Р Е Ш Е Н И Е
№179
гр. Велико Търново,28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНКА ДАБКОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
и с участието |
|
на прокурора |
Весела Кърчева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер дело № 10192 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2022 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63в от ЗАНН.
Касаторът „Хипстър 2020“ ЕООД – Велико Търново, чрез управителя си, е
обжалвал като неправилно решение №286 от 6.07.2022 година, постановено по АНД
№96/2022 година по описа на Великотърновският районен съд. Оплакванията са, че
решението е неправилно, тъй като е нарушен закона – чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Ответникът по касация, Началникът на РУ – Велико Търново, не е взел
становище по касационната жалба, прокурорът дава заключение за
неоснователността и.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил
като законосъобразно наказателно постановление №2021 -1739-023-012 от 8.12.2021
година на Началника на РУ – Велико Търново, с което на касаторът е наложена имуществена
санкция от 3 000 лв. на основание чл.34а, ал.1 от ЗЗШОС.
За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа
страна, че производството стартира с АУАН №2021-1739-023-012 от 16.11.2021
година на служители на РУ – велико Търново ,които са установили, че на
17.10.2021 г. в 00,40 часа в град Велико Търново на улица „Поп Матей
Преображенски“ №2, дружеството озвучавало с музикална уредба от стопанисвания
от него обект – заведение „Хипстър“, обект в областта
на услугите, разположен в зона, предназначена за обществено и жилищно
строителство. За посочените обстоятелство е бил съставен констативен протокол,
подписан от представител на касатора без възражения. Впоследствие са дадени
обяснения, според съдържанието на които, заведението е било отворено до 23.00
часа, като след това била останала компания от около 20 човека, които
празнували рожден ден.
В 00,40 часа, след регистриран сигнал в РУ – Велико Търново, служители
на полицията пристигнали и съставили констативен протокол, като снели и обяснения
на присъствалите на място лица.
Съответно, издадено е и процесното пред съда НП, в което са
възпроизведени констатациите на актосъставителите.
От правна страна съдът констатира, че в хода на административно –
наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални
правила, които да са от такова естество, че да обуславят отмяната на
наказателното постановление. В съдебното решение е посочено, че както АУАН,
така и НП са издадени от компетентни органи в рамките на правомощията им, като
и двата акта са формално законосъобразни като съдържащи предвидените от закона
реквизити. Съдът е подчертал, че НП е издадено от компетентен орган, доколкото
е събрана заповед №8121з-829/23.07.2019 година на Министъра на вътрешните
работи, като това е станало в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Посочено е, че в
разпоредбата на чл.19, т.2 от ЗЗШОС изрично е дадена възможност на Министъра на
вътрешните работи или определени от него длъжностни лица да осъществяват
контрол за спазване на разпоредбата на чл.16а, ал.2 и 3, като и
актосъставителят и АНО са оправомощени със
съответната заповед.
ЩО се касае до релевираното пред районният
съд оплакване за неспазване на изискванията на чл.40 от ЗАНН, то е прието в
решението, че АУАН е съставен в присъствието на управителя на дружеството - касатор, като е връчен на отразената дата, като
допълнителен аргумент е почерпен и от факта на отразяването на изявлението за
липса на възражения, вписано в АУАН.
По същество съдът е приел, че според допълнителната разпоредба на §1,т.24
от закона „зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено
предназначение“ са зоните и териториите по смисъла на наредбата по чл.13, ал.1
от ЗУТ, като в случая приложимата наредба е Наредба №7 от 22.12.2003 година за
правилата и нормативите за устройството на отделните видове територии и устройствени зони., като заведението, стопанисвано от
касатора се намира в старата част на Велико Търново, като зоната, в която е
установено е предназначена за жилищни нужди. Съдът е посочил, че според ДР на
§1, т.22 от закона „озвучаването“ е излъчване на звук в околната среда,
предаван чрез механични и електронни озвучителни средства и/или чрез гласово звукоизвличане и пеене. При това съдът е посочил, че
констатираното от служителите представлява нарушаване на императивната забрана,
установена в нормата на чл.16, ал.2 от ЗЗШОС. Аргументирал е, че за
нарушаването на тази разпоредба е достатъчно да се установи, че съответният
субект извършва озвучаване в зона/територия, която попада в обхвата на
дефиницията по §1, т.24 от ДР на закона в посоченото време, както е в случая.
Съдът е приел и, че за съставомерността на
нарушението е без значение какви са съответните нива на шум в обекта, в който е
установено озвучаването, като спазването на правилата, отразени в разпоредбите
на Наредба №6 от 26.06.2006 година за показателите за шум в околната среда е
предпоставка единствено за откриването на търговски обекти в рамките на
жилищните територии.
Прието е, че предвид осъществилия нарушението субект, е ирелевантен
въпроса за вината, като от друга страна неприложим в конкретният случай е и
института на чл.28 от ЗАНН в приложимата му редакция.
Така постановеното решение настоящата инстанция намира за правилно.
Съставът на нарушението е по чл.34а, ал.1 от ЗЗШОС според която
разпоредба „За нарушение по чл. 16а, ал.
1 – 5 физическите лица се наказват с глоба
от 500 до 1000 лв., а на юридическите
лица и на едноличните търговци се налага имуществена
санкция в размер от 3000 до 6000 лв.“. В случая с оглед посочване като нарушена
разпоредбата на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС е ясно, че е ангажирана безвиновната отговорност на дружеството касатор
за нарушаването именно на произтичащото от тази разпоредба задължение. Според
чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС „Забранява се озвучаването от физически лица или от обекти
по ал. 1 и на открити площи
в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение,
включително когато озвучаването се излъчва от място
извън строителните граници на селищната
територия или от неурбанизирана територия за времето
от 14,00 до 16,00 ч. и от 23,00 до 8,00 ч., с изключение на териториите
на религиозни храмове, железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и при използването
на системи за предупреждение и оповестяване на населението при бедствия.“.
От данните по делото е видно, че дружеството – касатор
е обект по смисъла на тази разпоредба, доколкото стопанисва обект в областта на
услугите, като този обект - с оглед адреса му – е ситуиран
в старата част на Велико Търново, да която на настоящата инстанция е служебно
известно, че е изработен план, отреждащ намиращите се там територии и за
жилищно строителство. Безспорен е и фактът, че във времевия диапазон, посочен в
разпоредбата на чл.16а, ал.2 от закона, от обекта на касатора се е
чувало/възпроизвеждало озвучаване по смисъла на §1, т.22 от ЗР на закона.
Посоченото е достатъчно, за да се приеме, че касаторът е нарушил изискването на
посочената норма и съответно е осъществил състав по чл.34а, ал.1 от ЗЗШОС.
Неоснователни са оплакванията за нарушаване на закона от страна на
въззивния съд с оглед неправилното прилагане на нормата на чл.37 от ЗЗШОС. В
случая, както правилно е констатирал и районният съд, става въпрос за спазване
на изискване, поставено в разпоредбата на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС, като в този
случай приложимо е правилото на чл.19, т.2 от закона досежно компетентността на
административно-наказващият орган. Видно от представената заповед №8121з-829 от
23.07.2019 година на министъра на вътрешните работи, на началниците на РУ при
ОДМВР е възложено/делегирано правомощието за издаване на наказателни
постановления по ЗЗШОС.
Неоснователно е и основното оплакване за неправилност на съдебното
решение поради неправилна преценка на процесуалната законосъобразност на АУАН и
НП. Касаторът сочи, че процесното пред районният съд
НП било без номер, а само с дата и в него от фактическа страна било направено
само бланкетно твърдение. Посоченото обаче от една
страна не обуславя процесуална незаконосъоразност на
НП, а от друга страна не е вярно. Няма законов императив, според който АУАН
следва да е номериран, като този акт е всякога годен да обуслови издаване на
НП, стига да отговаря на условията, поставени от чл.53, ал.2 от ЗАНН, които в
случая са очевидно налице. Обратно на твърдяното в жалбата, съдът правилно
приема и формалната законосъобразност на АУАН и НП. В тях в достатъчна степен на
изчерпателност е описано какво е нарушил обекта на касатора, къде се намира
този обект, в колко часа е констатирано нарушението и с какви функционални
особености от гледна точка на ЗЗШОС се характеризира този обект. Що се касае до
начина на съставяне и на връчване на
акта, то настоящата инстанция напълно споделя изводите на въззивния съд, като
не смята да ги преповтаря с аргумент от чл.221, ал.2, изречение второ от АПК.
Оплакването на касатора, че въззивният съд
субективно бил преценил данните за нивото на озвучаване в обекта му, също са несподелими. Чл.34а, ал.1 от ЗЗШОС поставя като единствено
условия за прилагане на неблагоприятните последици нарушаването на чл.16а,
ал.1-5. Единственото релевантно обстоятелство в случая по чл.16а, ал.2 е
наличие на озвучаване във времевия диапазон, посочен в нормата, като този
терми, както се отбеляза, е законово дефиниран, като от тази дефиниция не
изисква определен интензитет или сила на излъчвания звук, предаван по посочения
от нормата на §1, т.22 от ДР на закона начин.
Следва решението да бъде оставено в сила.
Разноски за ответника не се следват, тъй тато той не е представляван и
не е поискал присъждането им.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи
касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №286 от 6.07.2022 година, постановено по АНД №96/2022 година по описа на
Великотърновският районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.