Р Е Ш Е Н И Е
№ 260406/19.3.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети февруари
две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Валентина Батешкова, след като
разгледа докладваното от съдията НАХД №
4879 по описа за 2020 г., за да
се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л.И.Н. срещу
Наказателно постановление № 436а-227/06.10.2020
г., издадено от директора на ОДМВР - Варна, с което на въззивника на
основание 209а, ал. 1 ЗЗдр е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лв.
Във
въззивната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление поради допуснато нарушение на материалния закон.
Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателя адв. Е.К. изразява становище, че наказаното лице е наказателнонеотговорно поради това, че към датата на
нарушението не е разбирал свойството и значението на постъпките си и не е могъл
да ги ръководи. Поддържа искането си за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна ОДМВР – Варна чрез
процесуалния си представител юрисконсулт К.Л.- А.излага доводи за законосъобразност
на издаденото наказателно постановление.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На 13.04.2020 г. св. Й.С.Й. (мл. инспектор в Общинска
полиция) извършил проверка на въззивника Л.Н., който
се намирал на пейка в Морската градина на гр. Варна.
Св. Й. приел, че поведението
на проверяваното лице е в нарушение на Заповед № РД – 01-143 от 20.03.2020 г.
за въвеждане на противоепидемични мерки на територията на Република България,
издадена от министъра на здравеопазването на основание чл. 63, ал. 1 от Закона
за здравето. За нарушението бил съставен АУАН, който бил връчен на въззивника,
който отказал да го подпише, което обстоятелство било удостоверено с подписа на
един свидетел.
Поради това, че Н. бил
неадекватен, била потърсена медицинска помощ.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН.
На 06.10.2020 г. директорът
на ОДМВР – Варна издал обжалваното наказателно постановление.
В хода на въззивното
производство е назначена съдебно-психиатрична експертиза, като видно от
заключението на вещото лице д-р К.К. жалбоподателят
страда от Шизофрения – Параноидна форма, параноиден синдром, промяна на личността и от Психично и
поведенческо разстройство, дължащо се на
комбинирана употреба на ПАВ, синдром на зависимост. Съгласно заключението по
време на деянието – около 09,35 часа на 13.04.2020 г., поведението на
жалбоподателя е било болестно мотивирано (императивни псевдохалюцинаторни
изживявания). От заключението се установява, че жалбоподателят няма психична
годност да разбира и ръководи постъпките си и няма базисни годности
да взема решения. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че към датата на
деянието жалбоподателят не е разбирал свойството и значението на извършеното и
не е могъл да ръководи постъпките си, тъй като е бил с психоза.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните
доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства -
показанията на св. Л.И.Н.; заключението на назначената съдебно-психиатрична експертиза
и писмени доказателства – заповед на директора на ОДМВР – Варна, експертно
решение № 3008/11.11.2020 г. на МБАЛ „Св. Анна“ –
Варна, епикриза от 11.11.2020
г. от УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна, лист за преглед на пациент от 13.04.2020 г.,
допълнителен лист за преглед на пациент, епикриза,
издадена от ДПБ „Карвуна“, епикриза от 16.08.2020 г.
от УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна.
Съдът
кредитира свидетелските показания на св. Л.И.Н. като обективни и достоверни,
доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични
са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства.
Заключението
на вещото лице д-р К.Д.К. по изготвената съдебно-психиатрична експертиза следва
да бъде кредитирано като пълно, ясно и обосновано.
Посочените
по-горе писмени доказателства следва да бъдат оценени като достоверни и
допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по
отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на
тях, експертното заключение и свидетелските показания изгради своите фактически
изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира
съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен
от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН ,
и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 ЗАНН. НП е издадено от
компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Въпреки това наказателното
постановление е издадено в нарушение на материалния закон. От представеното по
делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-психиатрична експертиза
се установява, че към момента на деянието въззивникът не е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Съгласно разпоредбата на чл.
11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи
отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат
разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не
се предвижда друго. По арг. от чл. 31, ал. 1 НК
наказателноотговорно лице е това, което извърши деянието в състояние на
вменяемост. Съгласно чл. 33, ал. 1 НК не е наказателноотговорно
лицето, което действува в състояние на невменяемост -
когато поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно
разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството или значението на
извършеното или да ръководи постъпките си. В конкретния случай жалбоподателят
страда от продължително разстройство на съзнанието и не е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради
което не е извършил деянието в състояние на вменяемост и не е
наказателноотговорно лице по смисъла на чл. 11 от ЗАНН вр. чл.31, ал.1 от НК,
поради което и извършеното не представлява административно нарушение поради
липса на годен субект ( в този смисъл Решение № 393 от 1.10.2008 г. на ВКС по
к. д. № 334/2008 г., I н. о., НК).
Следователно наказателното
постановление следва да бъде отменено поради издаването му в противоречие с
материалния закон.
По разноските:
На основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН и с оглед изхода на делото въззиваемата страна следва да бъде осъдена да
заплати на въззивната страна направените пред настоящата инстанция разноски в
размер на 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, за заплащането на
които е представено писмено доказателство (договор за правна защита и
съдействие).
Мотивиран от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
436а-227/06.10.2020 г., издадено от
директора на ОДМВР - Варна, с което на Л.И.Н. на основание 209а, ал. 1 ЗЗдр е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 300 лв.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВАРНА ДА ЗАПЛАТИ на Л.И.Н., ЕГН **********,
адрес ***, сумата от 300,00 (триста)
лева, представляваща направените пред въззивната инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание чл.63, ал. 3 ЗАНН.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: