Р Е Ш
Е Н И Е
№ 847
гр. Пловдив, 30.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХХІV н.с., в публичното
заседание на двaнадесети април две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието на секретаря ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 6045/2018 г. по описа на ПРС, ХХІV
н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№ 18-1030-006057 от 30.07.2018 г. на Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“
Пловдив, с което на А.Ю.Д., ЕГН ********** на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП и
на основание чл.175, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от
правоуправление за срок от два месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на
наказателното постановление /НП/ като неправилно и незаконосъобразно, оспорват
се констатациите в АУАН, навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят А.Ю.Д., редовно
призован не се явява, представлява се от адв.К.,
която излага аргументи за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна –ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция”
- редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона
седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по
делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
На 19.03.2018 г. жалбоподателят А.Д. управлявал
лек автомобил „Мерцедес Ц 180“ с рег. № **, като паркирал същия в град Пловдив,
на паркомясто на бул. „България” до №160. Около 10:10
часа същият тръгнал да излиза от паркомястото, като при
потеглянето си извършил маневра движение на заден ход. В автомобила на
жалбоподателя се намирала и св.Т.Ч.. Междувременно в периода от време между
паркирането на автомобила от жалб.Д. и излизането му
от паркомястото, зад автомобила на Д. бил паркирал на
пътното платно автомобила си Нисан с рег. № ** св.П.И..
Този автомобил бил така паркиран, че частично запречвал излизането от паркомястото на жалбоподателя А.Д.. При движението си на
заден ход Д. ударил със задната част на автомобила си предната броня на
автомобила на св.И.. Свидетелят И. бил уведомен за случилото се от негов
работник. Той отишъл до мястото и попитал жалб.Д.
какво става, след което преместил автомобила си. Без да казва каквото и да било
А.Д. се качил на автомобила си и потеглил, без да установи какви са щетите по
двата автомобила. След случилото се св.И. подал заявление за случая в сектор
„Пътна полиция” Пловдив.
По случая била образувана проверка, в хода на
която двамата участници били привикани от св.Й. К. – **, който извършил огледи
на автомобилите и съставил протокол за ПТП. Огледът на автомобилите станал на
различни дни, тъй като на определената дата жалбоподателят не се явил.
Полицейският служител установил щетите по автомобила на св.И. и заснел същите.
На 11.07.2018 г. се явил А.Д., като и спрямо неговият автомобил също бил
извършен оглед и заснети щетите, след което бил съставен и соченият по-горе
протокол за ПТП. За случилото на 11.07.2018 г. се съставил спрямо А.Д. АУАН за
административни нарушения по чл.40, ал.1 от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, като нарушителят отказал да подпише същия.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и
обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена от приобщените по делото писмени доказателства – НП, АУАН, справка
за нарушител/водач, оправомощителна заповед, заявление
от П.И., докладна записка, снимков материал на автомобила на жалб.Д., писмо от
сектор „Пътна полиция” за невъзможност да се предостави снимков материал касаещ
лек автомобил с рег. № **, констативен
протокол за ПТП от 11.07.2018 г., както и от свидетелските показания на
актосъставителя Й.К. и свидетелите П.И. и Л.Д., които съдът кредитира като
обективни и непротиворечиви.
При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са налице формални
предпоставки за отмяна на наказателното постановление, тъй като при
реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството. По отношение спазването на са сроковете по чл.34 от ЗАНН, съдът счита че
същите са спазени. Действително се установява, че АУАН е съставен на дата
11.07.2018 г., която дата е след повече от три месеца от датата на извършване
на нарушението – 19.03.2018 г. Същевременно обаче настоящия съдебен състав
счита, че едва на дата 11.07.2018 г., когато е извършен оглед на автомобила на
нарушителя Д. за актосъставителя е станало известно, че действително описаното
в жалбата на св.И. отговаря на истината. Ето защо съдът счита, че именно от
този момент следва да се счита, че тече и срокът за съставяне на АУАН, с оглед изискването
на чл.34, ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН в тримесечен срок от откриване на
нарушителя. С оглед на соченото по-горе съдът счита, че съставения АУАН е
съставен в сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
При така изяснената фактическа обстановка и с
оглед на приложените по делото доказателства съдът намира, че е безспорно
доказано да са осъществени от страна на жалбоподателят Д. административните
нарушения по чл.40, ал.1 от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, тъй като е
безспорно доказано, че жалбоподателят е предприел маневра движение на заден ход,
в резултат на което се е стигнало до удар между управляваният от него лек
автомобил и паркираният зад него автомобил на св.И., при който удар са
настъпили материални щети за двата автомобила /в областта на задната броня
автомобила на жалбоподателя и предната броня на автомобила на св.И./. Изложената
различна версия за случилото се в показанията на св.Ч.не може да се счита за доказана
по никакъв начин, а същевременно не намира и опора в доказателствата по делото.
Това е така, тъй като същата твърди, че не е усетила удар или разклащане на
автомобила на жалбоподателят. Това твърдение обаче противоречи на останалите
събрани в хода на делото доказателства, поради което съдът счита, че не следва
да кредитира с доверие показанията на тази свидетелка. Доколкото са налични
множество други доказателства, за настъпилия инцидент /снимков материал,
показанията на св.К., Д. и И., протокол за ПТП, заявление за настъпилия
инцидент от св.И./ съдът счита, че няма как да се приеме за недоказано
осъществяването на това нарушение. Този извод не би могъл да се промени дори и
да се приеме, че съставения протокол за ПТП е опорочен, доколкото автомобилите
са били огледани по различно време. Това е така, тъй като останалите събрани в
хода на делото доказателства са еднопосочни /с изключение на показанията на св.Ч.,
които не се кредитират/ и водят на единствено възможния извод, че при маневрата
си движение назад жалбоподателят Д. е причинил ПТП между управлявания от него
автомобил и този на св.И., а с това е реализирал и състава на административното
нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП.
По отношение на другото нарушение – това по
чл.123, ал.1, т.2, б. „А” от ЗДвП също може да се счита, че е осъществено. Това
е така, тъй като настъпването на удар и причиняването на материални щети по двата
автомобила по същество представлява ПТП и водачът на причинилият инцидента водач е следвало да остане на
мястото и да изчака да бъдат уведомени за случилото се органите на полицията,
което очевидно не е сторено от жалбоподателят. Същевременно от доказателствата
по делото се извежда извод, че същият е разбрал за настъпилото ПТП, поради
което и от субективна страна не може да се приеме, че не е осъществено соченото
нарушение. Ето защо съдът счита, че е осъществено и това нарушение.
По отношение на наложените санкции следва да се
посочи следното : Наложената санкция за нарушението на чл.40, ал.1 от ЗДвП е
определена в твърд размер и наказващия орган е нямал възможност за
индивидуализацията на същата. Същевременно се установява, че именно тази
санкционна разпоредба е следвало да се приложи при установеното нарушение. С
оглед на това съдът счита тази санкция за законосъобразна.
По отношение на другата санкция съдът констатира, че не са изложени мотиви за
налагането на наложената санкция, но съдът счита същата за справедлива и
отговаряща на тежестта на обществената опасност на конкретното нарушение. Това
е така, доколкото е очевидно, че е извършено и друго нарушение, водачът
причинил ПТП-то е напуснал мястото на инцидента без да установи какви щети е
причинил, а макар и малко на брой са налагани и предходни наказания за
нарушения по ЗДвП, което е отчетено от наказващия орган и наложените санкции е
под средния размер. Ето защо съдът счита, че и тази санкция следва да се приеме
за законосъобразна.
В конкретния случай съдът счита, че не следва да
се приеме случаят за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН по отношение и на
двете нарушения. Всяко едно от тях преценявано поотделно не се явява такова с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с нарушения от същия вид.
Този извод не се променя с оглед на обстоятелството, че жалбоподателят Д. е
съвестен водач на моторни превозни средства, спрямо когото в продължителен
период от време не са налагани административни наказания. Това е така, тъй като
независимо от добрите му характеристични данни, поведението му в конкретния
случай не може да бъде оправдано, тъй като същият е съзнавал, че е причинил
вреди на друг автомобил, но независимо от това е напуснал мястото на инцидента
и то в присъствието на другия водач. Ето защо съдът счита, че липсват каквито и
да било основания да се приеме, че обществената опасност е по-малка, поради
което съдът счита, че няма как да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в
конкретния случай.
С оглед изложеното съдът счита, че издаденото
наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-1030-006057 от
30.07.2018 г. на Началник Група към ОД
на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на А.Ю.Д., ЕГН **********
на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева за
нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер
на 100 лева и лишаване от правоуправление за срок от два месеца за нарушение на
чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.