РЕШЕНИЕ
Номер 261133 Година 2021 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд VІІІ граждански състав
На 09.04
Година 2021
В публично заседание на 11.03.2021 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар:
МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер
2021 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск
с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът М.Х.К. *** моли съдът да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество,
че последното му дължи сумата 1 176, 71 лева, представляваща неизплатено
възнаграждение за командироване на ищеца в чужбина и в страната, от които: 205
лева – за командировка в *** през периода 11.12.2016 г. – 13.12.2016 г.; 245
лева – за командировка в *** през периода 31.10.2017 г. – 03.11.2017 г.; 136,
71 лева – за командировка в *** през периода 22.02.2018 г. – 23.02.2018 г.; 245
лева – за командировка в *** през периода 05.02.2019 г. – 08.02.2019 г.; 245
лева – за командировка в *** през периода 02.05.2019 г. – 05.05.2019 г.; 100
лева – за командировка в гр. С. през периода 05.03.2018 г. – 10.03.2018 г. , ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на Заявлението в съда - 04.11.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, която сума е било разпоредено ответното дружество да
заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 10434/29.11.2019 г., издадена по ч. гр. дело № 19215/2019 г. по описа на
ПРС – ХХІІ гр. състав, по изложените в исковата молба и в писмени бележки
съображения. Претендира разноски – включително и тези, направени в заповедното
производство.
Ответникът “Ада Колор” ЕООД – гр. Пловдив
оспорва иска като недопустим и по основание и по размер и моли съдът да го
отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата
молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните
доводи, намира за установено следното:
Не
се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че действително със Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 10434/29.11.2019 г., издадена по ч. гр. дело № 19215/2019 г. по
описа на ПРС – ХХІІ гр. състав, е било разпоредено ответното дружество да
заплати на ищеца сумата 1 176, 71 лева, представляваща неизплатено
възнаграждение за командироване на ищеца в чужбина и в страната, от които: 205
лева – за командировка в *** през периода 11.12.2016 г. – 13.12.2016 г.; 245
лева – за командировка в *** през периода 31.10.2017 г. – 03.11.2017 г.; 136,
71 лева – за командировка в *** през периода 22.02.2018 г. – 23.02.2018 г.; 245
лева – за командировка в *** през периода 05.02.2019 г. – 08.02.2019 г.; 245
лева – за командировка в *** през периода 02.05.2019 г. – 05.05.2019 г.; 100
лева – за командировка в гр. С. през периода 05.03.2018 г. – 10.03.2018 г. ,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на Заявлението
в съда - 04.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените разноски за производството по делото в размер на 380 лева – платено адвокатско възнаграждение.
В
Срока по чл.414 от ГПК ответникът е подал възражение против Заповедта, поради
което до ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и в срока
по чл.415 от ГПК ищецът е подала искова молба за установяване на вземанията си
по Заповедта, въз основа на която е било образувано настоящето дело – поради
което съдът намира, че искът се явява допустим, а наведените от ответника
доводи за недопустимостта му - неоснователни.
Както
се установява от събраните по делото писмени доказателства, действително ищецът работи по трудово
правоотношение при ответника като „***“ от 31.08.2015 г.
Както
се установява от събраните по делото писмени доказателства, отговорите на ищеца
на поставените му от ответника въпроси по реда на чл.176 от ГПК в съдебното
заседание по делото на 15.09.2020 г., и от заключението от 22.01.2021 г. и
допълнителното такова от 01.03.2021 г., и двете на вещото лице по ССЕ М.М.,
действително през периода 11.12.2016 г.– 13.12.2016 г. ищецът е бил
командирован в *** по покана на фирма „Баня Комерс Бекамент“ Д.О.О., като
всички разходи за тази командировка са били поети изцяло от приемащата страна; през периода 11.12.2016 г.– 13.12.2016 г. – в *** (а
не в С., както твърди в Заявлението и в исковата молба) по покана на фирма „Кансай
Алтан“, като всички разходи за тази командировка са били поети изцяло от
приемащата страна; през периода 22.02.2018 г.– 23.02.2018 г. - в *** по покана
на фирма „Баня Комерс Бекамент“ Д.О.О., като всички разходи за тази
командировка са били поети изцяло от приемащата страна ответникът;
през периода 05.02.2019 г. – 08.02.2019 г. - в *** по покана на фирма „Бетек
Боя Ве Кимия Санай“ А.С. ТАХ, като всички разходи за тази командировка са били
поети изцяло от приемащата страна, като от страна на ответника не е издавана
Заповед за командироване на ищеца в *** през периода 02.05.2019 г. – 05.05.2019
г., а от представеното по частното гр. дело Удостоверение от 30.10.2019 г. на
ОД на МВР – Ш. се установява, че през този период М.К. не е напускал Р.Б., не е
издавана също така и Заповед за командироване на ищеца в гр. С. през периода от
05.03.208 г. до 10.03.2019 г.
При
така установената фактическа обстановка, доколкото от събраните по делото
доказателства се установява, че за действително осъществилите се командировки
разходите са били поети изцяло от фирмите, поканили ищеца в чужбина, а
останалите твърдени в исковата молба командировки не са били осъществявани,
съдът намира, че ответното дружество не дължи на ищеца каквито и да е суми за
възнаграждение за командироването му, а оттук – че искът се явява неоснователен
и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
С
оглед на изхода от спора ищецът следва да заплати на ответното дружество
направените разноски за производството по делото в размер общо на 930 лева –
платени адвокатско възнаграждение с ДДС и депозит за ССЕ.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.Х.К., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес:***, Д.С., против “Ада Колор” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Брезовско шосе” № 176, представлявано
от *** С.М.Ю., със съдебен адрес:***, **
А.М., иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и
чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответното
дружество, че то дължи на ищеца сумата 1
176, 71 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за командироване
на ищеца в чужбина и в страната, от които: 205 лева – за командировка в ***
през периода 11.12.2016 г. – 13.12.2016 г.; 245 лева – за командировка в ***
през периода 31.10.2017 г. – 03.11.2017 г.; 136, 71 лева – за командировка в
*** през периода 22.02.2018 г. – 23.02.2018 г.; 245 лева – за командировка в
*** през периода 05.02.2019 г. – 08.02.2019 г.; 245 лева – за командировка в
*** през периода 02.05.2019 г. – 05.05.2019 г.; 100 лева – за командировка в
гр. С. през периода 05.03.2018 г. – 10.03.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на Заявлението в съда - 04.11.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, която сума е било разпоредено ответното
дружество да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК № 10434/29.11.2019 г., издадена по ч. гр. дело № 19215/2019 г.
по описа на ПРС – ХХІІ гр. състав, както и направените разноски за
производството по делото и по частното гражданско дело като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М.Х.К., с посочените ЕГН, адрес
и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА “Ада
Колор” ЕООД, с посочените ЕИК, седалище
и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, направените
разноски за производството по делото
В РАЗМЕР НА 930 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане в сила на Решението ДА СЕ
ВЪРНЕ НА СЪСТАВА частно гр. дело № 19215/2019 г. по описа на ПРС – ХХІІ гр.
състав, ЗАЕДНО СЪС заверен препис от настоящето съдебно решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
ПМ