РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. ***, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *** в публично заседание на девети октомври през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иван Ил. Йорданов
при участието на секретаря Емилия В. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ил. Йорданов Гражданско дело №
20255130100279 по описа за 2025 година
Предявена е искова молба от Ю. Н. А. от с.***, общ.*** против Прокуратурата на
Република България, представлявана от Главния прокурор, с която са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ, с цена на иска 2 000 лева,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконно
обвинение в извършване на престъпление, за което образуваното наказателно производство
е било прекратено тъй като не съставлява престъпление, ведно със законната лихва, считано
от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство - 22.04.2025г. до окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 29.11.2024 год. около 15, 18 часа в гр.***,
на ул.“Княз Борис Първи“ до градски парк с посока към бензиностанция „Петрол“, е
управлявал личния си лек автомобил марка „***“, модел „****“, с рег.№ ****, след употреба
на наркотични вещества, установено в 15.28 часа на 29.11.2024 год. с техническо средство
„Дръг тест 5000“ с фабр. № ARMD 0103, валиден до м.02.2025 год., като уредът отчел
положителен резултат за употреба на бензодиазепини. Вследствие на това му е бил съставен
АУАН №GA1412771/29.11.2024 год., отнето СУМПС и му е бил издаден талон за
медицинско изследване с необходимия брой холограмни стикери.
След това твърди, че по-късно се явил в указаното в талона време и място,
придружен от полицейските служители, където му е била взета кръвна проба, както и е дал
проба от урина за установяване наличието на наркотични вещества или техните аналози в
организма му, които са били изпратени до Националния институт по криминалистика към
МВР, център за експертни криминалистични изследвания, за извършване на специализирана
токсикохимична експертиза. След това е бил отведен в РУ-***, където му е бил направен
личен обиск, иззети му били документите за самоличност, парите и телефона, както и е бил
задържан от полицейските служители за срок от 24 часа, на основание чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР, за това, че е извършил престъпление по чл.343б, ал.З от НК.
Сочи, че по описа на РУ-*** е било образувано ДП №114/2024 год., за това, че на
29.11.2024 год. около 15, 18 часа в гр.***, на ул.“Княз Борис Първи“ до градски парк с
1
посока към бензиностанция „Петрол“, е управлявал личния си лек автомобил марка „***“,
модел „****“, с рег.№ ****, след употреба на наркотични вещества, установено в 15.28 часа
на 29.11.2024 год. с техническо средство „Дръг тест 5000“ с фабр. № ARMD 0103 -
престъпление по чл.3436, ал.З, предл. първо от НК.
След това сочи, че със заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№24- 0289-000058/29.11.2024 год. на Е.Х. мл.автоконтрольор към ОД на МВР-****, РУ-***.
на основание чл.171, т.2А, б.“Б“ от ЗДвП, му била наложена следната принудителна
административна мярка: прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, както и
отнемане на СРМПС №********* и на 2 бр. регистрационни табели ****. С влязло в сила
Решение №1135/21.05.2025 год., постановено по адм.дело №601/2024 год., AC-**** отменил
Заповед №24-0289- 000058/29.11.2024 год. за прилагане на принудителна административна
мярка.
После сочи, че със заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№24-0289-000057/29.11.2024 год. на Е.Х.- мл.автоконтрольор към ОД на МВР - ****, РУ-
***, на основание чл.171, т.1, б.“Б“ от ЗДвП, му била наложена следната принудителна
административна мярка: временно отнемане на СУМПС до решаване на отговорността, но
не повече от 18 месеца. С влязло в сила решение №1106/19.05.2025 год., постановено по
адм.дело №600/2024 год., AC-**** отменил Заповед №24-0289-000057/29.11.2024 год. за
прилагане на принудителна административна мярка.
Видно от представения и приет като доказателство по ДП №114/2024 год. по описа на
РУ-*** протокол №25/ТКХ-255/07.04.2025 год. за извършена токсикохимична експертиза за
изследване на пробите (кръв и урина), взети от Ю. А., за съдържание на наркотични или
упойващи вещества, в кръвната проба за изследване на лицето не се установява наличие на
наркотични вещества: амфетамин, метамфетамин, MDMA (екстази), тетрахидроканабинол,
респ. и/или на техни метаболити.
Сочи, че с постановление на прокурор при РП-****, ТО-***, от 22.04.2025 год., на
основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 и чл.199, ал.1 от НПК било прекратено
ДП №114/2024 год. по описа на РУ- *** за извършено престъпление по чл.343б, ал.З от НК,
тъй като, с оглед установената фактическа обстановка и предвид резултата от описаната по-
горе специализирана токсикохимична експертиза и свидетелските показания, събрани на
досъдебното производство, деянието на Ю. А. се явявало несъставомерно.
Твърди, че до 29.11.2024 год. е бил в добро здравословно и психическо здраве, но
след проверката от полицейските служители, положителната проба за наркотични вещества
и образуваното въз основа на това досъдебно производство, рязко се е влошило
емоционалното му и здравословно състояние, още повече, че това се случвало за втори път.
Бил неоснователно набеден, че употребява наркотици. Информацията за това се
разпространила сред близките и познатите му, вкл. и сред колегите, с които работи.
Приятелите му са се отдръпнали, тъй като коментирали, че той е наркоман и трябва да
посети специализирана помощ, поради което той се почувствал унизен, затворил се в себе си
и спрял да контактува с тях. Не знаел какво да обясни дори на най - близките си роднини, да
му повярват, че не употребявал наркотици или техни аналози. През този период от време
започнал да получава сърцебиене, повишило се артериалното му налягане, затворил се в себе
си и станал необщителен. Проявявал раздразнителност, което нарушило нормалното му
общуване с околните и семейството му, получавал и получава психически и нервни кризи,
които продължавали и до ден днешен. Бил подложен на непрекъснат стрес и смущение от
очакваната евентуална несправедлива осъдителна присъда с наложено наказание «лишаване
от свобода». Изпитвал е чувства на срам, позор и обида, понижила се е самооценката му и се
е нарушил съня му.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република
България да му заплати сумата в размер на 2 000 лева, представляваща обезщетение за
2
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес и смущение,
настъпило сърцебиене и повишено артериалното налягане, тревожност, раздразнение,
понижена самооценка, интензивни чувства на срам, позор и обида, нарушен сън, психически
и нервни кризи, както и в проявени потиснатост, раздразнителност, необщителност и
влошено здравословно състояние, в резултат на незаконно обвинение в извършване на
престъпление по чл.343б, ал.З от НК, за което е водено ДП №114/2024 год. по описа на РУ-
***, прекратено с влязло в сила постановление от 22.04.2025 год. на прокурор при РП- ****,
ТО-***, на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 и чл.199, ал.1 от НПК, тъй
като, с оглед установената фактическа обстановка и предвид резултата от описаната по-горе
специализирана токсикохимична експертиза и свидетелските показания, събрани на
досъдебното производство, деянието му се явявало несъставомерно, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване
на наказателното производство, като претендира и направените разноски по настоящото
дело.
В съдебно заседание, редовно призован, ищеца не се явява, а се представлява от адв.
Н. М., който поддържа предявения иск.
Прокуратурата на Рeпублика България се представлява от прокурор Стефка Каменова
от РП - ****, ТО - ***. В постъпилият по делото писмен отговор счита предявения иск за
процесуално допустим, но неосновател и недоказан с оглед липсата на твърдения и
ангажирани доказателства, че в хода на разследването, ищецът е бил привличан като
обвиняем за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК., както и поради липса на ангажирани
доказателства за придобил стабилност прокурорски акт за прекратяване на процесното
наказателно производство. Всички твърдени вреди са пряк резултат от действия на трето на
спора лице - МВР, извършени в рамките на административно производство, което се е
развило преди наказателното.Оспорва същия по основание и по размер.
В съдебно заседание ответната страна, чрез представителя си поддържа становището
си по писмения отговор и моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
Съдът като обсъди и прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна:
С постановление за прекратяване на наказателно производство от 22.04.2025 г. по ДП
№114/2024 г. по описа на РП- ****, ТО – ***, на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24,
ал.1, т.1 и чл.199, ал.1 от НПК е било прекратено ДП №114/2024 год. по описа на РУ- *** за
извършено престъпление по чл.343б, ал.З от НК, в предвид на установената фактическа
обстановка, както и с оглед резултата от специализираната токсикохимична експертиза, а
така също и с оглед събраните на досъдебното производство свидетелските показания, тъй
като деянието на Ю. А. се явявало несъставомерно.
Видно от заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0289-
000057 от 29.11.2024 г. по описа на РУ – ***, издадена от Е.Х. мл.автоконтрольор към ОД на
МВР-****, РУ-*** на основание чл.171, т.1, б.“Б“ от ЗДвП, с нея на ищеца му е била
наложена принудителна административна мярка: временно отнемане на СУМПС до
решаване на отговорността, но не повече от 18 месеца, за това, че на 29.11.2024 год. около
15, 18 часа в гр.***, на ул.“Княз Борис Първи“ до градски парк с посока към бензиностанция
„Петрол“, е управлявал личния си лек автомобил марка „***“, модел „****“, с рег.№ ****,
след употреба на наркотични вещества, установено в 15.28 часа на 29.11.2024 год. с
техническо средство „Дръг тест 5000“ с фабр. № ARMD 0103, с проба №99, тариран до
м.февруари 2025 год., дисплеят на който бил отчел положителен резултат за употреба на
бензодиазепини- BZO.
От заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0289- 000058
от 29.11.2024 г. по описа на РУ – ***, издадена от Е.Х. мл.автоконтрольор към ОД на МВР-
****, РУ-***. на основание чл.171, т.2А, б.“Б“ от ЗДвП, на ищеца му е била наложена
3
следната принудителна административна мярка: прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца, както и отнемане на СРМПС №********* и на 2 бр. регистрационни
табели ****, за това, че на 29.11.2024 год. около 15, 18 часа в гр.***, на ул.“Княз Борис
Първи“ до градски парк с посока към бензиностанция „Петрол“, е управлявал личния си лек
автомобил марка „***“, модел „****“, с рег.№ ****, след употреба на наркотични вещества,
установено в 15.28 часа на 29.11.2024 год. с техническо средство „Дръг тест 5000“ с фабр. №
ARMD 0103, с проба №99, тариран до м.февруари 2025 год., дисплеят на който бил отчел
положителен резултат за употреба на бензодиазепини- BZO.
От протокол за извършена токсикохимична експертиза №25/ТКХ - 255 за изследване
на пробите (кръв и урина), взети от Ю. А., за съдържание на наркотични или упойващи
вещества, в кръвната проба за изследване на лицете не се установява наличие на наркотични
вещества:амфетамин, метамфетамин, MDMA (екстази), тетрахидроканабинол, респ. и/или на
техни метаболити.
Видно от решение №1106/19.05.2025 г., постановено по адм.дело №600/2024 г. по
описа на АС - **** се установява, че с него е отменена на принудителна административна
мярка №24-0289-000057 от 29.11.2024 г. по описа на РУ – ***, издадена от Е.Х.
мл.автоконтрольор към ОД на МВР-****, с която на основание чл.171, т.1, б.“Б“ от ЗДвП на
ищеца му е била наложена принудителна административна мярка: временно отнемане на
СУМПС № ********* до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и
е била осъдена ОД на МВР-**** да му заплати направените по делото разноски в размер на
1210 лева.
С решение №1135/21.05.2025 г., постановено по адм.дело №601/2024 г. по описа на
АС – **** е била отменена заповед за прилагане на принудителна административна
мярка№24-0289- 000058 от 29.11.2024 г. по описа на РУ – ***, издадена от Е.Х.
мл.автоконтрольор към ОД на МВР-****, с която на основание чл.171, т.2А, б.“Б“ от ЗДвП
на ищеца му е била наложена принудителна административна мярка: прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, както и отнемане на СРМПС №********* и на 2
бр. регистрационни табели **** и е била осъдена ОД на МВР-**** да му заплати
направените по делото разноски в размер на 1210 лева.
От свидетелските си показания Н. Ю. А., баща на ищеца и Х.А.А., приятел и съсед,
които съда приема като достоверни и неоспорени по делото се установява, че предвид
водените срещу него наказателни производства ищеца бил силно притеснен, изпитвал страх,
бил раздразнен, изнервен и се затворил в себе си. От техните показания се установява също,
че тъй като работел в „**** в гр. **** и ползвал служебен автобус от гр. ***, където водел
голямото си дете на детска градина след като останал без СУМПС, се наложило баща му да
го кара всеки ден дотам и обратно, както и да взема детето. Още от техните показания се
установява, че той спрял да общува с приятелите си, стоял си вкъщи, при семейството и не
ходел у съседите. Също така от показанията им се установява, че вследствие на това се
влошило здравословното му състояние
Въз основа на така приетата фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявения от ищеца против Прокуратурата на РБ иск: с цена на иска – 2000 лева,
представляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконно
обвинение в извършване на престъпление, за което образуваното наказателно производство
е било прекратено тъй като не съставлява престъпление, предвид заявените от ищеца факти
по делото, намират правно основание в чл.2,ал.1,т.З от ЗОДОВ.
Разгледани по същество претенцията за неимуществени вреди е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.2,ал.1,т.З от ЗОДОВ, държавата носи отговорност за вредите
причинени на граждани от органите на прокуратурата при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
4
бъде прекратено.
В настоящото производство се установява, че е образувано досъдебно производство,
водено за престъпления по чл. 343б, ал. 3 от НК, за това че при
пътна проверка – на 01.05.2023, е констатирано, че Ю. А. е управлявал МПС след употреба
на наркотични вещевства – амфетамин, установено с дрегер „Дръг-тест 5000“, без лицето да
е привличено като обвиняем. Няма спор и относно факта, че и производството е прекратено
с Постановление от 11.04.2024 г. поради установяване чрез химикотоксикологична
експертиза на липса на наркотични вещества в кръвта и урината на изследваното лице. Не
съществува и спор относно факта, че Ю. не е привличан като обвиняем, а е разпитван
единствено в качеството му на свидетел. Безспорно е и, че при пътната проверка, той е
задържан за 24 часа в поделенията на МВР.
В конкретният случай формално наказателното производство е образувано против
неизвестен извършител и ищецът не е бил привлечен като обвиняем по него, нито е участвал
в извършените процесуални действия. От друга страна няма съмнение, че именно срещу
жалбоподателя като автор на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК е заведено досъдебното
производство и въпреки че той не е привлечен като обвиняем, а наказателното производство
е прекратено, ангажирането на отговорността на държавата е налице. Необходимо е да се
посочи, че това по-широко тълкуване на нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за нуждите на
този закон е трайно установено от практиката на ВКС /напр. Определение № 277/09.04.2020
г. по гр. д. № 880/2020 г. на ВКС, III г. о. – "Когато досъдебното наказателно производство е
образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно
престъпно деяние, уличеният търпи вреди от наказателното преследване, ако той е бил
единственото лице, което е могло да извърши престъпното деяние. В тези случаи ищецът
търпи вредите от наказателното преследване от момента, в който е узнал за образуваното
наказателно производство."; Определение № 840/07.12.2020 г. по гр. д. № 2124/2020 г., III
г.о.; Решение № 431/11.04.2016 г., гр. д. № 2329/2015 г., IV г. о.; Определение №
610/03.07.2018 г. по гр. д. № 1586/2018 г.; Решение № 5/05.03.2021 г. по гр. д.№ 1984/2020 г.,
III г. о. и др./.
Настоящият съдебен състав съобрази и това, че с решение № 50084/30.05.2023 г. по гр.
д. № 1961/2022 г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че прокуратурата на РБ отговаря по чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ за неимуществени вреди, причинени от наложените принудителни мерки
"задържане за 24 часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и "временно отнемане на свидетелство
за управление на МПС" до решаване на въпроса за отговорността по чл. 171, ал. 1, т. 1б. "Б"
ЗДвП, при образувано наказателно производство по чл. 343б, ал. 3 от НК, което е прекратено
поради липса на доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение.
В мотивите на съдебния акт е посочено, че искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е деликтен
иск за вреди от неоснователно упражнена принуда при или по повод на повдигнато
обвинение. Когато е налице неоснователно упражнената принуда срещу уличеното лице,
дори когато не е повдигнато обвинение, а наказателното производство е прекратено поради
липса на доказателства, отговорността е на прокуратурата по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ. Обобщавайки това, следва да се посочи, че отговорността на държавата за вреди от
дейността на правозащитните органи не се влияе от това чрез кои органи тя е действала,
което е от значение само за процесуалната легитимация.
Видно и от приетото в Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г., постановено по
тълкувателно дело № 3/2004 г. по описа на ОСГК на ВКС на РБ, в мотивите на същото е
посочено, че прокурорът е държавен орган, който проверява съставлява ли деянието
престъпление по смисъла на НК и правилна ли е квалификацията, има ли основание за
прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство, събрани ли са
доказателства по делото, необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се
обвинение от доказателствата по делото.
5
Съобразявайки горепосоченото следва да се приеме, че е налице незаконното
обвинение в извършване на престъпление, поради което за ищеца Ю. Н. А. е възникнало
правото да търси репариране на претърпените вреди. Видно от разпоредбата на чл. чл. 2 от
ЗОДОВ вредите се изразяват в емоционални, психически, психологически страдания на
пострадалия, накърнена чест, достойнство, добро име в обществото, както и физиологични
страдания свързани с промяна на здравословното състояние на пострадалия. В исковата
молба изрично са посочени, че това са неимуществени вреди, изразяващи се в унижение,
неудобство, притеснение, злепоставяне пред роднини, приятели и колеги, стрес, уплаха,
притеснения. Съдът кредитира събраните гласни доказателства, като дадени от лица, които
имат лични възприятия, както и с оглед на това, че изложените факти не са опровергани от
нито едно друго доказателство, и доказват че случилото се е отразило крайно негативно на
психиката на Ю. А. – влошил отношенията си с приятелите си, затворил се, имал проблеми
на работното място, променил начина си на живот. Освен това преобладаващата съдебна
практика приема, че е нормално по време на цялото наказателно производство лицето да
изпитва неудобство, унижение, страх притеснение и страх от осъждане. Даже и при липса на
изрично доказване на тези страдания следва да се приеме, че се дължи обезщетение именно
за обичайните неимуществени вреди /така Решение № 165/16.06.2015 г. по гр. д. № 288/2015
г., III г. о., ВКС, Решение № 270/16.02.2018 г. по гр. д. № 284/2017 г., IV г. о., ВКС/. В
настоящия случай се установиха обичайните последици, които всеки би изпитвал в подобна
ситуация, като следва да се прецени и факта, че става въпрос на младо момче – на ** години
към момента на образуване на производството, което е водило нормален и спокоен живот,
бил е трудово ангажиран, не е имал някакви противообществени прояви, още по-малко да е
бил уличаван в извършване на престъпления.
Безспорно е че в понятието неимуществени вреди се включват всички телесни и
психически увреждания на пострадалия, претърпени болки и страдания, които формират
общото негативно въздействие върху физиката и психиката на потърпевшия. В случая са
налице факта на незаконното обвинение, задържане за 24 часа, отнемане на свидетелството
за правоуправление и контролния талон, които са изиграли негативна роля и са довели до
ограничаване възможността за водене на обичайния начин на живот. Съвсем естествено е
страната да се е чувствала неловко пред близки и познати и да ограничи социалните си
контакти, в какъвто дух са показанията на разпитаните свидетели. Относно размера на
обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази всички обстоятелства по делото,
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и ППВС № 4/23.12.1968 г. във връзка с ТР № 3/22.04.2005 г.,
постановено по тълкувателно дело № 3/2004 г. по описа на ОСГК на ВКС на РБ, и
изхождайки от това, че понятието справедливост не е абстрактно понятие, намира че в
конкретния случай дължимото обезщетение следва да се присъди в пълен размер от 2000 лв.
Справедливият размер на обезщетението, съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е
функция на обективно съществуващите в действителността критерии, които се прилагат
спрямо конкретните обстоятелства. В общия случай това са вида и интензитета на
неимуществените вреди, личността на увредения, данните за предишни осъждания, начинът
на живот, семейната среда, професионалната ангажираност, тежестта на престъплението, за
което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство,
извършените процесуални действия с участието на пострадалия, наложените мерки на
принуда, отражението върху личния, обществения и професионалния живот, разгласа и
публичност на обвинението, постановявяне на осъдителни присъди, разстройство на
здравето – интензитет и медицинската прогноза за развитието на заболяването.
В случая само за незначителна част от тези обстоятелства не са събирани
доказателства от страна на ищеца. С оглед на това при конкретната преценка на размера на
обезщетението, ще следва да се вземе предвид, че се касае за едно досъдебно производство,
продължило почти пет месеца, извършено е полицейско задържане за 24 часа, като
процесуалноследствените действия се изразяват във вземане на биологични проби и
6
назначаване на експертиза и разпит в качеството на свидетел, не е налице публичното
оповестяване на производството. Не се установи и влошаване на здравословното му
състояние. Установява се, че воденото производство е довело до професионални и семейни
проблеми, трудност в обичайния ритъм на живот, предвид затрудненията в придвижването
от населеното място, в което живее до гр. ***, откъдето хваща автобус до работното си
място в гр. **** и обратно и където ходи на детска градина голямото му дете, настъпилото
ограничение на приятелския кръг. Следва да се отчете и факта, че лицето е с чисто съдебно
минало, при което страха от осъждане е много по-голям, отколкото биха били изживяванията
на едно осъждано лице. При съобразяване на тези критерии съдът намира, че
горепосоченият размер на обезщетение от 2000 лв. се явява справедливото такова на
понесените вреди в конкретната ситуация. Това е сумата, с която биха се репарирали
притесненията, стреса и страха от осъждане на лицето.
При този изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ако искът
бъде уважен изцяло или частично съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, както и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. С
оглед на това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца внесената държавна
такса от 10 лева за образуване на делото. От приложеният по делото договор за правна
защита и съдействие, сключен с адв. Н. М., се вижда, че пълномощникът е осъществил на
ищеца правната услуга безплатно на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗА.
Следователно дължимото се адвокатско възнаграждение, определено съобразно чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, възлизащо на
сумата от 500 лева с ДДС, следва на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. да бъде присъдено на
адв. М. за оказаната от него дейност по правна защита и съдействие в производството.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
прокурор, с адрес в гр.София, бул."Витоша" №2 да заплати на Ю. Н. А., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: с.***, мах. „***“ №58, общ.***, обл.****, чрез пълномощник адв. Н. М. от
АК-**** със съдебен адрес за призоваване гр. ****, бул „Беломорски“ № 77, бл. „Арда“, вх.
Б, ет.1, ап. 19 сумата в размер на 2 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 343б,
ал. 3 от НК, за което образуваното наказателно производство е било прекратено тъй като не
съставлява престъпление, на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от пр. 1 от ЗОДОВ, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 22.04.2025 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
прокурор, с адрес в гр.София, бул."Витоша" №2 да заплати на Ю. Н. А., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: с.***, мах. „***“ №**, общ.***, обл.****, чрез адв. Н. М. от АК-**** със
съдебен адрес за призоваване гр. ****, бул „Беломорски“ № 77, бл. „Арда“, вх. Б, ет.1, ап. 19,
на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ разноски за държавна такса в размер на 10 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
прокурор,с адрес в гр.София, бул."Витоша" №2 да заплати на адвокат Н. М. от АК-**** със
съдебен адрес за призоваване гр. ****, бул „Беломорски“ № 77, бл. „Арда“, вх. Б, ет.1, ап. 19
като пълномощник на Ю. Н. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.***, мах. „***“
№58, общ.***, обл.****, адвокатско възнаграждение за тази инстанция на основание
разпоредбата на чл. 38 ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗА, в размер на 500 лева с ДДС съобразно
уважената част от иска.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - **** в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
8