№ 132
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Магдалена Лазарова
Илияна Стоилова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
в присъствието на прокурора Юлиана М. Христова
като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно частно
наказателно дело № 20251000600194 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 34, вр. с чл. 20, ал. 1-3 от ЗПИКонфОтиНалФС.
Образувано е по подадена въззивна жалба от адв. М. П. - служебен защитник на
засегнатото лице А. Й. С. против решение № 172/02.12.2024 г. по ч.н.д. № 634/2024 г. по
описа на Софийски окръжен съд, с което е признато и прието за изпълнение решение №
VStV/922300654342/2022 на несъдебен орган на Република Австрия - Landespolizeidirektion
Burgenland, постановено на 09.05.2022 г., влязло в сила на 21.06.2022 г. , с което на
българския гражданин А. Й. С., роден на ******** г. в гр. ***, с настоящ адрес с. ***, общ.
***, за това, че е влязъл като чужденец в Австрия на 06.04.2022 г. в 06,00 часа през ГКПП-
Никелсдорф, след като имал наложена забрана за пребиваване в Австрия, на основание §
27а от Закона за полицията за чужденци, му е наложена финансова санкция общо в размер
на 5 500 евро, с левова равностойност 10 757,07 лева.
В жалбата се настоява за отмяна на решението и постановяване на такова, с което да
се откаже изпълнението, поради наличието на основание за това по чл.35, ал.1, т.5, б.“б“ от
ЗПИКонфОтиНалФС, тъй като С. е санкциониран за извършено нарушение в Германия, но с
решение, издадено в Австрия; основание по чл.35, т.1 от същия закон, тъй като липсва
превод на български език на акта, с който е наказан, а и липсват данни да е бил използван
преводач и по този начин е нарушено правото му да го обжалва; освен това е изтекла
двугодишната давност за изпълнение на решението на чуждата държава.
В съдебното заседание на апелативния съд засегнатото лице се явява и се защитава от
служебно назначения му защитник в първоинстнционното производство.
Представителят на прокуратурата счита, че жалбата не е основателна. Пледира за
потвърждаване на решението, с което е признат чуждият акт, като правилно и
законосъобразно.
1
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и сам служебно
провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:
Атакуваното решение е постановено при обективно, всестранно и пълно изясняване
на фактическата обстановка по делото в рамките на преценката на обстоятелствата,
включени в предмета на доказване в това производство, съобразно разпоредбите на чл. 30 –
чл. 35 от ЗПИКонфОтиНалФС.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искане от компетентните органи на
Австрия за признаване и изпълнение на решение на несъдебен орган на Република Австрия -
Landespolizeidirektion Burgenland, постановено на 09.05.2022 г., влязло в сила на 21.06.2022
г., с което А. Й. С. за това, че е влязъл като чужденец на 06.04.2022 г. в 06,00 часа през
ГКПП-Никелсдорф, след като имал наложена забрана за пребиваване в Австрия, е бил
наказан с глоба в размер на 5000 евро, в производство в което са направени разходи от 500
евро.
Само решение е преведено на български език и е придружаващо удостоверението по
чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции, което е представено също в превод на български
език, в съответствие с чл. 5, ал. 2 от ЗПИКонфОтиНалФС.
При анализа на съдържанието на официалния превод на представеното от издаващата
държава удостоверение първоинстанционният съд правилно е преценил, че същото е пълно и
изчерпателно съдържа необходимата релевантна информация за постановеното решение от
несъдебен орган на издаващата държава, датата му на издаване, датата на влизането му в
сила, обстоятелствата и правната квалификация на извършеното административно
нарушение, наложената с него санкция, самоличността и местоживеенето на нарушителя.
Настоящият съдебен състав се солидаризира изцяло с обоснованите изводи на
първоинстанционния съд относно отсъствието на основания, изводими от доказателствата
по делото, да се приеме наличието на пороци в съдържанието му. Няма непълнота, тъй като
при проверката на материализираното върху формуляра на удостоверението съдържание, се
констатира, че съдържа всички изискуеми реквизити по Приложение № 2 към чл. 4, ал. 1 от
ЗПИКонфОтиНалФС.
Няма и соченето несъответствие между факта, къде е извършено нарушението, за
което е наказан българският гражданин, което да дава основание за възможния отказ от
признаване, тъй като не е вярно соченото от защитника, че има разминаване относно
удостовереното място на извършване на нарушението, с посоченото в самото чуждо
решение, чието признаване се иска, като дори няма и техническата грешка, приета от
окръжния съд, защото и в двете мястото на влязъл като чужденец на 06.04.2022 . в 06,00
часа е посочено, че е през ГКПП-Никелсдорф, след като имал наложена забрана за
пребиваване в Австрия, поради което и следва да се приеме, че неточността е само поради
превода на съдържането на удостоверението.
Поради това не са и налице данни, пораждащи съмнение относно компетентността и
легитимността на органа, който е издал удостоверението, тъй като е лишен от фактическата
си основателност доводът за възможен отказ от признаване по чл. 35, ал.5, б.“б“ от
специалния закон, поради това, че решението въобще не се отнася за деяние, което е било
извършено извън територията на издаващата държава.
Решението, чието признаване се иска от българския съд е представено в превод на
български език / като следва да се има предвид, че такъв не се и изисква, тъй като съобразно
чл. 5, законът изисква официален превод само на удостоверението по образец/ и така може
да се преценява основателността на довода за противоречието със съдържанието на
удостоверението, като основание за отказ по чл. 35, т.1 от ЗПИКонфОтиНалФС.
Има превод на чуждото решенето, поради което и лишен от фактическата си
основателност е довода за нарушение на правото на защита на лицето в това производство.
Не може, но и не би трябвало, да се изследва наведено от служебния защитник на
санкционираното лице оплакване, свързано с вероятността за накърняване на правата му в
2
чуждото съдебно производство поради липса на доказателства, че е владеел немски език, и
не му е бил връчен превод. На това възражение не следва да се отговаря в пълнота поради
процесуалния характер на това производство, а само следва да се посочи, че с оглед
характеристиките на вмененото административно нарушение, от което не са настъпили
тежки последици, приложимо е изключението от задължението на органа на издаващата
държава за предоставяне на превод, което изключение е визирано удачно в разпоредби на
Директива 210/64/ЕС от 20.10.2010 г. относно правото на устен и писмен превод в
наказателното производство, че при налагане на санкции за леки нарушения, например
пътнотранспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за
преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване
пред съд. Т.е. преценката за нарушено право на защита в случая следва да се направи след
задълбочен анализ на всички горепосочени компоненти на правото на справедлив съдебен
процес. САС намира за установено, че производството е било писмено (т. е. закрито,
административно), при което очевидно не може да става въпрос за лично явяване на лицето
в съдебен процес, като на А. С. е било изпратено уведомление за това, както и за
възможността да обжалва решението и в какви срокове, което от своя страна означава, че
твърденията за нарушаване на правото му на защита са в противоречие с доказателствата по
делото. В тази връзка следва да се подчертае, че принципът за взаимно признаване се
основава на доверие между държавите-членки, което предполага и спазване на принципите
на прилагане на закона. Така не може да се приеме, че при изрично посочване на
реализирано в административното производство право на лицето да узнае за същото и за
възможността да обжалва, са били нарушени неговите процесуални права.
Не са налице основания за отказ от признаване по смисъла на чл.35 от
ЗПИКонфОтиНалФС. Няма основание за прилагане на закон за давността по смисъла на
чл.35, т.3, тъй като административното решение не се отнася за деяние, подсъдно на
български съд, че да бъде изследван въпросът за изтеклата давност по българското
законодателство, а настоящата инстанция счита, че деянието - предмет на настоящото
производство не е подсъдно на българския съд, тъй като не се засягат интересите на
българската държава по смисъла на чл.4 от ЗАНН.
Тъй като в удостоверението няма посочване на деяние, за което не се изисква двойна
наказуемост, не е правилна преценката, че е налична хипотезата на чл. 30, ал. 2, т. 1 от
ЗПИКонфОтиНалФС, поради което е трябвало да бъде изследвано наличието на двойна
наказуемост на извършеното административно нарушение в Република България.
Нарушението е такова по чл.48, ал.1,т.1 от Закон за чужденците в Р България, в който са
предвидени административни санкции за чужденец, който е влязъл в страната след като е
бил експулсиран.
По изложените съображения и на основание чл. 20, ал. 1 – ал. 3 от
ЗПИКонфОтиНалФС, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НО, 4
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 172 / 02.12.2024 г. по ч.н.д. № 634/2024 г. по описа на
Софийски окръжен съд, с което е признато и прието за изпълнение решение №
VStV/922300654342/2022 на несъдебен орган на Република Австрия - Landespolizeidirektion
Burgenland, постановено на 09.05.2022 г., влязло в сила на 21.06.2022 г., с което на
българския гражданин А. Й. С., роден на ******** г. в гр. ***, за това, че е влязъл като
чужденец в Австрия на 06.04.2022 г в 06,00 часа през ГКПП-Никелсдорф, след като имал
наложена забрана за пребиваване в Австрия, на основание § 27а от Закона за полицията за
чужденци, му е наложена финансова санкция общо в размер на 5 500 евро, с левова
3
равностойност 10 757,07 лева.
Настоящето решение не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4