Решение по дело №165/2022 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 156
Дата: 9 декември 2022 г.
Съдия: Бистра Радкова Бойн
Дело: 20227270700165
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 юни 2022 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………

 

град Шумен, 09.12.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

   Шуменският административен съд в открито съдебно заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бистра Бойн

 

при секретаря Ив.Велчева

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 165 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Образувано е по жалба на „Е.“ЕООД-гр.Шумен с ЕИК *******, чрез управител Н.К.; „Е.2.“ЕООД-гр.Шумен, с ЕИК: *******, чрез управител Е.А-К. и „Е.“ЕООД-гр.Шумен, с ЕИК: *******, чрез управителя Ф.Г.против отказ на Главния архитект на Община Шумен, обективиран в писмо с изх.№УТ-19-021/21.04.2022г. да бъдат одобрени промени по чл.154 ал.5 от ЗУТ на проект за пет броя гаражи в УПИ-VI на кв.182 по плана на гр.Шумен, ПИ с идентификатор 83510.666.175 по КК на гр.Шумен. В жалбата се твърди, че оспореният отказ е постановен по заявление за одобрение на технически проект за изменение на вече одобрен проект за стоеж на пет броя гаражи с местоположение в ПИ с идентификатор 83510.666.175 по КК за град Шумен, изразяващо се в промяна на покривна конструкция, която от плосък покрив става скатен. Посочва се, че няма ограничения в закона относно възможността покривите на различните видове постройки, представляващи допълващо застрояване да бъдат скатни, а не плоски, като начинът за определяне на височината на сградите е регламентиран единствено в чл.24 от ЗУТ и следва да се приеме, че височината на гаражите не следва да включва височината на подпокривното пространство. Жалбоподателите молят съда да постанови съдебно решение, с което да отмени като незаконосъобразен, поради подробно изложени съображения в жалбата, отказа на Главния архитект на Община Шумен и да им присъди направените по делото разноски.

         За „Е.“ЕООД-гр.Шумен с ЕИК *******, редовно призовано в открито съдебно заседание се явява управителя Н.К., който поддържа жалбата.

       За „Е.2.“ЕООД-гр.Шумен в открито съдебно заседание се явява управителят и упълномощен процесуален представител- адв.Б.от ШАК. Поддържа жалбата, сочи доказателства и претендира разноски.

       За „Е.“ЕООД-гр.Шумен не се явява представител в открито съдебно заседание.

       Ответната страна Главен архитект на Община Шумен, редовно призована, за нея се явява ст. юрисконсулт И.К., редовно упълномощен, който оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи, че отказът е правилен, поради което моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъдат присъдени направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

     Заинтересованата страна Община Шумен също се представлява от юрисконсулт И.К., редовно упълномощен.

     Заинтересованата страна- Етажна собственост на сграда, намираща се в гр.Шумен, ул.Цар И.А. №***, вх.2, ет.1 се представлява от назначен от съда особен представител- адв. М. от ШАК, който сочи, че е налице разногласие по отношение на основателността на жалбата между собствениците в ЕС. Моли съда да вземе решение, като съобрази дали чл.24 ал.2 и 3 се прилага относно допълващо застрояване.

     Заинтересованите страни, приобретатели на право на строеж на гаражи в ПИ 83510.666.175, както следва: Я.Ж.А., с адрес: ***; В.Х.Я., с адрес: ***; А.Н.А., с адрес: ***; А.В.К., с адрес: ***; П.Л.П.-Т., с адрес: ***; В.К.Т., с адрес: ***; Р.М.И., с адрес: ***, настоящ адрес:***, р-н „К.П.“, ж.к. „З.П.“ № **, вх. Б, ет. 1, ап. 2; Л.М.И., с адрес: ***, настоящ адрес:***, р-н „К.П.“, ж.к. „З.П.“ № **, вх. Б, ет. 1, ап. 2 и М.Г.М., с адрес: ***; Л.С.М., с адрес: ***, които съдът прецени, че имат еднакви интереси са посочили общ пълномощник измежду тях- Ж.В.Д., с адрес: ***, който беше допуснат и назначен от съда, на основание  чл.136 ал.1 от АПК. Страните поддържат становище по основателност на жалбата.

      Заинтересованите страни, приобретатели на право на строеж на гаражи в ПИ 83510.666.175- Й.Р.Д., с адрес: ***; М.И.Х., с адрес: *** и В.К.М., с адрес: ***., редовно призовани, не се явяват в открито съдебно заседание и не изразяват становище.

      От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

      Със заявление до Кмет на Община Шумен с рег.№УТ-19-021/08.04.2022г. за одобряване на приложен проект за строеж на пет броя гаражи, находящи се в ПИ 83510.666.175 по КК на град Шумен, административен адрес: ул.Цар И.А., жалбоподателите поискали да бъдат разрешени промени по реда на чл.154 ал.5 от ЗУТ за обектите, по отношение на които имало издадено разрешение за строеж № 61/06.04.2021г. Заявлението било окомплектовано с Доклад за оценка на съответствието със съществените изисквания към строежите на инвестиционен проект на технически проект „Проект за пет броя гаражи № 4, 5, 6, 7 и 8“, от който е видно, че промените по чл.154 от ЗУТ представляват промяна на покривната конструкция на гаражите, като стоманения едноскатен покрив се променя в четирискатен, с покритие от термопанели. Приложени са договори за учредяване право на строеж, сключени между жалбоподателите и заинтересованата страна Община Шумен, в качеството ѝ на собственик на поземления имот, както и съгласие от собствениците на правото на строеж, конституирани като заинтересовани страни по делото. Издадена е Виза № 232/23.05.2019г. от Главен архитект на община Шумен, за допълващо застрояване- гаражи, с височина до 3,6м. над прилежащия терен./стр.27/ От приложеното Разрешение за строеж № 61/06.04.2021г.,/стр.30 по делото/, издадено също от Главния архитект на Община Шумен, по категоричен начин се установява, че строежът е пета категория по смисъла на чл.137 ал.1э т.5 б.“в“ от ЗУТ и представлява гаражи. На 21.04.2022г. бил постановен отказ с правно основание чл.146 от ЗУТ, да бъде одобрен проекта за промяна на инвестиционното намерение, обективиран в писмо на Главен архитект на гр.Шумен с изх.№ 4Т-19-021. Като мотиви е посочено, че представения проект противоречи на нормативната база, съгласно която, в чл.42 ал.3 от ЗУТ при свободно разполагане постройките на допълващото застрояване са с височина до 3,60м. Отказът е връчен на жалбоподателите на 05.05.2022г., видно от приложените в заверени копия известия за доставка.

       По делото е представена цялата административна преписка по отказа, ведно с приложените към заявлението за промяна документи.

       По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, заключението на които кореспондира със събраните по делото доказателства, поради което съдът я кредитира с доверие, като обективно и компетентно дадена, въпреки оспорването на жалбоподателите. От експертизата се установява, че гаражите са свободно разположени в имота, като група от № 1 до № 11, като част от гаражите са изпълнени и функционират, а процесиите гаражи № 4, 5, 6, 7 и 8 са в строеж, с изпълнена е конструкция стоманобетонови колони и греди, страничните стени от решетъчни тухли. Процесният проект променя очертанието и височината на покрива на групата пет броя гаражи № 4, 5, 6, 7 и 8. Покривът, от едноскатен, покрит с трапецовидна(ЛТ) ламарина, с наклон 2,5%, е променен на четирискатен, мансарден вид покрив, с наклони 45° и 5,7°, покрит с термопанели. Височината до борда на покрива от 3,60м., се променя във височина 3,60м. до началото на покривните наклони на мансардния покрив. Височината на стръмно наклонената под 45° част стига до кота +4,50м., а височината до билото става кота +4,70м. По северната и южна фасади се появяват втори ред прозорци над първоначалните врати и прозорци. По одобрения проект наклонът на покрива е 2,5%, който наклон съответства на вида плосък покрив (под 5%). За покритието с трапецовидна(ЛТ) ламарина, минималният допустим наклон е между 7%(6,3°) и 15°(16,7%), в зависимост от производителя. В процесния проект за изменение по време на строителството, горната част на покрива е определена с наклон 5,7° (6,33%) на покритието с термопанели, който наклон е по-близо, но отново под минималния 7% наклон. Максималната допустима височина на постройки на допълващо застрояване при свободно разполагане в имота е до 3,6 м., съобразно нормата по чл.42 ал.3 от ЗУТ. В процесния инвестиционен проект за изменение по време на строителството, височината следва да отговаря на нормата „до 3,6м.”, каквато е във визата и в основния одобрен проект. Наклонът на покривната повърхност на новопредвидения скатен покрив на гаражите не е равен на 45%, а на 45° на стръмната част на мансардния покрив. Височината до билото става кота +4,70м., което надвишава допустимата височина от 3,6м. по чл.42 ал.3 от ЗУТ. Към експертизата се съдържа приложение със снимки на гаражите в строеж. Вещото лице допълва отговорите си в открито съдебно заседание на 10.11.2022г.

     Експертизата е оспорена от жалбоподателите, като неотговаряща на действащата правна уредба и беше направено искане за повторна експертиза, което съдът прецени като неоснователно. Спорният въпрос дали относно процесните гаражи е приложима нормата на чл.24 ал.2 и 3 от ЗУТ е правен, а не експертен. Заключението на СТЕ е дало отговори на поставените задачи относно фактическата страна на настоящия казус.

     С оглед на така установеното фактическо положение съдът достигна до следните правни изводи:

     Жалбата срещу процесният отказ е подадена на 19.05.2022г. и от лица, чиито права и законни интереси са засегнати от акта– възложители на строежа. Следователно, жалбата е депозирана в 14-дневния законоустановен срок, срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което се явява процесуално допустима.

     Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

     Обжалваният акт е издаден от материално и териториално компетентен орган. Съгласно  чл.154 ал.5 и ал. 6 от ЗУТ след издаване на разрешението за строеж изменения в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по ал.2 т.5, 6, 7 и 8 се допускат по искане на възложителя, придружено от нотариално заверено съгласие на заинтересуваните лица по чл.149 ал.2, въз основа на одобрен инвестиционен проект към издаденото разрешение за строеж, като тези изменения се отразяват със заповед за допълване на издаденото разрешение за строеж и се допускат преди реализирането им. Измененията в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения се одобряват при условията и по реда на чл.145 в сроковете по чл.144 ал.3. От доказателствата по делото, безспорно се установява наличието на искана промяна по смисъла на  чл.154 ал. 2 т.5 от ЗУТ на строителната конструкция на постройките. Според чл.145 ал.1 т.1 ЗУТ, техническите или работните инвестиционни проекти се съгласуват и одобряват от Главния архитект на общината. Съгласно чл.146 от ЗУТ отказ да се одобри инвестиционен проект се прави само по законосъобразност, като се посочват конкретните мотиви за това. Поради изложеното, съдът намира, че оспорения отказ за одобряване на проект по реда на чл.154 от ЗУТ е издаден от компетентен орган и при спазена установена писмена форма. В случая е посочен издателят на акта, адресатите, индивидуализиран е предмета на отказа и актът съдържа фактически и правни основания за издаването му.

     Между страните не е спорно, а и се установява от материалите сдържащи се в административната преписка и от приетото заключение по изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, че процесният строеж, заявен за промяна на инвестиционните намерения представлява гаражи. 

     Съгласно чл.12 ал.1 от ЗУТ, застрояване по смисъла на закона е разполагането и изграждането на сгради, постройки, мрежи и съоръжения в поземлени имоти. Съгласно чл.20 ал.1, 2 и 3 от ЗУТ, застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно и допълващо, като основното застрояване съответства на конкретното предназначение на имотите съгласно чл.8, определено с подробния устройствен план, застрояването със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки допълва основното застрояване в урегулираните поземлени имоти. Липсва законова дефиниция на понятията „сгради“ и „постройки“. По аргумент от чл.37 и чл. 41 на ЗУТ "сгради" са тези строежи, чрез които се осъществява основното застрояване на поземлените имоти съобразно тяхното предназначение (жилищни, производствени, курортни, вилни, обществено-обслужващи и други), а чрез "постройките" се осъществява допълващото застрояване и същите имат спомагателен и обслужващ характер към основна жилищна или стопанска сграда (в този смисъл е Решение № 9571 от 08.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3855/2010 г.).

    Съгласно §5 т.38 от ДР на ЗУТ "строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки и др., както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението. Настоящият състав приема, че процесните гаражи попадат в легалната дефиниция за строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ. Същите представляват постройки от допълващо застрояване по смисъла на чл.40 ал.1 от ЗУТ, съгласно която, допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване. Предвид това, за строежът са приложими всички разпоредби за допълващото застрояване от раздел VII на глава III от ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл.42 ал.1 от ЗУТ, постройките на допълващото застрояване се разполагат свободно или допрени до основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с допълващо застрояване в съседен имот. Според ал.3 на същата разпоредба, при свободно разполагане постройките на допълващото застрояване са с височина до 3,6 м. Вещото лице е установило, че в настоящия случай с исканото изменение на проект не са изпълнени условията за височина на строежа по ЗУТ, съответно целената промяна не е съобразена с предвидените в закона предпоставки.

     Съдът споделя правните изводи на административния орган по отношение на липсата на релевантност на разпоредбите на чл.24 от ЗУТ към процесния строеж. Съгласно чл.24 ал.1, височината на сградата, се определя в абсолютни мерки от котата на средното ниво на прилежащия терен за съответната ограждаща стена: до котата на пресечната линия на фасадната плоскост с покривната плоскост- при сгради със стрехи; до котата на горната повърхност на корниза- при сгради с корнизи; до котата на най-високата точка на ограждащите стени- при сгради без корнизи и без стрехи. Според ал.2 във височината на сградата не се включва височината на подпокривното пространство, ако остава зад равнината, проведена под 45 градуса спрямо хоризонта от линията на пресичане на фасадната плоскост с горната повърхност на корниза или стрехата, а при сгради без корнизи и без стрехи - от най-високата точка на ограждащите стени. Според ал.3 височината на сградата се приема за равна на допустимата, ако сградата е разположена в пространството, ограничено от вертикална равнина, по линията на застрояване с височина, равна на допустимата, и равнина, проведена от тази височина под ъгъл 45 градуса спрямо хоризонта. В този случай котата на билото не може да надвишава с повече от 4,5 м височината на сградата, определена при условията на ал.1. Съгласно чл.74 ал.1- 3 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, височината на сградата според чл.24 ал.1 ЗУТ се определя в абсолютни мерки от котата на средното ниво на прилежащия терен за съответната ограждаща стена до котата на пресечната линия с покривната плоскост- при сграда със стрехи; до котата на горната повърхност на корниза - при сгради с корнизи; до котата на най-високата точка на ограждащите стени- при сгради без корнизи и без стрехи. Във височината на сградата не се включва височината на подпокривното пространство, ако остава зад равнината, проведена под 45 градуса спрямо хоризонта от линията на пресичане на фасадната плоскост с горната повърхност на корниза или стрехата, а при сгради без корнизи и без стрехи - от най-високата точка на ограждащите стени. При наклон на покривната плоскост, по-голям от 45 градуса, към височината на сградата Н се добавя и височината на надвишението над равнината, проведена под 45 градуса. Настоящият състав намира, че цитираните разпоредбите са относими към сгради от основно застрояване, каквито не са процесните гаражи. Височината на постройките на допълващо застрояване е посочена в чл.42 ал.3 от ЗУТ, а именно 3,6м, като разпоредбата не е препращаща към чл.24 ал.1-3 от ЗУТ.   

      От приложенията към подаденото от жалбоподателите заявление с рег.№УТ-19-021/08.04.2022г. и от заключението на вещото лице по назначената СТЕ по категоричен начин се установи, че заявлението по  чл.154 ал.5 от ЗУТ на оспорващите не отговаря по съдържание на изискванията на закона. При това положение, с оглед събраните по настоящото дело доказателства, са съществували всички предпоставки Главният архитект на Община Шумен да откаже одобряването на проекта за промени в строежа, а доказателства установяващи обратното по делото не са ангажирани от оспорващата страна. От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

      Предвид изхода на спора основателна се явява претенцията на ответната страна за присъждане на сторените по делото разноски, поради което жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на Община Шумен направените по делото разноски представляващи юрисконсултско  възнаграждение в минимален размер от 100лв., който е съобразен с разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и  чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.144 от АПК.   

    Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

     ОТХВЪРЛЯ жалба на „Е.“ЕООД-гр.Шумен с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управител Н.К.; „Е.2.“ЕООД-гр.Шумен, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управител Е.А-К. и „Е.“ЕООД-гр.Шумен, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Ф.Г.против отказ на Главния архитект на Община Шумен, обективиран в писмо с изх.№УТ-19-021/21.04.2022г. да бъдат одобрени промени по чл.154 ал.5 от ЗУТ на проект за пет броя гаражи в УПИ-VI на кв.182 по плана на гр.Шумен, ПИ с идентификатор 83510.666.175 по КК на гр.Шумен по Заявление № УТ-19-021/08.04.2022г.

 

     ОСЪЖДА „Е.“ЕООД-гр.Шумен с ЕИК *******; „Е.2.“ЕООД-гр.Шумен, с ЕИК: ******* и „Е.“ЕООД-гр.Шумен, с ЕИК: ******* солидарно да заплатят на Община Шумен направените по делото разноски в размер на 100.00 /сто лева/ лв.

 

     Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р България град София в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

     Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.

 

                                                                           СЪДИЯ: