РЕШЕНИЕ
№ 1257
гр. Бургас, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20252120101942 по описа за 2025 година
Делото е образувано по повод исковата молба на С. Л., гражданин на
Руската федерация, със съдебен адрес в гр. ...., с която моли да бъде прието за
установено, че ответникът „България Еър“ АД, ЕИК ...., със седалище гр. ...., й
дължи следните суми: 400 евро – обезщетение по чл. 7, пар. 1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) 261/2004 год., за отменен полет ....от 08.09.2018 год. по
направление Летище Бургас – Летище Санкт Петербург, Пулково, и 237,33
лева – мораторна лихва за забава за периода 11.09.2018-06.09.2021 год., както
и законната лихва върху главницата, начиная от 09.09.2021 год. до
окончателното й изплащане, за които вземания е издадена Заповед №
12750/24.04.2024 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 52533/2021 год. на СРС.
Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: ищецът е
сключил договор за въздушен превоз с ответника за полет ...., по направление
Летище Бургас – Летище Санкт Петербург, Пулково, планиран за 08.09.2018
год.; в деня на полета ищецът е уведомен при пристигане на Летище Бургас,
че полетът е отменен; опериращият въздушен превозвач не е предложил
1
премаршрутиране до крайния пункт на пристигане, съгласно чл. 7, пар. 2, и чл.
5, пар. 2 от Регламент 261/2004; на 11.09.2018 год. до ответника е изпратена
извънсъдебна покана за доброволно плащане на обезщетение; налице са
условията по чл. 7, пар. 1, б. б), вр. чл. 5, пар. 1, б. в) от Регламент 261/2004 за
изплащане на обезщетение; налице е действителен договор за въздушен
превоз от летище на територията на държава-членка на ЕС, поради което
полетът попада в приложното поле на Регламент 261/2004; опериращ
въздушен превозвач на процесния полет е ответникът, който е имал намерение
да изпълни полета и е продал билет на ищеца; ищецът е уведомен за отмяната
на полета по-малко от 7 дни преди началото му; тежестта на доказване на
факта кога пътникът е бил информиран за отмяната на полета се носи от
опериращия въздушен превозвач; ответникът не е предложил
премаршрутиране до крайния пункт на пристигане; разстоянието между двете
летища е 1926 км., изчислено по метода на дъгата на големия кръг, поради
което дължимото обезщетение е 400 евро, съгласно чл. 7, пар. 1 б. б) от
Регламент 261/2004; според тълкувателно решение на Съда на Европейския
съюз С-204/08, за решаването на спора по същество се прилага съответното
местно законодателство, където е заведен искът.
За заплащане на процесните вземания е издадена Заповед №
12750/24.04.2024 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 52533/2021 год. на СРС, срещу която е депозирано възражение по
чл. 414, ГПК, а с Разпореждане № 80563/05.06.2024 год. заповедният съд е дал
указание на заявителя да предяви иск по чл. 422, ГПК.
В подаденото заявление по чл. 410, ГПК претендираната мораторна
лихва е в лева, но в издадената заповед сумата е посочена в евро; в
настоящото решение съдът следва да се произнесе по дължимостта на сумата
в лева, съгласно петитума на исковата молба.
Ищецът е ангажирал доказателства, моли за присъждане на
деловодните разноски в заповедното и в исковото производство.
Съдът намира исковете за допустими, правните им основания са чл.
124, ал. 1 и чл. 422, ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 84, ал. 1, чл. 86, ЗЗД и чл. 7,
пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004.
Ответникът е оспорил допустимостта и основателността на исковете;
изложил е следните насрещни възражения: изтекла е погасителна давност;
2
отговорността на превозвача е договорна, като правилата отнасящи се до
въздушните превози на пътници и товари се уреждат от Закона за
гражданското въздухоплаване, който, като специален, изключва приложението
на общия ЗЗД; приложима е нормата на чл. 135, ЗГВ, според която правото на
иск срещу превозвача по международните превозни договори се погасява в
двегодишен срок; правото на иск на ищеца се е погасило с изтичането на
двугодишна погасителна давност от деня на осъществяване на полета –
08.09.2018 год., която към момента на подаване на исковата молба –
10.02.2022 год., е била изтекла; вземането на ищеца за обезщетение е станало
изискуемо от момента на осъществяване на полета, т. е. от 08.09.2018 год., а
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
респективно искът, са предявени след изтичане на давностния срок;
възникването на правото на обезщетение има определен фактически състав,
уреден в Регламент (ЕО) 261/2004 г., който в конкретния случай не е
осъществен, поради което не са настъпили и правните му последици; няма
валидно сключен договор между пътника и авиопревозвача, който се доказва с
пътнически билет или т. нар. „бордна карта“, а в исковата молба и
приложенията липсват приложени билет/бордна карта; друг елемент от този
фактически състав е явяването на пътника навреме за регистрация, което се
твърди в исковата молба, но не е доказано от ищеца съобразно носената
доказателствена тежест; явяването навреме за полет е задължение на пътника
по договор за превоз, то представлява съдействие на превозвача, без което той
не би могъл да изпълни своето задължение по договора – да превози пътника;
правото на обезщетение по Регламент (ЕО) 261/2004 год. има свой собствен
фактически състав, който е формалистичен: наличие на валиден договор за
превоз между пътник и авиокомпания, потвърдена резервация, явяване 45
минути преди уговорения час на полета, осъществяване на закъснение към
момента на кацане с 3 или повече часа – при липсата на която и да е от тези
предпоставки фактическият състав не е завършен и обезщетение не се дължи;
пътниците трябва да имат потвърдена резервация за съответния полет и, освен
в случая с отмяната, посочен в член 5, се представят на гишето за регистрация
и в час, посочен предварително и в писмен вид (включително по електронен
път) от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен пътнически
агент, а ако не е посочен час, не по-късно от 45 минути преди обявения час на
излитане; при явяване след определения от авиопревозвача час или при
3
явяване по-малко от 45 минути преди обявения час на излитане, пътникът
няма правата по Регламент (ЕО) № 261/2004, и право на обезщетение не
възниква; не е доказано доставянето на поканата и връзката между
доказателството за доставяне и поканата за извънсъдебно уреждане на
претенции.
Ответникът не е представил доказателства; моли за отхвърляне на
исковете като неоснователни.
Бургаският районен съд, след запознаване със становищата на
страните, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, като
съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Според разпоредбите на чл. 1, б. „б“, чл. 5, т. 1, б. „в“, и чл. 7, пар. 1, б.
„б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 год., при отмяна на полет пътникът има право
на обезщетение от опериращия въздушен превозвач, чийто размер е определен
на 400 евро – за всички полети с разстояние над 1500 км. до 3500 км. Право на
това обезщетение е предвидено за пътници, заминаващи от летище,
разположено на територията на държава-членка, за която Договорът се
прилага – съгл. чл. 3, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 год. Условие за
възникване на правото на обезщетение, в хипотезата на отменен полет, е
пътникът да има потвърдена резервация – чл. 3, пар. 2, б. „а“ от регламента. В
настоящия казус ответникът е оспорил съществуването на валидно сключен
договор за въздушен превоз между пътника-ищец и авиопревозвача, тъй като
липсват данни за издаден пътнически билет (бордна карта). Тежестта за
доказване на този факт се носи от ищеца, но такова доказване по делото не е
проведено, поради което съдът приема, че предявеният главен положителен
установителен иск е неоснователен. В писмената си молба от 16.04.2025 год.
ищецът С. Л. е заявила, че не съхранява закупения електронен билет за полет
..., но това обстоятелство не променя доказателствената тежест за
установяване на релевантния факт – легитимацията й на пътник за полета на
08.09.2018 год. от Летище Бургас до Летище Санкт Петербург, Пулково.
Сключването на твърдения от ищеца договор за въздушен превоз с ответника
за полета от 08.09.2018 год. не се подкрепя от нито едно доказателство по
делото. Извод за съществуване на такъв договор не може да се обоснове и въз
основа на резервационните данни, които ответникът е бил длъжен да предаде
на НЗ на ДАНС, тъй като заличаването им е следвало да бъде извършено от
4
въздушния превозвач в 24-часов срок от пристигането на транспортното
средство на територията на страната – императив на чл. 42к във вр. с чл. 42б,
ал. 1, т. 18, ЗДАНС. Съдът намира за неоснователно становището на ищеца и
претенцията за прилагане на чл. 161, ГПК, съгл. писмената му молба от
22.05.2025 год. Задължението за заличаване се отнася за данните по чл. 42б,
ал. 1, т. 18, ЗДАНС, сред които попадат и имената и датата на раждане на
пътника, поради което е недопустимо същите данни – по чл. 42б, ал. 2, т. 4,
ЗДАНС – да бъдат запазени от превозвача.
Изложеното мотивира съда да приеме, че в разглеждания казус
ответникът не е създал пречки за събиране на доказателството – представяне
на документ, съдържащ резервационни данни, легитимиращи ищеца С..Л.
като пътник за процесния полет, поради което приложението на чл. 161, ГПК е
изключено.
Съдът приема, че не е налице един от кумулативните елементи на
фактическия състав за възникване на претендираното парично обезщетение –
сключване на валиден договор за въздушен превоз между страните, по който
ищецът е изправна страна, поради което главният иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен, ведно с обусловените акцесорни претенции за
обезщетение за забава за период преди и след подаване на заявлението по чл.
410, ГПК.
Становището на съда за неоснователност на главния иск поради
невъзникване на паричното вземане за обезщетение изключва задължението за
разглеждане по същество на въведеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност.
Ответникът не е направил искане за присъждане на деловодни
разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по чл. 78, ал. 3, ГПК.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422,
ГПК на С. Л., род. на ********** год., гражданин на Руската федерация, със
съдебен адрес гр. ..... за приемане за установено, че ответникът „България
Еър“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. ...., й дължи
5
следните суми: 400 евро – обезщетение по чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент
(ЕО) 261/2004 год., за отменен полет ....от 08.09.2018 год. по направление
Летище Бургас – Летище Санкт Петербург, Пулково, и 237,33 лева –
мораторна лихва за забава за периода 11.09.2018-06.09.2021 год., както и
законната лихва върху главницата, начиная от 09.09.2021 год. до
окончателното й изплащане, за които вземания е издадена Заповед №
12750/24.04.2024 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 52533/2021 год. на СРС.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
Бургаския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния
акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6