№ 29
гр. София, 05.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110212347 по описа за 2024
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Б. М. А., ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 24-4332-013984/21.06.2024 г., издадено от
началник - сектор в ОПП - СДВР, с което на основание чл. 179 ал. 2 пр. 1 ЗДвП
на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на
200, 00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 20 ал. 2 ЗДвП и на основание чл. 175
ал. 1 т. 5 ЗДвП му е наложено административно наказание лишаване от
правоуправление за срок от 1 /един/ месец и глоба в размер на 100, 00 /сто/
лева за нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 2 б. "б" ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление
поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Навежда се недоказаност
на нарушението по чл. 20 ал. 2 ЗДвП, тъй като скоростта на движение на
моторното превозно средство не е установена с техническо средство. Твърдят
се съществени нарушения на процесуалните правила в производството по
съставяне на АУАН, а именно, че актът е съставен в присъствието само на
един свидетел.
В съдебно заседание жалбоподателят Б. А., редовно призован, не се
явява и не се представлява.
1
Наказващият орган – началник - сектор в отдел "Пътна полиция" при
СДВР, редовно уведомен, не изпраща представител. С писмени бележки от гл.
юрк. В. Пашунов с пълномощно от наказващия орган се прави искане жалбата
да бъде оставена без уважение и наказателното постановление да се потвърди
като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и се навежда възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско такова.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е депозирана срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1
ЗАНН, от наказаното лице и в срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН (наказателното
постановление е връчено лично на жалбоподателя на 20.08.2024 г., видно от
разписката на страница втора, и на същата дата е подадена и въззивната
жалба). Предвид горното жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Б. М. А., ЕГН **********, е правоспособен водач на
ППС с придобити категории "В" и "М", като му било издадено СУМПС №
*********/24.04.2024 г. от СДВР, валидно до 24.04.2034 г.
На 04.06.2024 г. около 21:35 часа жалбоподателят Б. А. управлявал лек
автомобил марка "БМВ", модел "5 ЕР РЕИХЕ" с рег. № хххххххххх,
собственост на А.М., на територията на град София, по ул. "Иван Чернаев" с
посока на движение от ул. "Иван Тургенев" към ул. "Кавала". Пред № 1 на ул.
"Иван Чернаев" жалбоподателят Б. А. преднамерено извел управлявания от
него автомобил извън контрол чрез презавиване, при което последвала загуба
на сцепление със задните гуми и управляваният от въззивника лек автомобил
поднесъл и реализирал ПТП с паркирания от лявата му страна лек автомобил
марка "Фолксваген", модел "Пасат" с рег. № СВ3053 КР. При настъпилото
пътнотранспортно произшествие били причинени материални щети в
областта на предната броня на паркирания лек автомобил. Независимо от
настъпилото ПТП, жалбоподателят А. не спрял автомобила, за да установи
щетите, и не уведомил органите на МВР, а продължил движението си и към
административен № 4 на ул. "Иван Чернаев" реализирал второ ПТП отново с
паркиран лек автомобил - марка "Опел", модел "Инсигния" с рег. №
СВ6784СТ. След второто ПТП жалбоподателят А. и пътник, пътуващ на
2
предна пасажерска седалка на управлявания от А. лек автомобил, слезли от
автомобила и направили опит да побягнат в различни посоки, но били
задържани от намиращи се в близост граждани, които възприели
пътнотранспортните произшествия. Действията на жалбоподателя Б. А. били
наблюдавани от свидетеля Б. М., който подал сигнал на единния телефон за
спешни повиквания 112 и на мястото били изпратени служители на ОПП -
СДВР.
На място били изпратени свидетелите Л. Й. и С. К. - и двамата,
заемащи длъжност "младши автоконтрольор в ОПП - СДВР". Свидетелите Й.
и К. огледали щетите по паркираните автомобили и жалбоподателят Б. А.
попълнил декларация за причините и обстоятелствата на настъпилите
пътнотранспортни произшествия. Свидетелят С. К. съставил протокол за ПТП
№ 1925606 (рег. № 8318) от 04.06.2024 г., ведно със скица.
Свидетелят Л. Й. - младши автоконтрольор в ОПП - СДВР, съставил
АУАН серия GA № 1272472/04.06.2024 г., с който във връзка с настъпилото
ПТП с паркирания лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Пасат" с рег. №
хххххххх, повдигнал против въззивния жалбоподател
административнонаказателно обвинение за нарушения на чл. 20 ал. 2 ЗДвП и
на чл. 123 ал. 1 т. 2 б. "б" ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на
свидетелите Б. М. и С. К., както и на жалбоподателя, бил предявен на
последния за запознаване със съдържанието му и му бил връчен препис.
Жалбоподателят А. вписал в АУАН, че има възражения срещу акта, но в срока
по чл. 44 ал. 1 ЗАНН не депозирал допълнителни възражения.
Въз основа на съставения АУАН серия GA № 1272472/04.06.2024 г. на
21.06.2024 г. Даниела Дескова - началник на 03 сектор "Административно
обслужване" в ОПП - СДВР, издала обжалваното Наказателно постановление
№ 24-4332-013984/21.06.2024 г., с което на основание чл. 179 ал. 2 пр. 1 ЗДвП
на жалбоподателя Б. А. било наложено административно наказание глоба в
размер на 200, 00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 20 ал. 2 ЗДвП и на
основание чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДвП му било наложено административно
наказание лишаване от правоуправление за срок от 1 /един/ месец и глоба в
размер на 100, 00 /сто/ лева за нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 2 б. "б" ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства:
гласни - показанията на свидетелите Л. Й., С. К., Б. М., писмените
доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - справка - картон на
3
водача, протокол за ПТП № 1925606 /рег. № 8318/ от 04.06.2024 г., ведно със
скица, декларация от 04.06.2024 г., АУАН серия GA бл. № 1272472/04.06.2024
г., НП № 24-4332-013984/21.06.2024 г., сведение от Зоя Дудина - Николова от
04.06.2024 г., сведение от Б. Б. М. от 04.06.2024 г., заповед №
513з-4445/29.06.2017 г. на директора на СДВР, заповед № 8121к-
13318/23.10.2019 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. - и двете на
Министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019
г.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Й., К. и М., които
прецени като еднопосочни, последователни, взаимно кореспондиращи си и
съответни на писмените доказателства. В основата на фактическите си изводи
съдът постави показанията на свидетеля Б. М., който е очевидец на
настъпилото пътнотранспортно произшествие, и показанията му са източник
на преки доказателства както за механизма на ПТП, така и за поведението на
водача на лекия автомобил марка "БМВ", модел "5 ЕР РЕИХЕ" с рег. №
хххххххххх след настъпване на произшествието. Показанията на свидетеля М.
съдът прецени като конкретни, детайлни, последователни и съответни както
на показанията на свидетелите Й. и К., така и на писмените доказателства -
протокол за ПТП и скица.
Съдът се довери и на писмените доказателства, които прецени като
еднопосочни, последователни и съответни на гласните доказателствени
средства. Въз основа на писмените доказателства съдът формира и изводите
си за компетентност както на актосъставителя, така и на наказващия орган.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи,
видно от писмените доказателства по делото. Видно от заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи,
полицейските органи, заемащи длъжност "младши автоконтрольор" в СДВР,
са оправомощени да осъществяват контролна дейност по ЗДвП и да съставят
актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. От
писменото доказателство - заповед № 513з-4445/29.06.2017 г. на Директора на
СДВР се установява, че свидетелят Л. Й., съставил акта за установяване на
нарушението, е преназначен на длъжност младши автоконтрольор I степен в
4
02 група "Пътен контрол" на 01 сектор "Организация и контрол на пътното
движение" към ОПП - СДВР, поради което същият разполага с материална и
териториална компетентност да съставя актове за установяване на нарушения
на ЗДвП.
Отново от приетата като писмено доказателство заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, се
установява, че началникът на сектор "Административно обслужване" към
ОПП - СДВР, е оправомощен да издава наказателни постановления за
нарушения на ЗДвП на обслужваната територия. От акт за встъпване в
длъжност от 29.10.2019 г. и заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г. на
Министъра на вътрешните работи се установява, че издалата наказателното
постановление старши инспектор Даниела Дескова заема длъжност началник
на 03 сектор "Административно обслужване" към ОПП, СДВР, поради което и
разполага с материална и териториална компетентност да издаде обжалваното
наказателно постановление.
При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени и сроковете по чл.
34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Не са допуснати нарушения в процедурата по съставяне на АУАН, като
възраженията във въззивната жалба в този смисъл не могат да бъдат
споделени. АУАН е съставен в присъствието на свидетелите Б. М. и С. К..
Първият от тях е очевидец на извършване на нарушенията, доколкото е
възприел както настъпване на ПТП, така и поведението и действията на
жалбоподателя след това, а вторият - свидетелят С. К., е присъствал при
установяване на нарушенията, доколкото е част от изпратения на мястото
патрул на ОПП - СДВР. Актът за установяване на нарушението е подписан от
съставителя, свидетелите и жалбоподателя, на когото АУАН е предявен за
запознаване със съдържанието му и му е връчен препис.
По отношение на нарушението по чл. 20 ал. 2 ЗДвП:
Както в АУАН, така и в НП, при това при пълна идентичност, са
посочени признаците от състава на нарушението и обстоятелствата по
извършването му, в това число и датата и мястото на извършването му, както
и нарушената законова разпоредба. Независимо от това обаче съдът намери,
че са налице основания за отмяна на наказателното постановление досежно
нарушението по пункт първи поради неправилно приложение на материалния
5
закон. Административнонаказателната отговорност на въззивния
жалбоподател е ангажирана затова, че поради движение с несъобразена
скорост с релефа на местността е реализирал ПТП с паркиран от лявата му
страна автомобил, което актосъставителят и наказващият орган са
квалифицирали като нарушение на чл. 20 ал. 2 ЗДвП. От показанията на
свидетеля М. обаче се установява, че ПТП с паркирания лек автомобил марка
"Фолксваген", модел "Пасат" с рег. № ххххххххххх е настъпило не поради
това, че управляваният от жалбоподателя автомобил се е движил със скорост,
която не е била съобразена с релефа на местността (още повече, че не се
установяват никакви особености в релефа на местността), а поради умишлени
действия на жалбоподателя, довели до поднасяне на задните колела на
автомобила и тяхното превъртане. Предвид горното се събраха достатъчно
доказателства, че жалбоподателят А. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на административното нарушение по чл. 104б т. 2 ЗДвП, която
разпоредба забранява на водача на моторно превозно средство да използва
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а не е
нарушил нормата на чл. 20 ал. 2 ЗДвП, каквото административнонаказателно
обвинение му е повдигнато. Неправилното приложение на материалния закон
налага отмяна на обжалваното наказателно постановление в тази част. В
настоящия случай съдът не разполага с правомощие да измени атакуваното
наказателно постановление в обсъжданата част като преквалифицира
нарушението в такова по чл. 104б т. 2 ЗДвП, тъй като това би било свързано с
въвеждане на нови фактически положения, които не са били предявени на
въззивния жалбоподател в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство.
По отношение на нарушението по чл. 123 ал. 1 т. 2 б. "б" ЗДвП:
Разпоредбата на чл. 123 ЗДвП урежда какви са задълженията на водач
на моторно превозно средство, участник в ПТП. Всеки водач, участник в ПТП,
има задължението да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието (чл. 123 ал. 1 т. 1 ЗДвП), а останалите задължения на водачите
са диференцирани в зависимост от това дали при ПТП има пострадали хора
или са причинени само материални щети, а в последния случай водачите имат
различни задължения в зависимост от това дали между участниците в ПТП
има или липсва съгласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП. В случая в
6
АУАН и НП словесно обстоятелствата на нарушението са описани като:
"Водачът не уведомява органите на МВР и напуска мястото на ПТП". И
според актосъставителя, и според наказващия орган, с тези си действия
въззивният жалбоподател е нарушил разпоредбата на чл. 123 ал. 1 т. 2 б. "б"
ЗДвП. Така, както в АУАН, така и в НП, са посочени при това при пълна
идентичност, обстоятелствата на нарушението, но съдът намери, че е
допуснато нарушение на материалния закон при посочване на правната му
квалификация. Разпоредбата на чл. 123 ал. 1 т. 2 ЗДвП урежда задълженията
на водач на МПС, участник в ПТП, когато при произшествието са пострадали
хора. В случая в АУАН и НП не се твърди, а и от събраните в съдебното
следствие доказателства не се доказа при процесното ПТП да са пострадали
хора. Както от писмените, така и от гласните доказателства, събрани в
съдебното следствие, се установи, че се касае за ПТП с настъпили единствено
материални щети. Същевременно от показанията на свидетелите М., Й. и К.,
както и от писмените доказателства - протокол за ПТП и скица, се установи,
че въззивният жалбоподател Б. А. като водач на лек автомобил марка "БМВ",
модел "5 ЕР РЕИХЕ" с рег. № хххххххххх, собственост на А.М., при
движението си по ул. "Ген. Иван Чернаев" с посока на движение от ул. "Иван
Тургенев" към ул. "Кавала" е реализирал ПТП в паркирания от лявата му
страна лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Пасат" с рег. № хххххххх,
при което на паркирания автомобил са били причинени материални щети,
след което не е спрял, за да установи щетите, не е уведомил органите на МВР
и не е изпълнил дадените указания, а вместо това е напуснал мястото на
произшествието и по път е реализирал ПТП в друг, също паркиран автомобил.
Предвид горното съдът намира, че жалбоподателят Б. А. е осъществил както
от обективна, така и от субективна страна състава на нарушението по чл. 123
ал. 1 т. 3 б. "в" ЗДвП.
От субективна страна жалбоподателят е действал при пряк умисъл
като форма на вината - съзнавал е общественоопасния характер на деянието
си, предвиждал е и е целял настъпването на общественоопасните му
последици. А. е съзнавал, че като водач на МПС е участник в ПТП, но въпреки
това не е уведомил органите на МВР, а вместо това е напуснал
местопроизшествието.
Съдът намира, че неправилното приложение на материалния закон при
7
квалификацията на нарушението може да бъде отстранено от съда чрез
упражняване на правомощието му по чл. 63 ал. 7 т. 1 ЗАНН, като
наказателното постановление бъде изменено в частта относно нарушението
по пункт втори, което да бъде преквалифицирано от такова по чл. 123 ал. 1 т. 2
б. "б" ЗДвП в нарушение по чл. 123 ал. 1 т. 3 б. "в" ЗДвП. Съгласно чл. 63 ал. 7
т. 1 ЗАНН съдът изменя обжалвания акт, когато се налага да приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. В настоящия случай такова
изменение е допустимо, тъй като всички обстоятелства от състава на
нарушението по чл. 123 ал. 1 т. 3 б. "в" ЗДвП са посочени в наказателното
постановление и са предявени на жалбоподателя Б. А., който е имал
възможност да се защитава срещу тях. В същия смисъл са и разясненията,
дадени с ТР № 8/16.09.2021 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСС на ВАС, I и II
колегия по въпроса дали в производството по реда на Раздел V, Глава III
на Закона за административните нарушения и наказания районният съд има
правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление
изпълнително деяние, подвеждайки установените от
административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова
разпоредба: "(...) районният съд разглежда спора по същество, т.е.
представлява инстанция по същество, която, когато установи, че
административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния
закон при квалификацията на деянието, следва да упражни правомощието си
да измени издаденото наказателно постановление, а не да го отменя като
незаконосъобразно. (...) Обратното би значило нарушителят да остане
ненаказан при проведено пълно доказване на извършено административно
нарушение от фактическа страна, т.е. да остане ненаказано противоправно
поведение, което изпълва съдържанието на различна от посочената в
наказателното постановление законова разпоредба, който резултат
противоречи на целите на административното наказание, регламентирани
в чл. 12 ЗАНН. (...) при липса на съществено изменение на съставомерните
факти в наказателното постановление на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК във
връзка с чл. 84 ЗАНН, районният съд може да приложи закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, т.е. районният
съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от
8
административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова
разпоредба, без да отменя наказателното постановление."
Наказващият орган правилно е приложил санкционната разпоредба на
чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДвП. Съгласно посочената санкционна разпоредба водач,
който наруши задълженията си като участник в ПТП, се наказва с лишаване от
право да управлява МПС за срок от един до шест месеца и глоба от 50, 00 до
200, 00 лева. В случая наказващият орган е наложил на жалбоподателя
лишаване от право да управлява МПС за минималния срок, предвиден в чл.
175 ал. 1 т. 5 ЗДвП - един месец, който съгласно чл. 27 ал. 5 ЗАНН не може да
бъде намаляван. Глобата е индивидуализирана в размер над минималния, но
под средния - 100, 00 лева, като съдът намира, че същата е съответна на
критериите по чл. 27 ал. 2 ЗАНН, като се вземе предвид липсата на
смекчаващи отговорността обстоятелства и наличието на отегчаващи такива -
данните за друго нарушение на ЗДвП (по чл. 104б т. 2 ЗДвП), реализираното
друго ПТП, както и данните от справката - картон на водача за други
нарушения на ЗДвП (вкл. и преди жалбоподателят да придобие
правоспособност за управление на пътно превозно средство). Съдът намира,
че така индивидуализираната кумулативна санкция е от естество да постигне
целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН.
Следва да се посочи, че по отношение на нарушението по чл. 123 ал. 1
т. 3 б. "в" ЗДвП не може да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН и същото
да се квалифицира като маловажно предвид императивната разпоредба на чл.
189з ЗДвП (в сила от 23.12.2021 г.), която предвижда, че за нарушения по
ЗДвП не се прилага разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Още повече, че в случая не
се установяват никакви обстоятелства, които да сочат на по - ниска степен на
обществена опасност на нарушението, а напротив - констатират се отегчаващи
отговорността обстоятелства, които я завишават - данни за друго нарушение
на ЗДвП, реализирано второ ПТП, нарушения на ЗДвП, за които
жалбоподателят е санкциониран като неправоспособен водач.
Предвид всичко изложено, съдът намери, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено в частта относно нарушението по
пункт първи, да бъде изменено в частта относно нарушението по пункт втори,
което да бъде преквалифицирано от такова по чл. 123 ал. 1 т. 2 б. "б" ЗДвП в
такова по чл. 123 ал. 1 т. 3 б. "в" ЗДвП и да бъде потвърдено в останалата част.
9
Предвид изхода на производството жалбоподателят има право на
разноски съразмерно с уважената част на жалбата, но не претендира и не
доказва извършване на такива. Право на разноски съразмерно на отхвърлената
част от жалбата на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН има и наказващият орган.
Като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
че производството пред районния съд се е развило в две съдебни заседания,
както и че процесуалното представителство на наказващия орган в
настоящото производство се е изразило единствено в депозиране на писмени
бележки, без явяване на процесуален представител в съдебно заседание, съдът
намери, че юрисконсултското възнаграждение, което въззивникът следва да
заплати на наказващия орган за процесуално представителство следва да се
определи по съразмерност на база минималния размер, предвиден в чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ (80, 00 лева). Така съдът
намери, че жалбоподателят А. следва да бъде осъден да заплати на наказващия
орган юрисконсултско възнаграждение в размер на 26, 67 лева съразмерно с
отхвърлената част от въззивната жалба.
Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 2 т. 4 вр. ал. 7 т. 1 ЗАНН и
чл. 63 ал. 5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4332-013984/21.06.2024
г., издадено от началник - сектор в ОПП - СДВР, В ЧАСТТА, с която на
основание чл. 179 ал. 2 пр. 1 ЗДвП на Б. М. А., ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба в размер на 200, 00 /двеста/ лева за
нарушение на чл. 20 ал. 2 ЗДвП.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4332-013984/21.06.2024 г.,
издадено от началник - сектор в ОПП - СДВР, В ЧАСТТА, с която на
основание чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДвП на Б. М. А., ЕГН **********, е наложено
административно наказание "лишаване от правоуправление" за срок от 1
/един/ месец и глоба в размер на 100, 00 /сто/ лева за нарушение на чл. 123 ал.
1 т. 2 б. "б" ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА същото в такова по чл. 123 ал. 1
т. 3 б. "в" ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-
013984/21.06.2024 г., издадено от началник - сектор в ОПП - СДВР, В
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за
10
правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
Б. М. А., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Столична дирекция на
вътрешните работи, с адрес гр. София, ул. "Антим I" № 5, сумата от 26, 67
лева /двадесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ - юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11