Решение по дело №2077/2018 на Районен съд - Плевен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

          №

Гр.Плевен, 23. 11. 2018г

 В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, тринадесети граждански състав, в публичното заседание на тридесет и първи  октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА

при секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдия ЗАМФИРОВА гр. д. № 2077 по описа за 2018 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 415, ал. 1  от ГПК.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                            В районен съд гр. Плевен е постъпила искова молба  от Т.Б. ЕАД, пълномощник В.П.Г. - САК, против А.И.В.,  ЕГН **********,***,  с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК и цена на иска  216, 11 лв.Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата 216,11 лв., представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от 22.05.2015 г., потребени в периода от 01.05.2015 г. до 30.09.2015 г., 2,65 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 17.10.2015 г. до 31.05.2017 г., начислена върху вземането, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 23.06.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените деловодни разноски.

 В срока по чл.131 от ГПК  е депозиран писмен отговор от ответника, чрез  адв. Ч., която оспорва иска като неоснователен.

Ищецът, Т.Б. ЕАД, редовно призован,   не се представлява.

Ответницата, А.  В., се представлява от  адв. Ч.  – ПлАК и изразява становище, че исковата молба е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:        

Фактическите твърдения  на ищеца са, че  А.И.В.,  ЕГН **********,*** дължи на Т.Б. ЕАД,  сумата 216,11 лв., представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от 22.05.2015 г., потребени в периода от 01.05.2015 г. до 30.09.2015 г., 2,65 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 17.10.2015 г. до 31.05.2017 г., начислена върху вземането, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 23.06.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направени деловодни разноски - 25 лв. – внесена държавна такса и 180 лв. – адвокатски хонорар.

Безспорно по делото е установено, че по приложеното ч. гр. д. №  4630 / 2017 г, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредил длъжникът А.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора Т.Б. ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ***, законен представител С.Ф., пълномощник Адвокатско дружество „Г. и П.“, БУЛСТАТ *********, предст. от адв. В.Г., съдебен адрес:***, телефон: ***, сумата 216,11 лв., представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от 22.05.2015 г., потребени в периода от 01.05.2015 г. до 30.09.2015 г., 2,65 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 17.10.2015 г. до 31.05.2017 г., начислена върху вземането, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 23.06.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направени деловодни разноски - 25 лв. – внесена държавна такса и 180 лв. – адвокатски хонорар.  Вземането произтича от следните обстоятелства: Потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги от 22.05.2015 г. Вследствие постъпило по реда на чл. 414 от ГПК писмено възражение от длъжника против издадената заповед за изпълнение, на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Предявеният иск е допустим, тъй като е спазен едномесечния срок за предявяване на исковата претенция по чл. 415 ал. 1 от ГПК. Установителният иск се счита за предявен от момента на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение.

          Съдът намира, че следва  да отхвърли изцяло исковата претенция по отношение на главницата, лихвите, разноските по делото, предвид обстоятелствата, посочени  в отговора, даден по реда на чл.131 от ГПК. В дадените указания от съда в доклада изрично е посочено, че ищецът следва да докаже твърденията си във връзка с частното гражданско дело, въз основа на което е образувано настоящото производство. Ответницата  в частното гражданско дело не е могла да вземе отношение, т. к. същото е водено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, тоест тя не е била известена за претенцията, предявена спрямо нея. Ищецът не е доказал фактите, че действително ответницата е била потребител на тяхната компания; че е имала такова качество; че е имало сключен договор; сключеният договор за какви обстоятелства е; дали е прекратен този договор; кога е прекратен; имало ли е договорна клауза за неустойка. Ответницата не е била потребител на ищцовото дружество, не се е ползвала от услугите му. Искът не  е доказан по основание, във връзка с подписан договор, сключени клаузи, независимо от Общите условия, приложени по делото. Съдът счита, че искът изцяло следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, тъй като визираното задължение, посочено в исковата молба по количество, качество, стойност, договорена страна, не е установено, не е доказано предоставяни ли са далекосъобщителни услуги;  на кого; в каква връзка; имало ли е договорен неустойки и всички други обстоятелства?  В тази насока са постановени  Определение  № 366 / 19. 05. 2011 г. по търг.  дело  № 994 / 2010 г.  на ВКС;  №  329 / 31. 05. 2011 г. по гр. дело № 226 / 2011 г., IV-то гр. отделение.

В хода на проведеното съдебно производство, не се събраха достатъчно доказателства от страна на ищеца за съществуването на претендираното от него вземане, поради което  предявения  положителен установителен иск  с правно основание  чл. 415 от ГПК, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По изложените съображения, Плевенският районен съд

                 

Р      Е      Ш      И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Т.Б. ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ***, законен представител С.Ф., пълномощник Адвокатско дружество Г. и П., БУЛСТАТ *********, предст. от адв. В.Г., съдебен адрес:***, телефон: ***, против А.  И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание    чл. 415, ал. 1 от ГПК и цена на иска  216, 11 лв. като  неоснователен.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:            

 

.