№ 1029
гр. Пловдив, 20.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
частно гражданско дело № 20225300500894 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 279 във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. с чл. 407,
ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „Александър Стамболийски” № 84-
86, подадена чрез пълномощника по делото адвокат С.У., срещу разпореждане № 5043
от 02.03.2022г. по гр.дело № 2705 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, XVII
гр.с. за издаването на изпълнителен лист за присъдените с постановеното по делото
решение № 182/19.01.2022 г. разноски на А.Д.Д., ЕГН: **********, в размер на 150
лева, както и адвокатско възнаграждение на адв. Е.И. на основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА в
размер на 300 лева.
В частната жалба са релевирани оплаквания за незаконосъобразност на
обжалваното разпореждане. Излагат се доводи за обжалването в срок от дружеството
на постановеното по делото решение. Поддържа се, че решението не е влязло в сила и
не подлежи на принудително изпълнение. Позовава се на протокол за приета пратка от
„Тип-Топ Куриер“АД от дата 18.02.2022 г., справка за проследяване на пратка с №
11984236 и копие от изпратена въззивна жалба срещу решение № 182/19.01.2022 г. по
гр.дело № 2705 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, XVII гр.с., които прилага.
Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и обезсилване на издадения
изпълнителен лист. Моли за присъждането на разноските по делото.
В законния срок е постъпил отговор на частната жалба от А.Д.Д., ЕГН:
**********, чрез пълномощника си по делото адвокат Е.И., с който взема становище за
неоснователност на частната жалба. Поддържа, че пратката с товарителница №
11984236 съдържа въззивна жалба по друго дело, а не въззивна жалба по гр.дело №
1
2705/2021 г. Моли за оставяне без уважение на частната жалба. Моли за присъждането
на разноските по делото. Моли за изискването на гр.д.№ 2378/2021 г. на V гр.с. по
описа на ПРС, а в случай, че същото не бъде предоставено да се изиска препис от
постъпилата по същото въззивна жалба от 21.02.2022г., ведно с куриерският плик, в
който е доставена и товарителницата.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и провери
данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса срещу
подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество. Делото е изяснено от фактическа страна от
представените в него доказателства, поради което не следва да се изискват сочените от
въззиваемата страна документи.
По същество разгледана частната жалба е неоснователна.
От фактическа страна по делото се установява, че е постановено Решение №
182/19.01.2022 г. по гр.дело № 2705 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, XVII
гр.с., с което признава за установено в отношенията между „Ай Ти Еф Груп” АД и
А.Д.Д., че клаузата за неустойка уговорена съгласно 3.3 към договора за потребителски
кредит № 272694/27.02.2019г. е нищожна поради противоречие с добрите нрави,
заобикаляща изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното
равноправие и нарушаваща предпоставката на чл. 11 т. 10 от ЗПК; ОСЪЖДА „Ай Ти
Еф Груп” АД да заплати на А.Д.Д., направените разноски по делото: внесена държавна
такса в размер на 50 лева и внесен депозит за съдебно- счетоводна експертиза в размер
на 100 лева; ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп” АД да заплати на адвокат Е.Г. Иванова
адвокатско възнаграждение за осъществено на ищцата А.Д.Д. безплатно процесуално
представителство по делото, в размер на 300 лева, определено от съда по реда на чл. 38
ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Съобщението за постановеното решение е надлежно връчено на страните - на
ищцата А.Д. е връчено на 24.01.2022 г., а на ответника „Ай Ти Еф Груп” АД на
10.02.2020 г.
На 01.03.2022 г. е постъпила молба от ищцата за издаване на изпълнителен лист
за присъдените разноски и адвокатско възнаграждение.
На 02.03.2022 г. районният съд е постановил обжалваното разпореждане да
издаване на изпълнителен лист.
Последвало е подаването на частната жалба, инициирала настоящото
производство, против разпореждане № 5043 от 02.03.2022г.
По повод на жалбата районният съд е разпоредил да се изиска информация от
регистратурата на ПРС за установяване депозирането на въззивна жалба против
2
първоинстанционното решение. Постъпили са обяснения от Т.Д. - съдебен деловодител
на РС - Пловдив, служба „Регистратура“, според които е получена пратка с номер №
11984236 от 21.02.2022 г., който документ е въззивна жалба срещу Решение № 224 от
21.01.2022 г. по гр.д.№ 2378/2021 г. на Районен съд Пловдив, Гражданско отделение, V
състав. Приложена въззивна жалба с вх.№ 13890/21.02.2022 г., подадена от „Ай Ти
Еф Груп” АД, ЕИК: *********, срещу Решение № 224 от 21.01.2022 г. по гр.д.№
2378/2021 г. на Районен съд - Пловдив, Гражданско отделение, V гр.с.
С оглед на така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав
на ПОС приема следното:Съгл. чл.404, т.1 от ГПК на принудително изпълнение
подлежат влезлите в сила решения и определения на съдилищата, като производството
по издаване на изпълнителен лист започва по молба на кредитора. За да издаде
изпълнителен лист, съгл. чл.406, ал.1 от ГПК съдът проверява дали актът е редовен от
външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника.
В случая частният жалбоподател оспорва законосъобразността на разпореждане
№ 5043/ 02.03.2022 г. с довода, че първоинстанционното решение не е влязло в сила и
съответно не подлежи на принудително изпълнение. Твърденията на частния
жалбоподател са, че е получил решението на 10.02.2022 г. и е обжалвал същото в срок,
тъй като на 18.02.2022 г. е изпратил въззивната жалба по гр.дело № 2705/ 2021 г. с
лицензиран пощенски оператор „Тип - Топ Куриер“АД и тази въззивна жалба е
получена на 21.02.2022 г. в регистратурата на ПРС от лицето Д., поради което е спазил
срокът за обжалване, който изтича на 24.02.2022 г. Прилага копие на въззивната жалба,
която твърди, че е депозирал по гр.дело № 2705/ 2021 г. с пратка № 11984236. Позовава
се на протокол за приета пратка с № 11984236 от „Тип - Топ Куриер“АД и справка от
последното за получаване на пратка с № 11984236 на 21.02.2022 г. от Д. на адреса на
ПРС.
Въззивният съд намира за недоказани твърденията в частната жалба.
Действително по делото се удостоверява, че „Ай Ти Еф Груп” АД е изпратило пратка
№ 11984236 с „Тип - Топ Куриер“АД, доставена в регистратурата на Районен съд
Пловдив на 21.02.2022 г. Същевременно обаче се доказва, че в пратка № 11984236 се е
съдържала въззивна жалба против Решение № 224 от 21.01.2022 г. по гр.д.№ 2378/2021
г. на Районен съд - Пловдив, V гр.с.. За това безспорно свидетелстват обясненията на
длъжностното лице от служба „Регистратура“ към ПРС, които следва да се ценят като
направени от длъжностно лице, което удостоверява с официалното си удостоверително
волеизявление постъпилите книжа.
В аспекта на изложеното се налага извод, че с пратка № 11984236 е била
изпратена друга въззивна жалба на „Ай Ти Еф Груп” АД, а не твърдяната въззивна
жалба против Решение № 182/19.01.2022 г. по гр.дело № 2705/ 2021 г. на ПРС, XVII
3
гр.с., въз основа на което е разпоредено издаването на изпълнителен лист с
атакуваното разпореждане № 5043 от 02.03.2022г.
Следователно по делото не доказва обжалването на първоинстанционното
решение в преклузивния за това срок, поради което същото е влязло в сила на
25.02.2022 г. и подлежи на принудително изпълнение по отношение на присъдените с
него разноски и адвокатско възнаграждение.
С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане
следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, а частната жалба да се
остави без уважение като неоснователна.
От страна на ответника по частната жалба се претендира за присъждане на
разноски за производството по нея. Съгласно нормата на чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да
му бъдат присъдени направените такива – 200 лв. за платено адвокатско
възнаграждение съгласно представения в копие договор от 24.03.2022 г.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на„Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Александър
Стамболийски” № 84- 86, подадена чрез пълномощника по делото адвокат С.У.,
срещу Разпореждане № 5043 от 02.03.2022г. постановено по гр.дело № 2705 по описа
за 2021 г. на Районен съд Пловдив, XVII гр.с. за издаването на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Александър Стамболийски” № 84- 86, да заплати на
А.Д.Д., ЕГН: **********, сумата от 200 лева- разноски в производството по частната
жалба за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4