Присъда по дело №505/2018 на Районен съд - Дупница

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 40/14.05.2019 г .по НОХД № 505/2018 г. по описа на РС гр. Дупница

Районна прокуратура гр. Дупница е повдигнала обвинение против  С.А.А., роден на *** ***, ***гражданство, ***, с ***образование, работещ във фирма „***”,  с ЕГН **********, за това че на 18.11.2017 година, около 23:30 часа в град Дупница, ул. „Саморанско шосе“ № 1, пред сградата на „Пътни строежи“, (чрез блъскане с ръка и събаряне) е причинил средна телесна повреда на Е.Н.И., (изразяваща се във фрактура на външния глезен на дясна подбедрица, което е довело до трайно затрудняване на движенията на долен десен крайник за срок от 2 месеца).

В съдебно заседание участващият представител на Районна прокуратура -гр. Дупница поддържа повдигнатото срещу подсъдимия С.А.А. обвинение, счита че то е доказано по безспорен и категоричен начин. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година,  при условията на чл. 66, ал.1  от  НК.

Пострадалата свидетелка Е.И. не е конституиран като граждански ищец и частен обвинител в процеса, тъй като не се явила на разпоредително заседание и не е депозирала писмена молба в определения от закона срок.

Подсъдимият С.А.А. е представляван в процеса от назначения му на досъдебното производство служебен защитник - адв. Д.. В пледоарията си  адв. Д. излага доводи за невиновността на своя доверител, като анализира фактическата обстановка установена чрез гласните доказателства и счита, че същата е протИ.речива, като тази протИ.речИ.ст идва най-вече от показанията на пострадалата свидетелка, като изтъква, че обвинението се базира именно само на нейните показания. В тази връзка счита, че подсъдимия А. не е извършил деянието, както от обективна,  така и от субективна страна, доколкото не е изяснен по безспорен начин механизмът на увреждането и мястото на увреждане.  Направено е алтернативно искане, в случай, че съдът стигне до извод за доказаност на деянието и виновност на дееца, да бъде преквалифицирано деянието по чл. 1**от НК, като излага доводи, че същото е извършено  по непредпазлИ.ст, като пледира да бъде наложено по-лекото от алтернативно определените наказание, а именно „Пробация“.

Подсъдимият А. е дал обяснение, в което твърди, че той не е блъскал св. И., а ако я е блъснал, то не е било умишлено. Не я е видял да пада, но не отрича, че същата се е намесила да ги разтърве при възникналата разпра между него и брат ѝ – св. И.И..

Съдът, като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият С.А.А. е роден на *** ***, ***гражданство, ***, с ***образование, работещ във фирма „***”, с ЕГН **********.

Подсъдимият С.А.А. живее на съпружески начала със св. В.  Т.. Двамата били поканени на сватбено тържество, което се празнувало в сградата на ресторанта на „Пътни строежи“ в гр. Дупница, ул. „Самоковско шосе“ № 1 и се състояло на 18.11.2017 г. На сватбата били поканени много роднини. Преди да си тръгнат св. В.Т. го попитала дали е запазил парите, които били заделили за такси, за да се приберат с детето. Подсъдимият раздразнено отговорил, че похарчил всички пари и започнал да се държи словесно агресивно със св. Т.. Тя го помолила да излязат навън, пред ресторанта, за да не развалят празненството на младоженците, където започнали да водят разговор на висок тон. Св. Г.Т. –дъщеря на  св. В.Т. казала на съпруга си -св. И.И., да излязат навън, защото се притеснявала подсъдимия да не упражни физическо насилие над майки ѝ. Излизайки от ресторанта св. И., като зет на св. В.Т., предложил да им даде 5 лв. за да си хванат такси, като подсъдимия се подразнил, за това че се вмесват в семейните му отношения  и вместо да се вслуша в предложението на св. И.И. да влязат в ресторанта, за да продължат да се веселят, се насочил срещу него със словесна агресия, която прераснала в сбиване. Двамата били повлияни от алкохола, тъй като били пийнали по около литър ракия, но на подсъдимия не му личало толкова много, че е употребил голямо количество алкохол. В това време от ресторанта излезли св. Е.И.  и св. Г.Т.. Свидетелката И. направила опит да разтърве биещите се, тъй като се страхувала за животаи здравето на брат си. Подсъдимият и св. И. продължили да  се карат, като подсъдимия А. ударил св. И. с два юмрука в областта на лицето. Св. И. не могъл да се задържи и паднал на земята. Разярен от вмешателството на св. И. подсъдимият я хванал за ръцете, за да я отстрани. През това време двамата в тази позиция направили няколко крачки в посока към тротоара, тъй като свидетелката издърпала ръцете си и успяла да се отскубне от подсъдимия. Въпреки, че се олюляла, когато първия път издърпала ръцете си, тя не паднала. През това време А. отишъл в ресторанта взел нож, който бил видян от св. Е.И. и св. Б.И. което още повече обезпокоило св. И., да не посегне на брат ѝ с него и да стане непоправимото, и отново се опитала да  ги разтърве. А. пуснал ножа и хванал с двете си ръце св. И. и започнал да я влачи в посока тротоара  пред „Пътни строежи“, тя отново се опитвала да се отскубне, след  което подсъдимия я хванал за реверите, и я блъснал. При това блъскане св. И. не запазила равновесие, тъй като наблизо имало отворена шахта и паднала в нея. При това падане си счупила десния крак. Не могла сама да стане, а била подпомогната от екипа на Бърза помощ, който дошъл веднага на място. На място отишъл и патрулен екип. Установено било счупване на крака, в областта на глезена, за което е последвала операция и била поставена гипсова имобилизация. Веднага след случилото се подсъдимия избягал, но впоследствие отишъл сам в сградата на РУ гр.Дупница, където били и много от гостите от сватбата, станали очевидци на инцидента.

Вещото лице д-р Д. И.Л. е изготвил съдебно -медицинска експертиза, назначена в хода на досъдебното следствие, от която е видно, че пострадалата свидетелка, вследствие на създалата се ситуация е получила следните травматични увреждания: изкълчване и счупване на външния глезен на дясната подбедрица. Вещото лице е посочила, че глезенните счупвания се получават основно по индиректен механизъм. Най-честите счупвания на глезените са външно-торзионните, при които ходилото е се извива навън и се чупи външния глезен. Обикновено счупването  е без разместване на фрагментите. При този вид счупвания, макар и с накуцване, пострадалия може да ходи. При оглед се установява деформация на глезенната става. Ставата е оточна, движенията са ограничени и болезнени.

В конкретния случай при св. И. получаването на установеното счупване на външния глезен на дясната подбедрица, отговаря да се е получило по описания външно-торзионен механизъм, именно след извеждане на тялото от равновесие при блъскане на пострадалата, както е посочено в свидетелските показания. Вещото лице даде отговор на въпроса, че теоретично е възможно пострадалата да е загубила равновесие и без да е блъсната да падне и да получи причиненото нараняване. Също така, ако се е опитвала да се отскубне от ръцете на лице, което я е хванало за ръцете, отново може да падне, за това че отскубвайки се не може да запази равновесие и да падне, тъй като се касае за извеждане на тялото от равновесие по някакъв начин, но  в конкретния случай е категоричен, че  съпоставени свидетелските показания с установената находка по време на лечението, се налага извод именно за описания в заключението механизъм.

Счупването на външния глезен на дясната подбедрица е довело до трайно затруднение в движението на долен десен крайник за срок по-голям от 30 дни.

Възстановителния период, при нормално протичащ възстановителен процес и липса на усложнения, е от порядъка на два месеца. Възстановяването на засегнатата функция би следвало да настъпи в пълен обем, без последици за здравето на пострадалата.

Горната фактическа обстановка се установи от събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени както поотделно, така и в съвкупност: показанията на разпитаните свидетели и прочетените такива по предвидения в закона процесуален ред, приетата съдебно -медицинска експертиза, медицински документи, приложените и представените като доказателство справки, справка за съдимост и характеристика на подсъдимия.

Всички доказателства, разгледани поотделно и в своята съвкупност налагат следните правни изводи:

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че всички елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 129, aл. 2 НК са налице.

От обективна страна подсъдимия А. е осъществил състава на престъплението по чл.129, ал.1 от НК, тъй като на 18.11.2017 г., около 23.30 ч., в гр. Дупница, чрез действие – блъскане в областта на гърдите, е причинил на Е.И. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на  външен глезен на дясна подбедрица, което е довело до трайно затрудняване на движението на долен десен крайник за срок от два месеца. От събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че подсъдимия А. е блъснал с две ръце в областта на гърдите св. И., която в резултат на това е загубила равновесие и е паднала на земята. Съдът кредитира показанията на пострадалата  относно механизма на настъпване на телесното увреждане, защото нейните показания са логични и последователни и се подкрепят от другите събрани по делото доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите, заключението на СМЕ, а също и в обясненията на подсъдимия. Изводът  за механизма на причиняването на средната телесна повреда от подсъдимия се налага от показанията на пострадалата, която в своите показания заявява, че подсъдимия я е хванал за ревера, с двете си ръце, блъснал я е след това назад, от което блъскане  загубила равновесие и паднала в една отворена шахта. Това изявление се подкрепя от показанията на Г.Т., макар и последната да заявява, че е настанала суматоха и не е много сигурна дали  пострадалата сама е паднала след като имало неравен терен зад гърба си или е била блъсната от някого, докато и двете се опитвали да разтървават И.И. и С.А., но е категорична, че св. И. не  е била пияна до степен да не може да се държи на краката си и да залита, и да падне. Съдът не кредитира показанията на св. В.Т., в частта, в която твърди, че св. И. е била много пияна и заедно  с подсъдимия А. се хванали за ръце и започнали двамата заедно да тичат в посока светофарите (видно от всички други гласни доказателства свидетелката И. лежала на земята до идването екип от Бърза помощ), че не е видяла св. Е. да е паднала вследствие блъскането ѝ в областта на гърдите от подсъдимия, защото живее на съпружески начала с подсъдимия от една страна, а от друга страна същата, в хода на съдебното следствие, промени част от показанията си в сравнение с  тези дадени на досъдебното производство, досежно обстоятелството имало е нож в ръцете на подсъдимия. На трето място -показанията ѝ са протИ.речиви с останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства.

 При оценката си на обясненията на подсъдимия, съдът отчете трайно установеното в  съдебна практика положение, че обясненията на подсъдимия имат двойнствена правна природа- като те са едновременно средство за защита и годно доказателствено средство, чиято доказателствена стойност не може да бъде априори игнорирана при формиране фактическите изводи на съда. Решаващият състав следва да ги подложи на внимателна преценка с оглед тяхната логичност, последователност, вътрешна безпротИ.речИ.ст и  житейска издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по делото доказателствен материал. Едва след извършването на всички тези процесуални действия съдът следва да реши дали  да ги кредитира или не. Съдът кредитира досежно главния факт на доказване (удара с две ръце в гърдите), защото същите се потвърждават както от показанията на пострадалата свидетелка, така и от показанията на св. Г.Т., в частност на св. В.Т., св. И.И., св. К.И., св. Б.И., заключението на СМЕ, а дори и от обясненията на подсъдимия, в които той фактически признава извършване на престъплението, в което е обвинен. В случая безспорно е установено, като се вземе предвид, че показанията на пострадалата св. И. са последователни, пълни, точни и безпротИ.речиви и кореспондират с тези на св. Г.Т., и св. В.Т. (с изключение в частта, в която съдът не кредитира показанията ѝ), а и доказващи се чрез заключението на СМЕ. В обяснението си в хода на съдебното следствие подсъдимия А. заявява, че св. И. се опитала да ги разтърве със св. И., но той не я е бутал. Израз на защитна теза са и обясненията му, в частта им, в която той се стреми в максимална степен да омаловажи участието си в инцидента, като заявява, че ако я бутнал, то това не е използвал сила и не е вложил умисъл. Именно това обуславя причинната връзка между деянието, извършено от подсъдимия и настъпИ.вредоносен резултат.

От субективна страна деянието е извършено при условията на евентуален умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че с рязкото блъскане в областта на гърдите пострадалата ще загуби равновесие и ще падне назад, но се е отнесъл безразлично към настъпването на този общественоопасен резултат, очевидно ядосан от вмешателството на св. И. да не продължи да нанася побой над брат ѝ –св. И.И.. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието и е допускал настъпването на общественоопаснте  последици, но е бил съгласен с тях. В този смисъл в и трайната съдебна практика- Решение № 330 от 16.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 225/2010 г., III н. о., НК, Решение № 61 от 10.II.1975 г. по н. д. № 800/74 г., II н. о., Решение № 30 от 29.I.1987 г. по н. д. № 735/86 г., I н. о., в които при напълно идентична с сочения от защитата механизъм за получаване на телесно увреждане е прието, че формата на вината е евентуален умисъл. Тук следва да се съобрази и спецификата на умисъла при посегателствата срещу личността. Както доктрината, така и съдебната практика са последователни в становището, че за умисъла при телесните повреди е характерна известна неопределеност и алтернативност - деецът цели последици от даден вид (с неконкретизирано съдържание), като не съзнава в каква степен ще засегне охраняваните обществени отношения, и той реализира действия за постигане на различни резултати, като иска (или допуска) настъпването, на който и да е от тях. Така Решение № 11 от 22.01.2016 г. по н. д. № 978 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение. Поначало умисълът при посегателства срещу личността е с неконкретизирано съдържание. Деецът не предвижда точно в каква конкретна форма ще се прояви престъпният резултат (смъртта или телесната повреда)- Решение № 24 от 05.05.1996 г. по н.д. № 452/96 г., I н.о. За умисъла при телесните повреди и убийствата често е характерна една неопределеност (алтернативност) на представите на дееца. Той предвижда най-общо обществената опасност на два или повече възможни резултата и иска (или допуска) настъпването на който и да е от тях- Решение № 32 от 11.03.1991 г. по н. д. № 868/90 г. на Върховен съд на РБ, I н. о. Също така съгласно трайната съдебна практика за формата и съдържанието на умисъла при телесните повреди се съди от средствата, с които е извършено деянието, от броя, насоката,  силата и интензивността на ударите, от мястото на нараняването и неговата уязвимост, от разието, от което се посяга на жертвата, медико-биологичните особености на причинените на жертвата наранявания,  както и от  комплексната оценка на всички обстоятелства за извършеното престъпление, включително и  предшестващото поведение на виновния и пострадалия- така  Решение № 395 от 03.12.2014 г. по нак. д. № 1223/2014 г. на Върховен касационен съд., Решение № 11 от 22.01.2016 г. по н. д. № 978 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.отд.

Единственото възражение, което прави защитата е, че се касае за непредпазлИ.деяние и съответно искане за преквалифициране на деянието от такова по чл.129 от НК в такова по чл.1**от НК. Това възражение е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. На първо място следва да се има предвид, че подсъдимият е мъж, а пострадалата е жена, от което до голяма степен  произтича и физическото съотношение между двамата, също в полза на подсъдимия. С оглед на посоченото по-горе обстоятелство и предвид социалния и житейския опит на подсъдимия се налага категоричния извод, че интелектуалната му страна на умисъла е обхващала представите, че при подобен удар в гърдите, при подобно съотношение между физиката на двамата   пострадалата неизбежно е щяла да загуби равновесие и да падне на земята, т.е. предвиждал е настъпването на съставомерните последици и е имал съзнание за общественоопасния характер на деянието си. За съставомерността на престъплението не е необходимо у дееца да има ясни представи каква точно средна телесна повреда ще получи пострадалия, същественото е, че той се е отнасял безразлично към настъпИ.резултат. Именно това следва да се разбира под „допускал” по см. чл.11, ал.2 от НК – деецът да се е съгласил, примирил и изобщо да се отнася с безразличие към настъпване на съставомерните последици. Освен това загубата на равновесие и падането на пострадалата на земята са в резултат на силен и целенасочен удар в гърдите ѝ, а не в резултат на неволно движение на подсъдимия, като напр.загуба на равновесие, залитане, спъване  и  др. подобни.   Механизмът на получаване на процесната средна телесна повреда категорично е посочен, като напълно възможен от СМЕ, т.е. налице е счупване на външен глезен на дясна подбедрица в резултат на падане от собствен ръст. С оглед приетия за установен механизъм на причиняване на телесната повреда в резултат от блъскане в областта на гърдите следва да се счете за неоснователно възражението на защитата, че деянието е причинено при непредпазлИ.ст като форма на вината, доколкото защитата базира възражението си на съвсем различен механизъм за причиняване на телесното увреждане, а именно пострадалата се опитала да се отскубне от ръцете на подсъдимия, след като се отскубнала се препънала в плочки и паднала в отводнителна шахта, която била без капак, и по този начин получила телесната повреда в резултат от падане от собствено тегло, и попадането на крака ѝ  удара в шахтата.

Въз основа на изложеното, съдът счете, че подсъдимият А. следва да бъде признат за виновен в извършването на престъплението и да му  наложи наказание.

            ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

В разпоредбата  на чл. 129, ал. 1 от НК е предвидено наказание  лишаване от свобода до 6 години.

При индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимия Стоя А., съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства, липсата на предходни ***ия (същият не е реабилитиран по право при условията на чл. 88а, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 2 от НК), като съдът взе предвид съдебното му минало, а именно че лицето е *** преди това  за престъпления против собствеността, както за едно от деянията е *** по чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1, във вр. с чл.198, ал. 1 , пр. 1 от НК по НОХД № 540/2002 г. по описа на Окръжен съд гр. Кюстендил. Наложено е наказание „Лишаване от свобода“ за срок от  16 г., като съгласно Определение по ЧНД № 49/12 г. по описа на Окръжен съд гр. Кюстендил подсъдимия ов е бил предсрочно условно освободен, като за неизтърпяната част от две години,  един месец и двадесет и седем дни  е следвало да изпълнява пробационни мерки „задължителни периодични срещи с пробационнен служител“ по настоящ адрес ***.

Съдът счита, че подсъдимият е лице с висока обществена опасност, предвид миналите ***ия, но видно от справката за съдимост  са налице положителни характеристични данни, тъй като същият има семейство, трудово ангажиран е -работи в строителството, не влиза в конфликти със съседи.

Обществената опасност на деянието не сочи отлика от останалите подобни.

Съдът отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство, че причиняването средната телесна повреда на пострадалата е  станало чрез нанасянето на един удар довел до инкриминирания резултат.

Предвид това, съдът приема, че с оглед характера и относителната им тежест е налице превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, налагащ определяне на наказание между минималния и средния размер предвиден в закона. Мотивиран така, съдът приема, че целите на наказанието ще се постигнат с определяне на наказание “Лишаване от свобода” за срок от 6 (шест) месеца, при първоначален  „общ“ режим.

Съдът счита, че така определеното наказание е справедлИ.и съобразено с  личната и генерална превенция по чл.36 от НК.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът  осъди подсъдимия С.А.А., живущ ***, с ЕГН **********, да заплати по сметка на ОД на МВР Кюстендил направените разноски за изготвяне на експертиза в размер на 169,28 лв. (сто шестдесет и девет лева и двадесет и осем стотинки) и 13,02 лв. (тринадесет лева и две стотинки) по сметка на ДнРС.

Съдът постанови присъдата си по горните съображения.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: