Р Е Ш Е Н
И Е № 31
гр.Пловдив, 15.01.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в открито съдебно
заседание на деветнадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав
Съдия: Росица
Кюртова
секретар: Милена Левашка,
като разгледа докладваното от съдията т.дело №449
по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове за установяване несъществуване на приети в
производство по несъстоятелност вземания с правно основание чл.694, ал.1, т.1 ТЗ.
Ищецът “МАСТЕР-СТИЙЛ
ПРОФАЙЛС”АД-в несъстоятелност, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.“Удроу Уилсън“ №12, представлявано от Д.И.Б., чрез пълномощник
юрк.Г.Д., твърди, че е поръчител по договор за банков кредит №Pv0087/28.09.2006
г., анекси и допълнителни споразумения към него, по който кредитор е
ответникът, а кредитополучател е „МАСТЕР СОП“ЕООД. Твърди, че вземанията по
този договор за главница, лихви, такси и разноски в общ размер 5 759 613,97 лв.
са включени в списъка на приетите от синдика вземания в производството по
несъстоятелност, по което е длъжник. Поддържа, че е изтекъл предвиденият в
чл.147 ЗЗД 6-месечен преклузивен срок, в рамките на който може да бъде
ангажирана отговорността на поръчителя. В тази връзка твърди, че вземанията са
изискуеми, считано от 17.01.2016 г., която дата била посочена като начална дата
на предсрочна изискуемост във връчените на кредитополучателя и поръчителя
нарочни нотариални покани от банката. Така срокът по чл.147 ЗЗД изтекъл на
17.07.2016 г., преди да е предявен иск срещу длъжника и преди предявяване на
същите вземания в производството по несъстоятелност, открито за поръчителя,
което се е случило на 27.07.2016 г. Твърди още, че ответникът се е снабдил със
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и с изпълнителен лист за част от главницата
по договора за кредит, но тези действия не съставляват предявяване на иск по
смисъла на чл.147 ЗЗД, и не касаят целия претендиран в производството по
несъстоятелност размер на вземанията.
На следващо място се
твърди, че ищецът е поръчител по договор за предоставяне на инвестиционен
кредит №04-0086/28.10.2008 г., анекси и допълнително споразумение към него, по
който кредитор е ответникът, а кредитополучател е „МАСТЕР СОП“ЕООД. Поддържа
се, че и тук след падежа на главното вземане банката не е предявила иск срещу
длъжника, поради което е изтекъл срокът по чл.147 ЗЗД и ищецът не следва да
отговаря за вземанията по този договор в общ размер 392 490,04 лв.
Ищецът оспорва
съществуването и на вземане за разноски във връзка с производството по
несъстоятелност, включено в списъка в полза на ответното дружество, в размер
467 392,36 лв. Несъществуването на това вземане се релевира като последица от несъществуването
на главните оспорени вземания, произтичащи от договорите за кредит. Освен
възраженията във връзка с вземанията по договорите за кредит, ищецът прави и
възражение за прекомерност на разноските, съставляващи адвокатско
възнаграждение на процесуалните представители на банката в производството по
несъстоятелност. Развива подробни съображения в тази насока, основани на
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Счита, че възнаграждението не следва да се определя в зависимост от размера на
предявените вземания, а по реда на чл.7, ал.1, т.4 от Наредбата в минимален
размер 300 лв.
Въз основа на
гореизложените възражения, в исковата молба е формулиран петитум да бъде
признато за установено, че в тежест на ищеца и в полза на ответника не
съществуват приетите вземания, както следва: за сумата в общ размер 5 759
613,97 лв. по договор за банков кредит №Pv0087/28.09.2006 г., анекси и
допълнителни споразумения към него; сумата в общ размер 392 490,04 лв. по
договор за предоставяне на инвестиционен кредит №04-0086/28.10.2008 г., анекси
и допълнително споразумение към него; както и за сумата 467 392,36 лв. –
разноски в производството по несъстоятелност. Претендират се деловодни
разноски.
Ответникът “ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Околовръстен път“ №260, представлявано от Д.Б.Ш. и М.И.В., оспорва
исковете. Възразява, че кредитът по първия посочен от ищеца договор за банков
кредит е обявен за предсрочно изискуем на 10.02.2016 г., считано от която дата
вземанията са предявени в производството по несъстоятелност преди изтичане на
6-месечен срок – на 27.07.2016 г. Поддържа, че предсрочната изискуемост има
действие от деня на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора в
тази насока. Кредитополучателят по договора получил нотариална покана с
изявление на кредитора, че обявява кредита за предсрочно изискуем, на
10.02.2016 г., за това срокът следвало да се брои от тази дата. По отношение вземанията
по втория договор за инвестиционен кредит възразява, че с допълнително
споразумение от 29.09.2014 г., подписано от ищеца, страните са се съгласили, че
непогасената главница ще бъде платена по погасителен план с краен срок
28.05.2021 г., като предсрочна изискуемост не е била обявявана и не е настъпила
автоматично. Вземанията са станали изискуеми с решението за обявяване на ищеца
в несъстоятелност от 06.07.2016 г. на основание чл.617, ал.1 ТЗ. Възразява още,
че с подаване на молба от кредитора за присъединяване в производството по
несъстоятелност давността се прекъсва и спира да тече, докато трае това
производство. По отношение адвокатското възнаграждение възразява, че същото
следва да се определя по методиката на чл.7, ал.3 и ал.2 от Наредба №1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, въз основа стойността
на предявените вземания, които в конкретния случай са в общ размер 19 584 950,79
лв. Изчислено по тази методика, възнаграждението е дори по-малко от
законоустановеното. Възразява още, че същото се дължи не само за фазата до
постановяване на решението по чл.630 ТЗ, но и за предявяване на вземанията в
производството по несъстоятелност. По изложените съображения моли исковете да
се отхвърлят.
На основание чл.694,
ал.4 ТЗ е конституиран да участва в настоящото производство синдикът на
ищцовото дружество К.П.И., служебен адрес ***, който застъпва становище за
неоснователност на исковите претенции.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор и се установява,
че ищецът е длъжник в производство по несъстоятелност, за което е образувано
т.д.№245/2014 г. по описа на ОС Пловдив. В това производство процесните
вземания са предявени с молба вх.№22755/27.07.2016 г. (л.106 и сл.), включени са
в списъка на приетите от синдика вземания (л.81), като същите са оспорени от
длъжника по реда на чл.690, ал.1 ТЗ и възраженията му са оставени без уважение
(списъкът в тази му част е одобрен) с определение на съда по несъстоятелността
от 11.07.2017 г. (л.7-л.9).
Установява се, че между ответника
с наименование тогава „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА“АД, от една страна като
кредитор, и „МАСТЕР СОП“ЕООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, от друга като
кредитополучател, е сключен договор за банков кредит №Рv 0087 от 28.09.2006 г. С
договора банката се е задължила да предостави на кредитополучателя кредит в
размер 1 000 000 евро. Уговорени са възнаградителна лихва в полза на
банката, такси, както и наказателна лихва при просрочие. В чл.37 и чл.38 са
уговорени конкретни предпоставки, свързани с неизпълнение задълженията на
кредитополучателя, при наличие на които кредиторът има право да направи кредита
предсрочно и изцяло изискуем. Към договора са сключени няколко анекса и
допълнителни споразумения, с които е неколкократно продължаван крайният срок за
издължаване, предвидени са допълнителни обезпечения, изменен е годишният размер
на лихвите, променени са целите, за които е предоставен кредитът, като с един
от анексите кредитът е и превалутиран в български лева.
С договор за
поръчителство от 18.12.2013 г. „МАСТЪР СТИЙЛ ПРОФАЙЛС“АД се е задължило като
поръчител да отговаря спрямо кредитора за задължението на кредитополучателя,
както и за всички последици от неизпълнението му, в т.ч. лихви, такси, разноски
и пр. След този договор между банката, кредитополучателя и поръчителя е
сключено допълнително споразумение №6 от 29.09.2014 г. към договора за кредит,
с което задължението е разсрочено до 28.05.2021 г.
С нотариална покана на
л.62 и л.63 ответната банка е уведомила кредитополучателя „МАСТЕР СОП“ЕООД, че
поради неизпълнение на задълженията по договора за банков кредит №Рv 0087 от
28.09.2006 г. и анексите и допълнителни споразумения към него, обявява кредита
за изцяло предсрочно изискуем, считано от 17.01.2016 г. От приетите по делото
разписка за връчване, както и от самото нотариално удостоверяване за връчване
на поканата, се установява, че последната е връчена на „МАСТЕР СОП“ЕООД чрез К.С.З.
– на длъжност счетоводител в дружеството, на 10.02.2016 г. Установява се, че
нотариална покана с идентично съдържание е връчена на 18.02.2016 г. и на
поръчителя „МАСТЪР СТИЙЛ ПРОФАЙЛС“АД чрез представляващия Д.И.Б..
Със заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№7431/2016 г. на ПРС, е
разпоредено длъжниците „МАСТЕР СОП“ЕООД, „МАСТЪР СТИЙЛ ПРОФАЙЛС“АД и Д.И.Б. да
заплатят солидарно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД сумите: 1 294 116,42 лв. –
предсрочно изискуема главница, представляваща част от главница в общ размер
5 119 667,44 лв.; 479 546,73 лв. – договорна лихва върху редовна
главница за периода от 21.11.2014 г. до 03.06.2016 г.; 45 496,05 лв. –
договорна лихва върху просрочена главница за периода от 21.01.2015 г. до
03.06.2016 г.; 215,80 лв. – такси; законна лихва върху главницата за периода от
06.06.2016 г. до окончателното плащане; и разноски в общ размер 69 772,24
лв. От справка на съда, издал заповедта, се установява, че по повод възражения
от длъжниците „МАСТЕР СОП“ЕООД и Д.И.Б. кредиторът е предявил вземанията си по
реда на чл.422 ГПК. Няма данни по заповедното производство длъжникът „МАСТЪР
СТИЙЛ ПРОФАЙЛС“АД да е получил заповед за изпълнение, същият не е подал възражение
по чл.414 ГПК и срещу него исково производство по чл.422 ГПК не се води.
Установява се, че на
28.10.2008 г. между ответника с наименование тогава „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ“АД, от една страна като кредитор, и „МАСТЕР СОП“ЕООД, от друга страна
като кредитополучател, е сключен договор за предоставяне на инвестиционен
кредит №04-0086/28.10.2008 г., с който е предоставен кредит в размер
1 000 000 евро с краен срок за връщане 28.10.2015 г. Уговорени са
възнаградителна и наказателна лихва и заемни такси. Ищецът е поръчител по този
договор по силата на договор за поръчителство от 09.07.2010 г. С допълнително
споразумение №1 към договора, сключено на 29.09.2014 г. между банката,
кредитополучателя и поръчителя, и анекс №1 към договора за поръчителство от същата
дата задължението е разсрочено до 28.05.2021 г.
Прието е заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, според което банковите кредити по горепосочените
два договора и анексите към тях са предоставени от страна на банката в полза на
кредитополучателя. Задължението по договор №Рv 0087 от 28.09.2006 г. към датата
на предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност е в общ размер
5 759 613,97 лв., в т.ч. 5 119 667,44 лв. – главница;
479 546,73 лв. – договорна лихва върху редовна главница за периода
21.11.2014 г. – 03.06.2016 г.; 21 678,12 лв. – договорна лихва върху
редовна главница за периода 04.06.2016 г. – 06.07.2016 г.; 7 651,10 лв. –
договорна лихва върху редовна главница за периода 07.07.2016 г. – 18.07.2016
г.; 45 496,05 лв. – договорна лихва върху просрочена главница за периода
21.01.2015 г. – 03.06.2016 г.; 120 лв. – такси; 69 988,04 лв. – разноски;
11 152,77 лв. – законна лихва върху главницата за периода от 04.06.2016 г.
до 06.07.2016 г.; 4 313,72 лв. – законна лихва върху главницата за периода
от 07.07.2016 г. до 18.07.2016 г. Задължението по договор №04-0086/28.10.2008
г. към същата дата е общо 392 490,04 лв., в т.ч. главница и лихви.
Установява се, че на
15.04.2014 г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД и Адвокатско съдружие „Г., Р. и Ко“, е
сключен договор за правно сътрудничество с предмет – подаване на молба за
откриване на производство по несъстоятелност на „МАСТЪР СТИЙЛ ПРОФАЙЛС“АД или
за присъединяване към молба на друг кредитор за откриване на такова
производство, осъществяване на процесуално представителство по делото за
несъстоятелност, представителство на събрания на кредиторите, предявяване на
вземания, отменителни искове и пр. Уговорено е възнаграждение в размер
40 000 лв. – платимо в 7-мо дневен срок от сключване на договора, и
остатък в размер, определен по реда на чл.7, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, платим при предявяване
на вземанията. За осъществяване на представителството е упълномощен адв.М.Р.
(л.265-л.271) От приложените фактури и преводни нареждания се установява, че в
полза на адвокатското дружество ответникът е заплатил адвокатски хонорар в общ
размер 467 392,36 лв. (л.259-л.264).
Установява се от
приложените молба за конституиране като присъединен кредитор и протокол от
съдебно заседание, проведено на 12.05.2014 г. по т.д.№245/2014 г., че „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“АД, което е било представлявано на заседанието от адв.Р., е допуснато
като присъединен кредитор в производството на основание чл.629, ал.4 ТЗ.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установителните искове
по реда на чл.694, ал.1, т.1 ТЗ са допустими, тъй като са предявени от
легитимиран ищец и срещу легитимиран ответник в срока по чл.694, ал.6 ТЗ –
определението за одобряване на списъка в частта относно процесните вземания е
обявено в търговския регистър на 12.07.2017 г., а исковата молба е подадена на
21.07.2017 г.
След извършена справка
по ч.гр.д.№7431/2016 г. на ПРС, ХIV гр.с., се установява, че за част от
оспорените вземания е налице висящо заповедно производство, по което са
издадени заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист в полза на
ответника. Установява се още, че заповедта за изпълнение в частта й срещу ищеца
не е стабилизирана – не е връчена на последния и срокът по чл.414 ГПК за ищеца
не е започнал да тече. Не е заведено и исково производство по реда на чл.422 ГПК между същите страни (такова е образувано между ответника и останалите двама
длъжници по заповедта за изпълнение, подали възражение по реда на чл.414 ГПК).
Според съдебната практика (решение по т.д.№1562/2015 г., определение по
ч.т.д.№1827/2014 г. на ВКС, II т.о., и др.) пречки за допустимост на
производството по чл.694, ал.1, т.1 ТЗ са влязлата в сила заповед за изпълнение
между същите страни, когато вземанията се отричат с възражения, които длъжникът
е могъл и е следвало да заяви в срока по чл.414 ГПК, както и наличието на
висящо производство по чл.422 ГПК между същите страни, решението по което би се
ползвало с установително действие в производството по несъстоятелността. В
конкретния случай не е налице нито една от двете хипотези, напротив –
ответникът е предявил оспорените вземания в производството по несъстоятелност и
същите са приети, при което, по аргумент от чл.637, ал.2 ТЗ, недопустимо би
било не настоящото, а евентуално производство по чл.422 ГПК срещу ищеца. Ето
защо, съдът не споделя възраженията на ответника в тази насока и намира, че
процесуални пречки за разглеждане на исковете в тази им част не са налице.
По същество, в тежест на
ответника по предявените отрицателни установителни искове е да докаже пълно и
главно вземанията си по основание и размер, а в тежест на ищеца е да докаже
правопрекратителното си възражение по чл.147, ал.1 ЗЗД. В тази връзка от
събраните писмени доказателства се установява несъмнено, че между ответника и
трето за спора лице са възникнали правоотношения по два договора за кредит и
анекси и допълнителни споразумения към същите, а между ответника и ищеца са
възникнали правоотношения по договор за поръчителство, с който ищецът се е
задължил да отговаря за изпълнение задълженията на кредитополучателя,
произтичащи от горните договори за кредит и анексите и допълнителни
споразумения към тях. Договорите за поръчителство са извършени в писмена форма
и са действителни. От приетата по делото счетоводна експертиза, неоспорена от
страните, която съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвена,
се установява, че по двата договора и споразуменията към тях съществуват
вземания в полза на ответника срещу кредитополучателя в размерите, до които
вземанията се отричат с исковата молба. Съгласно чл.141 ЗЗД поръчителят е
задължен солидарно с главния длъжник, следователно вземания в посочените
размери са възникнали и срещу него. Спорен по делото е въпросът дали правата на
кредитора спрямо поръчителя не са преклудирани поради изтичане на срока по
чл.147, ал.1 ЗЗД. Според последната разпоредба поръчителят остава задължен и
след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против
длъжника в течение на шест месеца. Няма спор в съдебната практика, че
посоченият срок е преклузивен, а не давностен, поради което възраженията на
ответника за това, че давността била прекъсвана с едно или друго негово
действие не следва да се обсъждат. Нормата на чл.147, ал.1 ЗЗД е императивна и
не може да бъде дерогирана по съгласие на страните, не е допустимо да се
уговаря по-дълъг срок или невъзможност за ограничаване поръчителовата
отговорност със срок. Началният момент на срока е падежът на главното
задължение. В конкретния случай става въпрос за договори за кредит, при които
задължението за връщане на кредита и плащане на уговорените лихви и такси е
разсрочено и има определен краен срок за връщане на кредита, с изтичане на
който се приема, че настъпва началото на срока по чл.147 ЗЗД. Приема се още, че
в случай на обявена предсрочна изискуемост, началният момент на срока по чл.147 ЗЗД съвпада с момента на настъпване на предсрочния падеж (Решение
№40/17.06.2015 г. по т.д.№601/2014 г. на ВКС, 1-во т.о., Решение №132/02.10.2015
г. по т.д.№1907/2014 г. на ВКС, 1-во т.о. и др.). Съгласно т.18 от ТР №4/18.06.2014
г. на ВКС, ОСГТК, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за
вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си, без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Според
установената съдебна практика – Решение №40/17.06.2015 г. по т.д.№601/2014 г.
на ВКС, 1-во т.о. и др., когато кредитът е обезпечен с поръчителство, е
необходимо за предсрочната изискуемост да бъде уведомен главният длъжник –
кредитополучател.
В конкретния случай няма
спор, че по отношение на първия кредит са настъпили предвидените в договора
предпоставки за обявяване на предсрочната му изискуемост. От приложените по
делото покани се установява, че изявлението на кредитора за това, че упражнява
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до главния
длъжник – кредитополучател на 10.02.2016 г. Следователно
и по смисъла на цитираната съдебна практика предсрочната изискуемост е
настъпила в този момент, съответно от 10.02.2016 г. тече срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД. Независимо, че в уведомлението си кредиторът е посочил друга по-ранна
дата, от която счита кредита за предсрочно изискуем, тази изискуемост не може обективно
да настъпи, преди изявлението му за това да достигне до знанието на длъжника,
поради което възраженията на ищеца в тази насока са неоснователни.
Преди да изтече 6-месечен
срок от 10.02.2016 г. – на 06.06.2016 г. ответникът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу главния длъжник, като
заповедното производство е прераснало в исково по реда на чл.422 ГПК, а искът
по чл.422 ГПК се счита предявен от момента на подаване на заявлението. Ето защо
съдът намира, че правата на ответника спрямо ищеца по този кредитен договор са
запазени. Доколкото поръчителовата отговорност, обаче, е акцесорна, произтичаща
от тази на главния длъжник и се простира в нейните граници, съдът намира, че
кредиторът е запазил правата си спрямо поръчителя само в рамките на заявените
такива с иска срещу главния длъжник. За вземанията, незаявени по реда на чл.417 ГПК или по общия исков ред в срок до 10.08.2016 г. отговорността на поръчителя
е прекратена. (В този смисъл Решение №345/12.11.2012 г. по гр.д.№481/2012 г. на
ВКС, III г.о.) Отговорността на поръчителя остава в обема, в който такава е
потърсена в срока по чл.147, ал.1 ЗЗД от длъжника. Или, в конкретния случай
ищецът отговаря само за онези задължения по първия договор за кредит, които са
предмет на заповедно и исково производство срещу главния длъжник, но не и за
останалите непредявени срещу длъжника вземания, които са включени в списъка на
приетите от синдика вземания на несъстоятелния ищец – поръчител. Възраженията
на ищеца в тази връзка съдът намира за основателни. Срещу главния длъжник е
предявен иск за главница в размер 1 294 116,42 лв., следователно
вземане срещу поръчителя за разликата над този размер до пълния включен в
списъка по чл.686 ТЗ размер на главницата от 5 119 667,44 лв., или за
главница в размер 3 825 551,02 лв., не съществува. Не съществуват и
вземанията, които не са включени в заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК, за
договорна лихва върху редовна главница в размер 21 678,12 лв. за периода
от 04.06.2016 г. до 06.07.2016 г. и за договорна лихва върху редовна главница в
размер 7 651,10 лв. за периода от 07.07.2016 г. до 18.07.2016 г. В тази
част искът е основателен и следва да се уважи. По отношение на останалите
включени в списъка вземания по този договор – лихви, разноски и законна лихва,
присъдени със заповедта по чл.417 ГПК и установени от експертизата по
настоящото дело, ищецът не доказва правопрекратителното си възражение, поради
което за разликата над сбора от горните суми (3 854 880,23 лв.) до пълния
заявен размер от 5 759 613,97 лв. искът е неоснователен и следва да се
отхвърли.
По отношение втория
договор за кредит се установи, че крайният срок за връщане на кредита след
последното допълнително споразумение е 28.05.2021 г. Не се твърди и установява
да е обявявана предсрочна изискуемост от страна на кредитора. Съгласно
цитираното по-горе тълкувателно решение предсрочната изискуемост настъпва с
упражняване от страна на кредитора на правото да я обяви, а не автоматично, за
това поддържаната от ищеца теза, че кредитът е станал автоматично предсрочно
изискуем, съдът намира за несъстоятелна. Съгласно чл.617, ал.1 ТЗ всички
парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на
решението за обявяване в несъстоятелност и за кредитора възниква правото да ги
предяви в определен срок в производството по несъстоятелност, в противен случай
същите се погасяват – чл.739, ал.1 ТЗ. Ищецът е обявен в несъстоятелност с
решение по т.д.№245/2014 г. от 06.07.2016 г., като кредиторът е упражнил
правото си да предяви вземанията по процесния договор за кредит, произтичащи от
качеството на поръчител на несъстоятелния. Срокът за предявяване на иск спрямо
главния длъжник по чл.147 ЗЗД не е започнал да тече, тъй като падежът за този
длъжник не е настъпил, а след като не е започнал да тече, срокът не е и изтекъл,
за това възраженията на ищеца са неоснователни. Или, правата на ответника
спрямо поръчителя по този договор не са преклудирани на основание чл.147, ал.1 ЗЗД. Не е доказано правопрекратителното възражение на ищеца, поради което претенцията
в тази й част е изцяло неоснователна и следва да се отхвърли.
По възраженията във
връзка с разноските за адвокатско възнаграждение съдът намира следното:
От доказателствата по
делото се установява, че такова е уговорено и реално заплатено в полза на
пълномощника на ответната банка, представляващ я в производството по
несъстоятелност. Възражението на ищеца, че възнаграждението следва да се
определи по правилото на чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, е неоснователно.
Възнаграждението е платено за представителство в производството по
несъстоятелност, в това число във фазата на открито производство, а не само за
представителство във фазата по разглеждане на молбата по чл.625 ТЗ. В хипотеза
на осъществена правна защита в етапа на предявяване и приемане на вземанията е
приложимо правилото на чл.7, ал.3 от същата наредба – в този смисъл Определение
№592/17.07.2014 г. по ч.т.д.№1040/2014 г. на ВКС, I т.о. Ето защо
възнаграждението за цялостно представителство в производството по
несъстоятелност следва да се определи по този ред.
Отговорността за
разноски е облигационна и нормите, определящи нейния обем, са материалноправни.
За това приложими в темпорално отношение са тези норми, които са в сила към
момента на осъществяване на разхода – в този смисъл Определение №25/27.01.2017
г. на ВКС по ч.т.д.№39/2016 г., I т.о.
Обсъжданото тук
възнаграждение е платено на 25.07.2016 г. (л.264), към който момент е действаща
Наредба №1 от 09.07.2004 г. в редакцията й от ДВ, бр.28 от 28.03.2014 г.
Съгласно чл.7, ал.3 от наредбата в тази редакция, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела за несъстоятелност
възнаграждението се изчислява на базата на стойността на предявените вземания
по методиката на ал. 2, но не по-малко от 800 лв. А съгласно чл.7, ал.2 от
Наредбата в същата редакция при интерес над 10 000 лв. адвокатското
вънаграждание е в минимален размер 830 лв. + 3 % за горницата над 10 000 лв.
Общият размер на предявените от ответника вземания в производството по
несъстоятелност на ищеца е 19 584 950,79 лв. (видно от списъка с
приети вземания). От тях следва да се изключи стойността на вземанията, за
които е извършена корекция на списъка с определението по ч.т.д.№568/2016г. на
ПОС (л.7-л.9), както и стойността на вземанията, чието несъществуване се установява
с настоящото решение. С определението по чл.692 ТЗ вземанията на ответника са
редуцирани с общата сума 132 718,26 лв., а с настоящото решение се
установява несъществуване на вземания за главница и лихви в общ размер
3 854 880,24 лв. Така стойността на предявените и приетите вземания,
върху които следва да се определи адвокатското възнаграждение се равнява на
15 597 352,30 лв. (19 584 950,79 лв. - 132 718,26 лв. - 3 854 880,24
лв.), а минималното възнаграждение, определено по формулата на чл.7, ал.2, т.4
от Наредбата в ред.ДВ, бр.28/2014 г., се равнява на 468 450,57 лв.
Включеното в списъка по чл.686 адвокатско възнаграждение е в размер
467 392,36 лв., следователно същото не е прекомерно и възраженията на
ищеца срещу съществуването на това вземане са неоснователни.
Относно държавната такса
и разноските за настоящото производство:
На основание чл.694,
ал.7 ТЗ държавна такса не е внесена предварително. Същата следва да се определи
върху една четвърт от вземанията, за които е предявен искът и се равнява на
66 194,96 лв. Таксата следва да се разпредели между страните съразмерно на
отхвърлената/уважена част от общата претенция. В тежест на ответника следва да
се присъди сумата 38 548,80 лв., а в тежест на ищеца – сумата
27 646,16 лв., определена на база отхвърлената част от претенцията.
Таксата следва да бъде заплатена по сметка на ОС Пловдив, в полза бюджета на
съдебната власт.
Всяка от страните има право на
деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК. Ищецът не представя
списък по чл.80 ГПК и не е направил разноски. Ответникът не претендира
разноски, поради което и такива не следва да се присъждат.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че “МАСТЕР-СТИЙЛ
ПРОФАЙЛС”АД-в несъстоятелност, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.“Удроу Уилсън“ №12, представлявано от Д.И.Б., НЕ ДЪЛЖИ на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Околовръстен път“
№260, представлявано от Д.Б.Ш. и М.И.В., сумата
3 825 551,02 лв. (три милиона осемстотин двадесет и пет хиляди
петстотин петдесет и един лева и 02 ст.) – главница, представляваща разлика над
1 294 116,42 лв. до пълния претендиран размер на главницата от
5 119 667,44 лв., сумата
21 678,12 лв. (двадесет и една хиляди шестстотин седемдесет и осем
лева и 12 ст.) – договорна лихва върху редовна главница за периода от
04.06.2016 г. до 06.07.2016 г., както и сумата
7 651,10 лв. (седем хиляди шестстотин петдесет и един лева и 10 ст.) –
договорна лихва върху редовна главница за периода от 07.07.2016 г. до
18.07.2016 г., всички произтичащи от договор за банков кредит
№Pv0087/28.09.2006 г., анекси, допълнителни споразумения и договор за
поръчителство към него, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за
установяване несъществуване на останалите вземания, включени в списък по
чл.686, ал.1, т.1 ТЗ на приетите вземания на кредиторите на “МАСТЕР-СТИЙЛ
ПРОФАЙЛС”АД-в несъстоятелност, ЕИК *********, по т.д.№245/2014 г. на ОС Пловдив,
произтичащи от същия договор, анекси, допълнителни споразумения и договор за
поръчителство към него, както следва: за главница в размер 1 294 116,42 лв.;
договорна лихва върху редовна главница от 21.11.2014 г. до 03.06.2016 г. в
размер 479 546,73 лв.; договорна лихва върху просрочена главница от 21.01.2015
г. до 03.06.2016 г. в размер 45 496,05 лв.; законна лихва от 04.06.2016 г.
до 06.07.2016 г. в размер 11 152,77 лв.; такси от 15.06.2016 г. до
06.07.2016 г. в размер 120 лв.; разноски в размер 69 988,04 лв.; и законна
лихва от 07.07.2016 г. до 18.07.2016 г. в размер 4 313,72 лв.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни исковете, предявени от “МАСТЕР-СТИЙЛ ПРОФАЙЛС”АД-в
несъстоятелност, ЕИК *********, гр.Пловдив, против “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК
*********, гр.София, за установяване несъществуване на вземания в общ размер
392 490,04 лв., произтичащи от договор за предоставяне на инвестиционен кредит
№04-0086/28.10.2008 г., анекси, допълнително споразумение и договор за
поръчителство към него, както следва: 364 482,08 лв. – главница; 23 801,55
лв. – договорни лихви върху редовна главница от 21.10.2015 г. до 18.07.2016 г.;
и 4 206,41 лв. – договорни лихви върху просрочена главница за същия
период; КАКТО и за установяване несъществуване на вземане за разноски за
адвокатско възнаграждение в производството по несъстоятелност в размер 467
392,36 лв., които вземания са включени в списък по чл.686, ал.1, т.1 ТЗ на
приетите вземания на кредиторите на “МАСТЕР-СТИЙЛ ПРОФАЙЛС”АД-в
несъстоятелност, ЕИК *********, по т.д.№245/2014 г. на ОС Пловдив.
ОСЪЖДА “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Околовръстен път“ №260, представлявано от Д.Б.Ш. и М.И.В.,
да заплати по сметка на ОС Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, сумата 38 548,80 лв. (тридесет и осем хиляди
петстотин четиридесет и осем лева и 80 ст.) – държавна такса в производството
по т.д.№449/2017 г. по описа на ПОС.
ОСЪЖДА “МАСТЕР-СТИЙЛ ПРОФАЙЛС”АД-в несъстоятелност, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Удроу Уилсън“ №12,
представлявано от Д.И.Б., да заплати по сметка на ОС Пловдив, в полза бюджета
на съдебната власт, сумата 27 646,16 лв.
(двадесет и седем хиляди шестстотин четиридесет и шест лева и 16 ст.) –
държавна такса в производството по т.д.№449/2017 г. по описа на ПОС.
Решението подлежи на
обжалване пред АС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: