№ 96042
гр. София, 11.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Частно
гражданско дело № 20221110153877 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 411 ГПК.
Образувано е по заявление от 04.10.2022 г. на ....... като цесионер за издаване на
заповед за изпълнение срещу П. С. за задължения по договор за предоставяне на
поръчителство, сключен между ......... и П. С. във връзка с договор за потребителски
кредит от 13.10.2020 г. между .......... и П. С..
По своята правна същност договорът, сключен между длъжника и ......., е
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК и спрямо него са
приложими разпоредбите на този нормативен акт. От клаузите на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 на
визирания договор за потребителски кредит е видно, че неговото действие, а в този
смисъл и реалното усвояване на кредита, са поставени в зависимост от предоставянето
на поръчителство от одобрено от кредитодателя юридическо лице - в случая ..............
Съгласно публичните данни от Търговския регистър на Агенцията по вписванията към
Министерство на правосъдието ....... е едноличен собственик на капитала на одобрения
поръчител ............., като двете дружества са с един и същ адрес на управление. От
друга страна, съгласно чл. 8, ал. 5 от процесния договор за предоставяне на
поръчителство ....... е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство и всички други вземания по него. Предвид
тези данни настоящият съдебен състав намира, че със сключването на договора за
предоставяне на поръчителство с посочено от кредитодателя и контролирано от него
юридическо лице, се цели заобикаляне на императивната уредба на Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, поради което уговорките на двата договора следва да се
разглеждат съвместно и неразделно едни от други.
При тълкуване на клаузите на договора за потребителски кредит, в които е
предвидено, че за длъжника възниква задължение да заплащане на всички разноски за
1
извънсъдебно и съдебно събиране на вземането, за напомнителни писма, изпращане на
съобщения и др. подобни – р.VІ и р.VІІ от Общите условия, неразделна част от
визирания договор, се установява, че същото се поражда при неизпълнение на
задълженията на кредитополучателя да върне на падежа предоставената в заем сума и
да заплати в срок уговорената възнаградителна лихва, предвид което съдът приема, че с
тях се цели да се обезпечи срочното изпълнение точно на тези задължения и да се
обезщетят вредите от забавата на плащанията по кредита, които настъпват за
кредитора.
В случаите, когато е сключен договор за потребителски кредит, какъвто е
процесният, от който се твърди, че произтичат разглеждания вид вземания на ищеца, е
налице императивна норма, която ограничава отговорността на потребителя при забава
на дължимите от него плащания по отпуснатия кредит. Това са разпоредбите на чл. 33,
ал. 1 и ал. 2 ЗПК, в които е предвидено, че когато потребителят забави дължимите от
него плащания по кредита, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забава, като обезщетението за забава, което потребителят ще
дължи, не може да надвишава законната лихва. Нормите са императивни и
следователно клаузите в договора за кредит, на които се основават тези вземания и с
които е уговорено, че при забава кредиторът ще има право да получи нещо различно от
лихвата за забава, противоречат на визираните императивни разпоредби, които
ограничават отговорността на потребителя, поради което са нищожни - чл.26, ал. 1, пр.
1 ЗЗД.
Във връзка с обсъждания въпрос следва да се отбележи и че целта на таксите и
комисионните по смисъла на разпоредбата на чл.10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по
предоставяне на кредит, каквито в случая не са налице. Тези разноски следва да се
квалифицират като такси за действия, свързани с управление на кредита, тъй като те са
част от дейността му по управлението на кредита и като такива не могат да бъдат
събирани от длъжника по силата на чл.10а, ал. 2 ЗПК.
На следващо място, съдът намира, че претендираното възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита, който
неправилно не е бил включен в годишния процент на разходите /ГПР/ по договора за
потребителски кредит. Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК към общия разход по кредита за
потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за
получаване на кредита. Съгласно визираната по-горе клауза на чл.4, ал.2, раздел II на
2
договора за потребителски кредит в случай че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок
кредитополучателят не предостави съответното обезпечение /48 часа от подаване на
заявлението по отношение на предоставяне на поръчителство с одобрено от .......
юридическо лице/, то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора
и договорът не поражда действие между ....... и кредотополучателя. От изложеното
следва, че възнаграждението за поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да
бъде посочено в договора за кредит и включено в ГПР, доколкото сключването на
договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с
договора за кредит. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение
относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и
реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
От представения процесен договор за предоставяне на поръчителство е видно, че в
същия е предвидено, че възнаграждението по него се дължи, независимо дали
отговорността на поръчителя е ангажирана при евентуално неизпълнение на длъжника
или не. Поради това следва да се приеме, че така установеното възнаграждение по
същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора за
кредит, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление от 04.10.2022 г. на ....... като цесионер за издаване на
заповед за изпълнение срещу П. С. за задължения по договор за предоставяне на
поръчителство, сключен между ......... и П. С. във връзка с договор за потребителски
кредит от 13.10.2020 г. между .......... и П. С..
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3