РЕШЕНИЕ
№ 560
гр. Пловдив, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20205330116795 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по иск с правно основание
чл.432, ал. 1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявен от Д. Д. С., ЕГН **********, със
съдебен адрес гр. П., бул. „***“ № ***, срещу ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87.
В исковата молба се твърди, че на ***г. в гр.П. на кръстовището на бул.
„***“ и ул. „***, управлявайки л.а. марка „Мерцедес“ ДК №*** предизвикал
ПТП, в резултат на което на ищеца била причинена средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на горния край на лъчевата кост на лявата ръка. Със
застрахователна полица, валидна за периода от 17.10.2019г. до 16.10.2020г.
ответното дружество се задължило да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, при управление на
посоченото МПС. Твърди, че на 04.03.2020г. изпратил покана до ответника за
заплащане на обезщетение в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва
от датата на инцидента – ***г. до пълното изплащане на сумата, но плащане
не последвало. Твърди се, че ищецът търпи и към момента неимуществени
вреди, изразяващи се в морални болки и страдания, от причинената му
телесна повреда – физически и психически болки и страдания – травма, която
му причинила чувство на болка и страдание. Травматичните увреждания
отшумели след 2 месеца, а освен това ищецът изпитвал сериозен дискомфорт,
тъй като му била затруднена възможността за обслужване. Породило се у
1
ищеца чувство на неувереност и безпокойство, имал проблеми със социалния
и професионален живот, не желаел да излиза, да пътува, да се среща с хора,
поради опасения от повторност на случилото се. Поради това е направено
искане за постановяване на решение, с което да се осъди ответното дружество
да заплати на ищеца сумата от 20 000 лв. за претърпените от ищеца болки и
страдания, изразяващи се в *** на горния край на *** на ***, ведно със
законната лихва от датата на инцидента – 01.01.2020г. до пълното изплащане
на сумата.
По делото е постъпил писмен отговор от ЗД „Бул Инс” АД, със
становище за недопустимост на предявения иск. Липсвали доказателства за
образувано от ищеца по реда на чл.380 КЗ производство преди подаване на
исковата молба. Липсвали доказателства ответникът да бил получил
претенцията на ищеца, липсвал поставен вх.номер при ответното дружество.
Поради това е направено искане за прекратяване на производството по делото
и присъждане на направените по делото разноски. Оспорват се предявените
искове. Исковата молба била нередовна. Не било посочено в кое МПС е
пътувал ищецът, поради което ответникът не можел да се ориентира за
механизма на ПТП и поведението на участниците в него. Въпреки това,
оспорва се механизмът на ПТП. Нямало данни за образувано наказателно
производство, приключило с влязъл в сила акт по чл.300 ГПК, както и за
приключило АНП. Оспорва се причиняването на вреда. Искът се оспорва и по
размер. Не били налице твърдените с исковата молба травматични увреди,
тъй като ищецът бил изписан един час след приемането му в болнично
заведение. Не му било извършвано никакво лечение, не била поставен лонгета
и/или гипс. Претенцията за лихва за период от датата на ПТП била
неоснователна, тъй като не била съобразена с чл.380 КЗ и чл.497 КЗ.
Направено е и възражение за съпричиняване от страна на ищеца, който
пътувал без предпазен колан. Съдържа се позоваване на разпоредбата на
чл.51, ал.2 ЗЗД.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За установяване спазването на процедурата по чл. 380 КЗ ищецът е
ангажирал писмени доказателства – адресирана от ищеца, чрез адв. Д. К., до
ЗД „Бул Инс“ АД покана от дата 02.03.2020 г. /л.13/ за заплащане на
обезщетение за вредите от процесното ПТП, и обратна пощенска разписка /л.
15/ за връчени книжа на ответното дружество на дата 04.03.2020 г. и
изпратени от адв. К. на дата 02.03.2020 г. От съвкупния анализ на тези
доказателства се налага изводът, че ищецът е оправил покана до
застрахователното дружество по смисъла на чл. 380 КЗ преди депозиране на
настоящата искова молба – 14.12.2020 г., поради което искът се явява
допустим и подлежи на разглеждане по същество. Противно на възраженията
на ответника, липсата на отразен входящ номер на застрахователя върху
приложената по делото покана, сама по себе си не е достатъчно основание да
се приеме за неизпълнена процедурата по чл. 380 КЗ. От една страна, защото
2
полагането на входящ номер върху представени на застрахователя документи
до голяма степен зависи от служителите на дружеството и налага личното
явяване на ищеца или негов пълномощник в офис на застрахователя, което
ищецът не е длъжен да прави, предвид възможните алтернативи. От друга
страна, по делото е налице обратна пощенска разписка, удостоверяваща
получаване на книжата от застрахователя, което не налага и личното явяване
на ищеца при ответника, за да се снабдява с входящ номер.
По същество на спора ищецът следваше при пълно и главно доказване
да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение към
датата на деликта, по силата на което ответникът се е задължил да покрие
отговорността за причинени на трети лица имуществени и неимуществени
вреди в рамките на определената в договора застрахователна сума;
настъпването на застрахователното събитие и елементите на твърдяното
непозволено увреждане – че е извършено твърдяното деяние при управление
на сочения от него автомобил, за който е сключена задължителна
застраховка, че същото е противоправно, както и настъпването на вреди от
соченото в исковата молба естество и техните размери, които са в пряка
причинна връзка с деянието, предизвикано от водача на застрахования
автомобил.
Съществуването на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „ГО“ към датата на деликта – 01.01.2020 г., по силата на което ЗД
„Бул Инс“ АД се е задължило да покрие отговорността на водача на л.а.
„Мерцедес“ с рег. № ***. П. за причинени от последния на трети лица
имуществени и неимуществени вреди не се оспорва от ответника. Наличието
на твърдяното от ищеца правоотношение по застрахователна полица при
ответника, валидна от 17.10.2019 г. до 16.10.2020 г., е видно още и от
констатациите на длъжностното лице при съставянето на Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №**** г.
За установяване настъпването на твърдяното ПТП по делото се
ангажирани писмени доказателства от ищеца, вкл. е изискана и преписка по
издаването на НП *** г., с което е наложено наказание на М. П. за това, че
при управление на л.а. „Мерцедес“ с рег. №***, на дата *** г., в гр. П., на
кръстовището на бул. „***“ и ул. „****“, е предприел маневра изпреварване
на движещите се пред него в колона автомобили, без да се убеди, че единият
от тях – л.а. „Фолксваген **“ с рег. № ***, е подал сигнал за изменение на
посоката си на движение наляво и вече е предприел маневрата, като в
резултата на това Пейчинов с управляваното от него МПС блъска странично
другия автомобил и причинява ПТП с пострадали лица. В същия смисъл е и
издадения АУАН на М. П. във връзка с инцидента. По преписката са
приложени още и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № *** от
*** г., ведно с плах-схема на възникналото ПТП, както и снимков материал от
същото.
Относно конкретния механизъм на процесния пътен инцидент по
делото е изслушано заключение по САТЕ на в.л. инж. В. С., което е
кредитирано от настоящия съдебен състав, доколкото същото е пълно и
3
компетентно изготвено, а вещото лице е отговорило на поставените му
въпроси, вкл. и на тези при проведения му разпит. Не се споделят възражения
на ответната страна, че приетото експертно заключение не е годно да
установи механизма на ПТП-то, респ. да допринесе за доказването на
исковата претенция по основание. В случая вещото лице С., осланяйки се на
своите компетенции и познания в областта на физиката и ползвайки
специализиран софтуер, за който с оглед експертната си преценка е счел за
надежден и необходим за правилното изясняване на фактите по настъпилото
ПТП, е депозирал и своето заключение, което поддържа в открито съдебно
заседание. Съдът също така не счита, че е налице противоречие между
приетото заключение по САТЕ и материалите по делото, в частност с плах-
схема на възникналото ПТП към Констативен протокол № *** от *** г. Това
е така, доколкото схемата е изготвена от длъжностно лице, което не е
възприело непосредствено настъпилия инцидента. Освен това никъде в план-
схемата не е посочено дали и в каква посока са се завъртели двата автомобила
след иницииращия удар между тях, за да се говори за разминаване между
експертизата и изготвената план-схема. Напротив, в самата план-схема по
общ начин е отразено движението и позицията на автомобилите преди, по
време и след удара, което отразяване съответства на вече детайлно развития
механизъм на ПТП от вещото лице. Касателно отчетените от вещото лице
щети по двата автомобила, то експертът се е съобразил отново с данните по
делото, в частност с отразеното в констативния протокол и приложенията към
него. Поради изложените съображения съдът кредитира изцяло заключението
по САТЕ на в.л. инж. В. С..
В тази връзка за най-вероятен механизъм за настъпване на процесното
ПТП експертът е приел следното: На ***г. в гр. П. около 20ч. М. В. П. е
управлявал л.а. „Мерцедес ***“ с peг. № ***по платното за движение на бул.
„***“ -** в посока от изток на запад. По същото време и на същия път А. Н. Т.
е управлявала л.а. „Фолксваген **“ с per. №*** в колона от автомобили пред
л.а. „Мерцедес ***“, като при кръстовище, образувано от същия булевард и
ул.„***“, с включен ляв пътепоказател (мигач) е предприела маневра завой
наляво. След предприетата маневра завой наляво от л.а. „Фолксваген Уп“
водачът на л.а. „Мерцедес ***“ е предприел изпреварване на движещите се
попътно пред него автомобили. В резултат на скорости и пресичане на
траектории е настъпил удар в южната пътна лента на булеварда. Ударът е
настъпил в предната част на л.а. „Мерцедес ***“ и в лявата задна част на л.а.
„Фолксваген **“. След удара автомобилите са достигнали позициите, видни в
приложения към констативния протокол снимков материал. От техническа
гледна точка причина за настъпилото произшествие е, че водачът на л.а.
„Мерцедес ***“ - М. В. П. не е съобразил скоростта и траекторията си на
движение с другите участници в движението.
При това положение съдът намира за доказано по делото настъпването
на твърдения пътен инцидент, причинен в резултат на действия на М. П., като
застрахован водач на л.а. „Мерцедес ***“. Поведението на П. е и
противоправно, предвид съществуването на забрана за предприемане на
извършената от него маневра при конкретната пътна ситуация – чл. 41, ал. 1,
4
т. 1 ЗДвП. Наличието пък на вината у дееца в случая се презюмира.
Досежно твърдените вреди за ищеца, настъпили в резултат на ПТПІ-то,
по делото е представена от ищеца с исковата молба медицинска
документация относно направените му изследвания и състоянието му
непосредствено след инцидента. Изслушани са и заключения по СМЕ на в.л.
*** М. Б. и ПСМЕ на в.л. *** Б. П.. Относно причиненото травматично
увреждане на Д. С. съдът е ползвал заключението на д-р П., неоспорено от
страните, тъй като същият непосредствено се е запознал с относимата
медицинската документация, вкл. и ренгеновите снимки на ищеца, направени
след инцидента. Вещото лице – медик е посочило, че в случая се касае за
контузия на левия лакът, без травматични прекъсвания на костите, видими на
графиите на лявата лакътна става. Следователно в случая не се касае до
счупване, както твърди ищеца. Това състояние е наложило поставянето на
гипсова имобилизация на пострадалия Д. С. за срок от около един месец.
По делото също така е разпитана и свидетелката Е. С. – *** на ищеца,
чиито показания са ценени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК. В тази
насока съдът възприема за установено от изложеното от свидетелката, че в
резултата на инцидента е пострадала **** ръка на ищеца С., в областта на
***, като близо месец след ПТП-то ищецът е бил с гипс. Ръкава му е била ***,
което му пречило да се самообслужва – трудно се къпел и движел, като
разчитал на чужда помощ. Изпитвал ***, като след свалянето на гипса
преминал и процедура по раздвижване. Свидетелката сочи още, че синът й Д.
бил силно изплашен след инцидента, като първите дни след това не желаел да
се вози в лек автомобил, а впоследствие изпитвал напрежение при спиране и
изпреварване. Били засегнати и социалните му контакти.
Следователно установява се по делото и настъпването на вреди за
ищеца – физически болки и страдания. Същите са в пряка причинна връзка с
процесния пътен инцидент, в каквато насока са единодушни и двете
заключения, съответно по СМЕ на в.л. *** Б. и ПСМЕ на в.л. *** П..
Установи се от разпита на свидетелката С. и претърпени от Д. С. личен
дискомфорт при самообслужване, стрес и уплаха от предвижването с лек
автомобил и отчуждение от близки преди инцидента хора, всичките породили
се след инцидента. В тази насока съдът намира, че е налице причинна връзка
и между тези вреди, свързани с емоционалното състояние на ищеца, и
процесното ПТП.
С оглед на гореизложеното ищецът доказа осъществяването на
фактическия състав на твърдения от него деликт, поради което искът се
намира за доказан по основание.
Касателно неговия размер съдът съобрази характера и вида на
търпените неимуществени вреди – физически болки и страдания от
причинената контузия на ***, които са траели около месец, според
заключението на в.л. *** П., като и двете вещи лица – *** Б. и *** П., са
категорични, че липсват трайни увреждания и е било налице пълно
възстановяване на ищеца най-късно два месеца след инцидента. Съобразиха
се още ниската възраст на пострадалия към момента на инцидента – **
5
години, и стресът, който му и бил причинен в резултат на случилото се и
социалното отчуждение, което е преживял. Отчетен е и дискомфортът от
невъзможността за пострадалия пълноценно да се самообслужва, отново в
контекста на тийнейджърската му възраст. В тази насока и при
съобразяването с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД съдът намира за справедлив
размер на обезщетение от 5000 лв.
Въведеното от ответното застрахователно дружество възражение за
съпричиняване остана недоказано, предвид липсата на ангажирани
доказателства в негова подкрепа. В тази насока при определяне размера на
дължимото обезщетение не е приложен чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Определеното обезщетение за неимуществени вреди, с оглед на
съществуващото застрахователно правоотношение, покриващо отговорността
на виновния водач на л.а. „Мерцедес ***“ - М. В. П., се дължи от ответното
застрахователно дружество. По делото не се констатира да е извършено
плащане от ЗД „Бул Инс“ АД на дължимото се на ищеца С. обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, поради което искът се ще се уважи.
Предвид липсата на заплащане на дължимото обезщетение то е налице
забава и на основание чл. 86 ЗЗД се дължи законна лихва от застрахователя.
Същата с оглед на разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ следва да се присъди
от дата 26.03.2020 г. – изтичането на 15 работни дни от уведомяването на
04.02.2020 г. С оглед липсата на данни за указания по чл. 106, ал. 3 КЗ може
да предположи, че увреденото лице е представило необходимите за
определянето размера на обезщетението доказателства. Това е и по-ранния
възможен момент, в сравнения с този по т. 2 на същата разпоредба. Видно от
материалите по делото ЗД „Бул Инс“ АД не е определило и изплатило в
посочения 15-дневен срок обезщетението, поради което и дължи законна
лихва от 26.03.2020 г., като за периода, предхождащ тази дата, законна лихва
няма да се присъжда в тежест на ответното застрахователно дружество.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски ще
се присъдят по съразмерност. В полза на ищеца съразмерно с уважената част
на исковата претенция и на основание чл. 78, ал. 1 ще се присъди сумата от
общо 300 лв. за съдебно-деловодни разноски, от които 200 лв. за държавна
такса, 100 лв. депозити за вещи лица по САТЕ и СМЕ. На основание чл. 78,
ал. 4 ГПК и по съразмерност в полза на ответника ще се присъдят разноски от
1980 лв. за адвокатско възнаграждение и 275 лв. внесен депозит за вещо лице
по ПСМЕ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, ЕИК *********,
6
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. С., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. П., бул.
„***“ № ***, сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева) главница, представляваща
обезщетение за търпени неимуществени вреди – причинени физически болки
и страдания, вследствие на контузия на левия лакът, както и дискомфорт,
стрес, уплаха и отчуждение, които вреди са в резултат на ПТП от дата *** г.,
в гр. ***, на кръстовището на бул. „***“ и ул. „***“, настъпило по вина на М.
В. П., като водач на л.а. „Мерцедес“ с рег. № ***, гражданската отговорност
на когото е застрахована при Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, по
застрахователна полица, валидна от 17.10.2019 г. до 16.10.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от дата 26.03.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетението за
неимуществени вреди за разликата от присъдените 5000 лв. (пет хиляди
лева) до пълния претендиран размер от 20 000 лв. (двадесет хиляди лева),
както и претенцията за законна лихва за периода от датата на увреждането
01.01.2020 г. до дата 26.03.2020 г.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. С., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. П., бул.
„***“ № ***, сумата 300 лв. (триста лева) представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА Д. Д. С., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. П., бул.
„***“ № ***, ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователно дружество „Бул Инс” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87, сумата 275 лв. (двеста седемдесет и пет лева) представляваща
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и сумата от 1980 лв.
(хиляда деветстотин и осемдесет лева) – платено адвокатско възнаграждение.
Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, ЕИК *********, може да
заплати дължимите суми по следната банкова сметка – IBAN: ***; банка
„***“ АД клон П..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
7