Р
Е Ш Е Н
И Е
№ …………../ .10.2022г., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, трети тричленен състав, в публично съдебно заседание на двадесети
октомври през две хиляди и двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА НЕДЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Т. Ч.
и прокурора Александър А
,
като разгледа докладваното от съдия
Ганчева КНАХД № 2191/2022г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в ал.1 от
ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Началника на Първо РУ ОДМВР – Варна, чрез адв. Л.-А., против Решение № 1016 от 22.07.2022 г. на ВРС,
постановено по НАХД № 20223110200636/2022 г., с което е отменено наказателно постановление №
433а-68/18.03.2021 г. на Началника на Първо РУ ОДМВР – Варна, с което на И.Е.Я.
е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв., на осн. чл.
257, ал.1 от ЗМВР.
Касаторът твърди, че решението е постановено при допуснати нарушения на материалния
закон, касационно основание по чл. 348, ал.1 т.1 от НПК. Неправилно ВРС е приел, че нарушената разпоредба е
некоректно посочена, в административнонаказателното производство лицата се
защитават срещу посочените в АУАН и НП факти и обстоятелства, а не срещу правна
квалификация. Погрешно посочената норма, не възпрепятства правото на защита на Я.,
поради което не е нарушение водещо до отмяна на НП. Неправилно ВРС е приел, че
е налице неяснота в обстоятелствената част на АУАН и НП. Ясно е посочено, че
полицейското разпореждане е да остане на място, а лицето многократно се е
опитвало да напусне заведението. Описаните факти се подкрепят от събраните по делото доказателства, факта,
че лицето не е напуснало заведението, понеже полицейските служители са му попречили,
не означава, че то е съобразило поведението си с даденото разпореждане. Я. е
създал затруднения в работата на полицейските органи, което е последица от
неговите действия и трябва да се отчете при определяне степента на обществена
опасност на деянието. Ответника е забавил и затруднил работата на служителите
на реда, поради което действията му не са съставомерни по чл. 264 от ЗМВР. Моли
да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се потвърди НП, претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител адв. З. оспорва
жалбата. В депозиран писмен отговор поддържа, че жалбата е неоснователна.
Отговорността на Я. е ангажира за извършено нарушение на чл. 64, ал.1 от ЗМВР.
По делото не са събрани доказателства за извършено нарушение, Я. е изпълнил
полицейското разпореждане и е останал на място до приключване на проверката. По
изложените доводи моли да се отхвърли жалбата и да се присъдят сторените по
делото разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за
неоснователност на касационната жалба.
От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 29.01.20212 г. в ОДМВР
Варна бил получен сигнал за събиране на хора в бар „*****“. В заведението отишли служители на ОДМВР Варна. Там били установени множество
лица, тъй като в този период били въведени противоепидемични мерки предприели
действия по съставяне на АУАН на лицата по ЗЗ. За целта било разпоредено на
всички присъстващи в заведението да представят личните си карти и да останат заведението. Я. се опитал да напусне
заведението преди да му бъде съставен АУАН, но бил върнат на входа от
полицейските служители. Действията по съставяне на АУАН продължили дълго, Я.
нервничил, държал се неуважително към полицаите и на няколко пъти се опитал да
напусне заведението. В последствие Я. бил отведен в Първо РУ, където му е
издадена заповед за задържане. На 30.01.2021 г. бил съставен АУАН, с който е
прието, че Я. е нарушил разпоредбата на чл. 64, ал.1 от ЗМВР. Въз основа на
акта е издадено НП, в което АНО приел изцяло фактическите констатации изложени
в акта, преценил, че Я. е нарушил
разпоредбата на чл.64, ал.1 от ЗМВР и на основание чл. 257, ал.1 от същия закон
му наложил адм. наказание глоба в размер на 100лв. За да отмени НП въззивния
съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, в сроковете
по чл. 34 от ЗАНН. Констатирал, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в АУАН
и НП е налице пълна неяснота досежно това за какво точно нарушение е наказан Я.,
коя законова норма е нарушил в какво се състои неправомерното му поведение.
Като нарушена е посочена нормата на чл. 64, ал.1 от ЗМВР, но нормата е
указателна, а не съдържа правило за поведение. Макар и да се посочено, че Я. не
е изпълнил полицейско разпореждане, неговите действия не сочат на това. ВРС
преценил, че констатираното нарушение е съществено и е самостоятелно основание
за отмяна на НП. Отделно от това е пиел, че от показанията на разпитаните по делото
свидетели се установява, че Я. не е напуснал заведението, а е останал на място, поради което не е
налице неизпълнение на полицейско разпореждане, съответно липсват доказателства
за извършено нарушение на чл. 257, ал.1 от ЗМВР.
Настоящия състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, както и след извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК
служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания
съдебен акт с материалния закон, намира касационната жалба за неоснователна.
При постановяване на решението районният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуални правила, извършил е цялостна проверка на обжалваното
наказателно постановление, съгласно задължението по чл.312 и чл.313, ал.1 НПК, приложим
по препращане от чл.84 ЗАНН. Районният съд не е нарушил и процесуалните правила
относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, подробно
е обсъдил доводите на страните. В мотивите към решението е направено подробно
изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на
следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият съдебен състав, като
съобразени с приложимите материалноправни разпоредби.
Съгласно чл. 64, ал.1 от ЗМВР полицейските органи могат да издават
разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани,
когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции.
Разпорежданията се издават писмено. Правилни са изводите на ВРС, че норма не съдържа
правило за поведение на гражданите. Настоящия съдебен състав споделя доводите
на ВРС, че фактите изложени в обстоятелствената част на АУАН и НП не дават
яснота за какво нарушение е ангажирана отговорността на Я.. Макар и да е
посочено, че не е изпълнил полицейско разпореждане да остане на място до
приключване на проверката, в НП не се съдържат данни, че лицето е напуснало
бара. Напротив от събраните по делото доказателства се установява, че Я. се е
опитал да напусне заведението, но в крайна сметка не го е сторил.
За да е осъществен състав на нарушение по чл. 257 ал.1 от ЗМВР следва да се
налице кумулативно няколко предпоставки: да е дадено разпореждане от орган на
МВР, разпореждането да не налага извършването на очевидно за лицето
престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му и това
разпореждане да не е изпълнено от адресата. Факта, че е дадено полицейско
разпореждане Я. да остане в заведението до приключване на проверката не е
спорен, от друга страна по делото не е установено, а и липсват факти посочени в
АУАН и НП, че това разпореждане не е изпълнено. Следва да се посочи, че опита
на лицето да напусне бара, при липса на обективното му напускане е
несъставомерен. Правилно ВРС е преценил, че опита за извършване на административно
нарушение в случая не е наказуем, тъй
като не попада в случаите изброени в чл. 9, ал.2 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното и като е отменил НП, районният съд е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт. Обжалваното решение не страда от
посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни
основания за отмяна. При извършената извън обхвата на касационната жалба
служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка
с неговите валидност и допустимост, поради което същото
следва да се остави в сила.
При този изход на спора искането на представителя на ответника за
присъждане на разноски е своевременно и следва да бъде уважено. На основание
чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 63д, ал. 1
от ЗАНН, ОД на МВР - Варна следва да
заплати на Я. сумата от 300 лв., заплатена за адвокатското възнаграждение за
процесуално представителство пред настоящата инстанция. Същото е минимално
предвиденото в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство, защита и
съдействие по дела от административнонаказателен характер, поради което въпреки
своевременно направеното възражение за прекомерност не може да бъде определено
в по-малък размер.
По изложените съображения на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с
чл.63а, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен
съд-Варна,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1016 от 22.07.2022 г. на ВРС, постановено по НАХД № 20223110200636/2022
г.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Варна да заплати на И.Е.Я.,
с ЕГН **********,*** сумата от 300 /триста/ лева, разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: