РЕШЕНИЕ
№ 828
гр. Варна, 27.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20213110114359 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Г. Г. Г. срещу
В. Д. Н., с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
8000,00 лв. – обезщетение за търпени от ищеца неимуществени вреди изразяващи се в
болки, страдания, тревоги и притеснения вследствие на нанесени на ищеца от ответника на
16.01.2020 г. удари по главата и тялото, причинили средна телесна повреда – счупване на
долната челюст, насинявания, контузии ведно със законната лихва от датата на събитието –
16.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се поддържа, че на 16.01.2020 г. в гр. **** / дома на родителите на
ищцата/, ответникът / баща на общото дете на страните/ нанесъл на ищцата удари с юмруци
в областта на главата и гърба, и я душил вследствие на което Г.Г. получила счупване на
долната челюст, насинявания и контузии. Поради счупването на челюстта се наложило, да
бъде извършена операция за поставяне на шина. Ищцата сочи, че дълго време изпитвала
болки и затруднение при дъвчене и говорене, хранила се само със сокове през сламка.
Излага се, че за извършеното деяние срещу ответника Н. било образувано наказателно
производство – н.о.х.д. ***/2021 г. по описа на ВРС, наказателно отделение, 38 състав за
престъпление по чл.129, ал.1, вр. ал.2 НК приключило с определение за одобряване на
споразумение между прокуратурата и защитника на подсъдимия, с което ответника в
настоящото производство е признат за виновен за това, че на 16.01.2020 г. причинил на Г.Г.
средна телесна поведа изразяваща се в счупване на долната челюст, влязло в законна сила на
23.09.2020 г. При изложеното се иска уважаване на предявения иск.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответника.
Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявен е осъдителен иск по чл.45 вр. чл.52 ЗЗД
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК и с оглед на конкретните фактически твърдения на
страните се разпределя, както следва: В тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване следното: фактът на извършване на твърдяното деяние от
ответника Н.; че е търпял сочените в исковата молба и уточнителната молба от 27.10.2021 г.
вреди – физически увреждания и психически вреди / тревозност, напрежение, стрес/ вкл.
тяхната продължителност и интензитет, причинна връзка между вредите и нападението.
С оглед така очертания предмет на доказване и с оглед събраните по делото
1
доказателства съдът намира следното от фактическа страна:
За извършеното деяние от ответника спрямо ищеца на 16.01.2020 г. срещу Н. е било
образувано наказателно производство – н.о.х.д. 2283/2021 г. по описа на ВРС, наказателно
отделение, 38 състав за престъпление по чл.129, ал.1, вр. ал.2 НК приключило с определение
за одобряване на споразумение между прокуратурата и защитника на подсъдимия, с което
ответникът в настоящото производство е признат за виновен за това, че на 16.01.2020 г.
причинил на Г.Г. средна телесна поведа изразяваща се в счупване на долната челюст, влязло
в законна сила на 23.09.2020 г. /цялото наказателно производство е приложено и прието по
делото/.
Одобреното от наказателния съд споразумение има последиците на влязла в сила
присъда /чл. 383, ал. 1 НК/.
Съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това,
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая,
при наличието на присъда, следва да се приемат за доказани виновните противоправни
деяния –на 16.01.2020 г. в гр. Варна В.Н. е причинил на Г.Г. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на долна челюст, което е обусловило трайно затруднение във
функциите на дъвченето и говора за период от около два месеца, при благоприятно
протичане на оздравителния процес – престъпление по чл.129, ал.1, вр. ал. 2 НК / нанасяне
на средна телесна повреда, като част от състава на престъплението е резултата- такова
увреждането, което за продължителен период / повече от 1 месец/ да е затруднил определен
процес, в случая дъвчене и говорене/.
В резултат на описаните по-горе деликтни деяния, за ищеца са настъпили
неимуществени вреди, изразяващи се в преживени физически и душевни болки и страдания,
т.е. налице е причинно следствена връзка между деянието и търпени от ищеца вреди.
Съгласно императивната норма на чл. 300 ГПК задължителна сила за гражданския
съд е придадена единствено на влязлата в сила присъда на наказателния съд и то само
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието,
следва да бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките
на производството по разглеждане на гражданското дело. С оглед принципа за
непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на изрично
доказване пред гражданския съд независимо дали по отношение на същите вече са събрани
доказателства в хода на досъдебното производство /Решение № 352 от 2.01.2019 г. на ВКС
по т. д. № 790/2018 г., II т. о., ТК/ вкл. това разрешение е относимо за установява на
търпените от ищеца вреди.
По отношение на вида на търпените от ищеца вреди
За установява на търпените от ищеца вреди е изслушана съдебно-медицинска
експертиза /СМЕ/ и са разпитани двама свидетели.
От изслушаната и приета по делото СМЕ, на която съдът дава вяра, като обоснована
и компетентно дадена се установява, че от анализ на представените медицински документи
може да се заключи, че вследствие на нанесената телесна повреда е получено счупване на
долната челюст в областта на левия долночелюстен ъгъл с разместване на фрагменти,
травматични отоци и кръвонасядания по лицето. Сочи се, че описаните увреждания са
резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, респективно удари с ръце, юмруци в
областта на лицето. Заключава се, че счупването на долната челюст обуславя трайно
затруднение на функциите на дъвченето и говора за период от около 2 месеца, а останалите
описани травматични увреждания /отоци и кръвонасядания/ са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота и отзвучават за период от около 2-3 седмици.
В откритото съдебно заседание е разяснено, е оформянето на костния калос се извършва в
рамките на 25-30 дни, след което за пострадалия може да започне възстановяване
постепенно на функцията на дъвчене. Излага, че в конкретния случай счупването е
изисквало оперативна намеса. Изяснява, че след такъв вид счупване обичайно не остават
дефекти на говора или видими белези. Уточнява, че освен болкоуспокояващи медикаменти
се приемат и антибиотични такива.
От показанията на свид. Генчев / баща на ищеца/ по отношения на наблюденията му
за търпените вреди се установява, че на 17.01.2020 г. заварил дъщеря си цялата лилава, но не
2
знаел, че челюстта й е счупена и я завел на лекар на следващия ден, когато било установено
счупване. Била й направена операция и лежала в болницата 1 седмица. Разказва, че три-
четири месеца Галина се хранела само с каши, сокове, млека, защото зъбите й били вързани
с телове и консумирала храна през зъбите. Сочи, че три месеца била с шини в устата и след
това още три, четири месеца й било трудно да говори. Той и майката на ищцата се грижили
за нея. Сочи, че докато дъщеря му била шините изпитвала силни билки и приемала
болкоуспокояващи. Разказва, че миналия месец /спрямо депозирането на показанията през
м.03.2022 г./ Галина трябвало да й се извади зъб, но стоматологът не извършил процедурата,
тъй като имало опасност от ново счупване на челюстта. Сочи, че след случката Галина се
страхувала да остава сама вкъщи и да се среща с Валентин и когато това се наложило, тъй
като той има право да вижда общата им дъщеря, някой от родителите й ги придружавал.
От показанията на свид. Г. /майка на ищеца/ се установява, че знае за нанесения
побой на ****от ***, при който долната челюст на дъщеря й була счупена и се наложила
операция. Разказва, че възстановяването продължило около шест месеца. След като
****излязла от болницата била със шини за около 4 месеца можела да се храни само със
сламка, не можела да си отворя устата, на около шестия месец започнала да яде по-мека
храна, на седмия- осмия месец започнала да говори и да се храни нормално. Сочи, че Галина
изпитвала силни болки и и давали болкоуспокояващите във вид на течности със сламка.
Разказва, че Галина около година след случката се страхувала да остава сама и не ходела на
срещи сама с ***. Сочи, че тъй като костта не е заздравяла напълно не може да бъде изваден
мъдрец на ****.
Съдът намира, че следва да даде вяра на така събраните свидетелски показания.
Настоящият съдебен състав отчитайки роднинската връзка между ищеца и свидетелите
преценява показанията по чл.172 ГПК съвкупно с останалите събрани доказателства, но
намира, че съответстват на СМЕ в частта за нанесените от побоя вреди – счупване на
челюстта, а по отношение на възстановява период са последователни и основани на
непосредствени впечатления. Показанията не противоречат едни на други или на други
събрани доказателства, както и се явяват житейски логични като се изхожда от вида на
търпяната физическа травма от ищеца.
Въз основа на така събраните доказателства съдът намира, че ищцата е търпяла болки
и страдания вследствие на счупването на долната челюст. Съобразно експертното
заключение съдът възприема, че за зарастване на костната структура е бил необходим
период около 2 месеца, като по време на него Галина е търпяла най-интензивни болки и
ограничения. Същата е приемала антибиотици и болкоуспокояващи. От свидетелските
показания се установява, че около 3 месеца е била с шини за обездвижване на мястото на
счупването, като с оглед спецификата на същото е търпяла ограничения на дъвченето и
говоренето, като тези функции са били изцяло невъзможни за период около 3-4 месеца, след
което постепенно са се възстановили. Липсата за възможност да служене с устата е
възпрепятствала и нормалния процес по хранене, което е ограничило силно възможността за
приемане на разнообразна храна и изцяло е била изключена твърдата храна за периода, в
който ищцата не е могла да дъвчи. Съдът намира, че с оглед продължителните период на
ограничаване на функциите, логично се явява да е необходим също продължителен период
за тяхното поетапно възстановяване. Освен физическите болки, ищцата е търпяла и
емоционален стрес, страх и притеснение вследствие на инцидента, като житейски
обосновано и очаквано е да се страхувала да остане сама с оглед усещането за беззащитност
след претърпяване на такова увреждане. Разбираем и във връзка с механизма на настъпване
на вредите е страхът от срещи с дееца, които в конкретния случай не са могли да бъдат
избегнати изцяло, тъй като страните имат общо малолетно дете, за което е уреден режим на
лични контакти с бащата. Така търпените психически вреди също следва да бъдат взети
предвид при определяне на справедливия размер на обезщетението.
При изложеното до тук- изводите за наличие на противоправно деяние от страна на
ответника, нанесените на ищеца вреди, които са в причинно-следствена връзка с
извършеното от В.Н., съдът намира, че ищецът има право на обезщетение.
По отношение на размера на обезщетението
С оглед така възприетите от съда търпени от ищеца вреди следва да се определи
размера на обезщетение за неимуществените вреди вследствие на инцидента от 16.01.2020
г.
3
При определяне на размера на дължимото обезщетение за търпените неимуществени
вреди съдът съобразява разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, както и задължителните указания
дадени с ППВС № 4/1968 г., че е длъжен във всеки конкретен случай да съобразява
установените по делото факти.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага
са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които
носят обективни характеристики /Определение № 163 от 11.03.2021 г. на ВКС по гр. д. №
3894/2020 г., III г. о., ГК/
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.
Релевантни за размера на обезщетението и за прилагане на критерия "справедливост" са
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на
болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, тяхното проявление
във времето и цялостното неблагоприятно отражение на увреждащото деяние в
патримониума на увредените лица, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия "справедливост" на съответния етап от развитието
на обществото в държавата. Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за
абстрактни, а за конкретно претърпени физически и психически болки и страдания,
неудобства и всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането / Решение № 28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г., ІІ-ро Т. О/.
При преценка на конкретните обстоятелства установени по настоящото дело, съдът
намира, че предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди е изцяло основателен за претендираната сума от 8000,00 / осем
хиляди/ лева. За да достигне до този извод, съдът отчита, че ищцата е търпяла физически
болки и страдания, както и емоционални увреждания. За да достигне до този извод, съдът
съобразява изложеното по-горе за характера на вредите, че лечебният и възстановителен
период е продължил общо около 6 месеца / среден период съобразно показанията на
свидетелите /, че ищцата в първите 4 месеца е имала особени затруднения при обслужването
си в ежедневието, което й е създало битови неудобства и е влошило качеството й на живот,
като не е можела да се храни пълноценно поради счупената долна челюст. Съдът отчита, че
е настъпило пълно възстановяване. Взема предвид и търпените психически увреждания –
страх да остава сама и да се среща с нападателя си, които са търпени значителен период от
време- около година.
Предвид основателността на главния иск за заплащане на обезщетение за претърпени
от ищеца неимуществени вреди, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
претендирана законна лихва от деня на увреждането съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД – 16.01.2020
г. до окончателното изплащане на обезщетението.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът. Същият претендира и е
доказал заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Заплащането се
доказва от представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че сумата
е изцяло заплатена в брой при подписването му, в който случай договорът има характер на
разписка съгласно разрешенията на т.1 от Тълкувателно решение 6/2012 г. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1000 лв.-разноски по делото.
Ищецът е освободен от разноски към бюджета на основание чл.83, ал.1, т. ГПК, като
с оглед пълното уважаване на претенцията и в приложение на чл.78, ал.6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати – 320,00 лв.- държавна такса, 250,00 лв.- заплатено
възнаграждение на вещото лице /общо 570,00 лв./ по сметка на ВРС в полза на бюджета на
съда.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА В. Д. Н., ЕГН:**********, адрес: гр.*** да заплати Г. Г. Г.,
ЕГН:**********, адрес: гр. *** на основание чл.45 ЗЗД вр. чл.52 ЗЗД сумата от 8000,00 лв.
– обезщетение за търпени от ищеца неимуществени вреди изразяващи се в болки, страдания,
тревоги и притеснения вследствие на нанесени на ищеца от ответника на 16.01.2020 г. удари
по главата и тялото, причинили средна телесна повреда – счупване на долната челюст,
насинявания, контузии ведно със законната лихва от датата на събитието – 16.01.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, В. Д. Н., ЕГН:**********, адрес: гр****
да заплати Г. Г. Г., ЕГН:**********, адрес: гр. В**** сумата от 1000,00 лв. – разноски в
съдебното производство
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, В. Д. Н., ЕГН:**********, адрес: гр. ***
да заплати по сметка на Районен съд- Варна сумата от 570,00/ лв.- разноски за държавна
такса и възнаграждение на вещо лице в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5