№ 288
гр. Пловдив, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова Въззивно търговско
дело № 20225001000205 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 260011/13.01.2022г. ,постановено по
гр.д.797/20 г. по описа на ОС – Пловдив , с което ЗАД“ОЗ „ АД е осъден да
заплати на ЯС. Р. Ч. обезщетение за неимуществени вреди ,резултат на ПТП
,причинено от застраховано при ответника лице по застраховка ГОА в размер
на 35 000 лв. като искът на Ч. над този размер до пълния предявен такъв от
95 000лв. е отхвърлен.
Решеението е обжалвано в неговата цялост като жалбоподателят ищец
ЯС. Р. Ч. е обжалвал същото в частта ,в която искът му е отхвърлен над
уважения размер от 35 000 лв. до предявения такъв от 95 000лв. като по
съображенията ,подобно изложени в жалбата счита решението за неправилно
– постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон,и
необосновано и заявява искане същото да бъде отменено и да бъде
постановено друго , с което предявения от него иск да бъде уважен в пълния
му предявен размер като претендира разноски.
Жалбоподателят ответник обжалва решението в частта ,в която е
1
уважен иска ,предявен от Ч. като по съоражения,изложени във въззивната
жалба счита решението в тази му обжалвана част за неправилно и заявява
искане същото да бъде отменено и постановено друго , с което искът на Ч. да
бъда отхвърлен изцяло.Претендира присъждане на разноски.
По въззивната жалба на Ч. е постъпил отговор от ЗАД“ОЗ „ АД, с който
същата се оспорва и се заявява искане да бъде оставена без уважение.
Третото лице помагач на ответника Н. Д. М. не взема становище.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Гр. д № 797:20 г. по описа на ОС – Пловдив е образувано по искова
молба от ЯС. Р. Ч. против ЗАД“ОЗ „ АД за заплащане на сумата от 95 000 лв.
,представляваща обезщетение за неимуществени вреди ,ведно със законна
лихва ,считано от 10.06.2020 г. до окончателното изплащане.
Ищецът е твърдял, че е пострадал като пешеходец при ПТП,
осъществило се на 10.06.2020г., в гр. А., на кръстовището между улиците
„ЦАС“ и „КБ“, вина за което има водачът на лек автомобил „Б ***“, рег. №
********, Н. Д. М., в следствие на което е претърпял следните травматични
увреждания- множество счупвания на гръдната част на гръбначния стълб-
наличие на линеарни фрактури на телата на прешлените от Тх5 до Тх8 вкл.,
фрактура на латералното тибиално плато на лява колянна става, както и
увреждания и рани на главата със загуба на съзнание. Твърдял е, че
болничният му престой в УМБАЛ „СГ“ Пловдив е продължил 6 дни, в
клиника по неврохирургия, след което е бил изписан и насочен за лечение на
фрактурата на левия долен крайник, както и че след изписването от
болницата е постъпил за преглед в ДКЦ „СА“ гр. София, където било
установено следното му състояние след ПТП на 10.06.2020г. – травми на
главата със загуба на съзнание за дълъг период от време – няколко часа,
счупване на процеси спинози на 5, 6, 7 и 8 гръдни прешлени, счупване на
горния край на тибия- вляво; изпитва силни болки в областта на шията към
раменете и ръцете, болки в гърба и кръста, изтръпване и слабост в ходилата,
безпокойство, напрегнатост; невъзможност за самостоятелта походка- возят
го на медицинска количка; левият крак е обездвижен в шарнирана шина, лява
колянна става е оточна, със значително ограничени и болезнени движения,
невъзможна екстензия на лява глезена става; диагностицирано увреждане на
2
нервите на горни и долни крайници, които довеждат до намалена скорост на
повеждане на двигателните влакна. Поддържал е, че и към момента
физическото и психическото му състояние не позволява да се обслужва сам,
поради което има нужда от придружител , както и че към момента на
процесното ПТП за лек автомобил „Б ***“, рег. № ********, е имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.Твърдял е, че 14.07.2020г. е предявил претенция пред
ответното дружество за заплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от процесното ПТП, като в законоустановения срок
ответникът не е заплатил каквото и да е била сума.
Ответникът ЗАД „ОЗ“ АД е оспорил иска като е оспорил механизма на
настъпилото ПТП, като счита, че описаният в исковата молба не отговаря на
действително развилия се. Оспорил е обстоятелството описаните от ищеца
вреди да са настъпили от процесното ПТП, като е твърдял, че преди ПТП
ищецът е участвал в сбиване, при което същият е получил удар с брадва в
главата, от което следва, че част или всички вреди са вследствие на това
отделно от ПТП събитие. Поддържал е възражение за
съпричиняване,изразяващо се в това ,че ищецът е нарушил правилата за
движение на пешеходци в населено място, както и че е бил под влиянието на
алкохол,поради което неадекватното поведение на ищеца е много вероятно
да се дължи на нетрезвото му състояние. Направил е възражение за
прекомерност на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, като е
изложил съображения, че претендираното от ищеца обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди е прекомерно завишено и в
противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 ЗЗД. Оспорил е
твърдението на ищеца, че в резултат на процесното ПТП за ищеца са
възникнали всички описани в исковата молба телесни увреждания – като вид
и характер, както и твърденията за тяхната продължителност. Оспорил е
акцесорния иск за лихви, техния размер и началния момент, от който се
претендират, като неоснователен, по аргумент за неоснователност на главния
иск. На отделно основание е оспорил акцесорния иск за неоснователен от
момента, от който се претендират лихви за забава, тъй като ответното
дружество не е изпаднало в забава и в тази връзка, се позовава на това, че
отговорността му е договорна, а не деликтна.
С обжалваното решение съдът е приел ,че от приложено НОХД № 320/
3
2021г. по описа на Окръжен съд – Пловдив се установява, че с Определение
от 15.02.2021г., е одобрено споразумение, влязло в законна сила на
15.02.2021г., по силата на което НР М., ЕГН **********, се признава, че е
извършил виновно престъпление по чл.342, ал.3, б „б“ вр. ал.1 вр. 63, ал.2, т.3
от НК за това, че при управление на лек автомобил марка „Б ***“, рег. № РВ
2146 КТ, на 10.06.2020г. в гр. А., е нарушил правилата за движение, като е
умишлено е причинил средна телесна повреда на ЯС. Р. Ч., изразяваща се във
фрактура на долен ляв крайник, довело до трайно затрудняване на
движението му. Казаното споразумение, имащо характер на присъда,
постановена по наказателното дело, на на основание чл.300 от ГПК,
установява в настоящото производство факта на настъпване на процесното
ПТП, противоправността на деянието, извършено от НР М. и вината на
последния.Приел е за безспорно ,че към датата на настъпване на ПТП прекият
причинител е имал валидна гражданска отговорност ГОА при ответника
,както и че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
в резултат на процесното пътно-транспортно произшествие, станало на
10.06.2020г. в гр.А. на ищеца са причинени следните травматични
увреждания: счупване на тибиално плато на лявата колянна става и фрактура
на бодлестите израстъци на гръдните прешлени (от Тх5 до Тх8). Не се
установява сочените от ищеца травмитични увреждания на главата да са в
пряка причинно- следствена връзка с процесното ПТП като напротив, по
категоричен начин се установява, че посечната рана в лявата част на главата
на ищеца и мозъчното сътресение са свързани с удара, нанесен с брадва по
главата на ищеца. Не се установява и твърдяното от ищеца същият да е бил в
състояние на пълна загуба на съзнанието до степен на комоционна кома. При
тези данни е приел ,че че е налице фактическият състав на разпоредбата на
чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на причинителя на описаните
неимуществени вреди, а именно: деяние, противоправност, вреди, причинна
връзка между деянието и вредите ,за обезщетяване на които вреди отговаря
застрахователя. Приел е,че предвид събраните доказателства обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 35 000 лв. е адекватна
компенсация на същите като е намерил за неоснователно възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат. При тези мотиви е
присъдил обезщетение в размер на 35 000 лв. като иска до пълния предявен
размер е бил отхвърлен.
4
Пред настоящата инстанция страните релевират оплаквания единствено
по отношение размера на обезщетението като жалбоподателят ищец го счита
за занижен ,а жалбоподателят – ответник поддържа обратното становище
като поддържа и направеното възражение за съпричиняване,поради което и
на основание чл.269 от ГПК това са границите на въззивно обжалване.
Във връзка с претърпените увреждания- счупване на бодлестите
израстъци на гръдните от Тх54 до Тх8 прешлени и счупване на латериалното
тибиално плато лява колянна става ,които са в пряка причинна връзка с
процесното ПТП и търпените от ищеца болки и страдания ,относими към
размера на обезщетението по делото е установено следното : от изслушаната
медицинска експертиза е видно ,че периодът на възстановяване на първата от
двете травми е от 1,5 до 2,5 месеца ,а на втората – от 5 до 7 месеца ,който
период включва пълното физическо възстановяване до възможност за
физически труд ,без ограничения на обема на движението ,както и
натоварванията ,които може да поеме ищеца.Вещото лице заявява, че не е
открило медицински документи ,отразяващи последващи необходими
лекарски предписания като рехабилитация и физиотерапия като
свидетелката Н. Ш. ,която живее на съпружески начала с ищеца установява
,че същият не е провеждал такава. Тази свидетелка установява също така ,че
след инцидента и изписването му от болница ищецът се е чувствал много зле ,
не можел да се движи , бил е 3 месеца в инвалидна количка ,след това 30 -40
дни е ходел с патерици,крака го е болял ,а самата свидетелка се е грижила за
него ,водела го до тоалетна ,къпела го и го обличала като установява и това
,че 6 месеца след инцидента се върнал на работа в „Шб „. Установява и това
,че след инцидента и до момента ищецът се чувства зле психически.Това ,че
ищецът е бил три месеца в инвалидна количка ,след което е ходел 30 дни с
патерици , както и че след 6 месеца се е върнал на работа го установява и
свидетелката Ч.а ,която е майка на ищеца.Същата установява и това ,че
инцидентът се е отразил много зле на ищеца ,изпитвал страх да шофира,пиел
успокоителни ,не се събирал с приятели.
При тези данни съдът намира ,че безспорно пътно транспортно
произшествие причинява обичайни негативни преживявания ,свързани със
стрес ,нервно напрежение ,безпокойство ,физически болки страдания. В
конкретния случай за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди,освен тези обичайни вреди ,следва да бъдат съобразени
5
естеството на самите травматични увреждания - счупване на бодлестите
израстъци на гръдните от Тх54 до Тх8 прешлени и счупване на латериалното
тибиално плато лява колянна става, периодът на възстановяване ,който за
второто ,по- сериозно увреждане ,е от 5 до 7 месеца , физическите болки
,търпени от счупването ,обездвижването за немалък период от време.От друга
страна следва да бъде съобразено обстоятелството ,че ищецът не е положил
необходимата грижа за провеждане на рехабилитация като следва да се
отчете и факта,че 6 месеца след инцидента същият се е върнал на предишната
си работа ,която предполагаемо е свързана с полагане на физически труд
,което е индиция ,че се е възстановил напълно.
Съобразявайки горното и на основание чл.52 от ЗЗД настоящият съд
намира ,че обезщетение в размер на 35 000 лв. е адекватна компенсация на
причинените на ищеца неимуществени вреди.
Във връзка с поддържаното възражение за съпричиняване ,изразяващо
се в това ,че при инцидента ищецът е бил в нетрезво състояние и оттам- с
неадекватно поведение ,както и че е нарушил правилата за движение като се е
движил по уличното платно ,вместо по тротоар съдът счита следното : за да е
налице съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо да е установен
конкретен принос от негова страна, т.е с действията си същият обективно и
конкретно да е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.В
конкретния случай обстоятелството ,че ищецът е консумирал алкохол само по
себе си, без да има данни бил ли е в алкохолно опиянение и в каква степен по
никакъв начин не може да бъде възприето като такова ,допринесло до
настъпване на ПТП,което ,както е безспорно ясно ,е причинено умишлено
.Не е налице съпричиняване на вредоносния резултат ,произтичащо от
поведението на ищеца ,който при инцидента се е движил по уличното платно
. От данните по делото безспорно се установява, че непосредствено преди
пътния инцидент е възникнал скандал между ищеца и компанията от лица, с
които е бил, от една страна, и Н.М. и компанията от лица, която е била с него,
от друга страна, имало е сбиване и ищецът е пострадал от нанесен му в
областта на главата удар с брадва, поради което и ищецът е бягал по платното
за движение, за да се спаси от нападателите си. Действията на водача на л.а.
„Б ***“ са умишлени, същият се е качил в автомобила и е подгонил ищеца с
автомобила, настигнал го е и го е блъснал.Предвид на това и очевидно в
6
състояние на уплаха не може да се очаква от ищеца да съобразява
движението си и да преценя къде трябва го осъществява – на улицата или на
тротоара.
Гореизложеното налага извода ,че предявеният от Ч. против ЗАД“ОЗ „
АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и
доказан до размер от 35 000 лв.До същите фактически и правни изводи е
стигнал и пръвоинстанционния съд и като е уважил иска в този размер, а до
пълния предявен такъв от 95 000 лв. го е отхвърлил е постановил правилно
решение ,което следва да бъде потвърдено.
С оглед на този резултат на страните разноски за настоящата инстанция
не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260011/13.01.2022г. ,постановено
по гр.д.797/20 г. по описа на ОС – Пловдив .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7