РЕШЕНИЕ
№ 455
гр. Пловдив, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20225330108104 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Л. П. Й., ЕГН **********, с адрес гр.
П., ул. „***“ № **, против „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, и
„Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, и двамата със седалище и
адрес на управление гр. София, ЖК Люлин № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ №
28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, с която са предявени субективно
кумулативно съединени установителни искове за прогласяване нищожността
на сключени между ищеца и всеки от ответниците договори, съответно
Договор за паричен заем № *** от ***г., сключен с първия ответник и
Договор за предоставяне на поръчителство №** от ***г., сключен с втория
ответник.
В исковата молба се твърди, че на ***г. между страните /ищцата и
първия ответник/ бил сключен договор за паричен заем № ***. С договорения
фиксиран лихвен процент в размер на 40 % се нарушавали добрите нрави.
Съдебната практика приемала, че такава е уговорка, предвиждаща
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва,
а за обезпечени кредити – двукратния размер. В случая лихвата надхвърляла
повече от три пъти законната лихва. Договорът за потребителски кредит бил
уреден като възмезден, поради което нищожността на клаузата за договорна
лихва, която била съществен елемент от договорното съдържание, имало за
юридическа последица изначална недействителност на кредитната сделка. Не
били спазени императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.11 от договора, тъй
като ГПР от 47,07 % бил различен от действително приложения. Освен това
1
уговореното възнаграждение за фирмата поръчител представлявало скрито
оскъпяване на кредита, извършено в нарушение на чл.19, ал.1 и ал.2 ЗПК.
Съдържа се позоваване на съдебна практика. Нищожен бил и сключеният
договор за поръчителство, като съдебната практика била константна, че
противоречи на добрите нрави договарянето, че ще плати възнаграждение на
поръчителя кредитополучателят, вместо кредитора. Длъжникът не получавал
никаква престация по договора, поради което било налице нееквивалентност
на поетите задължения. Позовава се ищецът на Директива 2008/48. Освен
това договорът за поръчителство имал акцесорен характер и след като
кредитната сделка била нищожна, договорът не бил породил правно действие.
Направено е искане за прогласяване нищожността на двата договора.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт” АД е
депозирал писмен отговор, със становище за неоснователност на предявените
искове. Неоснователно било възражението за нищожност на
възнаградителната лихва. Нарушение на добрите нрави щяло да е налице при
заблуждение относно цената на определена стока, но когато една цена била
ясно и коректно посочена, когато една услуга не била задължителна за
ползване и потребителят сам я избирал, не можело да е налице. Липсвали
нарушения на чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК, ГПР не бил по-висок от пет пъти
законната лихва. Посочено е, че договорът за поръчителство е второ,
акцесорно облигационно правоотношение и не би могло дължимата по него
такса за възнаграждение на поръчителя да бъде включена в ГПР по договора
за паричен заем. ГПР се изчислявал към момента на сключване на договора,
към който момент не било ясно дали заемателят ще предостави обезпечение,
кое точно или няма да предостави. Възнаграждението за поръчителя не
представлявало разход по кредита. Неоснователни били и твърденията за
нищожност на договора за поръчителство, не била наведена в исковата молба
никаква конкретна обосновка. От кредитора на поръчителя не се дължали
никакви възнаграждения. Развити са съображения, че в случая не било налице
нееквивалентност на престациите по договора за предоставяне на
поръчителство, а се дължало възнаграждение на поръчителя за оказана от
последния услуга на длъжника. Сочат се аргументи за самостоятелния
характер на двата договора. Направено е искане за отхвърляне на предявените
искове. Претендирани са разноски.
Постъпил е отговор и от „Файненшъл България“ ЕООД, също със
становище за неоснователност на предявените искове. Договорът за
поръчителство не противоречал на добрите нрави, престациите не били явно
нееквивалентни. С предоставеното поръчителство дружеството извършвало
възмездна услуга в полза на заемодателя. Поръчителят бил сключил договора
само и единствено поради възлагане от ищцовата страна. Не били налице
нарушения на чл. 26 ЗЗД, чл. 143, ал.2, т. 19 ЗЗП и чл. 22 ЗПК, като в
исковата молба били изложени голословни твърдения в тази насока.
Договорът за предоставяне на поръчителства не се регулирал от ЗПК, а от ТЗ.
Поради това е направено искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендирани са разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
2
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен сключен между ищцата, като кредитополучател
и „Изи Асет Мениджмънт” АД, като кредитодател, Договор за паричен заем
№ *** от ***г., с който на Л. Й. е предоставен паричен заем в размер от 600
лв., при фиксиран ГЛП по заема 40 %, и посочени ГПР от 47,07 % и обща
дължима сума – 661,30 лв. Съгласно чл. 4 от Договора, заемателят се
задължавал в тридневен срок от сключването на договора да предостави едно
от посочените в договора обезпечения, вкл. и като осигури поръчител, чрез
представяне на гаранционна сделка с одобрен от заемодателя поръчител.
Представен по делото е и Договор за предоставяне на поръчителство №
*** от *** г., сключен между Л. Й. и „Файненшъл България“ ЕООД, с който
дружеството се е задължило срещу възнаграждение от 363,70 лв. да стане
поръчител по Договор за паричен заем № *** от ****г. Уговорено е, че
възнаграждението е платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на
плащане на погасителните вноски по заема, като кредиторът „Изи Асет
Мениджмънт” АД е овластен да приема вместо поръчителя плащанията.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора за поръчителство, ако поръчителят изпълни
задълженията по договора за заем, то същият има право да поиска от
потребителя/заемателя да му възстанови платена за погасяване на
задълженията по кредита сума.
Прието е и заключения по ССчЕ, което не е оспорено и е кредитирано
от съда относно извършените счетоводни изчисления. Съгласно същото
размера на ГПР по кредита, на база заложени параметри по процесния
договор, а именно само разходите за лихва, е 47,07 %. С включено
възнаграждение на дружеството поръчител процента на разходите на годишна
база нараства на 77,50 % и налице увеличение с 30,43 %.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Между ищцата Л. Й. и „Изи Асет Мениджмънт” АД е възникнало
облигационно правоотношение по силата на Договор за паричен заем № ***
от *** г., при което Й. е имала качеството на кредитополучател. За
обезпечаване задълженията по този договор между ищцата и „Файненшъл
България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство № ***
от *** г. И при двата договора Л. Й., в качеството й на потребител, се ползва
със закоустановената потребителска закрила, паради което приложение в
случая следва да намерят правилата на ЗПК и ЗЗП, както и общите норми на
ЗЗД.
Предвид изложеното е за отбелязване, че съдът споделя съображенията
в исковата молба за нищожност на процесния договор за потребителски
кредит, като в тази насока се отчете следното. Двата договора – за кредит и за
поръчителство, са неразривно свързани, доколкото втория обезпечава първия
и сключването му е обусловено от действителността на заемното
правоотношение – последното се явява негово основание. Освен това
заплащането на дължимите суми по договорите се осъществява едновременно
3
и същите се превеждат само на едно от дружествата – заемодателя „Изи Асет
Мениджмънт” АД. Видно от приетото по делото заключение на ССчЕ, в
посочения в Договор за паричен заем № ***от *** г. годишен процент на
разходите, в размер на 47,07 %, е включено само вземането за договорна
лихва като разход по кредита, но не и възнаграждението по договора за
поръчителство, в който случай ГПР би бил 77,50 %. При това положение
съдът намира, че възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство представлява разход по кредита, който неправилно не е бил
отчетен като такъв при изчисляването на ГПР по договора за потребителски
кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за
потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора
за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за
услугата е задължително условие за получаване на кредита. С процесния
договор за паричен заем (чл. 4 от същия) длъжникът е задължен да
предостави едно от три възможни обезпечения на кредита, като липсва
алтернатива за същия да не обезпечи кредита. В тази насока, доколкото
възможна санкция за неизпълнение на договорно задължение е прекратяване
на договора – арг. чл. 87, ал. 1 ЗЗД, то съдът намира, че предоставянето на
едно от посечените обезпечения реално се явява условие за сключване на
договора. Следователно разходите по обезпечението е трябвало да се включат
в ГПР по кредита, предвид и че процесния договор за предоставяне на
поръчителство и разходите по него са пряко свързани със заемния договор.
Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния
размер на сумата, която следва да плати по договора (тя не е в размер на
661,30 лв., защото същата се завишава с възнаграждението за поръчителство
от 363,70 лв.), и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение
на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Последното води до
недействителност на самия договор за заем по силата на чл. 22 ЗПК.
С оглед на гореизложеното за нищожен се намира и Договор за
предоставяне на поръчителство № *** от *** г., тъй като същият се явява
лишен от основание, предвид нищожността на договора за кредит, който той
обезпечава и във връзка с който е сключен. В случая липсва необходимостта
от възникване на правоотношението по договора за поръчителство.
Последният е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса
на кауза за неговото сключване. Видно от съдържанието на договора, за
поръчителят е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме
наравно с длъжника отговорността за плащане на сумите по кредита. В случая
на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда,
съгласно договора, регресно право срещу заемателя за възстановяване на
платените от поръчителя суми (арг. чл. 5 от Договора). Следователно
поръчителят получава едно възнаграждение без реално да съществува
същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил
подлежат на възстановяване. За длъжника пък заплащането на
възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи
4
сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при
погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице
нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация на една от
страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява
недействителен като лишен от основание за неговото сключване.
С оглед на горното исковете се намират за основателни и като такива
ще се уважат.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцата на основание
чл.78, ал.1 ГПК и с оглед на представения списък по чл. 80 ГПК и Договор за
правна защита и съдействие. В нейна полза следва да се присъди сумата от
100 лв. разноски за държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2,
т. 1 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в полза на адв. Т. И. следва да се присъди сумата от по 300
лв. на иск срещу всеки ответник или общо 600 лв. адвокатско възнаграждение
за оказана правна помощ на ищцата по настоящото дело. На основание чл. 78,
ал. 6 ГПК ответниците следва да заплатят общо сумата от 150 лв. платено от
бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по ССчЕ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Л. П.
Й., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“ № ***, и „Изи Асет
Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ЖК Люлин № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.
2, офис 40-46, че сключеният помежду им Договор за паричен заем № ***от
*** г. е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Л. П.
Й., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“ № **, и „Файненшъл България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК
Люлин № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-
46, че сключеният помежду им Договор за предоставяне на поръчителство
№**** *** г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД – поради
липса на основание.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, и
„Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, и двамата със седалище и
адрес на управление гр. София, ЖК Люлин № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ №
28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, да заплатят общо на Л. П. Й., ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. „***“ № **, сумата от 100 лв. разноски за
заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, и
„Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, и двамата със седалище и
адрес на управление гр. София, ЖК Люлин № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ №
5
28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, да заплатят общо, основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв., на адв. Т. И. от ПАК, с адрес гр. П., ул. „***“ № **, сумата от 600
лв., представляващо адвокатско възнаграждение, дължимо за оказана правна
помощ на ищеца по настоящото дело.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, и
„Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, и двамата със седалище и
адрес на управление гр. София, ЖК Люлин № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ №
28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, да заплатят общо, основание чл. 78,
ал. 6 ГПК, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
Пловдив сумата от 150 лева – заплатено от бюджета на съда възнаграждение
на вещото лице по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
6