АУАН и НП аксъставителят и АНО са приели, че с действията си
– представяне на карта на водач за дигитален тахограф, в която липсват данни за
периодите за управление, за прекъсване, и почивки за времето от 16:11 часа на
13.01.2021 г. до 15:06 часа на 24.01.2021 г., жалбоподателят е нарушил
позитивната разпоредба на чл. 12, § 7, б. „б“, т. (ii), изр. последно от Приложение
„Контролен уред“ от към Европейската спогодба (AETR), въвеждаща задължение
за водача, управляващ превозно средство, оборудвано с контролен уред в
съответствие с допълнение 1Б (тоест дигитален тахограф), да е в състояние при
всяко поискване от инспектор да представи всички ръчни записи и разпечатки,
направени през текущата седмица и предходните 15 календарни дни съгласно
изискванията на Спогодбата, като от датата на прилагане, определена в член 13 bis
на тази спогодба, посочените периоди включват текущия ден и предходните 28
дни.
Така дефинираното нарушение АНО е санкционирал съобразно
разпоредбата на чл. 93в, ал. 17 от ЗАвПр, санкционираща непредставянето на
контролните органи на документите, които са регистрирали времето на
управление, прекъсванията и почивките на водача през текущия ден и тези от
предходните 28 календарни дни. Видно от посоченото горепосочената разпоредба
предвижда изпълнително деяние, което се осъществява в непредставяне (тоест
бездействие) пред контролните органи на определени изискуеми документи – в
случая приложената точка 3 от нормата – ръчни записи и разпечатки.
Същевременно, за да е съставомерно нарушението, посочените документи следва
да са съществували към момента на извършване на проверката. В тази насока
следва да се отбележи, че създаването на такива документи предполага
контролния уред да е бил приведен в действие и да записва правилно
релевантната информация. Липсата на подобен запис на дигиталната карта, било
на разпечатките от нея, които са производен източник на информация, лишава
водача от възможност да представи тези документи при извършената му проверка
и съответно прави деяниято му несъставомерно по така цитирания законов текст.
Видно от приложените писмени доказателства – АУАН, компютърни
разпечатки, а и от показанията на свидетеля Й.П., при извършената проверка на
жалбоподателя е били изискана карта за работа с дигитален тахограф, доколкото
било установено, че управляваното от жалбоподателя МПС разполага с такъв.
При извършената проверка било установено, че жалбоподателят не е използвал
картата си за времето от 16:11 часа на 13.01.2021 г. до 15:06 часа на 24.01.2021 г.
4
Тоест в процесния случай се установява обратното деяние на предвиденото в чл.
93в, ал. 17 от ЗАвПр– представяне на дигитална карта, каквото е и нормативното
изискване на чл. 12, § 7, б. „б“, т. (ii), изр. последно от Приложение „Контролен
уред“ от към Европейската спогодба (AETR). Що се касае до констатираната
липса на данни в тази карта, същата е неотносими към фактическия състав на
нарушението непредставяне по чл. 93в, ал. 17 от ЗАвПр. В същото време в АУАН,
така и в НП липсва въобще констатация относно основния релевантен факт, а
именно непредставянето на ръчни записи и разпечатки. Представянето на карта на
водача с липсващи данни е само предпоставка да се изиска от водача представяне
на ръчни записи и разпечатки, когато е налице информация, че за процесните
периоди водачът е работил (управлявал МПС, ползвал дневни, седмични
почивки), тоест не е бил в отпуски, болнични и т.н., за които се изисква
удостоверение за други дейности. В конкретния случай обаче нито
актосъставител, нито административно наказващият орган са констатирали
непредставяне на ръчни записи и разпечатки от наказаното лице, в каквото
непредставяне всъщност се изразява изпълнителното деяние от фактическа състав
на административното нарушение, за което е санциониран жалбоподателя.
В тази насока съдът споделя изложеното от жалбоподателя, че при така
установената фактическа обстановка АНО е следвало да приложи санкционната
разпоредба на чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр, предвиждаща санкция за всеки водач,
който не е въвел данните отностно периодите на „друга работа“, време на
разположение“, прекъсване“ или дневна почивка“, когато няма възможност да
използва монтирания на превозното средство тахограф, поради това че е бил
извън превозното средство.
Тази норма обаче не е била издирена от АНО, които неправилно е приложил
материалния закон. С оглед на така констатираното несъотвествие между
установените в хода на административно наказателното производство факти и
приложените правни норми обжалваното наказателно постановление следва да се
отмени като незаконосъобразно.
По разноските:
В хода на настоящото съдебно производство страните не са представили
доказателства за направени съдебно-деловодни и не са претендирали такива.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0000159/27.01.2021 г.,
издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“
/РД „АА“/ - Русе, с което на М. Ш. на основание чл. 93в, ал. 17, т. 3 от ЗАвПр
/Закон за автомобилните превози/ е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 12, § 7, б. „б“, т. (ii), изр. последно от
Приложение „Контролен уред“ от Европейската спогодба за работата на
екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни
превози (AETR), като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6