Р Е Ш
Е Н И Е
№ 747
В ИМЕТО НА НАРОДА
30.04.2020 г. гр.
Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На дванадесети
февруари две
хиляди и двадесета година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
НАХД № 7614 по описа за 2019
година
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 19-1030-007037/03.09.2017 г. на Началник група
към ОДМВР гр. Пловдив, сектор „Пътна полиция“, упълномощен със Заповед
8121з-515/14.05.2018 г. на МВР, с което на Н.И.З., ЕГН **********, са наложени
административни наказания - за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 200/двеста/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца, за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 200/ двеста/
лева и за нарушение по чл.137Е от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че
същото е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.
М О Т
И В И:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 19-1030-007037/03.09.2017 г. на Началник група
към ОДМВР гр. Пловдив, сектор „Пътна полиция“, упълномощен със Заповед
8121з-515/14.05.2018 г. на МВР, с което на Н.И.З., ЕГН **********, са
наложени административни наказания - за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е
наложена ГЛОБА в размер на 200/двеста/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6/шест/ месеца, за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 200/ двеста/
лева и за нарушение по чл.137Е от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева.
Жалбоподателят Н.И.З. в жалбата си излага
съображения относно атакуваното НП, като счита същото за неправилно и
незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Редовно призован, не се
явява в съдебно заседание, а се представлява от адв. П., който в писмена защита
излага съображения за отмяна на НП, които се поддържат от процесуалния представител
и в съдебно заседание. Моли да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Административнонаказващият
орган – сектор „ПП“ при ОДМВР Пловдив, редовно призован, не изпраща
представител и не взема становище по подадената жалба.
Пловдивският
районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срок, допустима е, разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 28.07.2019г.
от актосъставителя Д.И.Б. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение против Н.И.З. за това, че на същата дата, около 18:50 часа в с. Дълго
поле, на ул. „1-ва” - № 79, същият управлявал мотоциклет „YUKI”, 120 куб. см., с номер на рама **, с неустановена собственост,
като било прието,че е извършил следните нарушения: 1. управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред и липсавт регистрационни табели; 2. Водачът не
притежава СУМПС от категория за управляваното от него МПС; 3.Водачът управлява
мотоциклет като не ползва обезопасителна каска.
За нарушението
по т.1 от АУАН била образувана преписка в РП Пловдив във връзка с постъпили
материали от РУ Хисар № 6817/2019 по описа на РУ Хисар, като впоследствие с
Постановление на Районна прокуратура – гр. Пловдив било отказано образуването
на досъдебно производство с № 6817/2019 от 29.08.2019г. При съставянето на АУАН
жалбоподателят не е направил възражения, нито подал такива в срока по чл.44 от ЗАНН и така въз основа на съставения акт административнонаказващият орган /АНО/
издал обжалваното наказателно постановление.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят
Д.И.Б. заявява, че той е съставил акта, поддържа го, и в кратък разказ излага
направените констатации. Свидетелят сочи, че на процесната дата и място той е
спрял жалбоподателя за проверка, като в хода на същата установил, че водачът не
могъл да представи нито документи на МПС-то, нито последното е имало
регистрационни тебели. При проверката била извършена и справка в дежурната част
в РПУ-Хисаря, вследствие на която по номер на рама се установило, че
мотоциклетът е нямал регистрация. Свидетелят сочи също, че след като моторът е
бил с обем на двигателят от 120 кубически сантиметрам, то за него е било
необходимо свидетелство за управление от категория А1, а водачът не преитежавал
такова, като също така управлявал мотоциклетка без обезопасителна каска.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля като логични, последователни, достоверни и
съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.
Тази фактическа
обстановка и анализът на събраните по делото доказателства обосновават следните правни изводи:
В конкретния
случай в хода на съдебното следствие се установява по безспорен начин, че с
действията си жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна страна
състава на вмененото му нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП. Съгласно цитираната норма по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.
Направените констатации в горния смисъл в
АУАН, който се явява редовен и притежава доказателствена сила по смисъла на чл.
189, ал.2 от ЗДвП са подкрепени изцяло от показанията на свидетеля Б., както и
от постановлението на РП Пловдив, и не са оспорени по никакъв начин от
жалбоподателя. В тази връзка не беше опровергана презумптивната доказателствена сила на
съставения АУАН по смисъла на чл.189 , ал.2 от ЗДвП, напротив – посоченото в
акта се потвърждава от събраните по делото доказателства.
Относно възраженията от страна на
жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения при издаване на атакуваното
наказателно постановление, които се твърди да са ограничили правото му на
защита настоящият състав счита, че те са неоснователни. Атакуваното наказателно
постановление съдържа минимално необходимите реквизити, съобразно чл. 57 от ЗАНН, досежно задължителното му съдържание. Описаните в него обстоятелства са
ясни, конкретни и безпротиворечиви. Изложените факти отговарят на установената
фактическа обстановка. В този смисъл правилно е описано от фактическа страна,
че управляваният от жалбоподателя мотоциклет е бил нерегистриран и е бил без
поставена регистрационна табела. Това описание не внася неяснота относно
елементите от фактическия състав на нарушението - управление на нерегистрирано
МПС, доколкото нормата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП предвижда кумулативно наличие
на регистрационни табели, поставени на определените за това места и наличие на
регистрация, така че да е позволено движението на МПС по пътищата отворени за
обществено ползване. В конкретния случай и двете предпоставки за движение на
МПС не са били налични, като липсата им е надлежно фиксирана в
обстоятелствената част, както на АУАН, така и на наказателното постановление.
Административнонаказващия орган е подвел под отговорност жалбоподателя само по
една от кумулативните предпоставки - движение с нерегистрирано МПС, поради
което и правото му на защита не може да се счете за нарушено, поради подробното
и коректно изписване на действителното фактическо положение, констатирано от
контролните органи, което описание впоследствие е пренесено точно и в наказателното
постановление.
Поради всичко гореизложено съдът намира, че в
конкретния случай правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за така вмененото му нарушение. Правилно на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП,
на жалбоподателя са му наложени
наказания по вид и размер, а именно глоба в минимален размер от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС в мининимално предвидените 6 месеца.
Следва да се
има предвид, че правилно наказващият орган е изчакал произнасянето на РП
Пловдив по отношение наличието или неналичието на осъществен състав на
престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК и едва след като образуваното
досъдебно производство е било прекратено, е било наложено наказание за
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Следва да се
отбележи и че в конкретния случай не е нарушена забраната за реализиране на
отговорност повече от веднъж, доколкото наказателната отговорност не е била
реализирана, тъй като досъдебното производство е било прекратено.
При тези
установени факти съдът намира, че правилно актосъставител и наказващия орган са
ангажирали отговорността на Н.И.З. и за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП
съгласно който, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство. Действително нито в АУАН, нито
в НП е посочено с каква категория СУМПС е могъл жалбоподателя да управлява
мотоциклета, но изрично е посочено както в акта, така и в постановлението, че
обемът на двигателя е бил 120 см3. Последното автоматично сочи разновидност на
категория А1. Като се има предвид, че жалбоподателят все пак притежава СУМПС,
макар от друга категория, то същия е длъжен да познава ЗДвП. Ето защо няма как
да не е разбрал какво е вмененото му нарушение. Съответно като не е съобразил
горното правило, с поведението си по управление на посочения мотоциклет е
извършил нарушение чрез действие, когато е следвало да бездейства.
Съдът намира от
правна страна, че правилно е приложена и санкционната норма от наказващия
орган. Съгласно чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП,
който управлява моторно превозно средство, без да притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство се наказва с глоба от 100 до 300лв. Съдът не намира основания и за
ревизиране на размера на наложената санкция. В случая наказанието е съответно на тежестта на извършеното
нарушение, както и съобразено с обществената опасност на нарушителя предвид
наличието на други нарушения, извършени от жалбоподателя, като видно от
приложената по преписката Справка за нарушител/водач, същият многократно е санкциониран
за нарушения на ЗДвП, което обосновава и извод за наличие на склонност на
жалбоподателя да не се съобразява с разпоредбите на ЗДвП, а следва да се има
предвид че дори и това процесно нарушение е било не едно единствено,
съпроводено и от още две други нарушения визирани в процесното НП, вследствие
на което глобата от 200лв. е съответна на деянието и дееца.
Що се отнася до
нарушението по чл.137Е от НП както в него, така и в АУАН са описани всички
обстоятелства, при които е констатирано нарушението – налични са времето и
мястото на извършване на нарушението, описано е в какво се състои самото
нарушение /неизползване на обезопасителна каска/, посочена е коректно и
нарушената материална разпоредба – чл.137е от ЗДвП. В допълнение, следва да се
има предвид, че редовно съставените АУАН, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, се
ползват с доказателствена сила, което с оглед на доказателствата по делото дава
основание на съдът да приеме, че описаното нарушение е извършено от жалбоподателя.
Що се касае до
констатираното разминаване между квалификацията, дадена в АУАН и НП, същото е
налично, но по никакъв начин не се е отразило на правото на защита, доколкото както в АУАН, така и в
НП са описани едни и същи фактически констатации, а доколкото защитата е срещу
фактите, а не срещу цифрите, посоченото възражение, макар и основателно, не е
годно да обоснове целения от жалбоподателя правен резултат.
По отношение на наложеното наказание
съдът счита, че правилно е приложена разпоредбата на чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, а по отношение на размера на наложеното наказание, то същият е в твърд
определен размер в закона и наказващият орган е нямал възможност за
индивидуализация. Следва изрично да се посочи, че тази санкционна разпоредба
действително има две предложения, но същите касаят водач на пътно превозно
средство и пътник на такова. Във всяко от тези предложения има две алтернативи
– неизползване на обезопасителен колан или на обезопасителна каска. Посочвайки
предл.1, наказващият орган е посочил, че на жалб. З. е наложено наказание като
водач на МПС. Това от своя страна изпълнява задължението при налагане на
наказанието да има съответствие на описанието на фактите и цифровата
квалификация на приложената санкционна норма. Непосочването на алтернативата в
цифровата квалификация не може да се счита за процесуално нарушение, което да е
ограничило правото на защита на нарушителя и да е основание за отмяна на
наказателното постановление само на това основание, тъй като в сочената цифрова
квалификация на санкционната норма се съдържа и санкцията за осъщественото от
жалбоподателя нарушение, като още по-конкретно самото нарушение е посочено и в
правилно определената в НП материална норма на чл.137Е, в която се сочи, че водачите
на мотоциклети и мотопеди използват защитни каски. Поради това и съдът счита,
че правилно е приложена и санкционната норма.
Предвид изхода от спора, искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото,
представляващи адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да
бъде уважено.
Мотивиран от гореизложеното,
Пловдивски районен съд – VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.