Р Е Ш Е Н И Е
№ 375
гр. Перник, 21.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в открито заседание на 16.10.2018 г., в състав:
Съдия:
Кристиан Петров
при
секретаря Златка Стоянова, като разгледа гр. д. № 00636 по описа за 2017 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове от Г.Е.
срещу Р.Р. и М.Р. за солидарно заплащане: 1) на осн чл. 50 ЗЗД сумата 100 000
лв. - неимуществени вреди за претърпени болки, уплаха и страдания, вследствие
от ухапване от собствено на втория ответник и надзиравано от първия ответник
куче /порода „средноазиатска овчарка“, с име “А.”/ на 22.02.2017 г. в с. ***,
общ. ***, което й е причинило множество разкъсно-контузни наранявания в
областта на главата и горните крайници, за което деяние с влязло в сила решение
№ 205/22.08.2017 г. по а.н.д. № 321/17 г. по описа на РС- Радомир ответникът Р.Р.
е признат за виновен за причиняването на средна телесна повреда, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане; 2) на осн чл. 50 ЗЗД общата сума 489,34 лв. - имуществени вреди за
направени разходи във връзка с последиците от увреждането, от които 360 лв. –
за закупуване на киршнерови игли, 58 лв. – за заплащане на потребителска такса
и 71,34 лв. – за закупуване на лекарствени и превързочни материали, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Ответникът Р.Р. в срока
по чл. 131 ГПК оспорва, че процесното куче е негова собственост, а е - на трето
лице, във връзка с което представя писмено доказателство - паспорт на
животното. Възразява, че вредите са резултат на изключителната вина на ищцата и
на изключителна вина на трето лице. Възразява, че ищецът е допринесъл за
вредите, поради което се касае за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
по вина на ищеца, като се твърди и несъответствие /многократно завишаване/ на
претърпените вреди с размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди.
Конституираният по реда
на чл. 228, ал. 3 ГПК ответник М.Р. в срока по чл. 131 ГПК оспорва исковете по
основание и размер. Заявява, че независимо, че кучето е записано по паспорт на М.Р.,
то това не доказва право на собственост, тъй като посоченото в паспорта лице е
малолетно и не може да извършва правни действия по закупуване на кучето, а
същевременно няма данни и доказателства родителите на ответника да са закупили
кучето. В постановеното решение по наказателното дело е посочено, че другият
ответник Р.Р. е закупил кучето и после е записал имената на М.Р. в паспорта, но
никъде не е установено съгласие на родителите за така извършената
покупко-продажба. Възразява, че вредите са резултат на изключителната вина на
ищцата и на изключителна вина на трети лица – М.Г. и В.В., било е дразнено и
провокирано систематично. Възразява, че ищецът е допринесъл за вредите, поради
което се касае за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД по вина на
ищеца, като се твърди и несъответствие /многократно завишаване/ на претърпените
вреди с размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Пернишкият
окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна
страна следното:
По иска за неимуществени
вреди
С влязло в сила решение
№ 205/22.08.2017 г. по а.н.д. № 321/17 г. по описа на РС- Радомир /съдържащо се
по приложеното наказателно дело/ ответникът Р.Р. е признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 133, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК за
това, че на 22.02.2017 г. за времето от 8,30 часа в с. ***, общ. *** е допуснал
куче порода „средноазиатска овчарка“, с име “А.”, на две годишна възраст да
напусне двора на къщата му в с. *** /да влезе в двора на съседа Д.В./, и то
нападнало и нахапало Г.Е., с което е причинил на същата по непредпазливост
средни телесни повреди /травматичен шок, причинен от значителна кръвозагуба в
резултат от множеството разкъсно –контузни наранявания в областта на главата и
крайниците-разстройство на здравето временно опасно за живота и травматични
увреждания в областта на дясната предмишница – мекотъканни увреждания на
кожата, подкожие, мускулни фасции на мускули и сухожилия в областта на дясната
предмишница, са й причинили – трайно затруднение на движенията на десен горен
крайник/. Решението по чл. 78а НК има значението на влязла в сила присъда (т.
15 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК) и съгласно чл. 300 от ГПК приложеното право и установените факти посредством акта на
наказателния съд са задължителни относно преценката на гражданските последици
от престъплението извършено от ответника Р.Р. относно осъществяването на
деянието, противоправността и виновността на същия.
Освен горецитираното
решение, гласните доказателства по настоящото дело /св. Г. и А. - очевидци на
случая/ установяват безпротиворечиво изложените в искова молба обстоятелства
относно твърдения от ищцата механизъм на инцидента с увреждането й, характера
на уврежданията и интензитета на болките и страданията, вследствие на което й е
била причинена посочената и в решението по чл. 78а НК телесна повреда. Свидетелите
установяват, че кучето нахлуло през ограда от двора на Р. и било озлобено, като
се опитало да ухапе св. Г., която крещейки се скрила в кокошарник, като казала
на ищцата да не излиза на двора, но последната не я послушала и излязла от
къщата с пръчка – тояжка, за да се отбранява. Кучето нападнало ищцата и
започнало да я хапе, ищцата лежала на земята на лявата си страна, дясната й била
по-открита, цялата била в кръв, имала разкъсвания в областта на тила, цялата й
глава била в кръв и лявата й ръка също била нахапана, но най-вече дясната ръка.
Когато ищцата пищяла и се движела от болка, кучето веднага я захапвало, което
продължило около 20-30 минути; не я хапело постоянно, а само при нейни движения.
Ищцата тежи 40-50 кг, а кучето – около 90 кг. Св. А. и други дошли мъже се
опитвали да изгонят кучето от ищцата и хвърляли камъни и подвиквали, след което
кучето се отдръпнало и върнало в двора на Р. през дупката, където няма ограда. Всички
гласни доказателства /включително и горепосочените очевидци св. Г. и А./
установяват безпротиворечиво, че кучето, което е нападнало и нахапало ищцата се
е отглеждало и върху него е осъществявал надзор първият ответник Р.Р..
Показанията се подкрепят
от представената медицинска документация на ищцата – според епикриза на МБАЛ ***,
хирургично отделение, Г.Е. е приета на 22.02.2017 г. и е изписана на 08.03.2017
г., постъпила с дифузно разкъсно-контузни рани от ухапване от куче -12 бр. по
цялата окосмена част на главата, силно кървящи. Раните са с различна големина
от 2 до 10-12см, тип скалп. Големи разкъсно-контузни рани по двете предмишници
с липсваща и разкъсана кожа на площ 15-20 см., разкъсани мускулни фасции,
разкъсани мускули. Извършена операция на 24.02.2017г. Според епикриза на МБАЛ ***,
травматологично отделение, Г.Е. е приета на 09.03.2017 г. и е изписана на
13.03.2017 г., постъпила с големи разкъсно контузни рани по двете предмишници с
липсваща и разкъсана кожа, разкъсани мускулни фасции и разкъсани мускули.
Болка, оток, намален обем движения на дясната ръка. Оперирана на 10.03.2017г. –
под обща анестезия направена пластична операция на фасция. Според епикриза на ***,
Клиника Пластична хирургия, Г.Е. е приета на 12.04.2017 г. и е изписана на
19.04.2017 г. с дефект на кожата и подкожието до мускули на десен горен крайник
по предна повърхност на предмишницата. Оперирана на 13.04.2017г. Според
епикриза на МБАЛ ***, травматологично отделение, Г.Е. е приета на 19.05.2017 г.
и е изписана на 22.05.2017 г., постъпила с локална болка с контрактура в дясна
гривнена и дясна лакътна стави, флексионно-ексензионна котрактура на пръстите
на дясна ръка. Оперирана на 19.05.2017г. – под локална анестезия.
Основните констатации в
епикризите се потвърждават и от комплексната съдебно – медицинска експертиза
(СМЕ) по настоящото дело, според която увредата на ищцата са множество тежки
разкъсно контузни рани от ухапвания от куче по главата и двата горни крайника с
разкъсвания на нервни краища, замърсени и с обилно кървене, разкъсвания и в
областта на двете мишници, предмишници и лява длан, тежка травма на дясна предмишница
със счупване на дясна лакътна кост в долна трета /раздробена с разместване от 5
см на фрагментите/ с голям кожен дефект /липсваща кожа в размер 15-20 см/ и
увреда на мускулните тела изправящи пръстите и дланта, както и увреждане на
сухожилието на повдигача на китката.
При тези доказателства и
предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК следователно доказано е, че Р.Р. е осъществил очертания в
исковата молба деликт, като лице упражняващо непосредствен надзор върху
животното, поради което е легитимиран да отговаря по чл. 50 ЗЗД.
Относно материалната
легитимация на втория ответник М.Р., като собственик на кучето съгласно чл. 50 ЗЗД, следва да се има предвид, че видно от неговия ЕГН ********** към момента
на инцидента и понастоящем М.Р. е малолетен, от което следва на първо място, че
родителите му като негови законни представители извършват правните действия по
придобиване на имущество, включително подаване съпътстващите това декларации и
пр. документи от името на малолетното си дете, без да придобиват права и
задължения на свое име и за своя сметка – чл. 3 от ЗЛС. На следващо място с
оглед спецификата на процесната вещ – животно, съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона
за защита на животните не се разрешава продажба на животни на лица под
18-годишна възраст без съгласието на родител/настойник. Императивната законова забрана
е възпроизведена и в чл. 3 от Наредба № 41 от 10.12.2008 г., според който
забранена е продажбата на животни на лица под 18-годишна възраст без изричното
съгласие на родителя или настойника на лицето. При доказателствена тежест на
ищцата, по делото липсват преки доказателства, доказващи собствеността на
ответника М.Р. върху процесното куче, и в равна степен изричното заместващо волеизявление
на родителите на М.Р. за закупуване на кучето. Липсват и косвени доказателства
относно деклариране на кучето по реда на чл. 117 от ЗМДТ от родителите на
ответника М.Р. като негов нов собственик, доколкото в горецитираното решение по
чл. 78а НК изрично е посочено, че Р.Р. е закупил кучето и после е записал
имената на М.Р. в паспорта на кучето. В показанията си свидетелите също сочат,
че към инцидента собственик на кучето е ответникът Р.Р.. Представеният паспорт
на кучето /л. 37- 42 от делото/ е свързан с идентификацията на животното по
реда на ЗВМД, но не е предвиден в закона способ за придобиване на собственост
върху кучето. Още повече, че паспортът не изхожда и не е подписан от родителите
на ответника М.Р. и няма формална доказателствена сила спрямо него съгласно чл.
180 ГПК, поради което не представлява документ, който съдържа признание на
ответника относно факта, че е собственик на процесното куче. Освен това в паспорта
въобще липсва посочване на начин на придобиване на кучето. Ето защо,
основателни са възраженията на ответника М.Р. в тази насока, поради което съдът
приема, че ответникът М.Р. не е ангажиран с отговорността за деликта съгласно
чл. 50 ЗЗД като собственик на кучето и съответно искът срещу него е изцяло
неоснователен.
По размера на
обезщетението
Справедливостта по см. на
чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят
обективни характеристики - характер и степен на увреждането, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на
интензитет на болките и страданията, продължителността на възстановителния
период, възраст на увредения и др. Събраните по делото гласни и писмени
доказателства /медицинска документация/, комплексна съдебно-медицинска
експертиза, съдебно –психологични експертизи и изложеното от вещите лица в
съдебно заседание доказват претърпените неимуществени вреди от ищцата. Първоначално
същата е изтърпяла силни болки и страдания с уплаха от непредизвиканата
директна атака на кучето, захапало я по главата и двата горни крайника с
разкъсвания на нервни краища, замърсени и с обилно кървене, разкъсвания и в
областта на двете мишници, предмишници и лява длан, тежка травма на дясна
предмишница със счупване на дясна лакътна кост в долна трета /раздробена с
разместване от 5 см на фрагментите/ с голям кожен дефект /липсваща кожа в размер
15-20 см/ и увреда на мускулните тела изправящи пръстите и дланта, както и
увреждане на сухожилието на повдигача на китката. След това изненадващо за ищцата
нападение, последната е претърпяла тежък травматичен шок, определен от
множеството ухапвания и стрес от нападението. Получените травми са наложили
провеждане на няколкократни медицински интервенции за продължително време, като
болките и уплахата са я съпътствали постоянно. Самото ухапване е особено с
това,че въпреки медицинската намеса се определя като усложнено поради т.нар.
замърсена рана, довела до некротизиране на тъкани и значително забавяне процеса
на зарастване. Същевременно нараняването е довело до продължително обездвижване
на дясна предмишница със счупване на дясна лакътна кост в долна трета на ищцата
за повече от тридесет дни. Физическите страдания към времето на инцидента и
след него – постоперативно и при всяка превръзка са интензивни, продължителни,
силни. И към настоящия момент ухапванията от кучето имат своите негативни
физически модулации в телесния интегритет на ищцата, тъй като са останали
трайни козметични белези по цялото тяло – на главата, лицето и двата горни
крайника и сравнително тежък в областта на дясна предмишница, като се
констатират някои усложнения при пластичното лечение на раните – незаздравяващи
рецидивиращи рани на граница здрава кожа и автоприсадък. Пострадалата има все
още ограничени движения в крайните фази на лакътната и гривнената стави, както
и при свиването на пръстите на дясната ръка, по-силно изразени на втори и трети
пръсти, което намалява по сила захвата на ръката, което състояние според вещото
лице в бъдеще би се подобрило при продължаваща рехабилитация и балнеолечение,
т. е. оздравителният процес не е приключил. Същевременно, като неимуществени
вреди се отчитат и преживеният от ищцата стрес от самата злополука без съмнение
е бил значителен, което е потвърдено и от гласните доказателства, комплексната
СМЕ и съдебно-психологичните експертизи, който предвид механизма на същата
/ухапване от куче от порода „средноазиатска овчарка, тежащо 90 кг./ без
съмнение е бил значителен, което е потвърдено и от първоначалната и повторна
съдебно-психологична експертизи. Според последните нападението на кучето освен
чисто физическите болки и страдания, предизвиква и драстична промяна в
поведението на ищцата – изживяла е остра стресова реакция от ухапването. В
началото е била силно изразена, но с времето симптомите претърпяват редукция,
което не означава, че е надживяла събитието. И в момента се наблюдават симптоми
на повишена тревожност, изразяваща се в преживяване на несигурност, страх,
депресивно настроение, склонност към изолация, страх от ухапване от куче и
повторение на инцидента. Инцидентът е оставил дълбок и травмиращ отпечатък
върху психиката на потърпевшата. Травматичните преживявания не са отзвучали и
към момента са все още актуални и активни. Състоянията не са преодолени и
продължават да въздействат на потърпевшата. Взе се предвид и възрастта на
пострадалата ищца /** г. към момента на инцидента/, която предопределя
по-уязвимия й физически статус и по-трудното възстановяване от увредата,
преценено и с оглед на обществено-икономическите условия към момента на
увреждането. По делото е доказано, че причинените телесни увреди и всички
претърпени неимуществени вреди от страна на ищцата са резултат само и
единствено от ухапването на кучето, излязло извън надзора на ответника Р.Р.. Същите
са пряка последица от осъществения деликт, поради което ответникът Р.Р. трябва
да понесе гражданска отговорност за тези си действия. При съвкупната преценка
на тяхната тежест, характер и обхват, както и интензитета на негативно
въздействие в живота на пострадалата, обсъдени по-горе, съдът приема, че
справедливият по смисъла на чл. 52 ЗЗД и критериите по ППВС № 4/23.12.1968 г.
паричен еквивалент на претърпените от ищцата неимуществени вреди е сумата 60
000 лв. Същата конкретно ще репарира в пълен обем неимуществените вреди, претърпени
от ищцата за времето досега, съставлява точно измерение на гражданската
отговорност и съставомерното поведение на ответника, а в общ план е в съответствие
с обществените условия, морал и икономическото положение в страната, като за
разликата до предявения размер от 100 000 лв. искът е неоснователен
и следва да се отхвърли.
Неоснователни са доводите
и възражения на ответниците за
съпричиняване от страна на пострадалата ищца. При установените от гласните
доказателства /включително и горепосочените преки очевидци на инцидента - св. Г.
и А./ и от комплексната СМЕ по делото механизъм на инцидента и поведение на
ищцата при настъпването му следва, че инцидентът е настъпил внезапно, без
ищцата да го е предизвикала и без възможност за ищцата да предприеме мерки за
защита и не може да се направи извод, че увреждането на ищцата е обусловено и е
в причинна връзка с поведението на последната. От показанията на прeкия
очевидец св. Г. се установява, че ищцата действително е държала пръчка –
тояжка, но за да се отбранява като реакция на агресията и внезапното
първоначално нападение на кучето спрямо св. Г., но това поведение на ищцата не може да обуслови
извод за съпричиняване, доколкото не е провокирало събитието, а е следствие от
него и е реакция на защита. Ищцата не е предприела поведение, което да може да
се определи като провокиращо или застрашаващо животното. При доказателствена
тежест на ответниците /изрично указано на ответниците при разпределяне на
доказателствената тежест/, не е доказано по делото, че настъпилите увреждания е
нямало да настъпят или щяха да бъдат по- малки или до каква степен и с какви
средства ищцата е могла да вземе мерки за предотвратяване на агресивното
поведение на кучето, за да се приеме съпричиняване, поради което не може да се
приеме, че е налице хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Приемането на обратното би
довело до автоматичен принос на всички, които намирайки се на обществени места
или изрично допуснати в частни имоти, стават жертва на спонтанна,
непредизвикана и неадекватна реакция и агресия на кучета, която хипотеза е
извън законово регламентираните. Напротив, ако стопанинът на кучето е взел
мерки за обезопасяване и надзор на повереното му куче, е нямало да се стигне до
увреждането на ищцата.
В настоящия случай също
така не се установява от доказателствата по делото увреждането да е
изключителна последица от поведението на трето лице или на пострадалата, което
да е станало причина за увреждането, поставяйки в невъзможност надзираващия
кучето да го обезопаси. Напротив, както бе посочено по- горе установява се от
гласните доказателства, че кучето изведнъж е нахлуло в двора и е нападнало
ищцата, която не е имало време да реагира и следователно единствената причина
за инцидента е поведението на ответника Р.Р., който не е взел мерки за
обезопасяване и надзор на повереното му куче, поради което и възражението на
ответника в обратен смисъл е неоснователно. Не се твърдят и останалите
основания за освобождаване от отговорност на ответника Р.Р..
По иска за имуществени
вреди
По отношение на
направените и претендираните от ищцата разходи за закупени помощно-технически
средства /ортеза на горен крайник/, съдът счита, че представените и неоспорени
от ответниците писмени доказателства – рецепти, фактури и фискални бонове /л.
14-17 от делото/, удостоверяват разходи, свързани с лечението и
възстановяването на ищцата, обусловено от инцидента с нея. Въпросните документи
са издадени след инцидента и съдържат информация за вида и стойността на платените
от ищцата медицински услуги и за закупуване на предписаните лекарствени и
превързочни материали, поради което следва извод за относимостта им към
настоящия правен спор, включително това се установява и от съдебно-медицинската
експертиза. Ето защо, тези разходи за
лечението и възстановяването на ищцата са свързани с причиненото на ищцата
увреждане и следователно й се дължат от ответника Р.Р. като обезщетение за
имуществени вреди в размер на общата сума 489,34 лв., в какъвто размер е и
претенцията на ищцата.
По аналогични на гореизложените
съображения във връзка с иска за неимуществени вреди ответникът М.Р. не е
ангажиран с отговорността за деликта съгласно чл. 50 ЗЗД като собственик на
кучето, което изключва материалната му легитимация и за претендираните
имуществени вреди.
По разноските:
Ищцата не претендира и не
доказва направени разноски (ищцата е освободена от внасянето на такси и
разноски на осн. чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, а в представения договор за правна
защита е посочено, че е оказана безплатно адвокатска помощ – чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗА), поради което такива не й се дължат.
При направено искане, на
осн. чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът на ищцата има право на възнаграждение, което
съдът определя на 4000 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5, вр. ал. 8 от НАРЕДБА №
1/2004 г., което му се дължи от ответника Р.Р. съобразно уважената част от
исковете /60000+489,34/ и пълния претендиран размер /100 489,34/, т.е. има
право на 2407,79 лв.
Ответникът Р.Р.
претендира разноски общо 3785 лв., от които 3500 лв. – заплатено адв. възнаграждение,
280 лв. – заплатен депозит за експертизи и 5 лв. – такси за съд. удостоверения (съгласно
представените доказателства и представения договор за правна защита, в който е
отбелязано, че възнаграждението е платено в брой и списък по чл. 80 ГПК), които
му се дължат от ищцата съобразно отхвърлената част от исковете /40000/ и пълния
претендиран размер /100 489,34/, или 1506,62 лв.
Ответникът М.Р. не
претендира и не доказва направени разноски по делото (представеното пълномощно
на адв. Б. – л. 128 от делото, не съдържа уговорено и заплатено адв.
възнаграждение, като липсва договор за правна помощ, както и списък по чл. 80 ГПК), поради което такива не му се дължат.
Ответникът Р.Р. трябва
да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал.6 ГПК да заплати дължимите държавни
такси в размер общо на 2419,57 лв. (4% върху уважения размер на исковете),
както и възстановяването на разноските, платени от бюджета на съда в размер на 160
лв. – възнаграждения на вещи лица.
Мотивиран от горното, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Р. Т.Р., ЕГН ********** ***, ***, да заплати на Г. С. Е. ЕГН ********** ***, на осн чл. 50 ЗЗД сумата 60 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от множество тежки
разкъсно-контузни наранявания в областта на главата и горните крайници,
причинени на 22.02.2017 г. в с. ***, общ. *** от ухапвания от куче порода „средноазиатска
овчарка“, с име “***”, намиращо се под надзора на ответника Р. Т. Р., за което
деяние с влязло в сила решение № 205/22.08.2017 г. по а.н.д. № 321/17 г. по
описа на РС- Радомир ответникът Р.Р. е признат за виновен за причиняването на
средна телесна повреда, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба – 15.11.2017г. до окончателното изплащане; на осн
чл. 50 ЗЗД общата сума 489,34 лв. - имуществени вреди за направени разходи във
връзка с последиците от увреждането, от които 360 лв. – за закупуване на
киршнерови игли, 58 лв. – за заплащане на потребителска такса и 71,34 лв. – за
закупуване на лекарствени и превързочни материали, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 15.11.2017 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за
разликата над 60 000 лв. до предявения размер от 100 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с пр. осн. чл. 50 от ЗЗД от Г.
С. Е. ЕГН ********** *** срещу М.Е.Р., ЕГН ********** *** /чрез неговите
родители и законни представители Д.Т.Р. и Е.Р.Р./, за заплащане на сумата
100 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от множество тежки
разкъсно-контузни наранявания в областта на главата и горните крайници,
причинени на 22.02.2017 г. в с. ***, общ. *** от ухапвания от куче порода
„средноазиатска овчарка“, с име “***”, както и заплащане на сумата 489,34 лв. -
имуществени вреди за направени разходи във връзка с последиците от увреждането
/360 лв. – за закупуване на киршнерови игли, 58 лв. – за заплащане на
потребителска такса и 71,34 лв. – за закупуване на лекарствени и превързочни
материали/, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на
исковата молба – 15.11.2017 г. до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Г. С. Е. ЕГН ********** *** да заплати на Р. Т. Р., ЕГН ********** ***, ***, сумата
1506,62 лв. – разноски по
делото.
ОСЪЖДА Р. Т. Р., ЕГН ********** ***, ***, да заплати на
адв. П.Б.Д. ***, сумата 2407,79 лева
– адв. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата.
ОСЪЖДА Р. Т. Р., ЕГН ********** ***, ***, да заплати на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Окръжен съд – Перник сумата 2419,57 лв. – държавна такса върху
уважената част на исковете, както и сумата 160 лв. – разноски за съдебното
производство, платени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Апелативен
съд – София в 2-седмичен срок от връчването на страните.
Съдия: