Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 803
гр.Русе, 25.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на първи юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при
секретаря Василена Жекова
в
присъствието на прокурора ………................................
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 5387 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.79 ал.1
и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът “Топлофикация
Русе” ЕАД твърдят,
че с ответника са в договорни отношения
за доставяне на топлинна енергия до имот, находящ се в гр.Русе на адреса по
исковата молба, абонатен № 10000320250.Сочи се, че за извършените от дружеството услуги
потребителят им дължи заплащане на цена относима към припадащата му се част от жилището за периода 25.04.2018 г.–21.02.2019
г. в размер на
144,87 лв. по 9 бр. фактури.В тази връзка и въз основа на
подадено заявление по ч.гр.дело № 3206/ 2019 г. по описа на РРС, в тяхна полза
била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за главница от
579,48 лв. и лихва от 13,91 лв.Актът бил връчен на длъжника в хипотезата на
чл.47 ал.5 от ГПК.Искат да се признае за установен по отношение на ответника,
че им дължи ¼ от присъдените суми
по ч.гр.дело № 3206/ 2019 г. по описа на РРС, със законната лихва от подаване
на заявлението.Търсят се разноски за производствата.
Ответникът В.К.И.
не се явява в съдебно заседание.Назначеният му процесуален представител оспорва исковете.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 3206/
2019 г. по описа на РРС в полза на ищеца в настоящото производство e била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК за неплатена от В.К.И. доставена и разпределена
топлинна енергия за имот аб.№ 10000320250 през периода 25.04.2018 г.–21.02.2019
г. в общ размер на 579,48 лв., с лихва за
времето до 27.05.2019 г. от 13,91 лв., със законната лихва върху главницата от 28.05.2019
г., както и 77 лв.–разноски за
производството.Заповедта е връчена на длъжника в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.Съдът е указал на заявителя, че може в 1-месечен срок да предяви иск за
установяване на вземането си.Разпореждането е връчено на страната на 28.08.2019
г.Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е постъпила
на 05.09.2019 г.
В хода на това производство ищецът е намалил иска си
за главницата до 144,87 лв., а този за лихвата за забава-до 3,48 лв.
По делото са ангажирани доказателства,
че ответникът е наследник по закон на първоначалния титуляр на партидата-В.С.В.,
б.ж. на гр.Русе, починал на 12.03.2016 г. (л.45-л.48).В това качество В.К.И.
притежава ¼ ид.част от имота.С влязло в сила
Решение № 244 от 21.07.1997 г. по гр.дело № Б-537/1996 г. по описа на РРС било
утвърдено споразумение по чл.99 ал.3 от СК (отм), по
силата на което процесният апартамент, като семейно
жилище, бил предоставен за ползване на майката на ответника.Жената починала
през 2013 г.На 26.05.2017 г., по искане на бащата на ответника и с оглед твърдението, че имотът се обитава
само от сина му, ищецът разкрил служебно партида на името на В.И. (л.41-л.44).
Представени са
9 бр. сметко-фактури във връзка с доставената на потребителя топлинна енергия и
битова гореща вода.Назначената в производството
техническа експертиза, след запознаване с доказателствата по делото и извършена проверка
при ищеца, се е произнесла,
че сградата, в която се намира
имота,
е присъединена към градската топлопреносна мрежа, чрез индивидуална
абонатна станция.Сградната инсталация е изпълнена с вертикални щрангове, преминаващи през всички помещения, с
хоризонтални отклонения към отделните отоплителни тела.Експертът е докладвал, че
измерването на топлоенергията се извършва чрез индивидуални разпределители на
топлинна енергия с визуален отчет, а това на битова гореща вода-чрез
самостоятелни водомери.Входът на жилищния блок се разглеждат
като една сграда за топлоснабдяване.Там
е въведено дялово разпределение с договори, сключени между ЕС и разпределителни дружества (л.23-л.40).Вещото лице
е докладвало,
че за процесния имот в базата данни на дружеството под отчет се водят 4 бр.
радиатори, щранг-лира и 2 бр. водомери за БГВ.Поради липса
на документ, според който да се приеме, че в спорния
апартамент е бил извършен демонтаж на някое от отоплителните тела, данни етажната
собственост да е избрала начин за
изчисляване на дял ”Сградна инсталация”
по смисъла на чл.63 ал.2 от Наредба 16-334 за топлоснабдяването, то според чл.143 ал.1 от ЗЕ
следва да се приложи формулата, записана в т.6.1.1 от Методиката за дялово
разпределение на топлинна енергия.Експертът е определил, че при
спазване правилата за дялово разпределение
съобразно ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за дялово
разпределение, при прието помесечно отчитане и заплащане на топлоенергията, за имота на
ответника трябва да
се разпредели 5,90406 МWh топлинна
енергия на стойност от 583,13 лв., с
вкл.ДДС.Вещото
лице е определило, че лихвата за
забава за процесния период възлиза на 17,12 лв.
Ищецът е представил ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, одобрени от ДКЕВР (л.15-л.19).
При тази фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По делото безспорно се
установява, че ищецът в настоящото производство се е снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 3206/ 2019 г. по описа на РРС, като актът
е насочен срещу В.К.И. и е за заплащане на суми в по-висок размер от търсените
в хода на това производство след допуснато изменение на исковете.В този случай,
съгласно т.13 от ТР № 4 от 18.06.2014 г.
по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, заповедта
за изпълнение в останалата част до пълния размер на вземанията трябва да се
обезсили от съда, разглеждащ спора по общия исков ред.Ищецът е спазил и преклузивния 1-месечен срок по чл.415 ал.1 от ГПК.
Съгластно разпоредбата на чл.153 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия.От доказателствата по делото се
установява, че ответникът е собственик на ¼ ид.част
от апартамент, намиращ се в сграда-етажна собственост, която е топлоснабдена.В тази връзка същият се явява клиент на
топлинна енергия по смисъла на закона.Съгласно чл.150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от
топлопреносно предприятие на потребители
се осъществява при
публично известни общи условия,
като в ал.2
е казано, че тези общи условия
влизат в сила след публикуването
им, без да
е необходимо изричното им писмено
приемане от потребителите.Следователно,
за възникване на
правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия не
е необходимо да се сключва
индивидуален писмен договор между
потребителя и доставчика на услугата,
защото обвързаността между
страните възниква по силата
на закона.Ищецът е представил Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди.
По делото безспорно се установява,
че през
процесния период в имота на ответника са били подавани топлоенергия и гореща
вода.Според чл.156 ал.6 от ЗЕ, клиентите в сграда–етажна собственост, дори да прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, остават клиенти на топлинна енергия за отдадената такава от
отоплителните тела в общите части на сградата.По делото не се твърди, нито се установява да има взето решение от ОС
на ЕС как да се изчислява разпределението на сградната
инсталация.В този смисъл, при определяне размера на вземането, вещото лице е
приложило правилата на Методика за дялово разпределение.Ищецът е доказал, че е изправен съконтрахент и
през процесния период е доставял до сградата на абоната топлинна енергия.Вещото
лице по техническата експертиза е дало заключение, че направеното разпределение
на топлинна енергия е в съответствие с действащата нормативна база.Искът за
реално изпълнение на договорното задължение за престиране
на цената на услугата следва да се уважи така,както е предявен.
Според чл.47 ал.1 от ОУ на дружеството,
купувачът е длъжен да заплати месечно доставката до 15-то число на следващия
месец-срокът кани в случая.Лихвата за забава за процесния период е определена
от експерта в по-висок от претендирания размер.Искът
следва да се уважи така, както
е предявен.
При съобразяване на
т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът в исковото производство разпределя отговорността за
разходите, направени в заповедното
производство.С оглед изхода на спора и при отчитане на намалените претенции, в
полза на ищеца се следват разноски за заповедното производство от 19,25 лв., а
по настоящото дело-131,25 лв.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение под №
1682 от 29.05.2019 г., издадена по ч.гр.дело № 3206/2019 г. по описа на РРС по
отношение на присъдената главница над 144,87 лв. до 579,48 лв. и лихва за
забава за периода до 27.05.2019 г. над 3,48 лв. до 13,91 лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на В.К.И., ЕГН **********,***, че дължи на ”ТОПЛОФИКАЦИЯ–РУСЕ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ТЕЦ-Изток,
сумата от 144,87 лв., представляваща цена за
доставена и разпределена топлинна енергия за имот, находящ се в гр.Русе, ул.”...”
№ 2, бл.”...”, вх.Б, ет.1, абонатен № 10000320250, през периода 25.04.2018 г.–21.02.2019
г. по 9 бр. фактури, с лихва за забава за времето 15.01.-27.05.2019 г. от 3,48 лв., със
законната лихва върху главницата от 28.05.2019
г. до окончателното плащане, присъдени със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК под № 1682 от 29.05.2019 г. по ч.гр.дело № 3206/ 2019 г. по
описа на РРС.
ОСЪЖДА В.К.И., ЕГН **********,***, да
заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ–РУСЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Русе, ТЕЦ-Изток,
по
банкова сметка ***: ***: UNCRBGSF, Банка: “Уникредит
Булбанк” АД, сумата от 131,25
лв.-разноски по
делото, както и 19,25 лв.-разходи в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в 2– седмичен срок от връчването му на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/