№ 1185
гр. Варна, 13.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на тринадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело №
20243100900302 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр.София, чрез пълн. юрк.ВЙ. срещу К. И. К., с
настоящ адрес гр.Варна, с която са предявени искове с правно основание
чл.422, ал.1 вр.чл.415 от ГПК за установяване вземанията на ищеца от
ответника в качеството на кредитополучател парични суми, произтичащи от
Договор за кредит за текущо потребление от 07.03.2017г., както следва:
47095,58 лева - главница, ведно със законна лихва за периода от 23.05.2018 г.
до изплащане на вземането; 2386.74 лева - договорна лихва за периода от
05.01.2018 г. до 23.05.2018 г.; 18.91 лв. лихвена надбавка за забава от
06.02.2018г.- 13.05.2018г.; 120 лв. дължима такса изискуемост; 992.42 лв.
разноски за държавна такса; 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в
чл.127, ал. 1 и чл.128 ГПК, поради което съдът е постановил връчване на
препис на ответника.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът К. И. К., чрез адв.М. И., е
депозирал писмен отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените
искове като недопустими и неоснователни.
По допустимостта на предявения иск:
В отговора на ИМ е релевирано възражение за недопустимост на
предявените искове, основано на твърдение, че първият договор за цесия за
прехвърляне на вземането от „Банка ДСК“ ЕАД на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД не е породил действие поради липсата на редовно
уведомяване на длъжника и съответно настоящият ищец, последващ
цесионер, не се легитимира като правоприемник. Съдът намира възражението
за неоснователно с оглед представените доказателства за сключени договори
за цесия и разрешението по ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК, съгласно което при частно правоприемство при прехвърляне
1
на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на
заповедта за изпълнение до предявяване на иска по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, легитимиран да участва в производството по установителния
иск е и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Установяването
на надлежно съобщаване на длъжника за цесията по смисъла на чл.99, ал.4 от
ЗЗД касае въпроса дали договорът е породил действие спрямо длъжника и
съответно подлежи на разрешаване по съществото на спора.
С оглед на изложеното съдът намира предявените установителни
искове за процесуално допустими. По отношение на формулираните в
евентуалност осъдителни искове следва да се укаже на ищеца да уточни
правния си интерес от предявяването им с оглед на разрешението по ТР № 8
от 2.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК, съгласно което е
допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за Б. кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
По доказателствените искания на страните:
По отношение на представените с исковата молба и отговора
писмени доказателства, доколкото се явяват допустими, относими и
необходими за изясняване на фактическата страна на спора, следва да бъдат
допуснати до събиране по делото.
Искането на ищцовата страна за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза се явява основателно и относимо с оглед изясняване на спора по
делото, поради което и следва да се допусне с поставените в исковата молба
задачи.
Водим от горното и на осн. чл. 374, ал.2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ следния проект за доклад по делото,
на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК:
2
Предявен е иск от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр.София, чрез пълн. юрк.ВЙ. срещу К. И. К., с настоящ адрес
гр.Варна, с която са предявени искове с правно основание чл.422, ал.1
вр.чл.415 от ГПК вр.чл.430 от ТЗ за установяване вземанията на ищеца от
ответника в качеството на кредитополучател парични суми, произтичащи от
Договор за кредит за текущо потребление от 07.03.2017г., както следва:
47095,58 лева - главница, ведно със законна лихва за периода от 23.05.2018 г.
до изплащане на вземането; 2386.74 лева - договорна лихва за периода от
05.01.2018 г. до 23.05.2018 г.; 18.91 лв. лихвена надбавка за забава от
06.02.2018г.- 13.05.2018г.; 120 лв. дължима такса изисуемост; 992.42 лв.
разноски за държавна такса; 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В условията на евентуалност, при отхвърляне на исковете поради
ненастъпила предсрочна изискуемост, са предявени осъдителни искове за
сумите, представляващи вноски с настъпил падеж, по Договор за кредит за
текущо потребление 07.03.2017г., сключен между К. И. К., ЕГН: ********** /в
качеството на кредитополучател/ и „Банка ДСК" ЕАД / в качеството му на
кредитор/.
Твърди се в исковата молба, че на 07.03.2017г. между „Банка ДСК"
ЕАД, като кредитор и К. И. К., ЕГН: **********, като кредитополучател, е
сключен Договор за кредит за текущо потребление. Предоставен бил кредит в
размер на 50.000 лв., като съгласно чл. 9 годишният процент на разходите по
кредита бил в размер на 7.35. Съгласно уговорения погасителен план срокът
за издължаване бил уговорен за 120 месеца, считано до 07.03.2027г. с падежна
дата за издължаване на месечните вноски 5-то число на месеца. Твърди се, че
изискуемосттта на кредита е настъпила на 23.05.2018г., както и че чл.8 била
договорена лихва в размер на 6,25 годишно, формирана от стойността на 6-
месечен SOFIBOR 0.326. Съгласно т. 18.2 от Общите условия страните
уговорили, че при забава на плащанията над 90 дни целият остатък от кредита
става предсрочно изискуем.
Поради неплащане на повече от 4 броя погасителни вноски по
кредита, на основание т. 18.2 от Общите условия „Банка ДСК" ЕАД обявила
всички вземания по Договор за кредит за текущо потребление от 07.03.2017г.
между „Банка ДСК " ЕАД, като кредитор, и К. И. К., като кредитополучател за
предсрочно изискуеми. Подадено било заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните
книги на основание чл.417, т.2 ГПК, въз основа на което било образувано
ч.гр.д. 7730/2018 г. по описа на Районен съд- Варна, ГО, 49 състав, и издадени
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по които било образувано
изпълнително изпълнително дело № 722/2018 г. по описа на Х.В.Г., рег. № 892
и район на действие ОС - Варна.
Сочи се, че след заповедното производство, на 15.09.2022г. бил
сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „ОТП
Факторинг" ЕАД /като цедент/ и „ЕОС Матрикс" ЕООД /като цесионер/, по
силата на който били прехвърлени необслужвани вземания, изрично посочени
в Приложение №1 към договора за цесия, произтичащи от договори за
кредити, сключени от цедента с физически лица, вкл. и вземанията на „ОТП
Факторинг" ЕАД към К. И. К. /цедирани на „ОТП Факторинг" ЕАД с договор
за цесия, сключен между „ОТП Факторинг" ЕАД и „Банка ДСК" ЕАД/,
предмет на настоящото производство. Твърди се, че с оглед на настъпилото
частно правоприемство на 15.09.2022г. между „ОТП Факторинг" ЕАД и „ЕОС
Матрикс" ЕООД, кредитор по процесното вземане се явява „ЕОС Матрикс"
ЕООД. Излага се, че към исковата молба е приложено уведомление за цесия,
което да послужи за надлежно уведомяване на ответника за извършената
цесия в настоящото исково производство.
В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК, на 17.09.2018г. е депозирано от
длъжника К. И. К. възражение срещу издадената заповед за незабавно
3
изпълнение, обективирано в жалба с правно основание чл.414, 419 и 410 от
ГПК , поради което и на основание чл. 415 ГПК съдът е указал на „Банка
ДСК“ ЕАД, че в едномесечен срок може да предяви установителен иск. С
изложеното ищецът в качеството си на цесионер обосновава правния си
интерес в законоустановения срок да предяви иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за
установяване съществуването на вземането си.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът К. И. К., чрез адв.М. И.,
е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който се оспорват
предявените искове като недопустими и неоснователни. Твърди се, че
длъжникът не е редовно уведомен за първата цесия между „ОТП Факторинг"
ЕАД и „Банка ДСК" ЕАД, поради което договорът не е породил действие и
съответно настоящият ищец, последващ цесионер, не се легитимира като
правоприемник. Твърди се също изтекла погасителна давност по отношение
на процесните вземания от датата на издаване на изп.лист на 30.05.2018г. до
30.05.2023г., като през този период ответникът не е бил редовно уведомяван
от ЧСИ за задължението, нито е получил уведомление за цесиите.
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 от
ГПК вр. чл.430 от ТЗ.
Съгласно изложеното в исковата молба и предвид липсата на отговор
не са налице обстоятелства, които могат да бъдат приети за безспорни и
ненуждаещи се от доказване.
Док. тежест се разпределя съобразно правилото на чл.154 от ГПК,
като всяка страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича
благоприятни за себе си правни последици, като в тежест на ищеца е да
докаже твърденията в ИМ за наличието на облигационно правоотношение
между страните, по силата на което ответникът е задължен за претендираните
суми, техния размер, както и осъществено прехвърляне на вземането в полза
на настоящия ищец, надлежно уведомяване на длъжника, а в тежест на
ответника при установяване на горните обстоятелства е да докаже извършено
плащане на дължимите суми по договора в пълен размер, както и наведените в
отговора правоизключващи обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца в срок до съдебно заседание да уточни правния
си интерес от предявяването на евентуални осъдителни искове за същите
суми, доколкото съобразно разрешението по ТР № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по
4
тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за Б. кредит
поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил
падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ.
ДОПУСКА до събиране в с.з. приложените към исковата молба и
отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задача след
запознаване с материалите по делото да даде заключение по поставените в
исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждението и
разноските, свързани с изготвяне на експертизата в размер на 300 лв., вносими
от ищеца в едноседмичен срок от съобщаване на определението.
Определя за вещо лице Б. Б., която да се призове след внасяне на
депозита.
Указва на вещото лице, че заключението следва да бъде депозирано
по делото най-малко една седмица преди съдебното заседание с копия за всяка
страна.
УКАЗВА на страните възможността за постигане доброволно
уреждане на спора, вкл. чрез Центъра за медиация при ВРС. Центърът
предоставя безвъзмездно възможност на страните по делата да разрешат
правния спор доброволно, посредством медиация и със съдействието на
медиатор, всеки работен ден от 9 до 17 ч. За съдействие към Центъра могат
да се обърнат страни по неприключили граждански, частни наказателни и
търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния район на Окръжен съд
Варна, вкл. Окръжен съд – Варна. Центърът е разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. За връзка с Центъра по
медиация страните могат да се свържат за дела на окръжен съд Варна с Нора
Великова, на тел.052 623 362 както и да изпратят запитване по e-mail:
*********@***.**.
5
НАСРОЧВА производството по т.д. № 302/2024г. на ВОС за
разглеждане в открито съдебно заседание на 30.10.2024г. от 10.30 ч., за която
дата и час да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с
призовката за насроченото с.з., на ищеца да се изпрати и препис от писмения
отговор.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6