РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Плевен, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Въззивно гражданско дело № 20224400500925 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 1565 от 25.10.2022г по гр. дело № 185/22 г по описа
на РС – Плевен състав на същия съд е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422, вр.чл.124 ГПК, вр. чл.535 ТЗ, по отношение на Про транс
2008 ООД, ЕИК204933629 , със седалище и адрес на управление: гр.********
и К. С. П., ЕГН********** , гр.********, че дължат солидарно на О.Л.
ЕООД/предишно наименование С.Б. ЕООД/, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление: гр.*************, сумата от 8564,64 евро по Запис на
заповед, издадена на 12.09.2019г., в едно със законната лихва върху сумата от
11.10.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за което е
издадена заповед за изпълнение №3762/14.10.2032 г. по ч.гр.дело
№********** 6478/2021 г. на РС-Плевен. Съдът се е произнесъл и по въпроса
за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от Про транс 2008
1
ООД – Плевен и К. П. ,в която се възразява, че фактическите обстоятелства
по делото относно съществуването на облигационни отношения между
страните не са спорни, а е спорен само въпросът дали въззивниците имат вина
за неизпълнение на задълженията си в срок и дали дължат неустойка в този
смисъл. Възразява се, че от началото на 2020г по обективни причини -
обявена пандемия и липса на шофьори, първият въззивник не е могъл да
осъществява международни превози, което е негов предмет на дейност,
поради което не е и могъл да изпълнява задълженията си по лизинговия
договор. Възразява се, че тези обстоятелства са били известни на
лизингодателя, подписванеи са допълнителни споразумения между страните,
уговаряни са мерки за преодоляване на кризата, извършена е продажба на
един камион за покриване на задълженията, както е било уговорено между
страните. Подобна уговорка е имало между страните и по отношение на
процесните задължения. Възразява се, че за периода от 14.02.2021 до
19.03.2021 г вторият въззивник е бил първоначално поставен под карантина
поради ковид-инфекция, а после е постъпил и в болница поради тежко
протичане на заболяването. След възстановяването си П. е намерил купувач
за друг свой камион на цена, посочена именно от лизингодателя, през м.
април е пътувал до Англия и след завръщането си през м. май е подал
заявление за предсрочно погасяване на задълженията по договора за лизинг,
но вече е било изпратено съобщение за предсрочно прекратяване на
лизинговите отношения. Възразява се, че неизпълнение на задълженията
безспорно е налице, но лизингодателят е бил в течение на проблемите, били
са постигани взаимни уговорки, у въззивника П. е затвърдявано убеждението,
че договорът за лизинг няма да бъде прекратен.възразява се, че за периода на
обявеното извънредно положение и два месеца след него негативните
последици от забавени плащания не се прилагат. Това касае периода от
13.03.2020г до 13.07.2020г, както и 14.02.2021 г до 19.03.2021г като, според
въззивната жалба, и за последният период не следва да се начислява лихва. За
периода на извънредното положение и два месеца след неговото прекратяване
не се дължат неустойки. Спорез въззивната жалба неправилно са погасени с
насрещно прихващане лихви за забава за посочените периоди. Възразява се,
че РС – Плевен не се е произнесъл и по възражението за прекомерност на
неустойката , несъответстващ на вредите, които е претърпял лизингодателя.
Според въззивната жалба такива вреди няма, тъй като стойността на камиона
2
е изплатена изцяло.Възразява се, че липсва виновно поведение за забавени
плащане като се сочи, че 90 дни забавено плащане е имало още през април
2020г, но договорът не е бил прекратен и камионът не е бил върнат.
Претендира се отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с
което да се отхвърлят предявените искове.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и
възразява, че ПлРС е обсъдил всички обстоятелства по делото и е постановил
правилно и законосъобразно решение. Възразява се, че възражение за
прекомерност на неустойката се прави едва с въззивната жалба и е
преклудирано.възразява се, че е налице смесване на възражения за
прекомерност и нищожност, но същите са преклудирани. Алтернативно се
твърди, че дори и да се приеме за допустимо възражение за нещожност на
неустойката поради прекомерност, то същото е неоснователно. Възразява се
че, твърденията на въззивниците за пълно заплащане на задълженията не
отговарят на действителността. Възразява се също така, че по договор са
уговорени два вида неустойки, които са различни по своята същност – едната
по чл. 8 ал.1 се дължи при забаване изпълнение по време на действие на
договора и е определена като наказателна лихва за забава, а другата по чл. 8
ал. 3 се начислява и претендира с оглед прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя. Навеждат се доводи за обезпечитлената,
обезщетителна и санкционна функция на неустойката. В случая договорът е
прекратен по вина на длъжника, което не е спорно, а предвидената неустойка
се дължи като компенсаторна такава. Твърди се, че независимо от това, че
при прекратяване на договора лизингодателят остава собственик на вещта и
задържа внесените вноски към онзи момент, неустойка се дължи и същата
клауза не е нищожна. Тя има за цел да репарира вредите, които
лизингодателят търпи в резултат на неизпълнение на договора и които
представляват разликата между лазходите, които е направил за закупуване на
автомобила и полученото по лизинговия договор.Цената на бъдещата
продажба на автомобила ще бъде съобразена с амортизацията на същия и ще
бъде по – ниска от тази по договора. Възразява се, че следва да се приложи
разпоредбата на чл. 309 от ТЗ. Претендира се потвърждаване на атакуваното
решение на РС.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
3
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на условия , които
изключват заплащането на неустойка по процесния договор за лизинг
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА , НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
ПлРС е приел, че е било видно от представения по делото запис на
заповед с дата на издаване 12.09.2019г., че Про транс 2008 ООД неотменяемо
се е задължил да плати на ищеца по делото сумата от 123227,20 евро на
предявяване. Записа на заповед е авалиран от К. С. П.. Не е било спорно
между страните и се установява от представените нотариални покани и
разписки /л.7-л.21 от делото/, че Записът на заповед е предявен за плащане на
издателя Про транс 2008 ООД и авалиста К. П. на 27.08.2021г. Не е било
спорно между страните, че Запис на заповед от 12.09.2019г обезпечава
изпълнението на поети от "ПРО ТРАНС 2008" ООД, ЕИК: ********* и К. С.
П., ЕГН **********, задължения по каузално правоотношение. Съгласно
Част II, т. 21.1 от Договора за лизинг, като обезпечение за вземанията на
лизингодателя по договора за лизинг, лизингополучателят издава в полза на
лизингодателя запис на заповед. В съответствие с тази клауза
лизингополучателят е издал процесния Запис на заповед от 12.09.2019г.
Видно от Договор за финансов лизинг №193209541601/12.09.2019г., същия е
сключен между „О.Л.“ ЕООД, в качеството му на лизингодател, "ПРО ТРАНС
2008" ООД, ЕИК: *********, в качеството му на лизингополучател и К. С. П.,
ЕГН: **********, в качеството му на съдлъжник. Към договора е изготвен
Погасителен план - Приложение А неразделна част към договора. По силата
на този договор лизингодателят е поел задължението да придобие и да
предостави за временно и възмездно ползване на лизингополучателя следните
лизингови вещи: - влекач DAF XF 480, Шаси № XLRTEH4300G282082 и -
полуремарке KAESSBOHRER, Шаси № WKVDAF30300103690.
Лизингополучателят "ПРО ТРАНС 2008" ООД е получил за временно
ползване лизинговите вещи срещу задължението да заплати лизинговата цена
на 60 месечни вноски съгласно погасителен план - Приложение А към
4
договора за лизинг и всички други задължения, произтичащи от или свързани
с Договора за лизинг. Съгласно Договора за лизинг лицата, подписали го като
съдлъжници, са се задължили солидарно с лизингополучателя за
изпълнението на всяко едно от задълженията на последния по договора.
Според РС съгласно чл. 8, ал. 3 от договора за лизинг, във всички случаи на
неизпълнение на парични и/или непарични задължения от страна на
лизингополучателя, както и при прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя, лизингодателят има право на неустойка в размер на 10 %
от цената на придобиване на лизинговата вещ. Видно от т. 5 на Част II на
договора за лизинг, озаглавена „Параметри на лизинга“, цената на
придобиване на лизинговата вещ е 108 250,00 евро (без ДДС). Съгласно чл. 2,
ал. 5 от Договора за финансов лизинг. и т. 26 от Тарифа за таксите и
комисионните събирани от „О.Л.“ ЕООД лизингополучателя дължи
заплащане и на всички останали суми, възникнали като допълнителен разход
във връзка с договора за лизинг, неизвестни към датата на сключването му,
заплатени от лизингодателя. Видно е било от Допълнително споразумение №
1 към Договор за финансов 6 лизинг № 193209541601/ 12.09.2019г. от
24.07.2020г., че е удължен с 3 месеца срока за изплащане на задълженията на
лизингополучателя, който се е задължил в рамките на този гратисен срок да
плаща само възнаградителна лихва. Съгласно т. Б на споразумението
страните са констатирали общият размер на дължимите към момента на
сключването му вноски, възнаградителна лихва и данък е в размер на 24
621,72 лв. Дължимите към онзи момент лихви за забава са били в размер на 1
503,50 лв. Така общият размер на дълга е възлизал на 26 125,22 лв. Съгласно §
1 от Допълнително споразумение № 1 уговореният в Договора за финансов
лизинг срок на лизинга е удължен от 60 на 63 месеца. Промененият
Погасителен план към Договора за финансов лизинг е приложен към
Допълнително споразумение № 1. Видно е било от него и в съответствие с § 2
от Споразумението е предвидено за месеците от август до октомври 2020г.
лизингополучателят да плаща само възнаградителната лихва върху вноски 11,
12 и 13. Съгласно Споразумение № 2 към Договор за финансов лизинг №
193209541601/ 12.09.2019г., страните са договорили, че лизингополучателят и
съдлъжникът са се задължили да заплатят горепосочената сума от 26 125,22
лв., равняваща се на 13 413,54 евро, на три месечни вноски, ведно с лихва за
периода, съгласно погасителен план, представляващ приложение към
5
споразумението. Установява се, според РС, от Договор за доставка № 41601
от 16.09.2019 г.,че „О.Л.“ ЕООД е осигурило на лизингополучателя
уговорените лизингови активи (влекач DAF XF 480, Шаси №
XLRTEH4300G282082 и полуремарке KASSBOHRER, Шаси №
WKVDAF30300103690) посредством изплащане на необходимите парични
средства за закупуването от самия лизингополучател на лизинговите активи
от трето лице (продавач) - НОЕТ TRUCKING RENTING N.V., дружество,
регистрирано в Белгия, с регистрация по ДДС № ВЕ0430529946., с което
лизингополучателят е бил в договорни отношения към момента на
сключването на договора за доставка. По силата на посочения договор „О.Л.“
ЕООД е закупило от "ПРО ТРАНС 2008" ООД лизинговите активи срещу
покупно¬продажна цена в размер на 129 900 евро, с цел да я предостави за
ползване по силата на договор за обратен финансов лизинг на "ПРО ТРАНС
2008" ООД. Не е било спорно между страните и се установява от Приемо-
предавателен протокол от 30.09.2019г. че активите, предмет на
горепосочения договор за лизинг са предадени на лизингополучателя и
същите са приети без възражения от страна на последния. С Уведомление с
изх. № 1494 от 20.04.2021г. за прекратяване на Договор за финансов лизинг
№ 193209541601/ 12.09.2019г. на основание чл. 8, ал. 1, т. 2 от Договора за
финансов лизинг, на 20.04.2021г. „О.Л.“ ЕООД е уведомило
лизингополучателя, че договорът се счита за прекратен в деня, следващ деня,
в който изтича 10-дневения срок за доброволно изпълнение, започващ от
датата на получаването на уведомлението (22.04.2021г.). С Изявление за
прихващане от 12.05.2021г. „О.Л.“ ЕООД е извършило прихващане на
горепосоченото вземане на лизингополучателя с посочените свои вземания по
процесния Договор за финансов лизинг № 193209541601/ 12.09.2019г. общият
размер на прихванатите задължения е 28 405,34 лв., в която сума се включват:
Лизингови вноски от № 12 до 19, данък МПС, други разходи, лихви за забава
и част от неустойка за прекратяване на договора. В тази връзка от страна на
„О.Л.“ ЕООД е било издадено Кредитно известие № ********** от
11.05.2021г. За връщане на лизинговите вещи са съставени 2 бр.
Приемопредавателни протоколи от 18.05.2021г. — по един за всеки от
активите.
Видно е било от предписание за изолация в
домашни условия /л.163 от делото/ на К. П. е предписана изолация от
6
14.02.2021г. до 27.02.2021г. От Епикриза от 19.03.2021г. се установява, че К.
П. е бил хоспитализиран за времето от 17.03.2021г. до 19.03.2021г. за
диагностика и лечение на нестабилна форма на ангина пекторис с инвазивно
изследване.
РС е възприел заключението на приетата и неоспорена
съдебносчетоводна експертиза като обективно, обосновано, компетентно и
безпристрастно. От него се установява, че лизингополучателя е погасил към
24.07.2020 г. вноски от №1 до №3 /с падеж 25,12,2019/, както и разходи,
данъци, такси, авансова вноска, неустойки за забава. Вноска с падеж
25.12.2019 г. е погасена с голяма забава на 28.05.2020 г. На 24.07.2020г. е
било сключено допълнително споразумение №1 между страните, от което е
видно, че към момента на сключването му, лизингополучателя е заплатил 8
вноски с падежи 25.10.2019г., 25.11.2019г. и 25.12.2019г., а от вноска №4 с
падеж 25.01.2020 до вноска №10 с падеж 25.07.2020 г. са останали
незаплатени лизингови вноски 24 621,72 ЛВ./12 588,88 евро, както и лихва за
забава върху просрочените задължения от 1503,50 лв. към 25,07,2020 г. В
споразумението е договорено, че срока на лизинга ще бъде удължен от 60 на
63 месеца, като лизингодателя предоставя на лизингополучателя период от
три месеца — август, септември и октомври 2020 г. по 171,65 евро/335,72 лв.,
през който период ще се заплаща само лихва.Променен е погасителният план,
с договорен краен падеж 25.12.2024 г. На 24.07.2020 г. е сключено
допълнително споразумение №2, съгласно което лизингополучателят има
изискуеми и незаплатени задължения по вноски от №4 до №10/25.01.2020-
25.07.2020/ - 24 621,72 лв., лихва за забава 1503,50 лв. или общо дължима
сума 26125,22 лв. Ефективно плащане от клиента е извършено на 10.08.2020 г.
в размер на 598,02 лв., с което е погасено по процесният договор за лизинг
сумата от 335,72 лв., съгласно посоченият погасителен план в
доп.споразумение №2 /за м.08.2020, 09.2020 и 10.2020 г. се дължи по 335,72
лв. само лихва, без главница/. Това плащане /на 10.08.2020 г./ е последното
ефективно плащане по договора за лизинг, като е издадено кредитно известие
във връзка с прекратяване на договор №41601, издадено на основание
изискването на чл.115 ал.6 от ЗДДС. На 16.09.2019 г. лизингополучателят е
заплатил ДДС по процесният договор 28405,34 лв., по поради прекратяване на
договора, лизингодателят е издал кредитно известие №**********/11.05.2021
г., с което са погасени следващи задължения — лизингови вноски от №12 до
7
№19/с падеж 25.04.2021 г./, данък МПС, разходи — 360 лв. за връчване на.
уведомление за прекратяване на договора и неустойки. Към момента на
заключението незаплатени суми по процесният договор за лизинг са
следните: 1. Фактура №**********/11.05.2021 — 21171.86 лв. неустойка 10%
от стойността на договора, от която непогасена е 16 526,75 лв., 2. Фактура
№**********/20.05.2021 - 16,24 лв. за винетка и 3. Фактура
№**********/03.06.2021 - 207,98 лв., с основание „гориво за изземване
****** по процесният договор №41601”.
Съдът е кредитирал показанията на свидетеля Х. П.а въпреки, че е
заинтересована от изхода на делото, като съпруга на ответника К. П..
Показанията й са преки, логични и в съответствие с останалите, събрани по
делото доказателства. От тях се установява, че между страните по делото е
имало няколко лизингови договора за 3 броя товарни автомобила с
ремаркета. През 2020 г. поради Ковид –пандемията само К. П. е управлявал
товарните автомобили, нямало шофьор и се стигнало до забавяне в
плащанията. Съдът е възприел и показанията на св.К.В.К., въпреки че е
заинтересована от изхода на делото като служител на ищцовото дружество.
Показанията й са логични, непротиворечиви и съответни на останалите,
събрани по делото доказателства. От тях се установява, че когато настъпила
кризата с пандемията извършили преструктуриране на договорите за лизинг
на ответното дружество, като бил договорен 3-месечен гратисен период.
Поради закъснение в плащанията повече от 90 дни е изпратена нотариална
покана, която ответника е получил на 22.04.2021г. След това К. П. се обадил
по телефона и заявил, че има клиент за закупуване на цялата композиция,
предмет на договора за лизинг. Било говорено в рамките на 10-дневен срок да
се представят документи, както и допълнително обезпечение, но ответникът
не направил това в дадения срок. Десет дни по-късно, след прекратяване на
договора ответникът посочил кандидат –купувач, който не бил одобрен от
лизинговото дружество. Представени са и други неотносими доказателства.
Според РС в битието си на едностранна сделка, записът на заповед е
абстрактно едностранно волеизявление, по силата на което издателят обещава
да плати на поемателя или негова заповед определена парична сума.Записът
на заповед изисква писмена форма за своята действителност и определено от
закона съдържание. Съществените условия за действителност на записа на
заповед са изброени в чл. 535 ТЗ. В разглеждания случай, записът на заповед
8
е редовен от външна страна и притежава законоустановените реквизити. При
предявения иск с правно основание чл.422, вр.чл.124 ГПК, вр. чл.535 ТЗ,
вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, обаче не е достатъчно да се провери само редовността от
външна страна на записа на заповед, като основание за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК. Възражението е
защитно средство на длъжника срещу материалноправните предпоставки в
изпълнителния процес. Направеното от него възражение срещу заповедта за
изпълнение има ефектът на спиране на изпълнението /арг. от чл. 420, ал. 1,
предложение 1, ГПК/. При оспорване на заповедта за изпълнение, на
кредитора се налага да продължи защитата си посредством предявяване на
установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК. Предметът на доказване по този иск
следва да се изведе от естеството на възражението на длъжника като защитно
средство срещу твърдяната материалноправна незаконосъобразност на
изпълнителното основание. С иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, кредиторът трябва
да установи вече в исковото производство съществуването на вземането-
пораждането на задължението, а длъжникът-ответник - че то е погасено. С
успешното провеждане на този иск, удостоверителната функция на заповедта
за изпълнение ще бъде заместена със съдебно установеното вземане на
заявителя-кредитор, поради което в настоящия случай проверката, която
следва да извърши съдът в исковото производство, не може да се сведе само
до проверка за редовността на менителничния ефект от външна страна. С
отговора на исковата молба ответникът е въвел и каузалното основание за
пораждане на вземането на ищеца по записа на заповед, поради което той
следва да докаже правопораждащите факти на каузалното правоотношение, за
обезпечаване изпълнението на което е издаден менителничният ефект и да
докаже погасяване на задължението по каузалното правоотношение. За
успешното провеждане на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът- заявител в
заповедното производство, при направено възражение от длъжника за
наличие на каузално правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което
е издаден записът на заповед, послужил като документ за издаване на заповед
за изпълнение на основание чл. 417, т. 9 ГПК, не е достатъчно само
проверката за редовност на менителницата от външна страна, но и ищецът
следва да докаже пораждането на задължението по каузалното
правоотношение, а ответникът - погасяването му. Съдът следва да се
произнесе дали задължението на издателя по записа на заповед е породено от
9
друго каузално правоотношение между страните, а при положително
установяване, както и дали това задължение е погасено. Следва да бъде
разгледано задължението, породено от абстрактната сделка - издадения запис
на заповед, послужил като основание за издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК, във връзка с 11 каузалното
правоотношение, за обезпечаване на изпълнението по което се твърди, че е
издаден менителничният ефект.
Според РС не е било спорно между страните, а и се установява от
събраните по делото доказателства, че Договор за финансов лизинг
№193209541601/12.09.2019г., е сключен между „О.Л.“ ЕООД, в качеството му
на лизингодател, "ПРО ТРАНС 2008" ООД, ЕИК: *********, в качеството му
на лизингополучател, и К. С. П., ЕГН: **********, в качеството му на
съдлъжник. Към договора е изготвен Погасителен план - Приложение А
неразделна част към договора. По силата на този договор лизингодателят е
поел задължението да придобие и да предостави за временно и възмездно
ползване на лизингополучателя следните лизингови вещи: - влекач DAF XF
480, Шаси № XLRTEH4300G282082 и - полуремарке KAESSBOHRER, Шаси
№ WKVDAF30300103690. Лизингополучателят "ПРО ТРАНС 2008" ООД,
ЕИК: ********* е получил за временно ползване лизинговите вещи срещу
задължението да заплати лизинговата цена на 60 месечни вноски съгласно
погасителен план - Приложение А към договора за лизинг и всички други
задължения, произтичащи от или свързани с Договора за лизинг. Съгласно
Част II, т. 21.1 от Договора за лизинг, като обезпечение за вземанията на
лизингодателя по договора за лизинг, лизингополучателят издава в полза на
лизингодателя запис на заповед. В съответствие с тази клауза
лизингополучателят е издал процесния Запис на заповед от 12.09.2019г.
Съгласно Договора за лизинг лицата, подписали го като съдлъжници, са се
задължили солидарно с лизингополучателя за изпълнението на всяко едно от
задълженията на последния по договора. Съгласно чл. 8, ал. 3 от договора за
лизинг, във всички случаи на неизпълнение на парични и/или непарични
задължения от страна на лизингополучателя, както и при прекратяване на
договора по вина на лизингополучателя, лизингодателят има право на
неустойка в размер на 10 % от цената на придобиване на лизинговата вещ.
Видно от т. 5 на Част II на договора за лизинг, озаглавена „Параметри на
лизинга“, цената на придобиване на лизинговата вещ е 108 250,00 евро (без
10
ДДС). Съгласно чл. 2, ал. 5 от Договора за финансов лизинг. и т. 26 от Тарифа
за таксите и комисионните събирани от „О.Л.“ ЕООД лизингополучателя
дължи заплащане и на всички останали суми, възникнали като допълнителен
разход във връзка с договора за лизинг, неизвестни към датата на
сключването му, 12 заплатени от лизингодателя. Установи се от приетата и
неоспорена по делото експертиза, че последното ефективно плащане от
клиента по процесния договор за лизинг е извършено на 10.08.2020 г. в размер
на 598,02 лв., с което е погасена сумата от 335,72 лв., съгласно посоченият
погасителен план в доп.споразумение №2 /за м.08.2020, 09.2020 и 10.2020 г.
се дължи по 335,72 лв. само лихва, без главница/. Това плащане /на 10.08.2020
г./ е последното ефективно плащане по договора за лизинг, като е издадено
кредитно известие във връзка с прекратяване на договор №41601, издадено на
основание изискването на чл.115 ал.6 от ЗДДС. На 16.09.2019 г.
лизингополучателят е заплатил ДДС по процесният договор 28405,34 лв., по
поради прекратяване на договора, лизингодателят е издал кредитно известие
№**********/11.05.2021 г., с което са погасени следващи задължения —
лизингови вноски от №12 до №19/с падеж 25.04.2021 г./, данък МПС, разходи
— 360 лв. за връчване на. уведомление за прекратяване на договора и
неустойки.Към момента незаплатени суми по процесният договор за лизинг
са следните: 1. Фактура №**********/11.05.2021 — 21171.86 лв. неустойка
10% от стойността на договора, от която непогасена е 16 526,75 лв., 2.
Фактура №**********/20.05.2021 - 16,24 лв. за винетка и 3. Фактура
№**********/03.06.2021 - 207,98 лв., с основание „гориво за изземване
****** по процесният договор №41601”. Видно е, че Про транс 2008 ООД е
било в забава по процесния договор за лизинг от м.09.2020г. до м.04.2021г.
повече от 90 дни. Съгласно чл. 8, ал. 3 от договора за лизинг, във всички
случаи на неизпълнение на парични и/или непарични задължения от страна на
лизингополучателя, както и при прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя, лизингодателят има право на неустойка в размер на 10 %
от цената на придобиване на лизинговата вещ. Видно от т. 5 на Част II на
договора за лизинг, озаглавена „Параметри на лизинга“, цената на
придобиване на лизинговата вещ е 108 250,00 евро (без ДДС). Към момента
незаплатени суми по процесният договор за лизинг са следните: 1. Фактура
№**********/11.05.2021 — 21171.86 лв. неустойка 10% от стойността на
договора, от която непогасена е 16 526,75 лв., 2. Фактура
11
№**********/20.05.2021 - 16,24 лв. за винетка и 3. Фактура
№**********/03.06.2021 - 207,98 лв., с основание „гориво за изземване ЕН 13
2275КС по процесният договор №41601“. Ответниците са противопоставили
възражение по чл.83, ал.1 ЗЗД Съгласно чл.81, ал.1 ЗЗД длъжникът не
отговаря, ако невъзможността за изпълнение се дължи по причина, която не
може да му се вмени във вина, поради което за да се освободи от отговорност,
трябва да обори въведената в закона оборима презумция за вина. Целта на
договорната отговорност е да се преодоляват последиците на неизпълнението,
като се компенсират вредите, които увредения е понесъл. Съдът е приел, че
носещите доказателствената тежест ответници не доказаха основателността
на възражението си. Позовават се на боледуване на управителя на ответното
длужество, но от представените по делото доказателства се установи, че това
заболяване касае м.февруари- м. март 2021г., а видно от събраните по делото
доказателства забавата в плащанията по лизинговия договор датират от
м.09.2020г. и са настъпили преди заболяването на управителя и авалист по
запис на заповед К. П.. Дори да са водени разговори за различно уреждане на
взаимоотношенията между страните по делото по процесния договор за
лизинг, то не са били ангажирани писмени доказателства за това. От
свидетелските показания не се установява, според РС, страните по делото да
са постигнали съгласие, а само се установи да са водени преговори за това.
Връзката на записа на заповед с каузалното правоотношение се признава и от
ищеца по делото. Този факт се установява и от приетите по делото писмени
доказателства, т. е. доказана е гаранционно-обезпечителната функция на
записа на заповед. С оглед обстоятелството, че длъжникът по процесния запис
на заповед е доказал своите лични възражения срещу ценната книга, а именно
- доказал е съществуването на каузално правоотношение между него и
кредитора по записа на заповед и връзката на това каузално правоотношение
със записа на заповед, в тежест на ответника по иска - кредитор по каузалното
правоотношение е да докаже съответно своето изпълняемо вземане - както
съществуването му, така и неговия конкретен размер. Съдът е приел, че от
всички събрани по делото доказателства се установи наличието на вземането
съобразно гореизложеното. При това положение в тежест на ответниците
беше да докажат заплащане на сумата по записа на заповед и каузалното
правоотношение. Такива доказателства не са били ангажирани и дори
липсват твърдения в посочения смисъл. Поради изложеното, според РС,
12
предявения иск се явява основателен и доказан в предявения си размер от
8564,64 евро и следва да бъде уважен изцяло.
РЕШЕНИЕТО на РС е правилно и законосъобразно
РС е изложил мотиви, които се споделят изцяло от въззивната
инстанция и не следва да се преповтарят във вида, в който са изложени.
Следва да се отбележи, че едва с въззивната жалба пред съда се
навеждат доводи, свързани с прекомерност или нищожност на договорената
неустойка, както и във връзка с привилегии на длъжниците с оглед обявеното
в страната извънредно положение. В представения отговор на исковата молба
по делото / л. 47 от делото на РС – Плевен/ от ответната страна пред първата
инстанция не се съдържат възражения в този смисъл и е основателно
възражението на въззиваемата страна в тази връзка. При липса на направени
възражения в отговора на исковата молба действително направените
възраженя с въззивната жалба са преклудирани. Основателно е и
възражението на въззиваемата страна за приложение на чл. 309 от ТЗ, тъй
като страна по каузалното правоотношение са два търговски субекта.Всички
останали обстоятелства по делото са обсъдени подробно от
първоинстанционния съд и са изложени подробни мотиви за изводите, които
се споделят от въззивната инстанция. Пред последната не са представени
други доказателства при спазване на разпоредбата на чл. 266 от ГПК, които
да мотивират извод, различен от този на РС – Плевен.
Предвид гореизложеното следва да се потвърди атакуваното
решение като правилно и законосъобразно. При този изход на делото следва
да се осъдят въззивниците да заплатят на въззиваемата страна разноски за
въззивната инстанция в размер на 2 289,11 лв съобразно представения списък
на разноските с приложените към него доказателства за заплатено
възнаграждение.
С оглед факта, че каузалното правоотношение е между търговци
следва да се приеме, че делото е търговско и решението по него не подлежи
на обжалване предвид размера на материалния интерес.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
13
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 1565 от 25.10.2022г по гр. дело №
185/22 г по описа на РС – Плевен КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОСЪЖДА Про транс 2008 ООД , ЕИК204933629 , със седалище и
адрес на управление: гр.******** и К. С. П., ЕГН********** ,
гр.*********** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на О.Л. ЕООД/предишно
наименование С.Б. ЕООД/, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление: гр.************* деловодни разноски за въззивната инстанция в
размер на 2 289,11 лв
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14