РЕШЕНИЕ
№ 260
гр. Добрич, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря Боряна Тр. Христова
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20213230102767 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Г. С. П., ЕГН **********, с.К. община
К. област Д., ул. **** чрез упълномощения адвокат Ю.М. от АК-Д. със съдебен адрес: гр.Д.,
ул. „****офис*** срещу „А. С. П.” към МТСП, гр.С. ****, ул. „*****. Исковете са с пр.
осн. чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ – ищецът моли да бъде отменена Заповед № ******г. на
изп. директора на ответника, с която е уволнена ищцата на осн. чл.325, ал.1, т.9 от КТ –
невъзможност на служителя да изпълнява възложената му работа по здравни
противопоказания, въз основа на заключение на ТЕЛК, да се признае за незаконно
прекратяването на трудовия и договор, да бъде възстановена на работа на заеманата преди
уволнението длъжност и да и бъде платено обезщетение за оставането и без работа след
уволнението от 11.08.2021г. в размер на БТВ за последния пълен отработен месец – 1208.36
лв. за периода, считано от 11.08.2021г. до влизане в сила на съдебното решение, но за не
повече от шест месеца.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства: ищецът работил като
социален работник на ниво специалист в отдел „С. з.” към ДСП-Д. по безсрочен трудов
договор, /като е в трудовоправни отношения с ответника от 14 години/ на пълен работен ден
с място на изпълнение на трудовите и функции в административна сграда в с.К. област Д.
Г.П. е извършвала пряка работа и дейности, свързани с приемането на заявления на
работното и място от хора от района на Община К., за отпускане на социални, семейни,
целеви и други помощи на категории лица, живущи на територията на горепосочената
община, вкл. като приема и заявления-декларации по ЗСПД, ППЗСП, ЗИХУ и др.,
извършвала е анкети в тази връзка и е посещавала домове на заявителите, правила е
периодични проверки по подадените заявления, изготвяла е социални доклади и др. Община
К. включвала 19 села, от които в 18 от тях имало лица за подпомагане. На територията на
Община К. само ищцата е била социален работник, това е налагало тя да работи след
изтичане на работното и време, както и в почивни дни, да ангажира близките си да пренасят
документи от с.К. в гр.Д.
От 2006г. П. била диагностицирана с диагноза „М. с.” /което не е възпрепятствало
1
изпълнението на трудовите и задължения/, като много пъти се е явявала на ТЕЛК и са и
издавани експертни решения. През 2014г. ищцата била освидетелствна от ТЕЛК, като и
били определени 50% трудова неработоспособност за срок от 1 година.
На 15.04.2021г. П. подала отново заявление до изп. директор на АСП-С. с искане да и
се изготви производствена характеристика в 2 екземпляра, с оглед предстоящото и явяване
пред ТЕЛК-Д. на 26.04.2021г.
С писмо от 20.04.2021г. от АСП-С. са изпратени на ищцата 2 броя производствени
характеристики от 16.04.2021г. в оригинал, в които не е упоменато, че Г.С. има тежки
физически и психически проблеми /заболявания/, съответно, да е в обективна невъзможност
да изпълнява трудовитеси задължения.. Поради обявеното извънредно положение в стрната,
във връзка с пандемията, П. не е могла да се яви на 26.04.2021г. на преглед в ТЕЛК.
Ищцата е била повикана да се яви на ТЕЛК на 24.06.2021г. Работодателят обаче и дал
само в 1 екземпляр нова производствена характеристика, изготвена на 11.06.2021г., която
Г.С. /без да я прочете, мислейки, че е същата като предходната/ я е дала на ТЕЛК, т.е., на
прегледа Г. е разполагала с два екземпляра на производствена характеристика - единият,
изготвен на 16.04.2021г. и вторият екземпляр от 11.06.2021г., които обаче са били с
различно съдържание. Във втората /последно изготвена/ производствена характеристика
било записано, че трудно изпълнявала задълженията си, тъй-като заболяването и
предизвиквало появата на физически и умствени проблеми и не можела да запомня нужната
информация, трудно работела с документи, не можела да дава точни и ясни отговори на
лицата, търсили помощ в ДСП, показвала често е.п.н., имала проблеми с кординацията и
движението, което било пречка за извършване на проверки и социални анкети на адресите
на лицата, т.е. ищцата имала проблем с паметта и мисленето и като краен извод се сочело,
че П. не била в състояние да работи като социален работник. Пред ТЕЛК, Г.С. отрекла да е
вярно написаното във втория екземпляр. Ищцата твърди, че на 24.06.2021г. не и е бил
извършен преглед от лекарите в комисията, която обаче е издала ЕР на ТЕЛК от **** с
което и е даден процент на инвалидизация 75% с дата на инвалидизацията 14.05.2014г. с
водеща диагноза МС /”М. с.”/, но в т.15 на решението в ”Противопоказни условия на труд”
е посочено, че П. не трябва да извършва тежък физически труд и да натоварва долните
крайници.
В допълнителен лист №***към ЕР на ТЕЛК е посочено, че с оглед основното
заболяване на ищцата – МС и допълнителното – П.ф. на д. б. к. и затруднено п. с помощта
на проходилка, лицето „не би могло да изпълнява едно от описаните задължения – проверки
и социални анкети на адресите на лицата”. В резултат на това, ТЕЛК е приела, че П. не може
да изпълнява длъжността на социален работник.
Въз основа на горното, директорът на ДСП – Д. е уведомил на 26.07.2021г. изп.
директор на АСП гр.С. че следва да прекрати трудовото правоотношение с Г.С. и в тази
връзка е издадена заповед от 06.08.2021г., с която на осн. чл.325, ал.1, т.9 от КТ е прекратен
трудовия договор на ищцата. Заповедта е връчена на П. на 10.08.2021г.
Г.С. твърди, че работодателят не и е предложил /а е бил длъжен/ друга подходяща
работа, с оглед здравословното и състояние /чл.317, ал.3 от КТ/. А отделно от това,
работодателят е трябвало на осн. чл.315 от КТ да определи работни места, подходящи за
лица с намалена трудоспособност. Дори и да нямало такива предвидени, ответникът е
следвало да предложи на ищцата друга подходяща работа, но той не го е сторил. Само на
това основание П. счита, че атакуваната заповед от 06.08.2021г. е незаконосъобразна и
трябва да бъде отменена.
Отделно от гореизложеното, в исковата молба се навеждат твърдения, че ответникът
е нарушил императивни норми, а именно: чл.1, ал.4 и чл.2, ал.1 и ал.3 от Наредба №3/1986г.
за трудоустрояване. Също така бил нарушен и ЗХУ, задължаващ всички работодатели с
повече от 49 работници, да назначават и поддържат работни места за работници и служители
2
с трайни увреждания /като този списък с такива места следвало да е достъпен за всички/.
Ищцата твърди, че не са налице сочените основания в заповедта за прекратяване на
трудовото и правотношение. Оспорва втората производствена характеристика от
11.06.2021г. в частта на описаното в допълващата информация на т.23, стр. последна.
Между първата и втората производствена характеристика има времеви интервал от по-
малко от 2 месеца и през това време няма промяна в здравословното състояние на ищцата и
в заболяванията и. В този смисъл изложеното като твърдения в последната производствена
характеристика не отговаряло на действителното положение и това се потвърждавало от
фактите, които сочели, че в последния месец на работа, ищцата е обработила 40 заявления-
декларации на лица и е посетила 28 от тях в съответните населени места с личен превоз на
дъщеря и Р. П.
Г.П. имала заболяване „М. с.” от години /за което работодателят и е знаел и
своевременно е бил уведомяван за всяко издавано в тази връзка ЕР на ТЕЛК/, но това не и
пречело да изпълнява качествено и в срок трудовите си задължения до момента на
прекратяване на трудовото и правоотношение.
С оглед гореизложеното, ищцата счита, че прекратяването на трудовия и договор е
незаконосъобразно и е предявила в срок искове с пр. осн. чл.344, ал.1, т.1 и т.2 и т.3 от КТ,
които моли съдът да уважи като основателни и доказани.
Ищцовата страна претендира сторените съдебни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който
твърди, че исковете са допустими, но неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Излага,
че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено законосъобразно, при
спазване на предвидената в КТ процедура. Излага, че поради влошено здравословно
състояние, ищцата не е в състояние да изпълнява трудовите си задължения, че има забавяне
и сериозни пропуски и грешки в работата и, както и оплаквания и сигнали на граждани
срещу нея, че е била груба и невнимателна с тях, че ги е консултирала неправилно, че са
отпуснати социални помощи на лица, на които не им се следват такива, в този аспект П. е
направила погрешна преценка, или неправилно е разбрала и тълкувала законови разпоредби,
или е укрила целенасочено служебна информация. П. е изпитвала затруднения при
обработването на документите и ежедневно е търсила съдействие по телефона от колегите
си в Д. и същевременно трудно приемала да и се правят забележки от началника и. През
дългите периоди на ползване на отпуск, поради временна нетрудоспособност и/или платен
годишен отпуск, функциите на ищцата се поемали от социален работник Д. К., която сама е
успявала да се справя с всички задачи.
Нерядко гражданите са предпочитали да отидат в ДСП-Д. и там да търсят съдействие
и консултация, за да бъдат обслужени точно, коректно и по-бързо, отколкото в К. Отделно
от това, било недопустимо трето лице, неработещо при ответника да подпомага ищцата,
респ. да извършва трудовите и функции, да я придружава със собствен транспорт при
посещения в домовете на хората, както и да попълва вместо нея служебни документи, че
поради проблеми на П. с опорно-двигателния апарат и трудности с придвижването и
посещаването на адреси на гражданите, се е наложило от две години да работи и друг
социален работник, който е служител в ДСП-Д. и периодично трябвало да ползва служебен
транспорт, като е поел обслужването на 16 села в Община К., а П. – само на останалите две
села.
Не отговаряло на истината твърдението на П., че се налагало да работи в почивните
дни и в извън работно време, а и не било уточнено в исковата молба, какво точно е работила
тогава ищцата. За да се работи в извънработно време, трябвало нарочна заповед и
разрешение от директора на ДСП-Д., както и да се уведоми началник отдел, което не е
сторено от Г.С.
3
От съдържанието на Заповед №*** било видно, че в ДСП-Д.работодателят е бил в
обективна невъзможност да предложи друга подходяща работа на ищцата, доколкото при
него не е имало такава, съобразно здравословното състояние на П.
Работодателят моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани и
претендира сторените съдебни разноски.
Съдът, като обсъди събраните доказателства, достигна до следните фактически
изводи:
Видно от трудовото досие на Г.П. /л.142-358/, същата е работила по трудово
правоотношение в АСП, считано от 12.07.2002г. по трудов договор №***** като
първоначално е била назначена на длъжност „к.-д.и ЛС“, след това преназначена на
длъжност „т. с.“, считано от ***, а от 01.05.2004г. е изпълнява длъжността „м. с.“ и от
01.09.2006г. е преназначена като „с. р.“ в отдел „Х. с у. и с. у.“ /л.351/, а по-късно в отдел „С.
з.“ /л.342/ и е изпълнявала непрекъснато тази длъжност до датата на прекратяване на
трудовото и правоотношение на 11.08.2021г.
През 2006г. Г.П. е диагностицирана със заболяване „М. с.“ и се е явявала на ТЕЛК.
От месец май 2014г. ищцата е освидетелствана с ЕР на ТЕЛК **** **** с 50%
неработоспособност и водеща диагноза „МС“ /л.301/. Следващите ЕР на ТЕЛК са: №***. с
50% неработоспособност и водеща диагноза „МС“ и №*** ***г. със 70%
неработоспособност и водеща диагноза „МС“ /л.277/. Последното към момента ЕР на ТЕЛК
е №*** /л.389-390/, изд. от „МБАЛ-Д.“ АД, гр.Д. с определена степен на увреждане 75%
неработоспособност и водеща диагноза „МС“ за срок от три години, т.е. до 01.06.2024г. и е
посочено в т.15 на решението в ”Противопоказни условия на труд”, че П. не трябва да
извършва тежък физически труд и да натоварва долните крайници. В допълнителен лист
№** към ЕР на ТЕЛК е посочено, че с оглед основното заболяване на ищцата – МС и
допълнителното – Петрохантерна фрактура на дясна бедрена кост и затруднено
придвижване с помощта на проходилка, лицето „не би могло да изпълнява едно от
описаните задължения – проверки и социални анкети на адресите на лицата”. В резултат на
това, ТЕЛК е приела, че П. не може да изпълнява длъжността на „с. р.“.
Въз основа на горното, директорът на ДСП – Д. е уведомил на 26.07.2021г. изп.
директор на АСП гр.С., че следва да прекрати трудовото правоотношение с Г.С. и в тази
връзка рботодателят и е издал заповед №***., с която на осн. чл.325, ал.1, т.9 от КТ е
прекратен трудовия договор на ищцата. Заповедта е връчена на П. на ****
Експертно решение на ТЕЛК №****е получено лично от ответницата на
30.06.2021г., видно от приложената обратна разписка /л.388/, като е обжалвано на
31.08.2021г. от Г.П. пред HЕЛK /л.364-366/. Жалбата е заведена с вх. №*** но е прекратено
административното производство по обжалването, поради просрочие на жалбата /л.362/.
Актът на НЕЛК не е бил обжалван, но и в него не е посочено пред кого и чрез кого може да
се обжалва, а е визирано само следното: „Акта подлежи на обжалване в 7-дневен срок от
съобщението му по реда на АПК.“, което нарушава правата на обжалващия, поради
непосочване на нужната информация на заинтересованото лице, която му е необходима, за
да защити правата си в пълна степен.
По делото и по искане на ищеца е изготвена комбинирана съдебно-медицинска
експертиза от специалисти: невролог, психиатър и съдебен медик, в заключението на която,
експертът-психиатър заявява, че ищцата не се е водила на отчет в психиатрично заведение и
не е била хоспитализирана и няма паметови и когнитивни проблеми, нито поведенчески
прояви и менталното и здравословно състояние позволява да извършва социални анкети и да
изпълнява задълженията си като социален работник. Неврологът е заявил, че П. трудно се
придвижва /защото има тежка степен на п. на д.к.и средна с. на л./, като използва помощни
средства, но не се нуждае от придружител. По отношение на горните крайници не са налице
проблеми, вкл. и за финната моторика на пръстите на ръцете и може свободно да работи с
4
клавиатура на компютър.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещите лица по СМЕ като обективно,
компетентно, безпристрастно и неоспорено от страните.
Разпитани са и четирима свидетели на страните по делото /Р. Е.П. – дъщеря на ищцата,
Д. К. К. позната на ищцата, Н. М. С. – съседка на ищцата и А. Г. П. – с. в ДСП-Д./, чиито
заключения съдът кредитира като лични, преки, непосредствени и дългогодишни, а също и
кореспондиращи с останалия събран доказателствен материал /заключението по СМЕ,
медицинската документация, свързана със заболяванията на П., трудовото и досие и др./.
Като взе предвид установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, във вр. с чл. 325, т. 9 от КТ. За да е
налице основателност на този иск, е необходимо ищецът да докаже наличие на трудово
правоотношение с ответника и неговото прекратяване. От своя страна и в тежест на
ответника е да докаже законността на основанието за уволнението, в конкретния случай, че
е налице невъзможност на ищцата да изпълнява възложената й работа поради болест, както
и липсата на друга работа, подходяща за здравето и състоянието й. Претенциите по чл. 344,
ал. 1, т.2 от КТ за възстановяване на предишната длъжност, както и за обезщетение по чл.
344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, са обусловени от изхода на иска за уволнение.
По отношение на иска за обезщетение за оставане без работа, изцяло в тежест на ищцата е
да докаже факта, че за процесния период не е полагала труд.
С Решение №93/26.06.2020г. по гр. д. №3772/2019г. на ІІІ г.о. на ВКС е прието, че:
„Фактическият състав на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по
чл.325, т.9 от КТ се състои от три елемента, които трябва да съществуват кумулативно.
Първият е, невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа
поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни
противопоказания. Вторият елемент е заключение на ТЕЛК или НЕЛК, в което фигурира
болестта или съответните здравни показания и изрично е посочено, че това състояние
поражда невъзможност за работника или служителя да изпълнява точно определена работа
по трудовото правоотношение. Третият елемент е липсата на друга подходяща за здравното
състояние на работника или служителя работа в предприятието. Под „подходяща работа“ се
разбира свободна щатна длъжност, която съответства на промененото здравно състояние на
работника или служителя и на квалификационните изисквания, на които отговаря.
Обстоятелството, че тази работа е подходяща за неговото здравно състояние, трябва да бъде
също така удостоверено от компетентния здравен орган. Този извод следва от разпоредбата
на чл.3, ал.1 от Наредбата за трудоустрояване /ДВ, бр. 7 от 27.01.1987 г., изм. в ДВ, бр. 111
от 2001 г./, според която, при спор между предприятието и подлежащия на трудоустрояване
работник или служител, относно подходяща работа за трудоустрояване, въпросът се решава
от здравния орган, издал предписанието за трудоустрояване. Такъв спор може да възникне,
когато в решението на здравния орган не е посочена подходящата работа за
трудоустрояване. Ако в решението на здравния орган е посочена друга подходяща работа,
издаденото решение се изпълнява, но страните могат да искат здравният орган да измени
или допълни предписанието си. В този смисъл е установената съдебна практика, съдържаща
се в решения № 188 от 23.01.2018 г. по гр. д. № 793/2017 г. на III ГО и № 279 от 27.10.2015
г. по гр. д. № 327/2015 г., IV ГО на ВКС. Следователно, преценката коя работа е подходяща
за здравето на работника или служителя не може да се извърши едностранно от
работодателя. Тази преценка трябва да стане преди прекратяването на трудовото
правоотношение, тъй като в разпоредбата на чл.325, т.9 от КТ изрично се посочва, че
прекратяването не се допуска при наличие на друга подходяща работа, която работникът
или служителят е съгласен да заеме. Ето защо, работодателят трябва първо да уведоми
5
работника или служителя за свободните длъжности и да заяви, дали те според него са
подходящи или не. След това, ако възникне спор коя е подходящата длъжност, този спор
следва да бъде разрешен по реда на чл.3 от Наредбата за трудоустрояване от здравния орган.
Когато решението на здравния орган влезе в сила и се установи, че няма друга подходяща
работа, ще се е осъществил третият елемент от фактическия състав на чл.329, т.9 от КТ и
прекратяването на трудовото правоотношение би било законно. Ако работодателят направо
прекрати трудовото правоотношение, позовавайки се само на своята собствена преценка,
третият елемент на фактическия състав не е налице и уволнението е незаконосъобразно.“
За да бъде законно уволнението по чл.325, т.9 от КТ, следва да са налице горните три
кумулативни предпоставки: невъзможност на работника или служителя да изпълнява
възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или поради
здравни противопоказания, заключение на ТЕЛК или НЕЛК, в което фигурира болестта или
съответните здравни показания и изрично да е посочено, че това състояние поражда
невъзможност за работника или служителя да изпълнява точно определена работа по
трудовото правоотношение и липса на друга, подходяща за здравословното състояние на
работника или служителя, работа в предприятието.
Видно от установената фактическа обстановка, към момента на уволнението, по
отношение на ищцата, не е влязло в сила Експертно решение №91045 на ТЕЛК от
24.06.2021г.
Комисия на ТЕЛК към МБАЛ - Д. се е произнесла с Експертно решение №*** на
ТЕЛК от****по възможността ищцата да работи на конкретната длъжност, като е
определила, че е със 75% неработоспособност и не може да работи на заеманата длъжност
„социален работник“. Процесното решение е било получено в АСП на 15.07.2021г. /л.387/ и
на 30.07.2021г. е връчено и на ищцата по пощата /л.388/. Решенията на НЕЛК и ТЕЛК имат
задължителен характер по отношение на медицинския въпрос, дали конкретна длъжност е
подходяща за заемане от трудоустроения и тази преценка не подлежи на проверка от служба
по трудова медицина или от съда чрез вещи лица. Безспорно е, че към датата на издаване
/06.08.2021г./ и на връчване на работника /10.08.2021г./ на Заповед №*****Експертно
решение на ТЕЛК №***** не е било влязло в сила, защото 14-дн. срок за обжалването му
пред НЕЛК, считано от връчването му на страните е изтичал на 13.08.2021г., а към тази дата
обжалваната заповед на изп. директор на АСП е била вече издадена и връчена на Г.П..
За задължителния характер на решението на ТЕЛК и НЕЛК по отношение на
медицинския въпрос дали определена длъжност е подходяща за заемане от работника, е
налице константна съдебна практика на ВКС –Решение в.74 от 19.07.2017 г. по гр.д. №
4316/2016 г. IV ГО; Решение № 266 от 24.03.2010 г. по гр.д. № 814 от 2009 г. на III ГО.
Решението на ТЕЛК /НЕЛК/ трябва да е влязло в сила, за да се приеме, че е налице
основанието по чл. 329, ал. 1, т. 9 КТ. С Решение в.95 от 30.10.2014 г. на ВКС по гр. д.
в.997/2014 г., III г. о., ГК ВКС, е допуснато касационно обжалване по въпроса: „при
преценка законността на уволнението по чл.325, ал.1, т.9 от КТ, следва ли да бъде взето
предвид решение на ТЕЛК, което не е влязло в сила към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение.“ Приета е за правилна практиката, намерила израз в Решение №
666 от 9.04.2006г. по гр. д. №2473/2003г. на ВКС, ІІІ г.о., а именно, че: решението на ТЕЛК
трябва да е влязло в сила, за да се приеме, че е налице основанието по чл. 329, ал. 1, т. 9 от
КТ.
В настоящия случай, Експертно решение на ТЕЛК №****не може да бъде
съобразено, доколкото към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, то не е
влязло в сила. Затова, при липса на предписание на компетентния орган към датата на
издаване на заповедта, прекратяването на трудовото правоотношение на посоченото
основание, е незаконосъобразно. Това обстоятелство е достатъчно да се приеме, че
работодателят не е упражнил законосъобразно субективното си право да прекрати
6
трудовото правоотношение, тъй като към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение не е доказал първата предпоставка на чл. 325, ал.1, т.9 от КТ /в този смисъл
Решение №88 от 23.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 793/2017 г., III г. о., ГК./.
Отделно от това, не е налице и третата предпоставка на горепосочената правна
норма, а именно: липсата на друга подходяща за здравното състояние на работника или
служителя работа в предприятието. В решението на здравния орган не е посочена
подходящата работа за трудоустрояване на ищцата. Също така, работодателят е трябвало
първо да уведоми работника или служителя за свободните длъжности в неговата институция
и да заяви, дали те, според него са подходящи или не за заемане от трудоустроения
работник. След това, ако възникне спор, коя е подходящата длъжност, този спор следва да
бъде разрешен по реда на чл.3 от Наредбата за трудоустрояване от здравния орган. Когато
решението на здравния орган влезе в сила и се установи, че няма друга подходяща работа,
то тогава може да се приеме, че се е осъществил и третият елемент от фактическия състав на
чл.329, ал.1, т.9 от КТ и прекратяването на трудовото правоотношение би било законно.
Всички тези горепосочени предпоставки, обаче не са сторени от ответника и поради това е
налице още една незаконосъобразност на уволнението.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че в производствената
характеристика от 11.06.2021г. /л.23-26/, изд. от работодателя е посочено, че „служителят не
може да изпълнява качествено своите задължения и не е в състояние да работи като
социален работник“, като са изложени съображения за емоционално-психическа
нестабилност на Г.П., паметови нарушения и проблеми с мисленето, наличия на
затруднения при предвижване и координация на движенията и др. На същата дата -
11.06.2021г., работодателя е изготвил формуляр за оценка на изпълнение на длъжността на
Г.П. /л.262-265/, като там е посочено от преките ръководители на лицето, че то се справя с
поставените задачи в срок, че изпълнението и напълно отговора на изискванията. От
горното следва, че в един и същи ден – 11.06.2021г., работодателя на ищцата е дал две
коренно противоположни становища/оценки за работата на служителя, което обстоятелство
следва да се тълкува, че работодателят не доказа в настоящия процес невъзможност на
ищцата да се справя /по обективни и/или субективни причини/ с поставените и задачи. Нещо
повече, всички оценки, направени на Г.П. от работодателя и от 2004 до 2021г. /приложени
към трудовото и досие/ показват, че работата и отговаря напълно на изискванията, а в някой
периоди е визирано, че дори е над очакванията /л.284/. В този аспект, твърденията от
11.06.2021г. за дефицити в работника и пропуски в организацията на работа и на работния
процес на П. не се потвърждават/доказват.
Всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича за себе си
изгодни правни последици. Когато тази тежест не е изпълнена, съдът следва да приеме, че
фактите не са се осъществили и страната, която се позовава на тях, не може да извлече
изгодните във връзка с тях правни последици. Липсата на елементи от фактическия състав
на чл.325, т.9 от КТ води до незаконност на уволнението /Решение № 666/09.04.2006г. по
гр.д. № 2473/03г . на ВКС, III г. о./. Решението на ТЕЛК трябва да е влязло в сила и да е
предложена от работодателя подходяща за здравното състояние на работника или служителя
работа в предприятието/учреждението, за да се приеме, че са налице основанията на
посочената правна норма, но в конкретния случай, тези елементи не са налице. При така
изложените съображения за незаконосъобразност на атакуваната заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал.1, т.9 от КТ, искът с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен и следва да бъде уважен, като уволнението бъде
признато за незаконно и се отмени.
Поради факта, че прекратеното трудово правоотношение между страните е с
безсрочен характер, то и обусловеният иск по чл. 344, ал.1, т 2 от КТ за възстановяване на
ищцата на заеманата до уволнението длъжност – „с.р. в ДСП-Д., също е основателен и
7
следва да бъде уважен, като Г.П. бъде възстановена на горната длъжност.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ .
По делото страните не спорят, че след прекратяване на трудовото правоотношение,
ищцата не е започнала работа по друго трудово правоотношение. Във връзка с иска за
обезщетение за оставане без работа, поради незаконно уволнение за 6 месеца, считано от
датата, на която е прекратено трудовото правоотношение, съдът не е назначил съдебно–
счетоводна експертиза, досежно изчисляване на обезщетението, тъй-като ответникът не е
оспорил изрично по размер този иск.
Брутното трудово възнаграждение на ищцата през месец юли 2021г. – последният
месец, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение,
е в размер на 1208.36 лева, или обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ възлиза общо на
7250.16 лева за 6 месечен период.
На ищцата е изплатено възнаграждение по чл. 222, ал. 2 от КТ, в размер на 2338.00
лв. Съгласно константната практика на ВКС, обезщетението по чл. 225 от КТ, подлежи на
прихващане с обезщетенията по чл. 222, ал. 1 от КТ и чл. 220, ал. 1 от КТ. В случая се
установи, че работодателят дължи на работника и служителя обезщетение по чл. 225 от КТ,
в размер на шестмесечни брутни трудови възнаграждения или общо 7250.16 лв., а е
изплатил обезщетение по чл. 222, ал. 2 от КТ в размер на 2338.00 лв., т.е. работодателят
дължи на Г.П. разликата, възлизаща на 4912.16 лв., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и плащане.
Ето защо, съдът намира, че следва да уважи предявените искове с правни
основания по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ и по чл. 344, ал.1, т.3, вр. чл.
225, ал.1 от КТ.
По разноските:
Ответникът следва да заплати в полза на ищцата разноски в размер на 800.00 лева,
включващо адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие и
пълномощно от 16.08.2021г., приложени на л.13 по делото.
Ответникът следва да заплати държавна такса по сметка на РС – Д., в размер на
100.00 лева общо, т.е. по 50 лв. за двата неоценяеми иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и
държавна такса в размер на 193.33 лева за иска по чл. 344, ал. 1 т., 3 от КТ /4833.44лв. х 4%/,
както и възнаграждение за трите вещи лица по комбинираната СМЕ /1050.00/, или общо
1343.33 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА УВОЛНЕНИЕТО на Г. С. П., ЕГН **********, с.К. община К.,
област Д., ул. „****, извършено със Заповед №****г. на изп. директора на А. с. п.“ гр.С.към
МТСП ЗА НЕЗАКОННО и го ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ, Г. С. П., ЕГН
**********, с.К., община К., област Д. ул. „*** на предишната, заемана от нея длъжност, а
именно: „социален работник“ в отдел „С.з.а“ към Д.С. П.“ – гр.Д.
ОСЪЖДА „А.С. П.” към МТСП, гр.С. ***ул. „**** представлявана от
изпълнителния директор да заплати на Г. С. П., ЕГН **********, с.К., община К., област
Д., ул. „Д***** на основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ, вр. чл. 225 ,ал.1 от КТ, сумата
от 4912.16 лв.(четири хиляди деветстотин и дванадесет лева и шестнадесет стотинки), ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
27.08.2021г. до окончателното и изплащане.
8
ОСЪЖДА „А. С. П.” към МТСП, гр.С.*****ул. „****** представлявана от
изпълнителния директор, да заплати на Г. С. П., ЕГН **********, с.К., община К., област
Д., ул. „*****сумата от 800.00 лв. (осемстотин) лева – съдебни разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „А. С. П.” към МТСП, гр.С.*** ул. „****** представлявана от
изпълнителния директор да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
ДРС, сумата от 1343.33 лв. (хиляда триста четиридесет и три лева и тридесет и три
стотинки), от която: за държавни такси по исковете – 293.33 лв. и възнаграждение за вещи
лица по СМЕ – 1050.00 лв.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Добрички окръжен съд с
въззивна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9