Р Е Ш Е Н И Е
№………./....... 06.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
при секретар Мая Петрова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1779 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
исковата молба с вх. №32321/07.11.2018г. на
И.С.А., ЕГН **********, Г.Р.И.,
ЕГН **********, А.А.М., ЕГН **********,
И.Р.И., ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законен представител А.А.М., С.Р.И., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител А.А.М., Б.Р.И.,
ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител А.А.М., А.Р.И., ЕГН **********, действащ
чрез своята майка и законен представител А.А.М.,***,, с която срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, са предявени
следните искове:
1. за заплащане на сума от по 200
000 лева на всеки един от ищците, съставляваща общия претендиран размер на
дължимото обезщетение за обезвреда на претърпени от всеки един от тях неимуществени вреди от смъртта на Р.И.А., ЕГН
**********, починал вследствие на ПТП, настъпило на 09.10.2015 г. на път І-2,
км 146+207, между с. Белоградец, обл. Варна и с. Зайчино Ореше, обл. Шумен, в
посока гр. Варна, с МПС - л.а. „Мерцедес ЦЛС 320” с ДК № *****, управляван от
водача Ч.И.А., ЕГН **********, и по негова вина, обхванат от действието
на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка
„Гражданска отговорност” по застрахователна полица №22111003123371, издадена от
„ЗК ЛЕВ ИНС” АД, със срок на действие от
20.12.2014г. до 20.12.2015г.
2. за заплащане на
обезщетение
в размер на законната лихва върху главницата 200 000 лв., считано от
07.11.2015г. до датата на подаване на исковата молба (07.11.2018г.).
Наред с това ищците претендират осъждане на
ответника да им заплати направените разноски за производството, основаващо се
на чл.78, ал.1 от ГПК.
В представените отговори на исковата молба
ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД (ЗК „ЛЕВ ИНС” АД),
ЕИК *********, със седалище гр. София, оспорва предявените искове само по
размер като противопоставя твърдения, че същите са предявени в значително
завишени размери, които не са съобразени с обичайно присъжданите от съдилищата
размери на обезщетения, относими към 2015 година (момента на настъпване на
вредите). Наред с това обосновава възражение
за съпричиняване на настъпилите в резултат на процесното ПТП вреди от страна на
починалия Ч.И.А., като твърди, че в
нарушение на Закона за движение по пътищата (ЗДвП) същият е пътувал без
поставен предпазен колан, с което сам е поставил себе си в риск от увреждания.
Делото е разгледано в едно съдебно заседание,
в хода на доказателствения процес са събрани писмени и гласни доказателства,
изслушано и прието е и заключение на комплексна автотехническа и медицинска
експертиза.
В хода на съдебните прения ищците, чрез общия
си пълномощник адвокат Н.М., САК, обосновават становище за доказаност на
предявените искове по основание и размер и молят за тяхното уважаване. Оспорват
като неоснователно възражението на ответното дружество за съпричиняване като
твърдят, че не поставянето на обезопасителен колан само по себе си не е
достатъчно, за да се приеме, че пострадалия техен наследодател е допринесъл за
настъпване на щетите, какъвто именно е настоящия случай. Претендират присъждане
на разноски като представят списък по чл.80 от ГПК.
Доводите на ищците са развити допълнително в
представена писмена защита.
Ответното дружество, представлявано от
адвокат С.Р., САК, поддържа оспорването си на размера на предявените искове.
Счита за доказано в процеса съпричиняването на вредите от страна на
пострадалото лице и моли същото да бъде отчетено при определяне на дължимите
обезщетения.
За да се произнесе по същество на предявените
искове, съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и съобразяване
на приложимите към спора правни норми, взе предвид следното:
Предмет на главните
искове е претендираното пряко право на ищците И.С.А., ЕГН **********,
Г.Р.И., ЕГН **********, А.А.М., ЕГН **********, и малолетните И.Р.И., ЕГН **********, С.Р.И.,
ЕГН **********, Б.Р.И., ЕГН **********,
А.Р.И., ЕГН **********, всеки
един от тях действащ чрез своята майка и законен представител А.А.М., ЕГН **********, всички с адрес ***, като трети
увредени лица да получат пряко от застрахователя – ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, обезщетение за причинените им
неимуществени вреди от смъртта на техния близък родственик Р.И.А., ЕГН **********,
починал вследствие на ПТП, настъпило на 09.10.2015г. на път І-2, км 146+207,
между с. Белоградец, обл. Варна и с. Зайчино Ореше, обл. Шумен, в посока гр.
Варна, с МПС - л.а. „Мерцедес ЦЛС 320” с ДК № *****, управляван от водача Ч.И.А.,
ЕГН **********, и по негова вина, обхванат от действието на валидна към
момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска
отговорност” по застрахователна полица №22111003123371, издадена от „ЗК ЛЕВ
ИНС” АД, със срок на действие от
20.12.2014г. до 20.12.2015г.
Исканите обезщетения са в размери от по 200 000
лева за всеки един от ищците.
Същите се претендират ведно със
следващото се обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 07.11.2015г. до окончателното им плащане.
С оглед както датата на твърдяното увреждащо
деяние (09.10.2015г.) така и предвид факта, че същото съставлява покрит риск по застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена на 20.12.2014г., т.е. при действието на
отменения Кодекс на застраховането (обн., ДВ, бр.103 от 23.12.2005 г., в сила
от 1.01.2006 г.,, отм., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), предявените
главни искове се квалифицират правно по чл.226, ал.1 КЗ (отм.), във вр. с чл.45
и чл.52 от ЗЗД.
Обстоятелствата, свързани с настъпването на
ПТП, виновното и противоправно поведение на водача на лекия автомобил Ч. А.,
както и причинната връзка между ПТП и смъртта на наследодателя на ищците Р.И.А.
не са спорни между страните по делото, същите са и надлежно установени в
процеса.
От изисканото и приложено по делото НОХД
№464/2016г. на Шуменски окръжен съд, се установява, че с влязла в
сила присъда №7/16.02.2017г. водачът Ч.И.А., ЕГН **********, от гр. Девня е бил признат за виновен
в извършването на престъпление по чл.343, ал.1,
б. “в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК за това, че на 09.10.2015г. на км.146+207 по път „I-2” в Шуменска
област, в посока Варна – Шумен, при управление на МПС - „Мерцедес
ЦЛС 320” с ДК № *****, собственост на Р. А. Г.от гр. Варна, нарушил правилата
за движение, установени в Закона за движението по пътищата - чл.22,
ал.2 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на Р.И.А.,
ЕГН **********, б.ж. на гр. Девня, за което му е било наложено съответно наказание. С оглед и разпоредбата на чл.300 от ГПК, във
вр. с чл.413, ал.2 от НПК, влязлата в сила присъда има доказателствено значение
за вината, деянието на извършителя Ч.И.А. и неговата противоправност.
Фактът, че към датата на ПТП е било
налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” за л.а. „Мерцедес ЦЛС 320” с ДК № *****, като водачът Ч.И.А., ЕГН **********,
е бил обхванат от нейната застрахователна закрила, не се оспорва, а изрично се
признава от ответното дружество. С оглед на това и по аргумент за противното
основание от чл.153 от ГПК, този факт е обявен за безспорен между страните и
ненуждаещ се от доказване.
По делото няма спор между страните,
установява се по безспорен начин и от събраните по делото писмени
доказателства, в т.ч. и тези, съдържащи се в приложеното по настоящото дело
НОХД №464/2016г. по описа на ШОС, н.о. - протокол
за оглед на местопроизшествие от 09.10.2015г.
ведно с фотоалбум, протокол за ПТП №1610287/09.10.2015г.,
съобщение за смърт №С-92 от 17.10.205г., препис-извлечение от акт за смърт,
издаден въз основа на акт за смърт №1061/17.10.2015г. на Община Девня, обл.
Варна (л.19-35, л.85, л.88, л.100 от ДП №396/2015г.), че в резултат на ПТП,
виновно причинено 09.10.2015г. от водача Ч. А., на пътника Р.И.А., ЕГН **********,
са причинени тежки увреждания, несъвместими с живота, довели до неговата смърт.
Видно от приетите по делото заверени копия на
удостоверения за наследници изх. №325/04.10.2018г. и изх. №342/04.10.2018г.,
издадени от Община Девня, обл. Варна, ищецът И.С.А. е баща на пострадалия Р. А., а ищците Г.Р.И., И.Р.И., С.Р.И.,
Б.Р.И. и А.Р.И. са негови деца. От представените по делото заверени копия на
удостоверения за раждане (л.64-67 от делото), както и от показанията на
разпитаните по делото свидетели се установява, че ищцата А.А.М. е негова фактическа съпруга, майка на четирите им деца И., С., Б. и А..
Въз основа на
събраните по делото доказателства и заключението на комплексната съдебно –
автотехническа и медицинска експертиза съдът приема за установена
причинно-следствената връзка между виновното и противоправно поведение на
застрахования водач Ч.И.А. и увреждането на пострадалия Р.И.А., поч. на 16.10.2015г., което налага
извода за безспорна доказаност на основанието за ангажиране на отговорността на ответното дружество – застраховател за обезвреда на
вредите, настъпили в резултат на виновните противоправни действия на
застрахования водач, обхванат от действието на застраховка „Гражданска
отговорност”.
Възражението на ответното застрахователно
дружество,
че от страна на пострадалия при ПТП Р.И.А. е налице съпричиняване на настъпилите в
резултат на процесното ПТП вреди, тъй като в нарушение на ЗДвП е пътувал без поставен предпазен
колан, с което сам е поставил себе си в риск от увреждания, съдът приема за
неоснователно.
Съобразно задължителната практика на ВКС по
чл.290 ГПК, обективирана в решение №169/28.02.2012г. по т.д. №762/2010г.
на ВКС, ТК, II т. о. и Решение №98/24.06.2013г. по т. д.
№596/2012г., на ВКС, ТК, II т. о., релевантно за съпричиняването по смисъла на
чл.51, ал.2 ЗЗД е само това конкретно установено поведение на пострадалия -
действие или бездействие, чието проявление се явява пряка и непосредствена
причина за произлезлите вреди и без което не би се стигнало до настъпване на
вредоносния резултат. В конкретния случай, за да е налице съпричиняване на
вредоносния резултат, е необходимо да се установи, че поведението на
пострадалия е в пряка причинна връзка със собствената му смърт.
Заключението на комплексната съдебно – автотехническа и медицинска
експертиза е, че непосредствената
причина за смъртта на пътника Р. А. е остра сърдечно съдова и дихателна
недостатъчност, възникнала в резултат на получената при ПТП тежка закрита
черепно-мозъчна травма. Според експертното
мнение на вещите лица, такава травма е възможно да се получи
при политане на тяло без предпазен колан в посока напред и надясно (спрямо
движението на автомобила) и удрянето му в металните части на подглавника на
предна дясна седалка и/или в рамката на предна дясна седалка (съобразявайки в
тази връзка безспорно установения факт, че Р.А. е пътувал на
задна лява (зад водача) седалка). Тази травма (в дясна слепоочна част на главата) както и другата основна травма в дясна
гръдна половина, не са получени при удара на лекия автомобил (с лява задна част
на купето) в крайпътното дърво, тъй като в този случай би следвало да се
получат травми в лявата половина на главата и тялото, каквито в случая не са
налице. Същите не могат да бъдат получени и при съприкосновение с твърда, плоска
повърхност (каквато е стената на седалката отпред или страничната задна дясна
врата). Вещото лице М. Т. сочи, че разстоянието между предните и задните
седалки е приблизително около 50-60 см., като е възможно нормално седнал на
задната седалка пътник, облегнат с гръб, с навеждане и с много леко отделяне на
седалищните части да достигне до ъгъла на предната седалка (която, въпреки че е
тапицирана, има метална основа) или подглавника.
Сочи се от вещите лица, че автомобилът, в
който е пътувал пострадалия Р.И.А., е бил оборудван с триточкови инерционни предпазни колани с допълнително
„пренатягане” на всички места. Тяхната функция е да предпази „политане напред”
на тялото при челен удар, с допълнително притегляне на тялото (торса) към
седалката при задействане на системата. Наред с това се уточнява, че при
възникване на ПТП коланът не може да контролира свободното движение на
крайниците и на главата (и съответно да ги предпази), а в някой случаи и да
задържи движението на тялото настрани. Съобразено с конкретния случай това
означава, че използването на „ляв колан” (за пътник на задна лява седалка
коланът преминава през лявото рамо) принципно не винаги може да ограничи
движението на горната част на тялото на дясно. От значение е и позицията на
човешкото тяло към момента на удара.
Съобразявайки механизма на настъпване на
процесното ПТП, по отношение на който не е налице спор между страните, същият е
и безспорно установен с влязлата в сила присъда на наказателния съд, вещото
лице М. Т. счита, че в конкретния
случай коланът не би могъл да задържи тялото на пострадалия и да
предотврати удара от дясно по главата и гърдите. Съобразено с функциите на
предпазния колан, само при отрицателно ускорение в посока на движение на
автомобила същият обезопасява политането на тялото напред (в частност торса,
без крайници и глава) като до някаква степен го задържа и го връща обратно към
седалката. В конкретния случай обаче не може да се говори за такова действие,
тъй като ударът в дървото е страничен (в задна лява част), при който би
трябвало тялото да полети леко напред и в ляво. Липсата на наранявания в лявата
част на главата и тялото означава, че пострадалият не е получил наранявания
след това политане, а същите са получени след оттласкването на автомобила
надясно (след удара в дървото) до рязкото му спиране, при което действието на
тялото първо е наляво и напред към лява шофьорска колонка и след това надясно и
настрани.
Според вещите лица, с голяма степен на
вероятност нараняванията по тялото на пострадалия биха били по-малки при
поставен обезопасителен колан, но няма никаква гаранция, че и в този случай
изходът не би бил летален.
Отделно от това, в случая коланът преминава
през лявото рамо на пътника, а политането е надясно, съответно фаталните удари
са в дясна слепоочна част на
главата и дясна гръдна половина, което още по-ясно илюстрира невъзможността на
колана да задържи тялото и да го предпази от политане встрани. Дори да се
приеме, че при политане с много по-голямо движение
долната част на колана може да го задържи в някаква степен, то горната му част (на
тялото) не може да бъде предпазена от навеждане, от някои малки действия, като
отново от значение е местоположението на тялото на човека към момента на ПТП.
Съобразявайки експертното становище на вещите
лица, съдът намира, че в конкретния случай не
би могло обосновано да се приеме, че поставеният обезопасителен колан би
предотвратил получените от пострадалия Р.И.А. травми от дясно по главата и
гърдите, съответно, че в този случай не би се стигнало до леталния изход. С
оглед на това не би могло обосновано да се предположи, че допуснатото от него
нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП е в пряка и непосредствена връзка със
смъртта му. Ето защо съдът приема за недоказано, че от страна на пострадалия Р.И.А. са били извършени
действия или бездействия, довели до съпричиняване на вредоносния резултат.
При
определяне на размера на дължимото от ответника обезщетение за причинените на
ищците неимуществени вреди, съдът взе предвид следното:
Установява се, че ищцата А.А.М. е живяла на семейни начала с починалия при процесното ПТП Р.И.А.,
на 34 години, от около 15 години. През този период
отношенията между тях не са се различавали от тези на двойките със сключен
граждански брак, живеели мирно и спокойно, с любов и разбирателство помежду си.
Доказателство за това били и четирите деца, родени
от съвместното им съжителство - И., С., Б. и А., най-малкото от които – А.,
било на не повече от една годинка, когото станала трагедията. Р. имал дъщеря от
друга жена – Г., която останала да живее при него, не поддържала връзка с майка
си, дори по телефона не се чували, и разчитала само на баща си. Още от началото
А. приела Г. и я гледала като свое дете, не е я деляла по никакъв начин от
собствените си деца.
Всички живеели заедно в къщата, останала от
дядото на Р., за която неговия баща И.С.А.
и останалите наследници единодушно постигнали съгласие да остане за Р. и
неговото семейство. Съпрузите били
привързани един към друг и към децата, които отглеждали с грижа и внимание.
Финансовата обезпеченост осигурявал Р., а А. се грижела за децата и
домакинството. Децата били привързани към баща си и търсели неговата близост –
за игри, морална и финансова подкрепа, според възрастта си.
Бащата на Р. - И.С.А., живеел съвсем наблизо, в съседна къща, в която голямата фамилия
често се събирала. Двамата били много близки. И. помагал на сина си и
семейството му – осигурявал му работа, когато се наложи карал децата на
училище, купувал дърва за зимата, подкрепял семейството и финансово.
Неочакваната смърт на Р. било голяма загуба
за децата и за съпругата му. А. била в шок, затворила се в себе си като се
отдала само на грижи за децата. Единствената й мисъл била да ги отгледа и
изучи, да им даде бъдеще, за да нямат нейната съдба и участ, но й било много
трудно без моралната и финансова подкрепа на съпруга си, за когото продължавала
да скърби. При наближаване на момента да се прави помен за починалия изпадала
„в едно такова неадекватно състояние“, искала да направи всичко сама „за да се
успокои по някакъв начин, да успокои душата си“, да направи всичко сама за
съпруга си (св. Метин Р.), като това продължавало и понастоящем.
Децата усещали липсата на баща си, още и още
продължавали да го търсят, споменавали го винаги, когато могат. Момчетата
питали често къде е баща им и кога ще се върне. Имало случаи да спят със
снимката на баща си. Големият син И. сега спортувал във футболен клуб,
споделял, че футболът го влече, защото „баща ми обичаше много да играе с мен“
(св. Метин Р.). Дъщерята С. често показвала снимки на баща си и казвала, че си
прилича с него. Естествено, поради възрастта си към момента на смъртта (на ок.
Година и половина) малкото момиченце, А., нямала абсолютно никакъв спомен за
баща си, но по мнението на всички свидетели липсата му се усещала осезателно.
След произшествието голямата дъщеря - Г., не
спирала да плаче, известно време спряла да ходи на училище, изпаднала в
депресия. Загубата на баща й, когото много обичала, й се отразила много. И
понастоящем усещала силно липсата му, променила се, вече не била така весела и
жизнена както преди. Приела като свое задължение да се грижи и помага за
отглеждането на по-малките си братя и сестри, да бъде тяхна опора. И
понастоящем продължавала да прави това, независимо, че вече има свое семейство
и дете. Била особено близка със сестра си С., което свидетелите отдават на
визуалната прилика, която С. има с техния баща.
Загубата на Р. била понесена много тежко и от
неговия баща – ищеца И.С.А.. След инцидента
бил „като един откачен, като един луд“ (свид. Данко Д.), плачел постоянно, имал
нужда от успокоителни, за да се овладее.
Животът му се променил коренно. И понастоящем изпитвал голяма мъка и
страдание, очите му се насълзявали при всеки разговор и спомен за Р.. (свид. Р.,
С. А., Г. М.). Продължавал да помага с каквото може на А. и децата, без това да
може да компенсира мъката му.
Смъртта
поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите от
настъпването й невъзвратими. За всеки един от ищците се касае за непрежалима
загуба на много близък човек – дете, съпруг, баща. Дори за най-малката ищца А.Р.И.
загубата е огромна, тъй като е лишена завинаги от възможността да опознае свое
баща, да почувства неговата обич, помощ и подкрепа.
Съобразявайки
тези фактически положения, като отчита и обществения критерий за
справедливост, съществуващите в страната обществено - икономически условия на
живот, динамиката на икономическите процеси в страната, стояща в основата на
непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени
вреди и законодателното задължение за тяхното периодично осъвременяване,
съдебната практика по аналогични случаи, като взема предвид и житейски
оправданото, както и обстоятелството, че установената в чл.52 от ЗЗД свобода за
преценка на съда не е безгранична, а следва да се съобразява и с принципа за
забрана на обогатяването на пострадалия, съдът
определя общият размер на обезщетението на засегната неимуществена ценност,
установена за всеки един от ищците на 100
000 лева.
С оглед на това съдът намира
предявените от ищците преки искове
срещу застрахователя за обезвреда на търпените от тях неимуществени вреди от
смъртта на техния близък Р.И.А., починал вследствие на ПТП, настъпило на
09.10.2015 г. по вина на водача на л.а. „Мерцедес ЦЛС 320” с ДК № *****, Ч.И.А.,
обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на
застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица №22111003123371, издадена от „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, за
основателни и доказани в размери от по 100
000 лева, в които именно размери исковете се уважават, като в останалата им
част до пълните претендирани размери от по 200 000 лева, същите се отхвърлят като недоказани.
Дължимите обезщетения следва да се присъдят
ведно със законната лихва, от 07.11.2015г. до датата на подаване на исковата
молба (07.11.2018г.). Прякото
право на увредения, установено със закона - чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), възниква
едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално
обусловено от него, поради което застрахователят като пряко задължено лице
отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата. В хипотезата на
непозволено увреждане началният момент на обезщетението за забава е разпореден
от законодателя с нормата на чл.84, ал.3 ЗЗД, като лихвите имат компенсаторен
характер и по силата на закона вземането към деликвента става изискуемо и без
покана - от деня на настъпилото увреждане. В конкретния случай обезщетението за
забава се претендира от по-късен момент, поради което и с оглед диспозитивното
начало, акцесорните искове се уважават така, както са предявени.
С оглед изхода на спора и предвид
своевременно направеното искане, придружено с договори за правна помощ,
сключени при условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата (л.51,52),
в полза на пълномощника на ищците следва да се присъдят адвокатски възнаграждения
в минимални размери, съобразно уважените размери на исковете, в размери от по 3
530 лева, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв и чл.7, ал.1, т.5 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съобразно правилото, установено в чл.78, ал.6
от ГПК, ответникът ЗАД „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД следва да бъде
осъден и да заплати по сметка на Варненски окръжен съд следващите се
държавни такси за уважените искове, определени съобразни правилото на чл.71, ал.1, във вр. с чл.69, ал.1, т.1 от ГПК и чл.1
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (обн., ДВ,
бр.22/2008г.). Размерът на дължимата държавна такса за всеки един от уважените
главни искове е 4 000 лева, или сумата, която ответникът следва да плати, е в
общ размер на 28 000 лева.
Въз основа на изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1407, район „Красно село”, бул. „Черни връх” №51Д, ДА ЗАПЛАТИ на И.С.А.,
ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
сумата 100 000 лева (сто хиляди лева), представляваща дължимо
обезщетение за обезвреда на претърпени неимуществени вреди от смъртта на
сина му Р.И.А., ЕГН **********, починал вследствие на ПТП, настъпило на
09.10.2015 г. на път І-2, км 146+207, между с. Белоградец, обл. Варна и с.
Зайчино Ореше, обл. Шумен, в посока гр. Варна, с МПС - л.а. „Мерцедес ЦЛС 320”
с ДК № *****, управляван от водача Ч.И.А., ЕГН **********, и по негова
вина, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на
застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица №22111003123371, издадена от „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, със срок на действие от 20.12.2014г. до
20.12.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.11.2015г. до 07.11.2018г.,
включително, като
ОТХВЪРЛЯ така предявените искове за разликата над присъдения от съда
размер от 100 000 лева до пълния претендиран размер от 200 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 07.11.2015г. до датата на подаване на исковата молба
(07.11.2018г.), като
неоснователни.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1407, район „Красно село”, бул. „Черни връх” №51Д, ДА ЗАПЛАТИ на А.А.М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата
100 000 лева (сто хиляди лева),
представляваща дължимо обезщетение за
обезвреда на претърпени неимуществени вреди от смъртта на фактическия й
съпруг Р.И.А., ЕГН **********, починал вследствие на ПТП, настъпило на
09.10.2015 г. на път І-2, км 146+207, между с. Белоградец, обл. Варна и с.
Зайчино Ореше, обл. Шумен, в посока гр. Варна, с МПС - л.а. „Мерцедес ЦЛС 320”
с ДК № *****, управляван от водача Ч.И.А., ЕГН **********, и по негова
вина, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на
застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица №22111003123371, издадена от „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, със срок на действие от 20.12.2014г. до
20.12.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.11.2015г. до 07.11.2018г.,
включително, като
ОТХВЪРЛЯ така предявените искове за разликата над присъдения от съда
размер от 100 000 лева до пълния претендиран размер от 200 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 07.11.2015г. до датата на подаване на исковата молба
(07.11.2018г.), като
неоснователни.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1407, район „Красно село”, бул. „Черни връх” №51Д, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Р.И., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата
100 000 лева (сто хиляди лева),
представляваща дължимо обезщетение за
обезвреда на претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща й Р.И.А.,
ЕГН **********, починал вследствие на ПТП, настъпило на 09.10.2015 г. на път
І-2, км 146+207, между с. Белоградец, обл. Варна и с. Зайчино Ореше, обл.
Шумен, в посока гр. Варна, с МПС - л.а. „Мерцедес ЦЛС 320” с ДК № *****,
управляван от водача Ч.И.А., ЕГН **********, и по негова вина, обхванат
от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие
застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №22111003123371,
издадена от „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, със срок на
действие от 20.12.2014г. до 20.12.2015г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 07.11.2015г.
до 07.11.2018г., включително, като
ОТХВЪРЛЯ така предявените искове за разликата над присъдения от съда размер
от 100 000 лева до пълния претендиран размер от 200 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 07.11.2015г. до датата на подаване на исковата молба
(07.11.2018г.), като
неоснователни.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1407, район „Красно село”, бул. „Черни връх” №51Д, ДА ЗАПЛАТИ на И.Р.И., ЕГН **********, действащ чрез
своята майка и законен представител А.А.М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата
100 000 лева (сто хиляди лева),
представляваща дължимо обезщетение за
обезвреда на претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща му Р.И.А.,
ЕГН **********, починал вследствие на ПТП, настъпило на 09.10.2015 г. на път
І-2, км 146+207, между с. Белоградец, обл. Варна и с. Зайчино Ореше, обл.
Шумен, в посока гр. Варна, с МПС - л.а. „Мерцедес ЦЛС 320” с ДК № *****,
управляван от водача Ч.И.А., ЕГН **********, и по негова вина, обхванат
от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие
застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №22111003123371,
издадена от „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, със срок на
действие от 20.12.2014г. до 20.12.2015г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 07.11.2015г.
до 07.11.2018г., включително, като
ОТХВЪРЛЯ така предявените искове за разликата над присъдения от съда
размер от 100 000 лева до пълния претендиран размер от 200 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 07.11.2015г. до датата на подаване на исковата молба
(07.11.2018г.), като
неоснователни.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1407, район „Красно село”, бул. „Черни връх” №51Д, ДА ЗАПЛАТИ на Б.Р.И., ЕГН **********, действащ чрез
своята майка и законен представител А.А.М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата
100 000 лева (сто хиляди лева),
представляваща дължимо обезщетение за
обезвреда на претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща му Р.И.А.,
ЕГН **********, починал вследствие на ПТП, настъпило на 09.10.2015 г. на път
І-2, км 146+207, между с. Белоградец, обл. Варна и с. Зайчино Ореше, обл. Шумен,
в посока гр. Варна, с МПС - л.а. „Мерцедес ЦЛС 320” с ДК № *****, управляван от
водача Ч.И.А., ЕГН **********, и по негова вина, обхванат от действието
на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка
„Гражданска отговорност” по застрахователна полица №22111003123371, издадена от
„ЗК ЛЕВ ИНС” АД, със срок на действие от
20.12.2014г. до 20.12.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 07.11.2015г. до
07.11.2018г., включително, като
ОТХВЪРЛЯ така предявените искове за разликата над присъдения от съда
размер от 100 000 лева до пълния претендиран размер от 200 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 07.11.2015г. до датата на подаване на исковата молба
(07.11.2018г.), като неоснователни.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1407, район „Красно село”, бул. „Черни връх” №51Д, ДА ЗАПЛАТИ на С.Р.И., ЕГН **********, действаща чрез
своята майка и законен представител А.А.М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата
100 000 лева (сто хиляди лева),
представляваща дължимо обезщетение за
обезвреда на претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща й Р.И.А.,
ЕГН **********, починал вследствие на ПТП, настъпило на 09.10.2015 г. на път
І-2, км 146+207, между с. Белоградец, обл. Варна и с. Зайчино Ореше, обл.
Шумен, в посока гр. Варна, с МПС - л.а. „Мерцедес ЦЛС 320” с ДК № *****,
управляван от водача Ч.И.А., ЕГН **********, и по негова вина, обхванат
от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие
застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №22111003123371,
издадена от „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, със срок на
действие от 20.12.2014г. до 20.12.2015г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 07.11.2015г.
до 07.11.2018г., включително, като
ОТХВЪРЛЯ така предявените искове за разликата над присъдения от съда размер
от 100 000 лева до пълния претендиран размер от 200 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 07.11.2015г. до датата на подаване на исковата молба
(07.11.2018г.), като
неоснователни.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1407, район „Красно село”, бул. „Черни връх” №51Д, ДА ЗАПЛАТИ на А.Р.И., ЕГН **********, действаща чрез
своята майка и законен представител А.А.М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата
100 000 лева (сто хиляди лева),
представляваща дължимо обезщетение за
обезвреда на претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща й Р.И.А.,
ЕГН **********, починал вследствие на ПТП, настъпило на 09.10.2015 г. на път
І-2, км 146+207, между с. Белоградец, обл. Варна и с. Зайчино Ореше, обл.
Шумен, в посока гр. Варна, с МПС - л.а. „Мерцедес ЦЛС 320” с ДК № *****,
управляван от водача Ч.И.А., ЕГН **********, и по негова вина, обхванат
от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие
застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №22111003123371,
издадена от „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, със срок на
действие от 20.12.2014г. до 20.12.2015г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 07.11.2015г.
до 07.11.2018г., включително, като
ОТХВЪРЛЯ така предявените искове за разликата над присъдения от съда
размер от 100 000 лева до пълния претендиран размер от 200 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 07.11.2015г. до датата на подаване на исковата молба
(07.11.2018г.), като
неоснователни.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София 1407, район „Красно село”, бул. „Черни връх” №51Д,
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н.А.М.,
САК, с ЕГН **********, с адрес ***, като пълномощник на И.С.А., ЕГН **********, Г.Р.И.,
ЕГН **********, А.А.М., ЕГН **********, и малолетните И.Р.И., ЕГН
**********, Б.Р.И., ЕГН **********, С.Р.И., ЕГН **********, и А.Р.И.,
ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен представител А.А.М., ЕГН **********,***, сумата 24 710 лева
(двадесет и четири хиляди седемстотин и десет лева), представляваща общ размер
на дължимите адвокатски възнаграждения за безплатно процесуално
представителство по делото, на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1407, район „Красно село”, бул. „Черни връх” №51Д, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, по
съответната сметка на съда, сумата
28 000 лева (двадесет е осем хиляди лева), представляваща общия размер на
държавните такси, дължими по уважените искове за тази инстанция, на основание
чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд с въззивна
жалба, предявена в двуседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от
същото на страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: