Р Е Ш Е Н И Е № 260189
гр.Русе, 25.02.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД II-ри граждански състав
в публичното заседание на 09-ти
февруари през
две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН
ПЕТРОВ
при секретаря Т. ПЕТРОВА и в
присъствието на
прокурора………, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №
3167
по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.79 ЗЗД във вр.чл.535 и сл. ТЗ.
Ищцовото дружество „Мелон България“ЕАД-гр.София, представлявано от Н.К.П. твърди, че на 20.04.2007г.,
"Биа Груп Консулт" ООД, представлявано
от И.Б.Ц. е издало запис
на заповед, с който безусловно и неотменимо се задължило при предявяване на
записа на заповед да заплати на „Юробанк България" АД или на нейна заповед
сумата в размер на 20000.00 лв.
Записът на заповед бил авалиран от И.Б.Ц.,
Б.И.Ц. и И.Б.К., при условията
при които е издаден. Записът на заповед е можело да бъде предявен до 20.05.2017 г. Заявява и че чрез джиро
"Юробанк България" АД е прехвърлило своето вземане и права по
процесния запис на заповед от 20.04.2007г. в полза на "Мелон
България" ЕАД. Твърди и че подало заявление по чл.417, т.10 ГПК, което
било оставено без уважение от заповедния съд, който с разпореждане им указал
правото им да предявят осъдителен иск за вземането по чл.415, ал.1, т.3 ГПК.
Заявяват, че няма извършени плащания по записа на заповед поради което и с
оглед отхвърленото заявление по чл. 417,
т. 10 ГПК и дадените указания по ч.гр.д.
№1794/2020г. по описа на РРС, за "Мелон
България" ЕАД се пораждал правен интерес да предяви осъдителен иск срещу
ответниците.
Претендира ответниците да бъдат осъдени
да му заплатят солидарно сумата от 20000.00 лв.- главница
по запис на заповед, с дата на издаване- 20.04.2007 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.417 ГПК-19.05.2020г.. до окончателното
плащане и направените по делото разноски.
Ответното дружество "Биа Груп
Консулт" ЕООД не представя в срок отговор на исковата молба. Ответниците И.Б.Ц.,
Б.И.Ц. и И.Б.К. оспорват изцяло исковете по подробно изложени в отговорите на
ИМ съображения, правят и възражения за изтекла погасителна давност. Молят
исковете да се отхвърлят, претендират разноски.
От фактическа страна:
По приложеното ч.гр.д. №1794/2020г. по
описа на РРС
е представен запис на заповед с дата на издаване 20.04.2017г.,
видно от който "Биа Груп Консулт" ООД, представлявано от И.Б.Ц. се
е задължило безусловно да заплати при предявяване сумата от 20000.00 лв. на „Българска пощенска банка“АД/със
сегашно наименование"Юробанк България" АД/. Записът на заповед е
авалиран при условията на издаване от И.Б.Ц., Б.И.Ц. и И.Б.К. и следва да бъде
предявен за плащане до 20.05.2017г. "Юробанк България" АД е
прехвърлило своето вземане и права по процесния запис на заповед чрез джиро в полза на "Мелон България" ЕАД. Ищцовото дружество подало
заявление по чл.417, т.10 ГПК за вземания по процесния запис на заповед, което е
оставено без уважение от заповедния съд, който с разпореждане му е указал
правото да предявят осъдителен иск за
вземането по чл.415, ал.1, т.3 ГПК. Исък е предявен в законоустановения срок.
От допълнителните уточнения, направени с молба от
10.11.2020г./л.94 и сл./, ищецът уточнява, че записа на заповед е издаден в
обезпечение на задълженията на издателя "Биа Груп Консулт" ООД по
сключения между него и Юробанк България" АД Договор за банков кредит от 18.04.2007г./л.116/, по който поръчители са станали
ответниците И.Б.Ц., Б.И.Ц. и И.Б.К.. По силата на този договор
банката е предоставила, а кредитополучателя е усвоил сумата в размер на 20000.00лв.,
с краен срок за погасяване- 20.04.2017г. На 21.06.2017 г. между „Юробанк България" АД
и ,,Мелон България" ЕАД, е сключен Договор за прехвърляне на вземания /цесия/.
Банката е прехвърлила своето вземане и права по Договор за банков кредит от 18.04.2007г.,
заедно с привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и другите им
принадлежности в полза на ищцовото дружество.
От приетата и неоспорена от страните икономическа
експертиза се установява, че главницата по процесния договор за кредит е
усвоена от ответното дружество в периода 20.04.-07.05.2007г. Дължимата се
главница по договора за кредит е 20000.00лв.
От правна страна:
Основателността на предявения по делото пряк менителничен иск е обусловена
от наличието на действителен менителничен ефект. За да е редовен записа на
заповед, същият трябва да съдържа императивно установеното в чл.535 ТЗ
съдържание, тъй като по своята правна природа записът на заповед е абстрактна
правна сделка, с която се поемат задължения и за да се ограничат възможностите
за недействителни волеизявления, целящи пораждане на менителнични субективни
права и задължения, законодателят е въвел строги формални изисквания към съдържанието
на този вид менителничен ефект. Отсъствието на който и да е от реквизитите е
основание за нищожност на сделката. Затова, съгласно чл.536, ал.1 ТЗ документ,
който не съдържа някой от посочените в чл.535 ТЗ реквизити, не е запис на
заповед.
В случая не е повдигнат спор между страните относно редовността на записа
на заповед и съдът намира, че издадения на 20.04.2007г. запис на заповед е
редовен от външна страна, тъй като съдържа всички предписани от закона
реквизити по чл.535 ТЗ. Падежът на записа на заповед е определен по реда на
чл.486, ал.1, т.1 ТЗ - "на предявяване". По силата на императивната
разпоредба на чл.487, ал.1 ТЗ ефектът в този случай е платим с предявяването
му, като срокът за предявяването е до 1 година от издаването му, освен ако
издателят не е определил друго- по-къс или по-дълъг срок. В случая
издателят на записа на заповед е предписал друго, по- дълъг срок за предявяване
- до 20.05.2017г. Безспорно е установено по делото, че в този срок записът на
заповед не е предявен, не е предявен и до момента на предявяване на
иска-30.07.2020г.
При тези данни, разглеждайки
възражението на ответниците за изтекла погасителна давност, съдът намира
следното: Относно прекия осъдителен иск по чл.538, ал.1 ТЗ за вземането срещу
издателя на записа на заповед, се прилага специалната три годишна давност по
чл.531, ал.1 ТЗ, с оглед препращащата норма на чл.537 ТЗ. Когато падежът на
записа на заповед е "на предявяване" тригодишният срок за
погасителната давност по чл.531, ал.1 ТЗ тече от изтичане на срока за
предявяване по чл.487, ал.1 ТЗ. В този смисъл е трайната практика на ВКС -
Решение №1/01.03.2010г. по т.д. №520/2009г., II т.о., Решение №162/18.12.2015г. на ВКС по т.д. №2514/2014г. на I т.о. и др. /.В случая записът на заповед е издаден на 20.04.2007г., с
падеж "на предявяване" до 20.05.2017г. Същият не е бил предявен до
изтичане на този срок, което означава, че от 20.05.2017г. е започнала да тече
тригодишната давност за предявяване на настоящият иск срещу платеца. Тази
давност е изтекла на 20.05.2020г. , а искът е предявен на 30.07.2020г. С оглед
на това, съдът намира, че възражението на ответниците за изтекла погасителна
давност е основателно. Предвид прескрибирането на правото по записа на заповед,
менителничният иск следва да бъде отхвърлен, поради погасяване по давност.
Неоснователно е становището на ищеца, че тригодишният давностен срок е прекъснат с подаване на заявлението по чл.417 ГПК, което е станало на 19.05.2020г. Доколкото заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е подадено в рамките на давностния срок, а исковата молба – след изтичането му,
определящ за изхода на делото е спорният въпрос дали давността следва да се
счита прекъсната от момента на
подаване на заявлението. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, тъй като не поставя началото на исков
процес, в който участват и двете страни , по смисъла на чл.116,
б.“б“ ЗЗД, само по себе си не прекъсва давността. Тя се прекъсва с
предявяването на иск за съществуване на вземането, за което е издадена
заповедта /чл.422, ал.1 ГПК/, като прекъсването се счита за
настъпило от датата на подаването на заявлението, в случай, че е спазен срокът
по чл.415, ал.4 ГПК. Настоящият състав не счита, че установеният с разпоредбата на чл.422,
ал.1 ГПК принцип следва да бъде приложен и в настоящата хипотеза. От
съдържанието на текста й е видно,че обратното действие, относимо към определяне
момента на прекъсване на давността за вземането, е предвидено изрично само по
отношение на установителните искове по чл.415 ГПК, т.е. за случаите, в които
заявлението е уважено и съдът е издал заповед за изпълнение за претендираното с
него вземане, но съществуването му е оспорено с възражение по чл.414 ГПК. С
изменението на чл.415 ГПК от 27.10.2017г. /ДВ бр.86/2017г./ законодателят
разшири кръга на служебните задължения на съда при произнасянето му по подадено
заявление да дава указания на заявителя да защити правата си чрез иск. Така
освен в хипотезите на подадено възражение срещу заповедта за изпълнение и
връчването й на длъжника по реда на чл.47, ал.5
ГПК, на съда е възложено да укаже на заявителя, че може да заведе иск за
вземането си и когато отхвърли заявлението /чл.415,
ал.1, т.3 ГПК/. Съгласно разпоредбата на ал.3 на
същия член, обаче, този иск не е установителен, за разлика от другите два, а
осъдителен и следователно не е такъв за „съществуване на вземането“ по
смисъла,вложен в чл.422, ал.1 ГПК.Не може да бъде приложено
разширително тълкуване на чл.422, ал.1
ГПК, чрез разпростиране действието на нормата и по отношение на исковете по
чл.415, ал.1, т.3 ГПК,
тъй като ако волята на законодателя е била искът по този член да
намира основанието си в чл.422, ал.1 ГПК , а не
общото такова на чл.79 ЗЗД, изменяйки и тази разпоредба с ДВ бр.86/2017г., той
би отменил конкретизацията на иска до такъв за съществуване на вземането и би
препратил общо към исковете по чл.415 ГПК. Противно разширително тълкуване би
влязло в разрез със смисъла на закона, който е , провеждайки исково
производство, като продължение на заповедното, с което съдът вече се е
произнесъл положително относно вземането, носителят му да се ползва от
по-ранната дата, прекъсваща давността, като защити в състезателното
производство действителното му съществуване, доказвайки, че оспорването му от
длъжника е било неоснователно. Единствено в този случай исковото производство
би могло да се счита за естествено продължение на заповедното, но не и когато
връзката между двете е прекъсната с отхвърляне на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. В последния случай заповедният съд е отрекъл да са
налице предпоставките за уважаване на искането, като указанията му за
предявяване на осъдителен иск за вземането, които заявителят получава, целят
само да го информират, че отказът да бъде издадена заповед за това вземане не
преклудира със сила на пресъдено нещо правата му да го търси по реда на
исковото производство, като ползва вече внесената държавна такса/ в т.см. Определение
№ 49/25.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 1139/2020
г., I т. о./
Следва да се отбележи и че относно прекия осъдителен иск по чл. 538, ал.
1 ТЗ или установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане срещу
издателя по запис на заповед или неговия авалист се прилага специалната
тригодишна давност по чл. 531, ал. 1 ТЗ, а не общата петгодишна давност по чл.
110 ЗЗД, включително в хипотеза на наведени твърдения от страните за наличие на каузални
правоотношения, спрямо които се поддържа, че записът на заповед има
обезпечителна функция/в т.см. Решение № 102/23.07.2014
г. на ВКС по т. д. № 2680/2013 г., I т. о./
Предвид гореизложеното,
следва да се приема, че предявеният иск
следва да бъдат изцяло отхвърлен.
На
основание чл.78,ал.3 ГПК в тежест на ищеца са направените по делото разноски. Такива следва да се присъдят само на ответниците И.Б.Ц. и Б.И.Ц., които са заплатили в брой договорените
адв.възнаграждения от по 2000.00 лв./вж.пълномощни л.60 и л.85/. Ответниците "Биа
Груп Консулт" ЕООД и И.Б.К. са представи адв.пълномощни/л.91 и л.92/, но в
тях не е уговорено адв.възнаграждение, не са представени и доказателства такова
да е заплатено.
По
изложените съображения съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Мелон България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария-Луиза"№100, ет. З, представлявано от Н.К.П. против "Биа Груп Консулт" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Хан Кубрат“ №1,
представлявано от М. Г. Л., И.Б.Ц., ЕГН ********** ***, Б.И.Ц.,
ЕГН ********** *** и И.Б.К., ЕГН ********** *** иск за заплащане солидарно
на сумата от 20000.00 лв.- главница по запис
на заповед, с дата на издаване- 20.04.2007 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.417 ГПК-19.05.2020г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА „Мелон България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария-Луиза"№100, ет. З, представлявано от Н.К.П. да заплати
на И.Б.Ц., ЕГН ********** *** сумата от 2000.00лв -
разноски по делото.
ОСЪЖДА „Мелон България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария-Луиза"№100, ет. З, представлявано от Н.К.П. да заплати
на Б.И.Ц., ЕГН ********** ***
сумата от 2000.00лв - разноски по делото.
Решението може да се обжалва
пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: