№ 245
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20221000501986 по описа за 2022 година
С решение № 261335 от 18.04.2022 г., по гр.д. № 9186/19 г., СГС, І-15 с-в, осъжда Р. С. К. да
заплати на „Ири Трейд“ АД сумата от 157 500 лв. неустойка по чл. 25 от договор за
търговска продажба на селскостопанска техника от 24.06.2015 г., ведно със законната лихва
върху сумата от 11.07.2019 г. до окончателното й изплащане.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от Р. С. К.. Твърди, че още в отговора на
исковата молба е направил възражение за неизпълнен договор от страна на дружеството,
като е посочил, че липсват доказателства от ищеца в тази насока. Подчертава се, че ищецът
не е доказал, че е бил собственик на селскостопанската техника, продадена с процесния
договор за търговска продажба. Счита, че в счетоводството на дружеството има пропуски и
то не може да се приеме за годно доказателство по реда на чл. 182 ГПК. Намира уговорката
за неустойка в чл. 25, ал. 1 от договора за нищожна, поради противоречие на добрите нрави,
с оглед размера й, възлизащ на 70 % от продажната цена. Счита, че съдът неправилно е
приел за спазен реда за разваляне на договора, тъй като дружеството-ищец е неизправна
страна по това съглашение. Отделно сочи, че двете изявления на дружеството са негодни по
съдържание да породят правната промяна, съставляваща разваляне на договора (няма
указване на последици от изтичане на предоставения срок, нито че след него договорът ще
се счита за развален, а липсва и предоставен подходящ срок за изпълнение), още повече, че
второто изявление не е било и връчено на жалбоподателя. Поддържа възражението си за
прекомерност на неустойката. Позовавайки се на съдебни актове по други спорове между
страните, изтъква, че дружеството не може да претендира неустойка за неизпълнение
1
относно техника, която не е била предмет на договора. На самостоятелно основание оспорва
присъждането на мораторна лихва върху претендираната неустойка, поради кумулиране на
обезщетения. Моли решението да се отмени и да се отхвърли иска, като претендира
разноски. Оспорва искането за начисляване на ДДС върху хонорара на представителя на
ответната страна.
Ответникът по жалбата „Ири Трейд“ АД оспорва същата, като подчертава, че съдът е приел
за безспорно установено, че по договора за продажба вещта е предадена. Счита, че нови
възражения, въведен с допълнителния отговор по търговски спор не могат да се релевират.
Изтъква, че комбайнът не е регистриран по настояване на самия жалбоподател, който е
възнамерявал да го предостави като нова вещ и да полза за това средства от ДФЗ, но това не
е препятствало К. да ползва вещта преди регистрацията й. Счита, че тъй като няма пълно
плащане за вещта, то и до настоящия момент не е възникнало задължението за прехвърляне
на правото на собственост върху нея, което прави ирелевантен въпросът дали понастоящем
ответникът по жалбата е собственик. Поддържа възражението си, че неизпълнението от
страна на жалбоподателя (доколкото същият е платил само 1/5 от продажната цена) е
съществено. Счита, че надлежно е поканил ответника с нотариална покана и поради липса
на изпълнение в подходящ срок (сочи, че падежът е настъпил преди 3 години) е развалил
договора. Намира още, че не е налице нищожност на клаузата за неустойка, която е
фиксирана по размер. Посочва, че самият жалбоподател не е осчетоводил частични
плащания, следователно (дори да не се зачитат данните от счетоводството на дружеството)
К. не е доказал изпълнение на свои задължения – нито на предаване на сума, нито на връзка
на такова плащане с процесния договор. Счита, че неустойката не е прекомерна с оглед
неизпълнената част от договора и факта, че вещта се ползва от жалбоподателя. Намира
нотариалната покана за надлежно връчена – на 8.02.2019 г., с достатъчен срок за изпълнение
до 8.07.2019 г. Изтъква, че между страните няма друг договор за комбайни, и дори и да има
разлика в номера на шасито, това не може да се отрази на отношенията по договора, като
подчертава, че самият жалбоподател задържа вещта, упражнявайки претендирано от самия
него право на задържане. Претендира разноски с ДДС.
Въззивната жалба е подадени в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение,
преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по
делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 92 ЗЗД.
Ищецът "Ири Трейд" АД твърди, че на 24.06.2015 г. сключил с ответника Р. С. К. договор за
търговска продажба на селскостопанска техника – зърнокомбайн, индивидуализиран в
договора по вид и технически характеристики при продажна цена от 225 000 лева без ДДС,
дължима от купувача на вноски, с уговорен падеж. Страните са предвидили собствеността
да се запази до заплащане на цената. Ищецът твърди, че поради неплащане в срок развалил
договора на основание чл. 25 от същия с изявление, получено на 08.07.2019 г. Претендира
неустойка (съставляваща 70 % от продажната цена) на стойност 157 500 лв., която е
2
дължима поради неизпълнение от купувача на задължението за заплащане на цената.
Изтъква, че понастоящем вещта е с намалена цена в сравнение с тази през 2015 г., и дори да
бъде върната от ответника, за дружеството отново ще са налице вреди. Оспорва твърденият
за плащане от друго физическо лице, като сочи, че преводи от А. Б. нямат погасителен ефект
във връзка с процесния договор, тъй като с нея има други правоотношения. Претендира и
законна лихва върху сумата, считано от 11.07.2019 г.(датата на исковата молба) до
окончателното изплащане.
Ответникът Р. С. К. не оспорва сключването на договора и получаването на вещта, като
сочи, че през 2015 г. заплатил 20 000 лв. в брой, а на 21.03.2017 г. – сумата от 49 800 лв. чрез
банков превод по сметка на дружество, свързано с ищеца. Твърди, че ищецът е издал
фактура за пълната цена на комбайна - № 2279/28.12.2018 г. Прави възражение за
нищожност на неустоечната клауза поради противоречие с добрите нрави и прекомерност.
Счита, че е изтекла погасителна давност. Моли да се отхвърли иска или да се намали
неустойката. В отговор на допълнителна искова молба ответникът сочи, че ищецът не е
собственик на вещта и не би могъл да сключи договор за продажбата й. Твърди
допълнително, че ищецът е неизправна страна, тъй като не е осигурил възможност за
регистрация на вещта по ЗРКЗГТ, което е възпрепятствало и нейното ползване. Излага
оплаквания, че поканите не са породили правни последици. В допълнителния писмен
отговор е поискано да се извърши прихващане с платените суми.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във
въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:
По делото е представен договор от 24.06.2015 г., който страните са сключили за търговска
продажба на селскостопанска техника (зърнокомбайн, подробно описан в договора и
Приложен № 1 към него), като ищецът „Ири Трейд“ АД се задължил да прехвърли на
ответника Р. С. К. вещта при цена 225 000 лв. без ДДС (и размер на ДДС 45 000 лв.), на
вноски както следва: 30 000 лв. в 5-дневен срок след подписване на договора, 20 000 лв. до
15.09.2015 г. и 175 000 лв. до 30.05.2016 г. или след подаване на проекта по 4.1 от ДФЗ от
2015 г. или 2016 г. Няма спор, че договорът е вписан на 15.07.2015 г. в Централния регистър
на особените залози, със запазване на собствеността до изплащане на цената, както и че
вещта е предадена на купувача. Договорено е, че правото на собственост ще се прехвърли на
купувача след получаване на пълната продажна цена и при изпълнение на останалите
задължения по договора. Съгласно чл. 25, ал. 1 от договора при неизпълнение на което и да е
от задълженията по договора продавачът има право да го развали едностранно след като е
поканил купувача да изпълни задължението си и той не е сторил това. В този случай
купувачът дължи неустойка на продавача в размер на 70 % от продажната цена на техниката
без това да ограничава правото на купувача да търси пълния размер на претърпяната вреда.
Приетата ССЕ (основна и допълнителна) е счела, че Р. К. не е погасил сумата от 270 000 лв.
по процесния договор. Посочено е, че няма извършени плащания по банков път от К., а по
счетоводни данни няма осчетоводяване на такива и по каса, като платените на ръка суми от
К. на К. С. са възстановени с посочени РКО (л. 170). Дадено е становище, че счетоводството
3
на ищеца е редовно водено, относно фактура № 2279/28.12.2018 г., която е декларирана пред
НАП и включена в дневника на продажбите. Този извод е потвърден и при разпит в о.з. на
вещото лице. Установено е, че сума от 49 800 лв. от „Агро Скай“ АД не е осчетоводявана
като постъпила към ищеца. Тази сума е постъпила в сметката на „Агро Скай“ АД от А. Б.,
като изпълнение по фактура № 1157/16.03.2017 г. във връзка с договор за търговска
продажба, сключен между посоченото дружество и А. Б.. Относно сума от 20 000 лв. е
дадено становище, че тя не е осчетоводена в счетоводството на никоя от страните по делото,
нито е изяснено по коя сделка е извършено плащането.
Видно от представена по делото нотариална покана (връчена на 08.02.2019 г. лично на
ответника – л. 25-26), ищецът е посочил, че считано от 30.05.2016 г. ответникът е в сериозно
просрочие и за последен път е поканил същия да заплати цената в 10-дневен срок от
получаването. Посочено е, че при неплащане правата на дружеството ще бъдат потърсени по
съдебен ред, а ответникът е поканен да върне вещта.
Няма спор, че вещта не е върната и видно от изявление за разваляне на договор (л. 29)
дружеството е уведомила ответника, че поради неизпълнение на задължението за заплащане
на продажната цена, разваля сключения договор. Поискано е плащане на неустойка от 70 %
от продажната цена или 189 000 лв. На 08.07.2019 г. призовкар е удостоверил отказ на Р. К.
да получи изявление за разваляне на договора.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните
правни изводи:
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. По своята
същност неустойката е отнапред установена отговорност за страна по договора, за в случай,
че тя не изпълни или изпълни неточно задължението си. За да се дължи неустойка на първо
място следва да се установи, че тя е уговорена в договора, сключен между страните, при
ясно очертани хипотези, в които може да бъде приложена. Както по-горе се посочи, по
смисъла на чл. 25 от договора, продавачът има право да получи неустойка (компенсаторна
по своя характер), когато купувачът не изпълни задължението си за плащане на цената,
макар да е бил поканен, и продавачът е развалил договора на това основание. От събраните
доказателства се установява, че действително задължението за плащането на цената не е
изпълнено точно. Ответникът не е ангажирал доказателства с оглед разпределението на
доказателствената тежест, че е изпълнил вмененото му от чл. 183 ЗЗД задължение нито сам,
нито чрез друго лице. На 8.02.2019 г. ответникът е бил поканен да плати, което не е сторил в
10 дневния срок. Вярно е, че в поканата не се съдържа предупреждение, че след този срок
договорът ще бъде развален. Според точния смисъл на чл. 25 от договора, това не е и
необходимо. Подобно предупреждение би било от значение, ако се претендира, че
договорът е преустановил действието си след изтичане на срока за плащане т.е. след
18.02.2019 г. В случая обаче с ново известие (л. 29, връчено при отказ на 8.07.2019 г.)
ищцовото дружество е обективирало изявление, че разваля договора и именно от него е
породена правната последица на преустановяване на отношенията между страните по
4
договорната връзка. Няма пречка договорът да се прекрати и с известие, което адресатът
отказва да получи, тъй като подобно поведение не може да създаде пречки за упражняване
признато в полза на изправната страна потестативно право.
Неоснователно е възражението, че развалилия договора продавач е неизправна страна.
Съгласно чл. 183 ЗЗД с договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на
купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се
задължава да му заплати. Според чл. 3 от договора купувачът е имал задължение да плати
продажната цена, преди прехвърляне на собствеността. Доколкото няма данни за изплащане
на цялостното задължение, то и за продавача не е възникнало задължението да прехвърли
собствеността. В този смисъл не могат да се подлагат на обсъждане доводите в чия
собственост е вещта, тъй като безпротиворечиво се приема и от практиката, и от доктрината,
че е възможна продажба и на чужда вещ, като собствеността може да се придобие в
последствие и да бъде прехвърлена на общо основание.
Още по-малко релевантни (доколкото изобщо подлежат на разглеждане като въведени едва с
отговора на допълнителната искова молба) за спора са оплакванията, че селскостопанската
техника не е била регистрирана и това съставлява неизпълнение на договора, което прави
продавача неизправен. В клаузите не се съдържа уговорка, която да предписва подобно
поведение за ищеца, нито плащането на цената е обусловено от подобно условие.
В случая безспорно са налице търговски отношения между страните, доколкото няма
възражение от Р. К., че той е земеделски производител и във връзка с дейността си е
сключил договора за търговска продажба на процесния зърнокомбайн. Досежно
оплакването, че клаузата за неустойка е нищожна следва да се вземе предвид разрешението в
т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС, съгласно която
нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции като преценка за това се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Добрите нрави не
са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи
или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът
следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта. В тълкувателното
решение са предложение примерни критерии за преценка дали уговорката за неустойка
противоречи на добрите нрави или на принципа на справедливост, а именно - размерът на
обезпечените задължения, наличие на други обезпечения, вид на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или
за незначителна негова част, съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнение на задължението вреди. В същото решение е прието, че
неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите
нрави, а тя трябва да се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез
съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди.
5
Отнесени към настоящия спор посочените по-горе изводи налагат разрешението, че в случая
уговорената неустойка не противоречи на добрите нрави. По делото не се установява
наличие на друго обезпечение на кредиторовия интерес, в случай, че цената на вещта не
бъде заплатена. В този смисъл предвиденото плащане на част от цената (надхвърляща
половината й) е логично и съобразено с обичайната търговска практика. Следва да се държи
сметка, че няма спор, че зърнокомбайна се намира във владение на ответника и няма
основание да се счита, че същият не е бил използван от предаването му през лятото на 2015
г. до сега – т.е. повече от 7 години. При всички случаи актуалната стойност на вещта е
обусловена от амортизационните отчисления за изминалото време, а последното съставлява
дълъг период, в който продавачът се е лишил от ползите от вещта. От значение е също
факта, че ако получи обратно вещта той би могъл да реализира същата на по-ниска стойност
тъй като тя е по-трудно конкурентна на новопроизведени машини, а атрактивността й на
ограничения пазар на селскостопанска техника е занижена. Отделно досежно размера на
неизпълнението според ССЕ (която е счела счетоводството на ищеца за редовно водено) е
налице пълно такова – вещото лице не е установило плащане с погасителен ефект по
процесния договор. Дори да се приеме за вярно твърдението на ответника, че е платил
вноски от общо 99800 лв. (което не се доказва и предвид данните, че се касае за плащания от
трето за спора лице в полза на друго дружество и въз основа на друг договор, без никакви
данни за погасителен ефект по настоящия търговски контракт), то сочената стойност
съставлява приблизително 35 % от продажната цена, което прави неизпълнението (за
остатъка) значително и то за дълъг период от време. В този смисъл тезата, че е налице
противоречие с добрите нрави не се установява, вкл. и поради липса на основание да се
приеме, че неустойката е надхвърлила присъщите й функции, визирани по-горе.
На общо основание е приложим и принципа на чл. 309 ТЗ, че не може да се намалява поради
прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци. За
пълнота следва да се отбележи, че съдът не намира размера на уговорената неустойка за
прекомерен. Този извод се налага въз основа на казаното по-горе и при преценка на данните,
че компесаторната неустойка е определена в краен размер, изначално установен при
сключване на договора – 70 % от 270 000 лв., и при съпоставка на същия с размера на
неизпълнението, при отчитане на факта, че вещта се ползва и по настоящем от ответника.
Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност спрямо вземането за
неустойка. Срокът по чл. 111, б. „б“ ЗЗД е започнал да тече от развалянето на договора
(съгласно точния смисъл на чл. 25 от същия) т.е. от 8.07.2019 г. и искът предявен само
няколко дни след това – на 11.07.2019 г., не е погасен по давност.
Не може да се възприеме оплакването във въззивната жалба (което е и преклудирано, тъй
като не е поставено за обсъждане в първоинстанционното производство), че дружеството не
може да претендира неустойка за неизпълнение относно техника, която не е била предмет на
договора. В исковата молба ясно е посочен договорът, въз основа на който се претендира
плащането за неустойка. В молбата е описана и продаваната вещ. Вярно е, че номерът на
двигателя на зърнокомбайна посочен в обстоятелствената част (изписан с цифри) не съвпада
6
с посочения в Приложение № 1 номер на двигател, посочен само с букви. Само по себе си
тези данни не изключват възможността в исковата молба и в приложението една и съща вещ
да е описана с различни нейни идентификационни белези (цифрови, буквени и пр.).
Определящо в случая е, че ответникът не е възразил нито в отговора, нито в допълнителния
такъв, че е получил и държи именно вещта, предмет на покупко-продажбената сделка. Няма
спор, че между дружеството и ответника К. няма друг договор за покупка на такава вещ
(зърнокомбайн), което налага извод, че безспорно се касае до идентична вещ – тази предмет
на договора и тази, която е във фактическата власт на К.. Оплакването в тази насока е
въведено едва във въззивната жалба (основано на постановено в хода на настоящия процес
решение на ВКС по друг спор - решение № 5 от 25.02.2022 г. по т. д. № 2049/2021 г., Т. К., ІІ
Т. О. на ВКС) и по него нито ищецът се е защитавал, нито са събирани доказателства. На
последно място – обстоятелството, че по други дела, свързани с искане за предаване на
спорната вещ са налице пропуски, е ирелевантно за настоящия спор, в който предмет на
разглеждане е искане за обезщетение поради неизпълнен договор, който до този момент не е
бил оспорван досежно предмета му.
За пълнота следва да се отбележи, че въведеното възражение за прихващане едва с
допълнителния писмен отговор не може да се отрази на изхода на спора, тъй като по
смисъла на чл. 371 ГПК то може да се направи до приключване на съдебното дирене в
първата инстанция, но само когато за доказването му не се налага събирането на нови
доказателства (което условие в случая не е налице). Във въззивната инстанция то не е
поддържано, нито има твърдения, че съществуването или неоспорването му са установени с
влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение.
Преклудирано, но и неоснователно по същество е оплакването за присъдената законна
лихва. Касае се за компенсаторна неустойка и няма пречка върху такава да се начисли лихва
считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане. (Решение № 73 от
29.06.2011 г. по т. д. № 683/2010 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение № 23 от 13.03.2018 г. по
гр. д. № 1740/2017 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС).
Въз основа на всички изложени по-горе данни съдът приема, че обжалваното решение
следва да се потвърди изцяло. Разноски се дължат на ответника, в размер посочен в
приложен договор за правна помощ, удостоверяващ цялата сума на плащането, а именно
6306 лв.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261335 от 18.04.2022 г., по гр.д. №
9186/19 г., СГС, І-15 с-в.
ОСЪЖДА Р. С. К., ЕГН **********, да заплати на „Ири Трейд“ АД,
ЕИК *********, разноски в размер на 6306 лв.
7
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8