Р
E Ш Е Н И Е
№
гр. София, 10.12.2018 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, наказателно отделение,
XVІІ въззивен състав, в публично съдебно
заседание на дванадесети октомври, две хиляди и
осемнадемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Виолета Магдалинчева
ЧЛЕНОВЕ: Петър Сантиров
Снежина Колева
при
участието на съдебния
секретар М.Миланова
и
на прокурора Митко Д.
докладваното от съдия Снежина Колева ВНОХД №
5740 по описа за 2017 година, при което за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда глава двадесет и първа НПК.
С присъда от 10.11.2017г.
,18-и състав на СРС по нохд 10950/2010г.
признал подс. Ю.Д.Б. за виновен в това,че на 10.01.2003г. в гр. София,
бул. ******, в офис на „Е.Б.Е.“, ООД с цел да набави за себе си имотна облага /
парична сума в размер на 4380 лева/,
възбудил заблуждение у М.Г.С./че в качеството му на пълномощник на „Д.А.Ф.ООД
има възможност чрез посоченото търговско
дружество да дублира и достави на „Е.Б.Е.“ ООД с управител М.Г.С.два комплекта филми по 125 броя всеки,
които „Е.Б.Е.“ ООД да излъчва в автобусите
по време на движение / и с това причинил на „Е.Б.Е.“ ООД с управител М.Г.С.имотна
вреда в размер на 4380 лева , престъпление по чл. 209, ал.1 от НК, поради което
му е наложил наказание глоба в размер на 450 лева. Постановено е веществените
доказателства –видоеокасети да се върнат на Б..
В законният срок е
постъпила въззивна жалба и допълнение
към нея от защитника на подс. Б. – адвокат от САК - В.М., в която
се поддържа, че присъдата е постановена при съществени нарушения на
материалния закон, поради което се предлага да се отмени и постанови
оправдателна такава.
В съдебно
заседание пред въззивния съд представителят на СГП счита, че депозираната жалба срещу присъдата на СРС е неоснователна, а присъдата
СРС – обоснована и
законосъобразна.
Защитникът и подсъдимият поддържат жалбата. Подсъдимият,
уведомен че абсолютната давност на наказателното преследване за престъплението,
предмет на производството е изтекла ,
заявява,че не желае прекратяване на същото.
Подсъдимият Б. в право на последна дума настоява да бъде
оправдан.
Софийски градски съд, извърши цялостна
проверка на правилността на обжалвания съдебен в пределите, посочени и в чл.
314 от НПК, при която намира, че допуснати нарушения на процесуалните
правила, които да се отразят на крайните изводите отсъстват; първоинстанционният съд е събрал и
оценил достатъчен обем доказателствени източници, които са му позволили да направи своите изводи по фактите и правото.
От фактическа
страна се установява следното:
Дружеството „Д.А.Ф.ООД в началото на
2003 година било в ликвидация, като
управляващ и представляващ била В.Б., съпруга на подсъдимия. С пълномощно с нотариална заверка на
подписа й, Б.упълномощила Ю.Б. да представлява
дружеството пред всички, вкл. да подписва фактури и да получава суми.
Дружеството
„Е.Б.Е.“, представлявано от М.С., се
занимавало с автобусни превози в страната и чужбина. При едно такова пътуване,
В. Б.се запознала със съпругата на св. С.– А.С.и й обърнала внимание, че е
добре излъчваните в автобусите им филми, да са с уредени авторски права.
Последвали контакти между фамилиите Б.и С., като у последните било създадено
впечатление, че фирмата на първите е сериозна и мощна . Подсъдимият посетил
офиса на бул. „Витоша“ и там заедно със св.
С.участвал в избора на конкретни филмови заглавия,които да се излъчват в
автобусите. На 10.01.2003г. Б. убедил М.С.,
че „Д.А.Ф.ООД има възможност да дублира и достави на „Е.Б.Е.“ ООД два комплекта видеофилми по 125 броя
всеки, конкретно избрани от получателя, които да се излъчват по време на
движение на автобусите, срещу сумата от
4 380 лв. По нареждане на свидетеля
С.сумата била платена незабавно на подс.
Б.. От страна на „Д.А.Ф.била издадена и подписана фактура от Б. . Последният
обаче не действал с намерение за реално изпълнение на поетото задължение, т.к.
дружеството не притежавало право за разпространение на неспециализирани места като автобуси, а
действал с намерение да получи сумата по
сделката . До изпълнение от страна на „Д.А.Ф.изобщо
не се стигнало, като след като наближил уговорения за това срок подсъдимият
започнал да сочи всякакви причини от лично естество, които препятстват изпълнението; от страна на С.бил изпратен факс с покана за
изпълнение на 17.02.03. ; Б. станал трудно
откриваем, месец март обявил в телеграма
от 10.03.03г. до г-жа Столарска, че поради забавяне на
договорите с американските филмови компании,
ще бъдат готови с предаването на филмите на 19.03.2003г.; след това през
март ; след известно време заявил, че касетите са готови и предоставил
телефонен номер за връзка с г-н Караниколов, който следвало да ги занесе в офиса на „Е.Б.Е.“
.
След като и по
този начин касетите не били получени и след още известно време и отново
настоятелно търсене от страна на С.бил получен факс от месец юни 2003г., носещ
подпис от името на К., в който било направено искане фирмата купувач да
заплати допълнително почти още толкова,
за да бъдели уредени авторските права. Т.к. това противоречало на уговорките
между страните, С.поискали да им се върнат парите, влезли в контакт с адвокат
на подсъдимия, но и по този ред сумата не
им била платена .
Фактите
са изведени въз основа на задълбочена оценка на доказателствените източници,
същите са обсъдени според точното им
съдържание; а с оглед наличните
противоречия в тях, изпълнено е законовото изискване да се аргументира кои и защо се кредитират. В това отношение
настоящата инстанция напълно споделя
направения от СРС доказателствен анализ.
Видно е че по ф.д. 23051/94
дружеството „Д.А.Ф.с решение № 8 от 22.05.2001г. е обявено в ликвидация и ликвидатор е вписана В.Б..
Пълномощното от Б., което е с нот.заверка на подиса й от 11.10.2001г. , във връзка с правата, които са делегирани на Б.
сочи на оправомощаването му по широк кръг въпроси –
представителство пред ФЛ и ЮЛ; издава и подписва фактури; да открива, закрива
банкови сметки ; да упражнява правата на работодател; да подава и получава
всякакви документи, необходими за ликвидация на дружеството.
Обосновано е
приетото от СРС, че подс. Б. не е само
пълномощник, натоварен от управителя
на „Д.А.Ф.да представи фактурата и да получи парите от клиента, а след това да
ги предостави в дружеството, а е лице, което е ангажирано с дейността на „Д.а.ф.“ с широк кръг
правомощия : с него са осъществени всички срещи по повод сключването на
сделката; установяват се, въз основа на показанията на М.С., изявленията на
подсъдимия пред че подсъдимият му се представил като управител на фирмата и с
твърдения, че последната има правата да разпространява видеокасети, които
са законно лицензирани ; че поел задължението за изработка и предоставяне
на избраните филми; че получената сума
била изплатена на подсъдимият и за което подсъдимият посочил, че трябва спешно, за да се купят касетите и се ангажират хора
за дублиране на филмите ; че отлагал сключването на договор с обяснението, че
трябва да се конкретизират избраните
филми. В тази насока правилно първият съд вместо на обясненията на подсъдимия
се е позовал на показанията на св. С., на останалите свидетели, работещи по
него време към фирмата на същия, както и на писмените документи –
характеристика на лицето , пълномощното;
издадената от него фактура.
Ако
и да има основание да се потвърди извода на СРС, че фактурата била отчетена в „Д.А.Ф.с
оглед данните, че при извършвани данъчни проверки в „Е.Б.Е.“ , им е било признато право на данъчен кредит, то
извода направен от СРС , че и сумата е отчетена в дружеството /„Д.а.ф.“/ не ясно на какво се базира; проверка на
счетоводната му документация не е могла да бъде направена, т.к. нито в досъдебното производство, нито в съдебното производство, когато са
допускани ССЕ от 2004 г. , съответно ДССЕ
е бил даден достъп до документите на дружеството, но доколкото производството
е само по жалба на страната, съдът не може да възприема други утежняващи
положението на лицето обстоятелства.
Налични по делото са данните за разменена
кореспонденция по факс между св. С.и подс. Б., с цел поканата да изпълни задължението, а въз
основа отново на показанията на първата свидетелка и тези на св. Г.се установява, че подс.
Б. ги препратил да се свържат с негов служител с име Караниколов, който да достави касетите, но след като и това не станало, се получил факс от името на К., че дължат 9 180
лева .
От писмените данни по делото - съдебни решения за регистрация и промяна в
обстоятелствата на фирмата „Д.А.Ф.от категоричните показания на св. К.и в с.з пред СРС и
приобщените от д.п. се извежда, че той такъв вид комуникация не е осъществявал; не е изпращал факс. В този аспект, макар и настоящият състав да не
се съгласява със становището на първия съд
относно допустимостта за приобщаване , а от там и оценка на обясненията
на Б., дадени в д.п.
по време на действие на НПК отменен през 2005г., то това не променя изводите, че на първо
място подс. Б. е бил изцяло в течение на събитията по
сключената сделка с „Е.Б.Е.“, като
неговите изявления са били за дублаж и тираж на видеофилм – 2 комплекта по 125
броя срещу окончателната, а не авансова
цена от
4 380 лева.
Аргумент за това, че у „Д.а.ф.“ чрез Б. е била налице готовност да изпълни поетото задължение, въз основа на данните за
представени по делото в д.п. от подсъдимия касети,
не може да са изведе. Както се посочи въз основа на показанията на св. С.и
св. Г.се установява, че след като били
уведомени от подсъдимия, че касетите са
готови и след допълнителни уточнения за
начина по който да се доставят до офиса на “Е.Б.Е.“
е била създадена организация за
получаване на касетите, и в продължение на повече от
седмица е стояло лице, което да очаква получаването им, но това така и не се е
осъществило.
Несъмнено въз основа на събраните писмени
доказателства се извежда към дата 10.01.2003г. „Д.А.Ф.не е разполагал с
необходимите по закон права за разпространение на филми в неспециализирани
места. – автобуси, кораби и др. такива, обратно на това което е твърдял
подсъдимият и това е било съзнавано от него, т.к. той е било лицето, трайно
ангажирано с дейността на фирмата „Д.А.Ф.“,
а и знанието му за необходимост от сключени
лицензионни договори със съответните кинокомпании
се извежда и от една от декларираните от
него причини за неизпълнение - „забавяне
на договорите с американските филмови компании“ .
При така изложените съображения, изводите на първата инстанция за осъществен състав на
престъпление по чл. 209, ал.1 от НК се намира за обоснован и следва да бъде
изцяло споделен .
Правилно е приетото от СРС, че действията на подс. Б. се изразяват във възбуждане на заблуждение у св. С.,
че “Д.А.Ф.има възможност да дублира и достави
2 комплекта филми от по 125 броя.
Несъмнено данните по делото сочат, че не се касае до отношения възникнали между вписаните представители на двете фирми С.–
Б.. От друга страна безспорно е и това, че подс. Б. е съзнавал,
че фирмата „Д.а.ф.“, с чиято дейност той
трайно е свързан не имала право да осъществява разпространение на
неспециализирани места – автобуси.
На следващо място съзнаван от страна подс. Б.е бил и факта, че дружеството „Д.А.Ф.е било в
ликвидация, като този факт е бил упоменат и в издаденото му пълномощно, а и се сочи
от него в с.з., при което сключването на такива нови сделки е принципно изключение, уредено в закона,
допустимо само ако това се налагало от ликвидацията, съгл. чл. 268 от ТЗ, каквито данни по делото отсъстват.
Чрез посочените действия е от страна на подс.
е причинена вреда в размер на 4 830 лева на дружеството „Е.Б.Е.“.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл,като съзнавано
и целено е както противоправното мотивиране на
С., и това, че в резултат на така
формираните у него представи чрез
даденото от последния разпореждане за плащане и извършено такова на „Е.Б.Е. “
ООД е била причинена имотна вреда в установения размер .
Напълно се споделят изразените от първия съд аргументи
относно това, че деянието на Б. е било с цел да набави за себе си имотна
облага, независимо от възприетия факт на отчитане фактурата /и сумата както е
приел СРС / в дружеството. Именно
получаването на сумата от подс. Б. обективира не само намеренията
на лицето, а и с това се реализират същите, като последващото
разпореждане е
извън съставомерните елементи на престъплението.
И настоящият състав намира, че към инкриминираната
дата 10.01.2003г. подсъдимият нито е имал обективни възможности да постигне
изпълнение на така поетите чрез него задължения от „Д.А.Ф.към „Е.Б.Е.“, т.к.
фирмата не е имала необходимите лицензии за търговско разпространение, нито е имал за намерение да изпълнение, а и не е обективирал каквото
и да е било действие от своя страна, за
да се постигне същото, което контрастира
с направените от него твърдения за
получаване на сумата, а именно че
е необходима за по – бързо купуване на касети и ангажиране на лица за дублаж. В отличие на това, същият е започнал да обявява първо всякакви
причини от лично естество, които го бавят, вкл. и липсата на договори с филмови
компании; след това с след това е обявил,
че касетите са готови, и за доставката следва да се свържат с К., и
накрая пък цената, която дружеството
купувач следвало да плати е 9 180 лева.
При тези данни и с оглед съвпадащите изводи на двете
съдебни инстанции относно въпросите, че
е налице виновно извършено деяние от подсъдимия и че то осъществява състав на
престъплението чл. 209, ал.1 от НК,
присъдата в тази част на СРС следва да
бъде потвърдена .
Доколкото обаче страната изрично поиска съдът да не
прекратява производството, поради изтекла абсолютна давност за наказателно
преследване / с оглед изтичането на срок надхвърлящ 15 години от довършване на престъплението, предвид чл.
81, ал.3 вр. с 80, ал.1 т.3 от НК/, то съдът в частта
относно наказанието следва да действа
съобразно нормата на чл. 317 и чл. 305,
ал.5 във вр. с
чл. 289,ал.2 и чл. 24, ал.1 т. 3 НПК да отмени наложеното наказание на
лицето и да не налага наказание, поради което в тази част присъдата на СРС
следва да се измени .
Предвид изложеното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда от
10.11.2017г. ,18-и състав на СРС по нохд
10950/2010г. единствено в частта на
наложеното наказание глоба в размер на
450 лева, като вместо това, на осн. чл.305, ал. 5 вр . с чл. 24, ал.1
т.3 от НПК прилага правилата за давността и НЕ
НАЛАГА НАКАЗАНИЕ на подсъдимия Ю.Д.Б. .
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.