РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 426
гр. Монтана, 21 10 2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – МОНТАНА, четвърти състав, в
публично заседание на 20.10.2022 г. в състав:
АДМИНИСТРАТИВН СЪДИЯ:
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря Петя
Видова като разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА адм. дело № 377
по описа
на АдмС – Монтана за 2022 г., и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 276 и сл. от ЗИНЗС.
Образувано е по Молба на л/св Л.Т.К.,***, в която твърди
нарушения на чл. 276, ал. 1, т. 1 и чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС. Моли съдът
да се разпореди да се спрат неправомерните действия и бездействия, които са в
нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, а именно: за прекратяване на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията,
свързани с: 1. невъзможност да се поддържа лична хигиена поради недостатъчно
време за къпане за всички лишени от
свобода на два броя душа; 2. наличие на всякакви вредители в спалните помещения
/дървеници, хлебарки и др./; 3.
настаняване на повече хора от допустимото в спалното помещение, в което лишеният от свобода е настанен;
4. лоши материални условия на мястото,
което е определено за престой на открито и 5. отсъствие на всякаква социална
дейност, арогантно и надменно поведение на социалните работници, представляващи
нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС.
В с.з. основните му оплаквания се свеждат до това, че няма
осигурен достъп до топла вода 24 часа, както и че към момента на подаване на
жалбата работещите душове са били само два; че в първия график, който имат за
престой на открито, а именно от 08:30 до 11:30 ч., когато времето е лошо, не
могат да ползват втората площадка, тъй като се ползва от лишените от свобода от
закрит тип, а първата площадка е покрита с трева и е кално, когато вали; счита
също така, че времето за разговори със социалните работници е недостатъчно.
Ответникът
Началник на Затвора Враца, чрез процесуалния си представител по пълномощно
Началник сектор ЗОЗТ Бойчиновци към Затвора Враца заявява, че исканията са
неоснователни като счита, че всички условия съгласно закона са изпълнени.
Счита, че следва да се направи разлика между лишените от свобода, които са
настанени в закрит тип и открит тип. Тези, които са настанени в условията на
закрит тип не могат да ползват престой на открито на мястото, което е с тревна
площ. Защото, когато те ползват такъв престой на открито, те са заключени.
Изкарват се за определеното време и нямат право да мърдат от там. Точно е
регламентиран дневният им режим по часове, къде, какво трябва да правят. Докато
лишените от свобода, които са настанени в условията на открит тип, могат да решават
кога да излязат навън и ако след пет минути иска да си влезе в спалното, да
ползва тоалетна или да отиде на фитнес, или каквото иска, е свободен да го
направи, не е заключен. За пощата има определени места на етажите, където са
поставени кутии, в които лишените от свобода могат да пускат молби, жалби и
писма. Същото нещо може да се случи и в директна среща с определен социален
работник и да му се предаде на ръка. Така че, ако някой се притеснява, че друг
ще му види пощата, като отиде при социалния работни, както и на всеки един
служител, може да я предаде, който я предава в деловодството, където се завежда
в система. Друго, настанените са 97 лишени от свобода, около 40-50 са
всекидневно на работа. Те няма как да отидат на среща със социалните работници,
защото са извън общежитието на работа от 08:00 до 17:00 часа.
Прокурор
Галя Александрова дава мотивирано заключение, че искането на Л.Т.К., изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ „Бойчиновци“, за прекратяване на
бездействия на орган по изпълнение на
наказанията, свързани с: 1. невъзможност да се поддържа лична хигиена поради
недостатъчно време за къпане за всички
лишени от свобода на два броя душа; 2. наличие на всякакви вредители в спалните
помещения /дървеници, хлебарки и др./;
3. настаняване на повече хора от
допустимото в спалното помещение, в
което лишеният от свобода е настанен; 4.
лоши материални условия на мястото, което е определено за престой на
открито и 5. отсъствие на всякаква социална дейност, арогантно и надменно
поведение на социалните работници,
представляващи нарушение на забраната по чл. 3
от ЗИНЗС е неоснователно. За да обоснове този извод Прокурор Александрова
приема, че Л.Т.К. към настоящия момент изтърпява наказание „лишаване от
свобода“ в ЗООТ „Бойчиновци“. Позовава се на чл. 276, ал. 1,
във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧ, в които
текстове е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на
жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, вкл. и да бъде поставян в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража. На това право на лишените от свобода респ. на
задържаните лица, съответства насрещното административно задължение, при
изпълнение на наказанието „лишаване от свобода” и на мярката „задържане под
стража”, да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи
поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените и задържаните
лица, както и зачитане на правата и достойнството им, съгласно чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС. Съдебната практика на Европейския съд по правата на човека във
връзка с дела, заведени от български граждани срещу Република България, относно
заявени нарушения на чл. 3 от ЕКПЧ, произтичащи от условията в местата за
лишаване от свобода и задържането под стража, е установила общи принципи и
стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение на
прокламираното в чл. 3 от ЕКПЧ основно право, в случая Решение от 02.02.2006 г.
по делото Й. срещу България, Решение от 24.05.2007г. по делото Н. срещу
България, Решение от 28.06.2007г. по делото М. срещу България, Решение от
27.11.2008г. по делото С.К. срещу България, Решение от 08.07.2014г. по делото
Х. И Т. срещу България, Решението на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по делото Н. и други
срещу България и др. В тези решения се съдържат критерии от значение за
преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да
достигнат до третиране в нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ. В контекста на тази
съдебна практика, по см. на чл. 3 от ЕКПЧ, „безчовечно или унижаващо отношение”
предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на
страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или
наказание. Съгласно мотивите на посочените решения на ЕСПЧ, мерките за лишаване
от свобода могат често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да
осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към
човешкото достойнство, така че начинът и методът на изпълнение на мярката не го
подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво
на страданието, свързано със задържането и като се имат предвид, че практическите
нужди на лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно
осигурени. От доказателствата по делото не се установяват твърдените от
жалбоподателя бездействия от страна на органа по изпълнение на наказанието. Разбирането
на Европейския съд по правата на човека за съобразяване на мебелите и
обзавеждането на помещенията при определяне на жилищната площ е относимо, към
схващането, че минималният размер на същата не следва да е под 3,00 кв. м.
за човек. При това положение, ако се съобразят мебелите в процесното
помещение, включително и като се изключи площта на санитарния възел
(независимо, че в решението на ЕСПЧ това не е споменато), то отново свободната
жилищна площ за всеки един от лишените от свобода, обитавали тези помещения в
посочените периоди е бил над 3,00 кв. м. По отношение на твърдението, че е налице бездействие от страна на орган по
изпълнение на наказанията, водещи до нарушение на забраната по чл. 3
от ЗИНЗС, свързано с лоши материални условия на мястото, което е определено за
престой на открито следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 71, ал. 2 от
ППЗИНЗС гласи, че престоят на открито се
провежда под надзора на служители от надзорно – охранителния състав на специално
определени места в затвора, поправителния дом или затворническото общежитие,
като по възможност същите предлагат защита при лошо време, т. е. липсва
абсолютно задължение на органа за осигуряване на защита при лошо време, в
настоящия случай „навес“, както лишеният
от свобода настоява, а само при наличието на такава възможност. Разпоредбата на
чл. 71, ал. 7 от ППЗИНЗС предвижда, че при неблагоприятни атмосферни
условия и вредни за здравето на лишените от свобода и служителите условия
престоят на открито може да бъде прекратен или отменен от медицински
специалист, от дежурния главен надзирател или от дежурния командир на
отделение. В тези случаи времето за престой на открито при възможност се
компенсира през следващите дни. Затворническо общежитие „Бойчиновци“ разполага
с две места за провеждане на престой на открито. Едното е оборудвано с фитнес площадка /лостове/, санитарен възел,
мивка и покрита беседка с пейки, т.е. осигурена е защита и при лошо време. Лишеният
от свобода К. изтърпява наказанието си в
условията на открит тип, което му дава право, когато ползва престой на открито,
на мястото, на което няма санитарен възел и другите претендирани от него
условия, да се придвижва свободно до подслон, тоалетна и фитнес уреди, в
корпуса /чл. 71а, ал. 1 от ППЗИНЗС - „Лишените от свобода могат да се движат в
района на затворническото общежитие от открит тип самостоятелно или на групи
без придружител, а в заведенията от закрит тип придвижването се извършва с
придружител от надзорно-охранителния състав.“/ Видно от горното липсва
бездействие на органа по изпълнение на наказанията и на лишените от
свобода в ЗО „Бойчиновци“ са осигурени всички условия за престой на открито
независимо от метеорологичните условия. По отношение на твърдението, че е
налице бездействие от страна на орган по изпълнение на наказанията, водещи до нарушение
на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС, свързано с отсъствие на всякаква социална
дейност, арогантно и надменно поведение на социалните работници, следва да се
отбележи, че лишеният от свобода К. не
сочи каквито и да било доказателства за тези си твърдения. Към материалите по
делото е приложен утвърден от началника
на ЗООТ Враца, от който е видно, че за времето от 10,30 часа до 11,30 часа са
предвидени срещи на ИСДВР с лишените от свобода по групи, а от 15.00 часа до
16.00 часа е предвидено посещаване на библиотека. С оглед на изложеното
предлага искането да бъде отхвърлено като неоснователно.
Въз
основа на възложена с Определение от 13 10 2022 г. проверка на органите на
полицията, е представен Констативен протокол от 14 10 2022 г., в който И***
Т*** П*** , експерт НТЛ при ОДМВР Монтана, извършил проверка в ЗООТ Враца,
находящо се в гр. Бойчиновци описва установените от него обстоятелства. От констативния
протокол се установява, че спално помещение № 9, в което е настанен л/св К. е с
размери 8,43 м дължина на 4,30 м ширина. Има два прозореца и обособен санитарен
възел, който е с размери 1,40 на 1,30 м., при което площта на стаята е 33,85
кв.м. В спалното помещение има шест броя легла с размери 1,90 м на 0,70 м; 2
бр. маси с размери 0,80 на 0,80 м; чин с размери 1,20 на 0,45 м; 4 бр. метални
шкафчета с размери 0,45 на 0,40 м и 1 бр. метално шкафче с размери 0,50 на 0,50
м. На етаж трети от сградата има три броя бани, едната е заключена поради
ремонт, а другите две разполагат общо с пет броя душа. Извършилият проверка
служител на ОДМВР Монтана е разпитан по делото и като свидетел, който
допълнително пояснява, че леглата и мебелите в спалното помещение са на едно
ниво, без да има легла или мебели едно над друго. При проверката работещите
душове са пет в две помещения, като третото помещение се ремонтира.
Съгласно
чл. 276, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗИНЗС - Всеки лишен от свобода или задържан под
стража може да иска: прекратяването на действия и бездействия на орган по
изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на
забраната по чл. 3; извършването на действия с цел прекратяване или
предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3, а именно: поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно чл. 3 от КОНВЕНЦИЯ за защита на правата на човека и
основните свободи - Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко
или унизително отнасяне или наказание.
Съгласно
чл. 151, ал. 1, т. 3 то ЗИНЗС - На лишените от свобода се осигуряват условия за
къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично.
Съгласно
чл. 151, ал. 2 от ЗИНЗС - Под контрола на медицински специалист ежемесечно се
извършва основно почистване и дезинфекция на спалните и помещенията за общо
ползване.
Съгласно
чл. чл. 43, ал. 4 и 5 от ЗИНЗС - Минималната жилищна площ в спалното помещение
за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м. Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" поддържа актуална база данни за
капацитета на местата за лишаване от свобода. Количеството дневна светлина,
степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до
санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните
помещения се определят с правилника за прилагане на закона
Съгласно
чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС - Лишените
от свобода имат право на: престой на
открито не по-малко от един час на ден.
Съгласно
чл. 152, ал. 1 от ЗИНЗС - Социалната дейност и възпитателната работа са основни
средства за ресоциализация на лишените от свобода и са насочени към подпомагане
на личностната промяна на осъдените и изграждане на умения и способности за
законосъобразен начин на живот в обществото. Съгласно алинея втора и трета на
същата норма - Социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване
от свобода включват: 1. диагностична и
индивидуална корекционна дейност; 2. програми за въздействие, за намаляване на
риска от рецидив и риска от вреди; 3. образование, обучение и квалификация на
лишените от свобода; 4. творчески, културни и спортни дейности и религиозна
подкрепа. С лишените от свобода се осъществява групова и индивидуална социална
дейност и възпитателна работа.
Основната
цел преследвана от Закона и Конвенцията е да не се допуска никой, в т.ч. и
лишените от свобода, да не бъде подлаган на нечовешко или унизително отнасяне
и/или наказание, в който смисъл е забраната на чл. 3 от ЗИНЗСЗ. Наличието на
такова отнасяне е относително и следва да се преценява за всеки отделен случай
съобразно всички релевантни обстоятелства и тяхното общо въздействие.
Видно
от текста на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, последният не пояснява установената
минималната жилищна площ от 4 кв.м. дали включва или изключва мебелите в помещението.
В тази връзка в своя практика, каквото правилно становище взема и Прокурор Галя
Александрова, ЕСПЧ пояснява, че заетото от мебели пространство в помещението би
могло да представлява нарушение по чл. 3 от закона и Конвенцията, но не само по
себе си и то само при определени условия. Безспорно е, че в спалното помещение,
където е настанен молителят, всеки лишен от свобода разполага със самостоятелно
легло, т.е. на тези лица им е осигурена
възможност за уединение. Осигурени са и шкафчета за личните им вещи,
както и маса, чин, като в тази връзка Съдът се позовава на извършената проверка
на И*** Т*** П*** , експерт НТЛ при ОДМВР Монтана, както и на неговите
показания, които кредитира като относими, безпротиворечиви и съответни на
останалите по делото доказателства. Имайки предвид квадратурата на спалното
помещение и общата квадратура на мебелите в него, може да се направи обоснован
извод, че л/св имат възможността да се движат свободно и безпрепятствено в това
помещение, без да си създават противоестествен дискомфорт от това движение. Не
е без значение, че спалното помещение разполага със самостоятелен санитарен
възел, което е допълнително и немаловажно удобство за л/св. настанени в него. С
оглед на установените фактически обстоятелства и доколко наличните в спалното
помещение мебели, не създават затруднения и неудобства на настанените в него
лишени от свобода, в повече от обикновеното такова, съдът приема, че от страна
на ответника не е налице твърдяното бездействие, с което да е нарушен чл. 3 от ЗИНЗС. Следва да се има предвид, че международното право е с приоритет пред
националното законодателство, без там да е указана точно определена квадратура,
която да следва да бъде налична, като в практиката е възприет минимален
стандарт от 3 кв.м. свободна площ. За да се приеме унизително отношение е
необходимо да се установи липса на възможност, както за уединение при ползване
на санитарния възел, така и за свободно движение в помещението, лично
пространство, т.е. липса на самостоятелно легло за спане, по-малко от три
квадратни метра свободна жилищна площ, също така липса на естествена вентилация
и светлина, отопление, които обстоятелства могат да обосноват нарушение на чл.
3 от Конвенцията, каквито не са установени за помещението, в което е настанен
молителят К..
Неоснователно
е твърдението, че е невъзможно поддържането на лична хигиена. От една страна,
дори да се приеме, че към момента на жалбата работещите душове да са били само
два, то към момента на проверката същите вече са пет, което с оглед на установеното
време за къпане за работещи и неработещи, през трите определени дни от
седмицата, не е обстоятелство, което да обосновава унижение и/или нечовешко
отношение. Следва да се има предвид, че се извършва и ремонт на още едно
помещение с душове, а искането за постоянен достъп до топла вода е несъответен
на закона, тъй като условията в общежитието не са равнозначни на хотелските
условия и в същото има създадени определен ред и правила, като достъпът до
топла вода, съобразно чл. 151, т. 3 от ЗИНЗС е предвиден най-малко два пъти в
седмицата, което в случая е осигурено. В закона същевременно е предвидено, че
след всяко ползване на баня помещението се почиства и дезинфекцира, а поради
необходимостта от това изискване не би било възможно ползването на баня по всяко
време на денонощието, каквото е искането на К..
От
представените Протоколи за ежемесечна дезинфекция и сключен договор с фирма
изпълнител, съдът не установява нарушение на изискването на чл. 151, ал. 2 от ЗИНЗС, респ. нежелание на затворническата администрация за борба с наличието на
вредители – дървеници, хлебарки и др.
Неоснователно
и недоказано остана твърдението за лоши материални условия на мястото за
престой на открито и конкретно единствено и то само на една от двете на
разположение площадки. Всъщност установи се, че л/св е настанен в затворническо
общежитие от открит тип, където има свободно и неограничавано право в един
значителен и не малък период от време, да бъде на открито, като само и
единствено във времето от два часа, в което лишените от свобода от общежитието
от затворнически тип са навън, поради забраната за събиране, не би могъл да
ползва една от тези две площадки. Това, че на една от тези две площадки не е
осигурена защита при валеж, също не представлява обстоятелство, което да
обуславя нечовешко и/или унизително отношение, тъй като няма императивно
законово изискване да бъдат осигурени такива условия. В тази връзка следва да
се има предвид, че законодателят предвижда именно престой на открито, в смисъла
именно на това понятие. С оглед на това съдът счита, че площадките на открито
са осигурени с необходимите условия за поддържане на физическото и психическо
здраве на лишените от свобода лица, като по този начин са зачетени техните
права и достойнство, съгласно чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС и без да се установява
нарушение на чл. 3 от с.з.
Съдът
счита за основателно твърдението на л/св К. за нарушение на чл. 152 от ЗИНЗС и
изискването за социалната дейност и възпитателната работа, която дейност е
основно средство за ресоциализация на лишените от свобода, насочването им към
подпомагане на личностна промяна и изграждане на умения и способности за
законосъобразен начин на живот в обществото. С лишените от свобода следва да се
осъществява групова и индивидуална социална дейност и възпитателна работа, като
в случая от представения дневен режим е видно, че е предвидена единствено и
само среща по групи, не и индивидуални срещи. Отделно от това, както
основателно заяви и самият л/св в с.з. за настанените там л/св. така
установеното време е недостатътчно дори и за групова среща. От представеното
доказателство – единствено дневен режим не се установява да са изпълнени
предвидените императивни законови изисквания на чл. 152, ал. 2 от ЗИНЗС. Не се
установи, обаче твърдението за арогантно и надменно отношение на социалните
работници, още повече, че самият л/св заявява желание да предоставя своите
молби/жалби на тези работници, което предполага и логично обосновава определена
форма на доверие в тези работници.
С оглед
на изложеното настоящият състав счита, че не са налице незаконосъобразни
действия и бездействия от страна на Началника на Затвора и затворническата
администрация, изразяващи се в неосигуряване на свободна жилищна площ в
спалното помещение, в което е настанен молителят.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че
исканията за преустановяване на незаконосъобразни действия и бездействия на ответника, с които е нарушил изискванията на чл. 3 от ЗИНЗС, са
неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.
Водим от гореизложеното и на основание чл.280 ЗИНЗС, Съдът
Р А З П
О Р Е Д И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна Молбата на л/св Л.Т.К.,*** за
преустановяване на незаконосъобразни действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията,
свързани с: 1. невъзможност да се поддържа лична хигиена поради недостатъчно
време за къпане за всички лишени от
свобода на два броя душа; 2. наличие на всякакви вредители в спалните помещения
/дървеници, хлебарки и др./; 3.
настаняване на повече хора от допустимото в спалното помещение, в което лишеният от свобода е настанен;
4. лоши материални условия на мястото,
което е определено за престой на открито, представляващи нарушение на забраната
по чл. 3 от ЗИНЗС.
РАЗПОРЕЖДА на органа по изпълнение на наказанията да приведе
дневния режим, съобразно изискванията на чл. 152 от ЗИНЗС, както и да осигури
на лишените от свобода адекватна, релевантна и съобразно условията на закона,
социална дейност и възпитателна работа.
ОПРЕДЕЛЯ 30 дневен срок за изпълнение на даденото разпореждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва в тридневен срок от обявяването му, пред
тричленен състав на същия съд, съгласно чл. 281, ал. 1 от ЗИНЗС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: