Р Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен 10.12.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенски Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито заседание
на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА Д.
при
секретаря Петър П. като разгледа докладваното от съдията Д. в.гр.д. № 819 по описа за 2019
г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С решение №1311 от 15.07.2019 г. по
гр.д. №706/2019 г. Плевенски Районен съд е:
ОСЪДИЛ ОД на МВР-Плевен ДА ЗАПЛАТИ на Б.Г.Ш., с ЕГН: **********, на основание чл. 179, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл.
178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР сумата от
1 816.19 лв. главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение
за извънреден труд, вследствие преобразуването на нощен към дневен за периода
01.02.2016 г. – 01.02.2019 г., съгласно възникнало между страните служебно
правоотношение между странните, ведно със законната лихва за върху главницата,
считано от датата на ИМ-01.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪДИЛ ОД на МВР-Плевен ДА ЗАПЛАТИ на Б.Г.Ш., с ЕГН: **********, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата общо 440 лв., представляваща направените по делото
разноски.
ОСЪДИЛ ОД на МВР-Плевен ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Плевенски Районен съд, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, сумата 72.65 лв., представляваща дължимата
държавна такса върху уважената претенция.
С определение №3747 от 09.09.2019 г. Плевенски Районен съд е изменил на
основание чл.248 от ГПК решение №1311 от 15.07.2019 г. по гр.д. №706/2019 г. в
частта му относно разноските, като е осъдил ОД на МВР-Плевен да
заплати на Б.Г.Ш., с ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата
от 540 лв., представляваща направените по делото разноски, вместо присъдените с
решението 440 лв.
Недоволен от решението е останал
ответникът ОД на МВР-Плевен и на
26.07.2019 г. /т.е. преди постановяването на определение №3747 от
09.09.2019 г./ е подал въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде отменено като
неправилно и да бъдат присъдени разноските, направени в двете инстанции.
Препис от въззивната жалба е връчен на
20.08.2019 г. на Б.Г.Ш. и на 22.08.2019 г. е депозиран отговор с искане
да бъде потвърдено обжалваното решение.
Въззивна жалба срещу определение №3747 от 09.09.2019 г. по гр.д. №706/2019 г. по
описа на Плевенски Районен съд не е постъпвала в Плевенски Окръжен съд и то
следва да бъде прието за влязло в сила на 27.09.2019 г. При това положение
предмет на въззивно обжалване се явява първоинстанционното решение по същество,
не и относно разноските в първата инстанция.
С определение №1498 от 24.10.2019 г.
въззивната жалба е приета за допустима и редовна и делото е насрочено в о.с.з.
за разглеждането и.
В о.с.з. на 14.11.2019 г. въззивникът е
представил счетоводни записи/изчисления и писмени бележки. Процесуалният му
представител – юриск. Ф. е пледирала за отмяна на обжалваното решение и за
постановяване на решение за отхвърляне изцяло на предявените искове, тъй като Б.Г.Ш. не е доказал, че
е положил извънреден труд. Претендират се разноските в двете инстанции.
В о.с.з. на 14.11.2019 г. процесуалният представител на Б.Г.Ш. – адв. Д.П. е
пледирал за потвърждаване на обжалваното решение. Представил е подробна писмена
защита.
Съдът, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Не е спорно, че през периода от 01.02.2016 г. до 01.02.2019 г. Б.Г.Ш. е бил младши инспектор ОП
в РУ-ПОРДИМ при ОД на МВР-ПЛЕВЕН, работещ на 12-часови смесени смени.
Не е спорно, че в ОД на МВР-ПЛЕВЕН е установено сумирано изчисляване на
работното време – за тримесечен период.
В исковата молба се твърди, че през периода от 01.02.2016 г. до 01.02.2019
г. Б.Г.Ш. е
положил общо 2 400 часа нощен труд и за тях е претендирал допълнително
заплащане в размер на 2 059.20 лв., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от завеждане на делото.
Видно от заключението на ВЛ Т.И., положеният нощен труд е 1 963 часа, т.е.
със 437 часа по-малко, а допълнителното възнаграждение, изчислено по алгоритъма
на ищеца за тези 1 963 часа, е 1 816.19 лв.
В о.с.з. на 11.07.2019 г. ищецът е поискал и съдът е допуснал изменение на
иска, съгласно което той да се счита предявен за 1 816.19 лв.
Според ищеца, е приложима разпоредбата на чл.9, ал.2 от НОСРЗ, предвиждаща,
че при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място.
Ищецът сочи като съответен коефициент 1.143, който се получава при
отношение „8 часа дневно работно време : 7 часа нощно работно време“. След
преизчисление с този коефициент процесните 1 963 часа стават 2 243.71
часа.
Според ищеца, разликата от 280.71 часа /2 243.71 – 1 963/ се явява
извънреден труд, който следва да му бъде възмезден при часова ставка 6 лв.
Видно от заключението на ВЛ Т.И., часовата ставка, изчислена на база
основните работни заплати на ищеца през процесния период, в т.ч. и 50 % за
извънреден труд, е 6.47 лв., а не 6 лв.
Така за 280.71 часа при часова
ставка 6.47 лв. се получават 1 816.19 лв., които Плевенски Районен съд е
присъдил с обжалваното решение.
Плевенски Районен съд е възприел тезата на ищеца, че е приложима
субсидиарно разпоредбата на чл.9, ал.2 от НОСРЗ, поради липсата в действащите
през процесния период наредби на министъра на вътрешните работи на норма за
коефициент за преобразуване на часовете нощен труд. В обжалваното решение е
прието, че това преобразуване на нощния труд в дневен води до отчитането му
като извънреден.
Плевенски Окръжен съд констатира, че първоинстанционният съд е квалифицирал
спорното материално право неправилно, без при това да е нарушил принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определеният
от страните предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. При това
положение погрешната правна квалификация на спора обуславя правилността на
решението и налага след неговата отмяна въззивният съд да определи вярната
правна квалификация и да разреши спора по същество.
Спорното право се индивидуализира от ищеца чрез изложените в исковата молба
релевантни фактически обстоятелства. В случая – никъде в исковата молба Б.Г.Ш. не сочи каква е нормата
за положения от него труд и не твърди, че тя е надвишена, т.е. че е работил
извънредно.
Б.Г.Ш. твърди единствено, че е работил на 12-часови смени и че е полагал нощен
труд, т.е. такъв между 22 часа и 6 часа. Това означава, че смените са били
смесени. Нито ищецът сочи изрично, нито по дедуктивен път е възможно съдът да
извлече извод за някакво установено за него работно време, респ. за надвишаване
на нормата и за полагане на извънреден
труд.
Ищецът сочи общо – за процесния период определен брой часове нощен труд и
претендира допълнително възнаграждение за него. По правилото на чл.261 от КТ нощния труд се заплаща с увеличение,
уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите,
определени от Министерския съвет, т.е. с НОСРЗ. С увеличение означава
повече от заплащането на дневния труд. За това в НОСРЗ – в чл.9, ал.2 се урежда
преизчисление на нощния труд в дневен чрез коефициент. За сравнение – по
правилото на чл.262 от КТ извънредния труд също се заплаща с увеличение, чиито
минимални размери обаче са конкретно посочени и не е нужно преизчисление чрез
коефициент. Без да сочи основание /факти/, ищецът е квалифицирал нощния си труд
като извънреден и е поискал за него плащане
с увеличение по двата начина – и чрез преизчисление чрез коефициент, и чрез
прилагане на завишена с 50 % часова ставка. Плевенски Районен съд безкритично е
приел тази квалификация и е уважил иска, присъждайки възнаграждение за
извънреден труд.
Според въззивната инстанция обаче, фактите сочат за положен нощен труд, а
претенцията е да бъде платено допълнително възнаграждение за него. Съдът не е обвързан от посочения от ищеца
алгоритъм за изчисляване на това допълнително възнаграждение. Според въззивната
инстанция, в случая за часовете нощен труд трябва да е платено възнаграждение
като за часове дневен труд /т.е. основно възнаграждение/. За да се получи
увеличение, каквото се дължи за нощния труд, се прави преизчисление чрез
коефициента по чл.9, ал.2 от НОСРЗ и от полученото се вади базата преди
преизчислението /защото тя вече е платена като дневен труд/ и разликата се
плаща също като дневен труд, а не при завишена с 50 % ставка. Казано по друг
начин – преизчислението с коефициента се прави, за да се определи база за
заплащане на допълнително възнаграждение при прилагане на дневната ставка. Това
се налага, защото няма два вида ставки – дневна и нощна. Има една ставка –
дневната и за това нощния труд се превръща в дневен и разликата между
преизчислените дневни и действителните нощни часове, която всъщност се явява
увеличение, се възмездява чрез прилагане на дневната ставка. Ако се увеличи и
ставката / + 50 %/, ще се получи второ увеличение, за каквото няма основание в
закона.
В обжалваното решение Плевенски Районен съд е приел, че празнотата в
специалната нормативна уредба относно служителите в МВР налага прилагането на
общата нормативна уредба, в частност НСОРЗ. В потвърждение на този извод,
според Плевенски Окръжен съд, е нормата на чл.188, ал.2 от ЗМВР, съгласно която
държавните служители, които полагат труд за времето между 22 ч. и 6 ч., се
ползват със специалната закрила по КТ. Част от тази специална закрила е
закрепена в чл.140 от КТ, предвиждащ, че при 5-дневна работна седмица
нормалната продължителност на работното време през нощта е 7 часа. Именно тази
нормална продължителност на нощния труд трябва да се ползва при определяне на
коефициента по чл.9, ал.2 от НОСРЗ.
Видно от представените във въззивното производство счетоводни
записи/изчисления, не е спорен общия брой часове нощен труд за процесния период
– 1 963. Не е спорен и резултата от преизчислението с коефициент 1.143 – 2 243.709.
Часовата ставка без увеличение с 50 % е 4.31 лв., което означава, че се дължи
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 1 209.87 лв., получено чрез умножение на тази часова ставка и
разликата от 280.71 часа. Именно за тази сума се явява основателен и доказан
предявения иск.
При този изход на спора по същество на основание чл.78, ал.6 от ГПК ОД на
МВР-ПЛЕВЕН следва да заплати в полза на Плевенски Районен съд ДТ в размер на 50
лв.
Б.Г.Ш. следва
да заплати в полза на ОД на МВР-ПЛЕВЕН сумата от 45.51 лв., явяваща се разноски според уважената част на въззивната
жалба срещу решението. При определяне на тази сума, съдът е определил на
основание чл.78, ал.8 от ГПК юриск. възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение №1311 от 15.07.2019 г. по гр.д. №706/2019 г. по
описа на Плевенски Районен съд в частта му, с която ОД на МВР-Плевен, с ЕИК: **** е ОСЪДЕНО ДА ЗАПЛАТИ на Б.Г.Ш., с
ЕГН: **********, на основание чл. 179,
ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР сумата от 1 816.19 лв. – главница,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд,
вследствие преобразуването на нощен към дневен за периода 01.02.2016 г. –
01.02.2019 г., съгласно възникнало между страните служебно правоотношение между
странните, ведно със законната лихва за върху главницата, считано от датата на
ИМ-01.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта му,
с която ОД на МВР-Плевен, с ЕИК:
**** е ОСЪДЕНО ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Плевенски Районен съд, на основание
чл.78, ал.6 от ГПК, сумата 72.65 лв., представляваща дължимата държавна
такса върху уважената претенция и вместо него ПОСТАНОВИ
следното:
ОСЪЖДА на основание чл.179, ал.1,
предл.2 от ЗМВР във вр. с чл.188, ал.2 от ЗМВР, чл.140, ал.1 от КТ и чл.9, ал.2
от НОСРЗ ОД на МВР-ПЛЕВЕН, с ЕИК:
**** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Б.Г.Ш. ***, с ЕГН: ********** сумата от 1 209.87 лв., явяваща се неизплатено
допълнително възнаграждение за 1 963 часа нощен труд, положен в периода 01.02.2016 г. до 01.02.2019 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
делото – 01.02.2019 г. до окончателното ѝ заплащане, а иска за разликата до претендираните 1 816.19
лв. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ОД на МВР-ПЛЕВЕН, с ЕИК:
**** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД ДТ в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК Б.Г.Ш. ***, с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза
на ОД на МВР-ПЛЕВЕН, с ЕИК:
**** сумата от 45.51 лв., явяваща се разноски според уважената част на
въззивната жалба срещу решението.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: