№ 1927
гр. Бургас, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. Д.
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20232120101450 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Б*****” АД против Е. П. Д., за
установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи на ищцовото дружество
следните суми: 18798.28 лв. – изискуема главница по договор за потребителски кредит за
служители на Б**** с № ****.04 / 14.01.2020 год., 1489.22 лв. - договорна лихва за периода
от 30.11.2020 год. до 08.10.2021 год., 1482.54 лв. - договорна лихва за периода от 31.10.2021
год. до 13.09.2022 год., 2075.17 лв. - мораторна лихва за периода от 30.11.2020 год. до
13.09.2022 год., 96.00 лв. - разноски по изпълнението, както и законната лихва върху
главницата, начиная от 14.09.2022 год. до окончателното й изплащане, за които вземания по
ч.гр.д. № 5868 / 2022 год. на БРС са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от
ГПК и изпълнителен лист.
Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното им основание
е в чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.82 и чл.86, ал.1 от ЗЗД и както е
прието с определението по чл.140 от ГПК - са допустими.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовата банка
поддържа исковете и моли за уважаването им. Ангажира доказателства и претендира
разноските по делото.
Особеният представител на ответницата оспорва исковете, считайки ги за
неоснователни, по съображения, подробно развити в писмения си отговор.
Бургаският районен съд, въз основа на събраните по делото доказателства,
намира за установени следните факти, относими към спора:
На 14.01.2020 год. между „Б*****“ АД-кредитодател и Е. Д. -
1
кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит за служители на Б**** №
****.04, по силата на който банката е предоставила на ответницата кредит в размер на
20000 лв., усвоим по следния начин: 2776 лв. - за рефинансиране на съществуващи
потребителски кредити, отпуснати й от банката; 8700 лв. - за рефинансиране на
съществуващ кредит, отпуснат й от „Ю****“ АД; 773 лв. - за рефинансиране на
съществуващ кредит, отпуснат й от „*****“ ЕАД; 909 лв. - за рефинансиране на кредит,
отпуснат й от „Б****“ АД; 931 лв. - за рефинансиране на кредит, отпуснат й от „П****“ АД;
5911 лв. - остатък до пълния размер, предоставен й за потребителски нужди.
Крайният срок за издължаване на кредита е уговорен до 31.01.2030 год., а
погасяването му - на 119 равни, анюитетни месечни вноски от по 197.78 лв. всяка, считано
от 29.02.2020 год., както и една последна, изравнителна, в размер на 196.63 лв.
С договора кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката и
годишна лихва, формирана от два компонента - референтен лихвен процент, представляващ
основен лихвен процент в размер на 0%, плюс фиксирана надбавка от 3.5 %, без такси и
комисиони. Такива е уговорено да са дължими само в случай на прекратяване трудовото
правоотношение между банката и Д., в който случай договорната лихва е в размер на
действащия лихвен процент за стандартните потребителски кредити. Уговорена е и
дължимост на мораторна лихва в размер на законната.
С уведомление, изпратени до постоянния и настоящ адреси на ответницата
чрез ЧСИ И.Б., рег. № *** на КЧСИ, банката е обявила предсрочната изискуемост на
кредита, поради необслужването му.
На 23.09.2021 год. съдебният изпълнител е съставил нарочен протокол за
връчването по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради ненамиране на ответницата или
пълнолетен от домашните й, съгласен да получи книжата и липсата на актуална
месторабота.
Според заключението на вещото лице по назначената счетоводна
експертиза, кредитополучателят е усвоил кредита от 20000 лв. В заключението подробно е
отразена структурата на дълга - неплатена главница от 18798.28 лв., възнаградителна лихва
от 1489.22 лв. и мораторна лихва в размер на 2089.34 лв., изчислени са платените
погасителни вноски, както и договорната и мораторна лихви към датата, на която банката е
отнесла кредита като предсрочно изискуем и към датата на исковата молба (заявлението),
като е съобразено и прекратяването на трудовото правоотношение между страните, водещо
до промяна в договотната лихва. Не са констатирани начисляване на наказателна лихва и
капитализиране на изтекли лихви.
По депозирано на 14.09.2022 год. от „Б*****“ АД заявление, е образувано
ч.гр.д. № 5868 / 2022 год. на БРС, приключило с издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу
ответницата - длъжник, с предмет процесните вземания.
Липсват доказателства за сторени от банката-ищец разходи по
2
изпълнението.
При така очерталата се фактическа обстановка, Бургаският районен съд
намира исковете за частично основателни.
Очевидно е, че страните са били обвързани от валиден договор за кредит,
който е потребителски. По него банката е предоставила на Е. Д. срочен кредит и последната
е дължала връщането му разсрочено, съобразно погасителния план, ведно с договорна лихва,
както и законната лихва за забава. Банката е обявила предсрочната изкуемост на кредита
преди депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК, по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Отнесла
го е в просрочие на 08.10.2021 год., провокирано от неизпълнението на длъжника. Оттам
насетне дължими са били непогасения остатък от главницата, договорната лихва, начислена
до датата на обявяване на предсрочната изискуемост и лихвата за забава до предяване на
исковете.
Ето защо, следва да се постанови решение, с което предявените искове за
главница, за възнаградителна лихва, начислена до датата на отнасяне на кредита в
просрочие (ТР № 3/2017, ОСГТК), за мораторна лихва от предсрочната изискуемост до
датата на предявяване на исковете - 14.09.2022 год. (съгл. чл.422 от ГПК), както и за
законната лихва до окончателното плащане, да се уважат за предявените размери, а исковете
за договорна лихва, за периода след обявяване на предсрочна изискуемост, както и за
разноски по изпълнението - да се отхвърлят, като недоказани.
На ищцовата страна, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, се дължат разноски,
които за производството по ч.гр.д. № 5868 / 2022 год. възлизат на 493.95 лв., в т.ч. държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, а за настоящото - на 1147.80 лв., включващи
държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и депозити за вещо лице и особен
представител.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен
съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. П. Д. от гр.Б******, ЕГН – **********, дължи на
„Б*****” АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. С*****, представлявано от
Л.Г. и И*Г*, сумата от 18798.28 лв. – главница по сключен между страните договор за
потребителски кредит за служители на Б**** с № ****.04 / 14.01.2020 год., 1489.22 лв. -
договорна лихва за периода от 30.11.2020 год. до 08.10.2021 год., 2075.17 лв. - мораторна
лихва за периода от 30.11.2020 год. до 13.09.2022 год. и законната лихва върху главницата,
начиная от 14.09.2022 год. до изплащане на вземането, за които вземания по ч.гр.д. №
5868/2022 год. на БРС са издадени заповед за изпълнение на парично заъдлжение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, като ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете за
1482.54 лв. - договорна лихва за периода от 31.10.2021 год. до 13.09.2022 год. и за 96.00 лв. -
разноски по изпълнението, поради неоснователност.
3
ОСЪЖДА Е. П. Д. да заплати на „Б*****” АД деловодни разноски в размер
на 493.95 лв. за производството по ч.гр.д. № 5868/2022 год. на БРС, както и в размер на
1147.80 лв. - за настоящото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4