Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 18.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав в открито съдебно заседание, на 18.09.2018година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело № 3035 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Делото е образувано въз основа на депозирана
искова молба от З. П.П., ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, съдебен адрес:*** – адв. Б.Б. против „В.М.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от В.С.С.– ***,
съдебен адрес:***, която се твърди следното: ищцата и едноличният собственик на
капитала и представляващ ответното дружество „В.М." ЕООД - В.С.са бивши
съпрузи.
По време на брака им, с Нотариален
акт №90, т.1, peг. №653, д. №37/01г. на Нотариус peг. №*** на НК, ищцата и
бившият й съпруг придобили, при равни права - по 1/2 идеална част,
собствеността върху УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, цялото от
3992 кв.м., съставляващо имот № 1444 в стр. кв.613 по плана на гр. Плевен.
Със
Заповед № РД-12-371/11.09.2003 г. на Кмета на Община - Плевен бил утвърден нов
регулационен план, засягащ имота им, според предвижданията на който част от
имота им следвало да бъде отчужден за изграждане на улица, а площта му след
отчуждението - намалена до 3618 кв.м. Този регулационен не бил приложен /за отчуждаването не била проведена
последваща процедура по чл.21 и сл. от ЗОС, респ. по чл.205 - чл.209 от 3УТ, и
регулационните сметки между Община - Плевен и съпрузите, като собственици на
имота във връзка с отчуждаването, не били уредени/, имотът им реално продължил
да съществува в границите и с площта /3992 кв.м./ по НА № 90/2001 г. и те
продължили да упражняват правото си на собственост в този обем.
С
Нотариален акт № 85, T.IV, peг. № 2401, д. № 523/05 г. на Нотариус perг №***на
НК двамата учредили в полза на представляваното от съпруга търговско дружество
- „В.М." ЕООД, ЕИК *********, правото на строеж в горния имот за
изграждането на ТЪРГОВСКО АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА, СКЛАД ЗА МЕТАЛИ, ПОДПОРНИ
СТЕНИ И ПОДКРАНОВ ПЪТ. Обектите, за които било учредено правото на строеж,
били онагледени по местоположение, вид,
площ и други параметри на Архитектурен проект, одобрен на 17.05.2005 г. от
Община - Плевен.
Така
учреденото право на строеж било реализирано и строежите въведени в
експлоатация. Изградените в резултат на суперфицията сгради започнали да се
ползват изцяло от суперфициара „В.М." ЕООД, като част от тях /търговско -
административната сграда/ той започнал да отдава под наем, а останалата част
/складът за метали и подкрановият път/ започнал да използва за осъществяваната
от него основна търговска дейност - производство на метални конструкции.
За
същите дейности суперфициарът „В.М."
ЕООД започнал да използва изцяло и
останалата, незастроена площ от имота - към склада си за метали изгради
обслужваща прилежаща постройка; върху площ от 170.00 кв.м. изгради паркинг;
върху площ от 600.00 кв.м. изградил път и товароразтоварна площадка за склада
на един от наемателите си /фирма „М."/; върху площ от 680.00 кв.м. изградил
обслужващ път за ползвания от него склад за метали; площ от 426 кв.м. озелени;
останалите площи, извън изброените, започнал да използва като паркинг на
автомобилите си и като площадка за складиране на метални изделия, т.е. започнал
да ползва изцяло имота, който към този момент / а и към настоящия/ е с реална
площ от 3992 кв.м.
При учредяване на суперфицията представляващият „В.М." ЕООД не
поискал изрично да уредят отношенията си
относно ползването на терена, незает от сградите, за които му се отстъпило
правото на строеж. Това, отново поради нежеланието му, те не сторили и
впоследствие с отделен договор. При това положение, по силата на разпоредбата
чл.64 от ЗС за ответното дружество като суперфициар възникнало
правото да ползва имота й в обема на необходимото за ползването на
постройките пространство, което изчислено по методиката в Наредба №7/22.12.03г.
за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии, е
1648.2 кв.м. / в които 1648.2 кв.м., съгласно заключението по СТЕ по воденото
между страните гр.д. 4151/2015 г. на ПлРС, се включва застроената площ на търг.
- административната сграда от 547.00 кв.м. и прилежаща площ към нея от 276.00
кв.м., застроената площ на склада за метали от 473.50 кв.м. и прилежаща площ към
него от 258.00 кв.м., застроената площ на подпорната стена, за която е било
учредено право на строеж от 12.70 кв.м. и площта на подкрановия път, за който
също било учредено право на строеж от 81.00 кв.м /, а за ищцата съответно като
собственик на земята - правото да получава обезщетение за ползването на
останала част от имота й, която била в размер на 2342.8 кв.м. /съставляващи
разликата между действителната площ на имота - 3992 кв.м. и площта на
изградените по суперфицията сгради и прилежащото им пространство - 1648.2
кв.м./. Ответникът не пристъпил към
плащане на такова обезщетение. Това той не сторил и след отправена до него
изрична нотариална покана от 20.07.2012 г.
Поведението
му обусловило правния интерес на ищцата да потърси защита на правата си по
съдебен ред, в резултат на което предявила пред Плевенския районен съд два
последователни иска с правно основание чл.59, ал.I от ЗЗД, по които поискала
присъждането на обезщетение за неоснователното ползване на незастроената част
от имота й в размер на дължимия наем за периодите от 01.08.12 г. до 31.08.14 г.
и от 01.09.2014 г. до 15.06.2016 г. По исковете й били образувани гр.д.
4151/2015 г. и гр.д. №4480/16 г. В рамките на тези производства ответникът
оспорил изцяло по основание предявените от ищцата претенции. Въпреки
оспорването, по делото било доказано и безспорно установено:
-
че ответникът, като суперфициар, ползва изцяло процесния имот, а ищцата, като
собственик на земята в него, е лишена от възможността да ползва собствеността
си, т.е. площта от имота, извън тази, която следва да се квалифицира като
прилежаща към сградите, за които е учредено правото на строеж;
-
че в тази фактическа и правна хипотеза, регламентирана от разпоредбите на чл.63
и чл.64 от ЗС, има правото да претендира обезщетение за неоснователното
ползване на имота й, в който учредила
право на строеж и че основанието на претенцията й е в чл.59, ал.1 от ЗЗД;
-
че обезщетението за неоснователно обогатяване се дължи за ползването на
незастроената част от имота й, намалена с площта на застроените сгради и
прилежащите към тях площи;
-
че прилежащите площи към застроените сгради следва да се изчисляват по
методиката в Приложение № 1 към с Наредба № 7/2003 г. за правилата и
нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони
според съществуващите в имота сгради и др. недвижими обекти и според тяхната
височина, т.е. безспорно бяха установени и доказани фактическите и правни
предпоставки за присъждане на претендираното от мен обезщетение.
С
решенията си по горните дела съдът уважил претенциите на ищцата, и съобразно
конкретните параметри на всяка една от тях, осъдил ответника да й заплати
обезщетения за ползването на притежаваната от нея 1/2 идеална част от имоти й,
понастоящем съставляващ ПИ с идентификатор № 56722.651.403 по КККР на
гр.Плевен.
Въпреки
така заведените производства и постановените в тях осъдителни решения,
ответникът продължил да ползва изцяло
имота й, като не пристъпил нито към доброволното
плащане на дължимото й обезщетение в месечния размер, определен по гр.д.
4151/2015 г. или по гр.д. №4480/16 г., нито към договорно уговаряне и плащане
на друго по размер обезщетение, за последващия период от време /след 16.06.2016
г./. Въпреки разменената между тях кореспонденция той не предприел и реални
действия да й бъде предоставена част от имота, съответстваща на правото й на
собственост, която да може да ползва реално, самостоятелно и пълноценно.
Заявява
се, че поведението на ответника обосновава правен интерес у ищцата отново да
потърси защита на правата си по съдебен ред, като на основание чл.59, ал.I от ЗЗД, прави искане за присъждане на обезщетение за неоснователното
ползване на 2343.20 кв.м. от имота й в размер на дължимия наем за периода от
16.06.2016 г. до 15.04.2018 г. С оглед обема на правото й на собственост /1/2
идеална част от имота/ и размера на обезщетението, определен с назначената по
гр.д. 4480/16 г. на ПлРС експертиза /по 0.73 на кв.м., т.е. - 1710.97 лв. месечно
за целия имот и 855.485 лв. месечно за половината от него/, това обезщетение
заявява ,че за посочения период от 22 месеца възлиза на 18 820. 67 лв. /22 м. х
855.485лв./.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което на основание
чл.59, ал.1 от ЗЗД, да осъди ответника „В.М." ЕООД, ЕИК *********, да
заплати на ищцата сумата от 18820.67лв., представляваща обезщетение за
неоснователното ползване на собствената й 1/2 идеална част от 2343.20 кв.м. от
поземлен имот с идентификатор №56722.651.403 по КККР на гр. Плевен, целият с
реална площ от 3992 кв.м., за периода от 16.06.2016 г. до 15.04.2018г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска
до окончателното й изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК ответната страна е
депозирала писмен отговор, чрез адв.С.Н. от ПлАК, с който искът изцяло се
оспорва.
Заявява
се, че за претендирания период обезщетение дружеството „В.М.” ЕООД е изпратило
нотариално покана от 17.06.2016г , като ищцата е поканена да ползва собствените
си незастроени площи така, както намери за добре и да реализира правото си на
ползване като собственик. В същата покана ищцата е уведомена, че достъпът й до
незастроения имот е свободен и може да реализира ползването му така, както
намери за добре.
В
последвалата нотариални покана от З.П.П. до „В.М.” ЕООД ищцата продължила да
твърди, че имотът й се намирал под „ограничителен режим”, който възпрепятствал
свободния и неограничен достъп до него /нотариалната покана от 22.06.2016г./
На 05.07.2016г. бил съставен констативен протокол
от нотариус Ж.М. в присъствието на ищцата и представляващия дружеството „В.М.”
ЕООД В.С.. В този протокол З.П. заявявила, че застрояването и фактическото
състояние на имота не й позволява да упражнява правата си върху имота като
фактически признала, че не е лишена от достъп до имота.
В собствената си нотариална покана до
дружеството от 22.06.2016г. ищцата
поискала представяне на графичен проект, изготвен от експерти и
обособяване на частта от имота, съответстващ на правото й на собственост.
Твърди се, че искането й е неосъществимо
от „В.М.” ЕООД, тъй като дружеството не е собственик на земята и не може да предоставя
части за реално ползване или обособяване на имота.
Заявява
се, че претенцията на ищцата не зависи
от „В.М.” ЕООД, тъй като дружеството не е нито собственик, нито
съсобственик на земята. В тази връзка дружеството не само не може, но и няма
право да предприеме някакви реални действия за реално ползване на имота. Реални
действия за изпълнение и управление на недвижимия имот могат да вземат само
двамата съсобственици - в случая З.П. и В.С., като физически лица. При липса на
доброволно договаряне, ищцата може да предяви иск на основание чл.32, ал.2 от ЗС.
Твърди
се, че цитираните в исковата молба гр.д_№ 4151 от 2014г. и гр.д.№ 4480 от
2016г. на ПлРС касаят различни периоди от този, който се претендира с
настоящата искова молба и при наличието на нова фактическа обстановка
/нотариална покана от 17.06.2016г. на нотариус С.П./. Излага се, че основното
твърдение на ищцата по посочените дела било, че
не е допускана до имота. Понастоящем фактическата обстановка е различна
от тази по горепосочените дела.
Твърди
се, че твърденията на ищцата са противоречиви и нуждаещи се от
изясняване ,поради което ответната страна счита за необходимо ищецът изрично да уточни дали
твърди, че неоснователното обогатяване на ответника е следствие именно на
застрояване на недвижимия имот от ответника с обслужващи постройки извън
параметрите на учреденото му право на строеж; ако твърди това, да посочи
изрично и точно кои според ищеца са тези незаконни постройки, които излизат от
рамките на учреденото съвместно от двамата съсобственици на имота в полза на
дружеството право на строеж или пък то е следствие от някакви други действия на
ответното дружество,представляващи ползване на имота, собственост на ищцата без
основание, като и в т.сл. е необходимо изрично да се посочат конкретните
действия, чрез които се осъществява това ползване.
Твърди се, че ако се касае за първата
хипотеза, свързана с твърдения за застрояване от ответното дружество на
част от недвижимия имот извън параметрите на учреденото му право на строеж, то
се касае за спорен въпрос, който не следва да се разглежда в рамките на
образуван исков процес на основание чл.59 от ЗЗД, а в отделен исков процес по
иск по чл.109, ал.1 от ЗС, в който собственикът на имота следва да установи с
какви неоснователни действия ответното дружество му пречи да упражнява правото
си на собственост върху съответната ид.част от този недвижим имот, в т.ч. има
ли незаконни постройки, изградени от ответното дружество, надхвърлящи рамките
на учреденото му право на строеж, които пречат на ищцата да упражнява правото
си на собственост в пълния му обем. Твърди се, че такъв процес не е бил
провеждан до момента, като ищцата директно пристъпва към търсене на парично
обезщетение с презумпцията, че в имота има незаконно строителство - обслужващи
постройки и паркинг, които й пречат да ползва имота съобразно правата й.
Заявява
се, че разглеждането на иск на основание
чл.59 от ЗЗД се явява недопустимо, без заедно с това или преди това да е
предявен от ищцата иск по чл. 109, ал. 1 от ЗС за прекратяване от ответника на
неоснователните действия /изразяващи се в незаконно строителство/, които счита,
че са пречка за ползване на имота. Заявява
се, че липсата на уважен иск по чл.109 от ЗС и
периодичното предявяване от ищцата само на искове по чл.59, ал.1 от ЗЗД
за отделни периоди от време, представлява
своеобразна злоупотреба с права, целяща от една страна обогатяването на
самата ищца, а заедно с това целящо затормозяване дейността на дружеството чрез
водене на нескончаеми процеси.
В
о.с.з. ищцата се явява лично и се представлява от адв.Б., който поддържа иска и
навежда подробни доводи в представена по делото писмена защита.
В
о.с.з. ответното дружество се представлява от адв.Н., който оспорва иска и
навежда доводи в представена писмена защита.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
БЕЗСПОРНО по делото е, че: З.П. и представляващият ответното дружество В.С.са бивши съпрузи, като бракът им е
прекратен с развод, с влязло в сила на 24.03.2010г. решение,
постановено по
гр.д.№3060/2007г. по описа на ПлРС; нотариален акт за покупко-продажба №90, том І, рег.№653, дело №37 от 2001г. на
нотариус с рег.№*** на НК, обективира
сделка,сключена през време на брака между З.П. и В.С.,по силата на която представляващият ответното
дружество /бивш съпруг/ закупил следния недвижим имот: празно дворно място, нащодящо се в
гр.Плевен, цялото от 3992 кв.м., съставляващо имот пл.№1444, в стр.кв.613 по
плана на гр.Плевен. Сделката е
сключена от купувачите през време на брака им, поради което имотът е бил придобит от
тях в режим на съпружеска имуществена общност, превърнала се след
прекратяването на брака им в обикновена съсобственост, при която всеки притежава
по ½ ид.част от същия имот. Безспорно е, а това се установява и от приетия като доказателство по делото препис на Нотариален акт №85, том ІV, рег.№2401, дело №253 от 2005г. на
нотариус с рег.№***на НК, че съсобствениците на описания по-горе имот са
учредили на 05.12.2005г. в полза на ответното дружество право на строеж върху
имота за построяване на 1/ търговско-административна сграда със съответно разпределение на
приземен, първи, втори и трети етаж; 2/ склад за метали и 3/ подпорни стени и подкранов път. Не се спори, че правото на строеж било реализирано от суперфициаря, а това се
установява и от приложения препис на разрешение за ползване на изградените
обекти от 13.11.2***г. - приложено на л.12 от делото, а също така и от заключението на ВЛ инж.С.С..
Не се спори, а това се установява и от приетите по делото доказателства влезли в
сила решения, постановени по гр.д.№ 4151/2014год. и №4480/2016год., и двете по
описа на ПлРС, че през предходни години ищцата не е могла да ползва
собствената си ½ ид.част от имота, оставаща след приспадане на площта на
сградите, за които е учредена суперфицията и площта, необходима за обслужването
им по предназначение. С решението по гр.д.№ 4151/2014год. по описа на ПлРС и на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД “В.М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от ***я В.С.С.е осъдено да заплати на
ищцата сумата от 20139лв., представляваща обезщетение за ползването на
собствената на ищцата 1/2 ид.ч. от 1758,50кв.м. от Поземлен имот с
идентификатор №56722.651.403 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Плевен, за периода от 01.08.2012г. до 31.08.2014г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 09.09.2014г. до окончателното й изплащане. С
решението по гр.д.№ 4480/ 2016год. по описа на ПлРС ответникът е осъден да
заплати на ищцата сумата от 7891лв.,
съставляваща обезщетение за ползване на притежаваната от ищцата З.П., ½ ид. ч. от 1012,07кв.м., от УПИ №
VІІІ-1444, в кв.613 по плана на гр.Плевен, одобрен със заповед №РД- 12-371/11.09.2003г.,
с площ от 3618 кв.м., а по кадастралната карта и кадастралните регистри-
поземлен имот с идентификатор 56722.651.403 по плана на гр. Плевен, за периода
01.09.2014г.-15.06.2016г, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата
молба-20.06.2016г. до окончателното й изплащане.
От приложения препис от решение, постановено по гр.д. №8177/2010г. по описа на ПлРС/влязло в сила/ се установява, че е извършена
съдебна делба на процесния поземлен имот, като същият е бил изнесен на публична
продан. Не са налице нито твърдения по делото, нито
доказателства за реализиране на публичната продан.
От
представената нотариална покана, изпратена от ответното дружество и
връчена на ищцата, респ. от отговора й -
приложени на л.25,26 от делото, се установява,
че изпращайки поканата ответникът е поканил ищцата да започне да ползва
съобразно правата си свободната площ в процесния недвижим имот. В отговора си
същата недвусмислено отговаря, че тази покана има съвсем декларативен характер
и че на практика тя не може да ползва
каквато и да било част от имота, т.к. се възпрепятства свободния й
достъп; т.к. такова ползване на практика е невъзможно поради използването му
изцяло от ответното дружество изцяло във
вр. с неговата производствена и
търговска дейност, както и тази не наемателите му. Отговорът на ищцата, оформен
в нотариална покана е връчен на представляващия ответното дружество на
22.06.2016год., като следва да се посочи, че кореспонденцията е започната от ответника след депозиране на
настоящата искова молба- подадена в съда на 04.05.2018год. Страните са
осъществили среща при нотариус във вр. с горното, приключила с неуспешен опит
за постигане на спогодба, която да удовлетворява интересите им – констативен
протокол, приложен на л.27 от делото. Следва да се посочи също така, че преди
да предяви настоящия си,трети поред иск, ищцата е изпратила нотариална покана
до ответника / на 17.04.2018год./ в опит да постигне споразумение във вр. с невъзможността
да ползва имота съобразно правата си. По делото са представени доказателства
/л.29 от делото/, че със съдържанието на поканата е запознат адв.С.Н., а
представляващият дружеството В.С.отказал получаването й, удостоверено по
надлежния ред.
За
изясняване на част от спорните въпроси по делото са изслушани две групи
свидетели. От показанията на свидетелите, посочени от ищцата – св.Ц.Ц.и П.К.се
установява, че и двете имат представа от фактическото състояние на имота, както
през времето, през което са разглеждани предходните дела в съда /със същия
предмет на делото между същите страни/, така и отпреди дни преди проведеното заседание, в което са
изслушани. От показанията на свидетелката Ц.Ц.се установява, че придружила
ищцата до процесния имот, вкл. поради опасения на последната от
физическа разправа от страна на бившия й
съпруг. От показанията й се установява,
че в имота се влиза през желязна врата /с плъзгане/, която тогава, през деня,
била отворена; че фактическото състояние
на имота било същото както и преди години, като новото било
ситуирана до входа кабинка /повдигната нависоко/ за охрана, макар към момента
на посещението там да нямало човек; че имало засадени асми, люлки. От
показанията й се установява,че в имота има изграден циментов път, по който непрекъснато минават
камиони предвид развиваната от ответника
дейност; паркинг, пълен с коли. Свидетелката заявява, че единствената
незастроена площ в имота е тази под асмите, намиращи се в края по протежението
на имота. От показанията на св.П.К.се установява, че в имота има изграден път,
паркинг; че на практика няма свободна площ, която ищцата да може да ползва;
навсякъде имало разхвърляни железа, арматури. Всъщност свидетелката заявява
дори, че има промяна във фактическото състояние
на имота, т.к. има изграден и навес за боядисване - ползван отново от ответника във вр. с развиваната от него
дейност. Свидетелката заявява също така, че когато излизали от имота се
срещнали с идващия с кола представляващ ответното дружество, който ги снимал с
телефона си. При изслушването на ищцата
по реда на чл.145 от ГПК същата заявява, че бившият й съпруг е много
конфликтен; че има притеснения от него и че посещава имота безпрепятствено, когато
там са дъщеря й и зет й /чието работно място е
там/. В хода на делото ищцата сама
прави предложение за постигане на спогодба, като заявява, че желае да й
бъде отредено или място, което фактически да ползва /което според нея е
невъзможно предвид изградените сгради –от една страна, а от друга- наличието на
такива, построени без разрешение за строеж, вкл. наличието на път, паркинг/ или
да й бъде заплатено полагащото се обезщетение. Пълномощникът на ответното
дружество в отговор заявява, че същата има възможност да ползва имота съобразно
правата си и в състоянието, в което е в момента. От показанията на св.И.Г./***в
ответното дружество/ се установява, че според неговите разбирания в процесния имот
има незастроена част, която ищцата да може да ползва. На зададен му въпрос
обаче „какво точно може да ползва“ ищцата, същият заявява, че не знае какво и
на практика не обосновава предишното си изявление. Същевременно именно от
показанията на този свидетел /посочен от ответника/ се установява , че
изграденият път и паркинг изцяло обслужват развиваната от ответното
дружество дейност; заявява, че на бетонния паркинг спират камиони на
дружеството и други такива, но отново във вр. с развиваната от последното
дейност. Разпитана е като свидетел Д.Д./посочена от ответната страна/, която внася коренна промяна
в част от показанията си, след напомнянето й за наказателната отговорност,
която носи за лъжесвидетелстване. В тази връзка следва да се посочи, че
промяната на показанията й касае излагането на такива факти и обстоятелства, които имат значение единствено
за това дали същата може да се окачестви като свидетел, заинтересован в
по-голяма степен от изхода на делото или не /предвид установеното в крайна
сметка от показанията й, че съжителства от години на съпружески начала с
представляващия ответното дружество, бивш съпруг на ищцата/. Следва да се
посочи, че изключая тази част на показанията й, установеното от нея в хода на
делото следва да се кредитира от страна на съда,т.к. не влиза в противоречие с
показанията на останалите свидетели, а именно: същата заявява, че са налице в
имота сградите, пътят и паркингът/посочени и от останалите свидетели/. Нещо
повече, от показанията й се установява, че мястото от имота, в което са
разположени засадените от ответника асми не е равно, представлява равна част около 1 метър, а останалата част
към оградата е с наклон, или както го описва свидетелката „урва“. Свидетелката
/както и св.Г./ също заявява, че ищцата има възможност да ползва имота, но
отговорът е само утвърдителен, без да обясни в какво може да се изрази това ползване и на каква точно част от
имота, която да не е заета от постройка или друго съоръжение, ползвано именно
от ответното дружество във вр. с неговата дейност. По отношение на това дали
имотът се охранява свидетелката заявява, че охрана няма „засега“. От
показанията й се установява, че пътят в
имота и паркингът са правени от ответното дружество, за да минават по него
автомобили на клиенти на фирмата, като дори на работещите в дружеството е забранено да влизат вътре с
автомобилите си, т.к. „вътре влизат камиони, за да товарят железа-товарят,
разтоварват. Твърди , че на паркинга спират основно клиенти на фирмата. От
показанията на св.П.И. /***на представляващия ответното дружество/ се
установява, че пътят и паркингът, както и асмите са изградени и съответно засадени
от ответника; че камиони спират на паркинга, т.к. фирмата – ответник работи с други фирми за доставка на метали, и
има три собствени камиона. От показанията й се установява, че единственото незастроено
място в имота, което според нея ищцата може да ползва, е в началото на имота:
широко приблизително 4 метра и около 40метра дълго /мястото с асмите, ситуирано
по едната от границите на имота/. От показанията на свидетелите се обосновава
извод, че на практика целият имот /с малки изключения-напр. въпросното място с
асмите/ е застроен със сгради и други, изградени и разположени от ответника
съоръжения /вкл. без разрешение за строеж/, които изцяло обслужват дейността на
ответното дружество и тази на наематели на отделни помещения, както и че ищцата
е лишена от възможността да ползва собствената си част от този
имот. Установява се също така, че въпреки постановените две решения на
съда по идентичен казус с настоящия,
както и въпреки опитите на ищцата да уреди доброволно спора си с ответника,
усилията й не са увенчани с успех, вкл. и в хода на разглеждане на делото.
Следва
да се посочи, че доводите на ответната
страна за това, че искът неправилно е
насочен срещу ответното дружество са несъстоятелни и неподкрепени с
доказателства. Именно ответното дружество е заело изцяло процесния имот, като го използва изцяло във
вр. с развиваната от дружеството търговска дейност, а самото фактическо състояние
на имота не позволява на ищцата да го ползва съобразно правата си. Налице е и
извънпроцесуално признание на
представляващия ответното
дружество в тази връзка, а именно
заявено, че процесният имот се ползва не
от него, като ФЛ, а от ответното дружество - Констативен протокол от
08.11.2010год., приложен на л.106 от делото.
Претенцията на ищцата намира правното си основание в разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД. Фактическият състав на неоснователното обогатяване се състои от няколко елемента: обедняване на ищеца, обогатяване на ответника за негова сметка, обогатяването да е без основание.
От
приетото като обективно изготвено и неоспорено от страните заключение на ВЛ
инж.С.С., приложено на л.108 и сл. от делото, се установява, че:регулационният
план за процесния имот, утвърден със
Заповед от 11.09.2003год. на Кмета на
общината не е приложен на място, както и че действителните граници и площ на
имота към момента са тези по Нотариален акт №90/2001год.- 3992кв.м.
Установява се от заключението, че ответникът е реализирал учреденото му право на
строеж и е изградил в имота: търговско - административни сграда със застроена
площ от 547.20 кв.м. /с прилежаща площ от 263.58 кв.м./; склад за метали със
застроена площ от 473.54 кв.м. /с прилежаща площ от 289.11 кв.м./; подкранов
път със застроена площ от 96 кв.м.; подпорна стена със застроена площ от 17.5
кв.м.; че извън параметрите на учреденото му право на строеж, ответникът допълнително
е изградил в имота паркинг с площ от 75
кв.м.; бетонов път с площ от 672 кв.м., два склада със застроена площ от 54.72
кв.м. и 91.32 кв.м.; трафопост със застроена площ от 5.1 кв.м.; втора подпорна
стена с площ от 21.5 кв.м.; върху друга част от имота ответникът е разположил
електрически козлови кран с обслужваща зона от 714 кв.м. От заключението се
установява, че останалите части от имота, извън изброените, ответникът е
озеленил, като в тези озеленени зони е засадил трайни насаждения /асми и плодни
дръвчета/. При изслушването на ВЛ в о.с.з. се установява, че на представената
от него скица на имота частта, обоена в зелен цвят//представляваща свободна
незастроена площ/ практически включва изградения в имота паркинг, път, както и
зоната с асмите. ВЛ дава заключение/правейки го в два варианта/, че общата площ
на застрояване и прилежаща към него площ е 2422,43кв.м.; частта, оставаща след
приспадане площта на сградите, за които е учредена суперфицията и площта за
обслужването им по предназначение, изчислена съобразно посочената по-горе
методика по Наредба №7 е 1569,57 кв.м.- по нотариалния акт №90, а съгласно
регулационния план, одобрен с посочената по-горе заповед от 2003год. –
1195,57кв.м. ВЛ дава заключение/уточнено в о.с.з/, че размерът на обезщетението/
в общ размер/ за процесния период от време възлиза на сумата 32113лв. - съгласно
площта на имота по нотариален акт и 24461,36лв. - съгласно площта на имота по
неприложения регулационен план.
От
страна на ответника не са представени доказателства след връчването на поредната
покана от страна на ищцата да й е осигурил възможност да ползва недвижимия имот
съобразно правата й на собственост, както и че изобщо е възможно такова
ползване, което да е съвместимо с развиваната от търговското дружество дейност
в този имот. Ето защо съдът намира, че за процесния период 16.06.2016год. до
15.04.2018год. ищцата е била лишена от възможността да владее недвижимия имот
според правата й на собственост и да извлича полезните му свойства, като го
ползва лично или получава граждански плодове от него, сключвайки
гражданско-правна сделка с трето лице и т.н., поради което същата се е
обеднила. Същевременно, упражнявайки фактическа власт върху площта, надвишаваща
правата му, разпростираща се над обема на необходимата прилежаща площ към
изградените сгради, ответникът ползва
имота и реализира доходи и в това се изразява неговото обогатяване,
станало за сметка на обедняването на ищцата. Ползваната без основание площ от ответника е :1152,54кв.м. Установява се,
че ответното дружество е заело изцяло процесния имот, че го ползва изцяло за
производствената и търговската си дейност и че фактическото състояние и
предназначението на имота обективно не позволяват ползването му от други лица и
по друг начин.
Поради
това предявеният от нея иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен за претендираната сума 18820,67лв. поради следното:
Според разпоредбите в ЗУТ,
прилежащата площ към сградите е тази, необходима за обслужването им и тя следва
да бъде определена съобразно нормите в Наредба № 7/ 2003 г. за правилата и
нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони;
същата следва да бъде изчислявана по методиката в Приложение №1 към наредбата
/според съществуващите в имота постройки и според височината им/. Ето защо
съдът споделя изцяло наведените в тази връзка доводи от страна на ищцата, чрез пълномощника й, а именно, че прилежащата
площ към сградите в процесния имот следва да бъде изчислявана по методиката в
Приложение № 1 към Наредба № 7/2003г. Прилежащите площи към изградените в
резултат на учредено в чужд имот право на строеж сгради, следва да се
изчисляват само по отношение на съществуващите в имот сгради /недвижимости/ и
само според тяхната височини. Следователно методиката не следва да се прилага и
прилежащи площи не следва да бъдат определяни за разположени в имота съоръжения
/движимости/. В процесния случай в площите, за които се дължи претендираното
обезщетение, следва да бъде включена площта от 735.5 кв.м. - сбор от площите
714 кв.м. /обсег на действие на кран/ и 21.5 кв.м. /втора подпорна стена/,
определени от ВЛ не като „прилежаща”, а като „обслужваща” площ на монтираното
от ответника в имота движимо и преместваемо съоръжение - електрически козлови
кран с товароподемност 8т. Методиката не следва да се прилага и прилежащи площи
не следва да бъдат определяни и към обекти в собствеността, за които не е
учредявано право на строеж, към обекти, които са изградени извън параметрите на
учреденото правото на строеж и без съгласието на собственика на терена , т.к.
съгласно чл.64 от ЗС правото на суперфицияра да ползва имота, в който по реда
на чл.63 от ЗС му е учредено право на строеж, не е безпределно, а е допустимо в
обема на необходимото за ползване на сградите пространство, т.е. на сградите,
за които му е учредена суперфицията. За останалите площи извън този обем, т.е.
за площи, върху които допълнително са разположени сгради, за които не е
учредявана суперфиция или други обекти, без значение дали са с характер на
недвижими или движими вещи, се дължи обезщетение на собственика. При това
положение в процесния случай в площите, за които се дължи претендираното от
ищцата обезщетение следва да бъде включена и площта на изградената в процесния имот втора
подпорна стена със застроена площ от 21.5кв.м., тъй като нейното изграждане не
е било предвидено. Спорен въпрос между страните /довело до изготвяне на
заключението в два варианта/ е от каква площ на процесния имот следва да бъдат
приспадани площта на сградите по учредената суперфиция и прилежащите площи към
тях - от действителната площ на имота, която е 3992 кв.м. или от изчислената и
отбелязана в КККР площ на имота, след предвидена, но неприложена регулация,
която е 3618 кв.м. Съдът приема,че
следва да вземе под внимание действителната площ на имота – 3992 кв.м.,
който факт се установява от заключението
на вещото лице. Регулацията не е приложена, реалните граници на имота
съответстват на тези по НА № 90/2001 г. и НА № 85/2005 г. От заключението се
установява, че за отчуждаване не е
проведена процедура по чл.21 и чл.25 от ЗОС; регулационните сметки между Община
- Плевен и собствениците на имота във връзка с отчуждаването не са уредени. Ето
защо съдът приема, че приспадането на
площта на сградите по учредената суперфиция и прилежащите площи към тях следва
да бъде извършено от реалната площ на имота - 3992 кв.м., като разликата между
тази площ и площта по КК от 374 кв.м. да бъде включена в свободната площ, за която
се претендира обезщетение. При това положение площите, за които се дължи
обезщетение, следва да бъдат определяни спрямо действителната площ на имота от
3992 кв.м., като след приспадане от тази площ на застроената площ на сградите,
за които е учредено правото на строеж и прилежащата площ към тях, изчислена по
методиката в Приложение № 1 на Наредба № 7/2003 г., т.е. след приспадане на
изчислените със експертизата площи от 810.78 кв.м. /сбор на застроената площ на
търговско - административната сграда от 547.20 кв.м. и прилежаща площ към нея
от 263.58 кв.м./; от 762.65 кв.м. / сбор на застроената площ на склада за
метали от 473.54 кв.м. и прилежаща площ към него от 289.11 кв.м./; от 17.5
кв.м. /площта на подпорната стена, за която е било учредено право на строеж/;
от 96 кв.м. /площта на подкрановия път, за който също е било учредено право на
строеж/, незастроената част от имота, за която следва да бъде определено
обезщетението, следва да е 2305.07 кв.м./ а не както в първи вариант ВЛ е
изчислило - 1569,57 кв.м./ Съгласно заключението средният дължим пазарен
наем за имоти от вида и категорията на процесния, за периода от 16.06.2016 г.
до 15.04.2018 г., е 0.93 лв./кв.м., или 2143.71 лв. на месец /2.305.07 кв.м. х
0.93 лв./кв.м./. За периода от 22 месеца,претендираното от ищцата обезщетение,
наемът се явява в размер на 47161.73
лв., а за частта на ищцата/ ½ / - 23 580лв.
При това изчисление се налага извод,че предявения от ищцата иск се явява
изцяло основателен – за претендираната сума от 18 820,67лв./сумата е
по-малка по размер от дължи5мата , а
увеличение на размера на иска не е направено/. Сумата следва да се присъди,ведно със
законната лихва.
При
този изход на делото ответната страна
следва да бъде осъдена да заплати на ищцата направените от нея разноски по
делото – в общ размер 2441,78лв. Представен е списък на разноските от страна на
ищцата – л.116 от делото.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД “В.М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***я В.С.С., съдебен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на З.П.П., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, адв.Б.Б., сумата от 18 820,67лв., представляваща обезщетение за ползването на собствената на ищцата 1/2 ид.ч. от 1152,54кв.м. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №56722.651.403 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Плевен, за периода от 16.06.2016г. до 15.04.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.05.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК“В.М.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***я
В.С.С., съдебен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на З.П.П.,
ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, адв.Б.Б., направените по делото разноски в общ размер 2441,78лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалбачрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: