Р Е Ш Е Н И Е
260891 /26.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
четиринадесети състав, гражданска колегия в публично съдебно заседание, проведено на 24.9.2020 година в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка
И. като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 5241 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по молба
на А.С.Г. с ЕГН ********** с която са
предявени съединени искове с пр.осн.чл.344,
ал.1, т.1 и т.4 и чл.224 КТ срещу „П.П.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес
на управление ***3, представлявано от Златко Димитров Георгиев за отмяна на
уволнение, извършено със заповед № 374/06.03.2019 г., на осн.чл.330, ал.2, т.6 КТ; за допускане на промяна в основание за прекратяване на трудовото
правоотношение, като в трудовата книжка на ищцата вместо
чл.330, ал.2, т.6 КТ се впише чл.327, ал.1, т.2 КТ по молба на ищцата;
за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2018 г. в
размер на 200 лева. Предявените искове за заявени в условията на кумулативно
съединяване. Ищцата моли за уважаването им и за заплащане на разноски от страна
на ответника.
Твърденията от които ищцата черпи права са, че страните по предявения пред РС Варна иск са
били страни по трудово правоотношение, което е прекратено със заповед на
работодателя № 374/06.03.2019 г., прекратено поради дисциплинарно уволнение.
Още на 01.02.2019 г. ищцата е подала заявление до работодателя си за
прекратяване на трудовото й правоотношение с едномесечно предизвестие и
ответникът се е съгласил същото да се прекрати преди изтичане на едномесечния
срок. Била включена в месечния график до 10.02.2019 г., като е следвало да бъде
освободена от 11.02.2019 г. Следвало е да получи част от дължимото трудово
възнаграждение на 10.02., но работодателят
й е заявил, че няма да го получи след като напуска. По тази причина на 11.02.2019 г. ищцата е изпратила заявление,
че прекратява трудовото правоотношение без предизвестие на осн.чл.327, ал.1,
т.2 КТ, поради забавено плащане на дължимото й се трудово възнаграждение.
Посочила е актуалния си адрес. Незнайно по какви причина заявлението е получено
от работодателя чак на 22.02.2019 г. Както уведомителното писмо, така и заповед
№ 374/06.03.2019 г. не са връчени на ищцата, а на трето лице, което няма задължение
да я уведоми. Оспорва описаните
констатации в заповедта за уволнение и съгласно описания месечен график на
работата, ищцата не е била на работа на дните 11 и 13.02.2019 г., както е
посочено в заповедта. Тя не е запозната с изготвения впоследствие график от
работодателя, тъй като не е била на работа на 11.02. По изложените съображения
издадената заповед за уволнение е незаконосъобразна, тъй като на посочените дати 11.02 и 13.02.2019 г. тя
не е била на работа по график и това не са два последователни дни на
осн.чл.190, ал.1, т.2 КТ, както и посочените основания – чл.189, ал.1, т.2,
чл.186, т.1 и 2 липсват като
разпоредби в КТ. Заповедта е издадена в нарушение на чл.193 от КТ, на
ищцата не е връчено уведомително писмо № 8/20.02.2019 г. т и заповед, не е ясно
кое лице е изготвило уведомителното писмо. Оспорва заповедта № 22/13.11.2018 г.
за заместване на управителя на дружеството - работодател.
Ищцата моли за уважаване на предявените искове и за
заплащане на разноски за производството.
В срока за отговор е постъпил такъв от
ответника с който оспорва предявените искове по основание и по размер.
Твърди, че към 01.01.2019 г.
дружеството работи при сумарно изчисляване на работно време и за целта в
магазин „Камчия“ се изготвя график за следващия месец. С изготвените протоколи с №№1, 2 и 3
съответно от 10.02.2019, 11.02.2019 и 13.02.2019 г., с които длъжностни лица от
търговското дружество-ответник са констатирали,
че ищцата е напуснала работното си място
на 10.02. в 11,45 часа, т.е. след
като е работила само три часа, а работният ден е с продължителност 12 часа.
На 11 и 13 февруари - за нея два
последователни работни дни тя изобщо не се е явила на работа, с което е
извършила нарушение на трудовата дисциплина преждевременно напускане на работа
и неявяване на работа два последователни работни дни. Съгласно член 190, ал. 1
точка 2 от КТ за такова нарушение може да се налага дисциплинарно наказание „уволнение"по
преценка на работодателя.
От форма 76 -таблица за явяване и
неявяване на работа за месец януари 2019 г, се установява, че ищцата през
времето от 01.01.2019 г до 11.01.2019 г. е ползувала 8 дни отпуск. От
разчетно-платежната ведомост за месец януари 2019 г се установява,че тези дни
на отпуск са изчислени и изплатени на ищцата. Заплащането е станало чрез превод
по банковата й сметка. От същата ведомост се установява, че на ищцата, както и
на останалите работници са начислявани и заплащани допълнителни възнаграждения
- извънреден труд, нощен труд, за стаж и др.
В началото на 2019 год на ищцата срещу подпис е съобщено от работодателя, че за 2019 г. тя
има да ползва 20 работни дни, а за изминалата 2018 г й остават неизползувани 3
/три/ работни дни. С молба от 11.12.2018 г А. Ст.Г. е поискала да й бъде
разрешен и е получила разрешението да ползува платен отпуск 8 дни ,считано от
01.01.2019 г. Така тя е изчерпала остатъка от отпуска за 2018 г в размер на 3
работни дни и 5/пет/ дни от отпуска за 2019 г.
На 01.02.2019 г А.С.Г. е подала
молба за прекратяване на трудовото й правоотношение по „взаимно съгласие",
считано от 01.03.2019 г., по която от резолюцията „одобрена" се разбира,
че й е дадено съгласие. Това обаче предполага тя да продължи да работи до
01.03.2019 г., а тя се е явила на
работното си място на 10 февруари в 8
часа и в 11,45 напуснала работното си място и повече не е ходила на работа.
Ищцата твърди, че е подала молба да бъде освободена по член 327,
ал. 1, т. 2 от КТ, която е получена на 22.02.2019 г. от ответника, считайки че
е налице правото да се прекрати правоотношението без предизвестие. Тази молба не изхожда от ищцата.
Подписът под нея не е на ищцата. Но дори и да беше подписала ищцата, пак не е
налице основанието на което се позовава страната, защото видно е от трудовия
договор, че трудовото възнаграждение се изплаща между 20-то и 25-то число на
месеца, следващ отчетния и това става по банков път. Нито към дата 11.02.2019
г., когато уж била подадена молбата по пощата, нито към 22.02.2019 г. когато
ответникът е получил цитираната молба,
има забавяне на плащането на трудовото възнаграждение. Прекратяването на
трудовото правоотношение на соченото основание не става по постигнато съгласие
между страните, поради което не се подава молба. При наличие на основанието,
което страната претендира, прекратяването на трудовия договор извършва тя
самата, а не работодателят. Ако е налице соченото основание работодателят само
издава заповедта, с която констатира, че трудовото правоотношение е прекратено.
В случая работодателят не е констатирал това.
След като молбата не изхожда от
ищцата и след като на работодателя е посочен с документ /препис от личната
карта/ домашния адрес на ищцата, изпращането на всякакъв друг адрес, посочен от
неизвестно лице, не може да породи целените последици. Счита, че действията му
са съобразени със закона. Оспорва подписа под молбата, датирана с 11.02.2019 г. и
претендираща да изхожда от ищцата А. Ст.Г., който подпис е положен срещу текста
"С уважение". Оспорва и твърдението, че тази молба е изпратена на
11.02.2019 г. Същата е изпратена на 20.02.2019 г. и е получена на 22.02.2019 г.
Със заповед № 22/13.11-2018 г.
управителят на ответното дружество е предоставил правото да сключва и
прекратява трудовите договори, да провежда процедурата по налагане на
дисциплинарни наказания и да налага такива на лицето Екатерина Йорданова
Камбурова, заемаща длъжността управител търговия на дребно в дружеството. Това
е сторено в съответствие с член 192 от КТ в съответствие с изменението на
текста от 17.07.2015 г. Представя препис от тази заповед.
Твърди, че при налагане на
дисциплинарното наказание и прекратяване на трудовото правоотношение е спазена
процедурата по КТ. С изх № 8/20.02.2019 г. работодателят е изпратил
т.н."уведомително писмо" до ищцата, с което е поискал от същата да
даде писмени обяснения за реализираното нарушение на трудовата дисциплина, а
също така и е приложил декларация, която тя да попълни с оглед наличие на
закрила по чл 333 от КТ и Наредба 5/1987 г на МНЗ. С протокол № 4 от 27.02.2019
год. длъжностни лица от търговското
дружество, които следят спазването на трудовата дисциплина са констатирали, че
въпреки доказателствата за получаване на писмото на 25.02.2019 г в дадения 24
часов срок не е постъпило нито обяснение по член 1293 от КТ ,нито е подадена
декларация за наличие на закрила по КТ. В дружеството има правилник за
вътрешния трудов ред и той е доведен до знанието на всички работници и
служители в т.ч. и на ищцата.
Оспорва верността на представеното
по точка 6 от доказателствените искания в исковата молба доказателство,
наречено график за работното време за месец февруари 2019 г. Твърди, че същото
е съставено от неизвестно лице, по неизвестен повод и е неотносимо към спора.
Ответникът "П.п." ЕООД, *** е предявил насрещен иск срещу А.С.Г. на осн.чл.221, ал.2 КТ в случай на уважаване на иска по
чл.344, ал.1, т.1 КТ, ищцата Г. да му заплати сумата 600 лева, представляваща
обезщетение за неспазено предизвестие по член 221, ал.2 от КТ ведно със
законната лихва, считано от 06.03.2019 г до окончателното изплащане на
главницата. Моли да му се присъдят разноските.
Обосновава същия от твърденията, че съгласно
член 221, ал. 2 от КТ при дисциплинарно уволнение работникът дължи на
работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за
срока на предизвестие. Тъй като в действащия между страните трудов договор е
уговорен срок за предизвестие в размер на 30 дни, който не е спазен от
ответницата по насрещната молба, тя дължи на ищеца едно брутно трудово
възнаграждение в размер на 600 лева,
ведно със законната лихва,считано от датата на налагане на наказанието
06.03.2019 г до окончателното изплащане на главницата.
В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния
си представител поддържа молбата и моли да се уважи.
Ответникът чрез процесуалния си
представител поддържа отговора и насрещния иск.
Съдът след преценка на събраните в
производството доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените
искове са с пр.осн. чл.344, ал.1, т.1 и т.4 и чл.224 КТ.
От представения
трудов договор № 491 от 20.08.2017 се
установява, че ищцата А.С. Жекова е започнала работа при ответника „П.П.“ ЕООД, считано от същата дата, с място на работа
супермаркет магазин „Камчия“ в гр.Варна,
на длъжност „работник зареждане на рафтове“
със срок на изпитване, уговорен в полза на работодателя със 6 – месечен срок след което договорът се
сключва за неопределено време. Основното възнаграждение е 460 лева, платен
годишен отпуск 20 дни. Уговорено е предизвестие при прекратяване на
договора от страна на работника 30 дни.
С допълнително споразумение №
491-Б от 20.08.2017 г., страните за се споразумяли за изменение на размера на брутното трудово възнаграждение на
ищцата от 460 лева на 560 лева, длъжността се променя на салонен управител и
договорът е сключен за неопределено време.
С молба до работодателя от 11.02.2019 г. А.Г. е поискала да й бъде
прекратен трудовия договор на осн.чл.327, ал.1, т.2 от КТ без предизвестие. Посочени са причини – забавено трудово
възнаграждение, същото не е преведено до 10-то число, тъй като й е заявено, че
следва да се удържи – лист 9 от делото. Молбата е подписана от адв.Асен Димов
от ВАК. Към нея е представен график на
смените на работниците.
С
уведомително писмо от „П.П.“ ЕООД изх. № 8/20.02.2019
г. работодателят е уведомил работника, че поради извършено дисциплинарно
нарушение в периода от 10.02.2019 г. до 13.02.2019 г. изразяващо се в напускане
на работното място и неявяването на работа без представяне на оправдателни
документи, същият кани служителя в срок от 24 часа да даде писмени обяснения.
Посочено е също така, че ако лицето е от категорията на защитени лица по чл.333
от КТ следва да представи медицински документи, удостоверяващи това
обстоятелство.
Със заповед № 374/06.03.2019 г. на управителя
на „П.П.“ ЕООД, действащ съгласно заповед №
22/13.11.2018 г. /лист 65 от делото/ е прекратено трудовото правоотношение на
ищцата на осн.чл.330, ал.2, т.6 КТ, считано от 08.03.2019 г. В мотивите е посочено, че Г. е напуснала работното си
място работника без разрешение и без уважителни
причина на 10.02.2019 г. и на 11.02. и
на 13.02. не се е явила на работа. Описаното представлява нарушение на трудовата
дисциплина по чл.190, ал.1, т.1 и т.2 КТ. В определения срок работника не е дал
обяснения и не е представил доказателства.
Представено е ЛТД на работника А.Г.. В
същото е приложена длъжностна характеристика за длъжността „работник зареждане
на рафтове“, служебна бележка за проведен начален инструктаж по безопасност на
труда, карта за предварителен медицински преглед, заключение на служба по
трудова медицина, декларация – съгласие за съхраняване на трудовата книжка и
копие на личната карта при работодателя,
декларация за превод на заплата, обезщетения и други плащания от работодателя
по банкова сметка, ***, декларация за конфиденциалност.
С допълнително споразумение № 491-А
от 20.08.2017 г., страните за се споразумяли за изменение на размера на брутното трудово възнаграждение на
ищцата от 460 лева на 510 лева, длъжността се променя на работник зареждане на
рафтове на продавач-консултант и договорът е сключен за неопределено време. За
същата длъжност е представена длъжностна характеристика, служебна бележка за
проведен начален инструктаж по безопасност на труда, аключение на служба по
трудова медицина.
Представен е правилник за вътрешния
трудов ред в дружеството – работодател „П.П.“ ЕООД, ***
и от списъка към него се установява, че ищцата се е подписала, че е запозната
със същия - № 145. Същата се е записана с фамилното име Жекова, както е
посочена в трудовия договор, а в исковата молба е посочила фамилно име Г..
Съдът приема, че това се дължи на
настъпила промяна на фамилното име на ищцата към 01.02.2019 г. – датата на
подаване на молбата за прекратяване на трудовия договор в която ищцата е
посочила фамилно име Г. – лист 64 от делото.
С протокол № 1 от 10.02.2019 г.
подписан от управителя на дружеството-работодател и двама свидетели е
констатирано, че служителят А.С.Г. на длъжност салонен управител се е явила на работа на същата дата в 8.00 часа
и в 11.45 часа е напуснала работното си място. Не се е явила до края на
работния ден.
С протокол № 2 от 11.02.2019
г. подписан от управителя на дружеството-работодател и двама свидетели е
констатирано, че служителят А.С.Г. на длъжност салонен управител не се е явила на работа за работната си смяна
от 20.00 часа.
С протокол № 3 от 13.02.2019
г. подписан от управителя на дружеството-работодател и двама свидетели е
констатирано, че служителят А.С.Г. на длъжност салонен управител не се е явила на работа за работната си смяна
от 08.00 часа.
С протокол № 4 от 27.02.2019
г. подписан от управителя на дружеството-работодател и двама свидетели е
констатирано, че служителят А.С.Г. на длъжност салонен управител не е дала обяснения и не е предоставила
декларация за наличие на защита по смисъла на чл.333 КТ.
На 11.12.2018 г. ищцата А.Г. е
подала молба до работодателя да й бъде разрешен платен годишен отпуск в размер
на 8 дни, считано от 01.01.2019 г. до 11.01.2019 г. Същата е подала молба вх.№
4/01.02.2019 г. за апрекратяване на трудовото правоотношение по взаимно
съгласие, считано от 01.03.2019 г. Видно
от резолюцията върху молбата същата е одобрена.
Ищцата е представила жалба до
Инспекция по труда гр.Варна от 11.02.2018 г., подписана от процесуалния й
представител адв.Асен Димов в която е
посочила, че на 01.02. 2018 г. е подала молба за прекратяване на трудовото й
правоотношение с ответника „П.П.“ ЕООД и е следвало
да получи трудовата си книжка на 10.02.2019 г., но работодателят отказва да й
плати трудовото възнаграждение и да върне трудовата книжка.
От заключението на проведената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което
съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че към датата на прекратяване
на трудовото правоотношение между А.Г. и „П.П.“ ЕООД, Г. няма неизползван платен годишен отпуск за
2018 г. и няма неизплатено обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за 2018
г. За м.януари 2019 г. на А.С.Г. е начислено и изплатено брутно трудово
възнаграждение в размер на 581.74 лева.
От
заключението на съдебно-почерковата експертиза, което съдът цени като пълно,
ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че подписа в представения
оригинал на пълномощно от 14.04.2020 г. е изпълнен от А.С.Г..
По делото не е спорнен между страните факта, че молбата на А. Георгиев до „П.п.“ ЕООД с твърдение, че същата е изпратена на 11.02.2019
год. за прекратяване на трудовия й договор едностранно от нея, копие от която е
приложено на л.9 от делото не е подписана от ищцата, а е подписана от нейн представител – адв.А.Димов и това е заявено в отговора ана
насрещната искова молба.
От събраните по делото
доказателства се установи, че ищцата А.Г. не
е подавала молба до работодателя й
за освобождаване от заеманата длъжност. Неявявяането на работа е
констатирано от работодателя с протокол № 1 от 10.02.1019 г., протокол № 2 от 11.02.2019 г. и протокол № 3
от 13.02.2019 г. Твърденията на ищцата, че представените графици за смените на
работниците са неистински не е установено в производството. От преписката на
Инспекцията по труда се установява, че при извършена проверка са дадени
предписания за безопасност на труда, за актуализиране на правилника за
вътрешния ред и заа регламентиране на почивки при
удължени 12-часови работни смени.
Като взе предвид
обсъдените по-горе доказателства съдът намира, че в производството по
предявените искове безспорно се установи
основанието, посочено в заповедта за прекратяване на трудовия договор на ищцата, а именно напускане на работното място
без разрешение и без извинителна причина и неявяване на работа на посочените
дати – три последователни смени съгласно график на смените, което
представлява нарушение на трудовата дисциплина.
В заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение са
посочени точно и конкретно
извършените нарушения от служителя,
обосноваващи прекратяването на трудовото правоотношение на основание
чл.330 ал.2 т.6 от КТ. Фактическият състав на нормата предполага наличието
елементите осъществяването му, а именно неизпълнение
на задълженията от страна на работника или служителя. В изпълнение на задължението си по чл.193, ал.1 КТ преди да наложи дисциплинарното наказание, работодателят е поискал обяснения
от работника и е събрал доказателства. Ищцата не е дала обяснения и е
напуснала работното си място, което
обстоятелство е установено с протокол № 4 от 27.02.2019 г.
Съдът намира, че от
доказателствата по делото се установява, че са спазени изискванията по КТ от
работодателя, което води до извод за
законосъобразност на заповедта на уволнение.
Неоснователността на първия
иск води до неоснователност на предявения
иск за допускане на промяна в основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение. Доколкото е установено от изслушаното и неоспорено заключение
на ССЕ, че А.Г. няма неизползван платен годишен отпуск от което следва, че не й
се дължи обезщетение по чл.224, ал.1 КТ. Предявените искове са неоснователни и
следва да се отхвърлят.
По въпроса за разноските:
По молбата на ответното
дружество с пр.осн.чл.78 ГПК, ищцата следва да му заплати разноски в размер на
1170 лева от които 50 лева държавна такса по насрещния иск и 1120 лева
адв.възнаграждение съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените искове
от А.С.Г. с ЕГН ********** срещу „П.П.“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес
на управление ***3, представлявано от З. Д.Г. за отмяна на уволнение, извършено
със заповед № 374/06.03.2019 г., на осн.чл.330, ал.2, т.6 КТ; за допускане на промяна в основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение, като в трудовата книжка вместо чл.330, ал.2, т.6 КТ се впише чл.327, ал.1,
т.2 КТ; за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
2018 г. в размер на 200 лева, на осн.чл.344, ал.1,
т.1, т.4 и чл.224 КТ.
ОСЪЖДА А.С.Г. с ЕГН ********** да плати на
„П.П.“ ЕООД,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***3
разноски за производството в размер на 1170 /хиляда сто и седемдесет/ лева, на осн.чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва
с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: