№ 23203
гр. София, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110118109 по описа за 2024 година
Ищците Е. И. и А. П. твърдят, че са съсобственици при квоти от по: 7 /12 ид.ч.за И. и
5,/12 ид.ч. за П. на УПИ VI-1012, кв.33, по плана на София, м. ЗРП – бул. Сливница, който
имот съставлява ПИ с идентификатор ***, подробно описан в исковата молба, като твърдят,
че И. и придобила част от имота по наследство и давност – по наследство от ***, който е
придобил по силата на давностно владение ½ от имота, за което е съставен н.а. от
4.10.2005г., ищцата И. твърди, че е считано от смъртта на наследодателя си на 10.4.2015г.
продължила да упражнява фактическа власт върху имота, както по отношение 6/12 ид.ч. по
наследство, така и по отношение 1/12 ид.ч. от имота. А. П. твърди, че е придобил 5/12 ид.ч.
от имота с покупко – продажба /4/12 ид.ч./ и по давност /1/12ид.ч./, като се сочи, че с
договор, сключен на 7.11.2003г. П. е придобил чрез покупко – продажба от *** и *** 1/3
ид.ч. от имота, като праводатЕ.те му са се легитимираил с н.а. от 2000г. за придобиване на
1/3 ид.ч. по наследство и по давност. Ищецът сочи,че от придобиването на имота, живее
трайно в него, упражнява фактическа власт, годна да го направи собственик не само на
закупените 4/12 ид.ч., но и на 1/12 ид.ч.
Твърди се, че през 2021г., в имота се появило непознато лице, което заявило, че е
собственик на част от имота, не се легитимирано, като известно време след това, без
съгласие на собствениците, без тяхно присъствие, през неоградената част от имота е
поставен в имота фургон,ищците уведомили МВР, започнала проверка. След подаване на
сигнала, в имота не били засичани други лица. През 2023г. П. Г. К., К. И. А. и Р. П. К.а –
ответници, идвали няколко пъти в имота, като заявявали,че са собственици на част от същия,
започнали да поставят, разместват и изнасят движими вещи в него – фургон, стари МПС.
Ищците сочат, че през месец 6.2023г. Р. К.а се е снабдила с н.а., в който е посочено, че П. Г.
К. и К. И. А. я даряват с 5/13 ид.ч. от имота. В н.а. е посочено, че прехвърлитЕ.те се
легитимират като собственици с н.а. № 96, по н.д.№ 454/1937г., н.а. за продажба № 133, дело
№ 450/2019г. С н.а. № 133/2019г., ответниците *** и С. И. Л. са продали на П. Г. К. / записан
като съсобственик/ 2/8 от 5/13 ид.ч., като К. и Л. е посочено, че се легитимират с н.а.№
96/1937г.
Ищцата сочи, че с този н.а. *** е придобил 8/13 ид.ч. , *** И. Д. – 5/13 ид.ч., като с
решение от 17.2.1976г. по гр.д.№ 3832/1975г. , 3- ти район, IV състав на СГС, влязло в сила
1
на 16.7.1976г., е извършена съдебна делба върху имота, като в дял на *** е поставен в дял
външна жилищна сграда, строена със суперфиция, представляваща едноетажна постройка с
мазе под цялата сграда, състояща се от стая, кухня, вестибюл, антре и стълбищна клетка с 6
стъпала, ЗП около 46,15 кв.м., заедно с ½ ид.м- от подобренията и мястото, заснето под пл.
№ 12 от кв.7 по плана на София кв.Модерно предградие, цялото 652,80 кв.м., като на ***,
*** и *** е поставена в дял ъглова жилищна сграда, състояща се от две стаи, кухня и антре,
с квадратура 56,88 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от подобренията и мястото, заснето под пл.№ 12 от
кв.7 по плана на София кв.Модерно предградие, цялото 652,80 кв.м., постановено е *** И. К.
да заплати на останалите съдЕ.тЕ. парично уравнение на дяловете, което се твърди, че от
отбелязване на самото решение е видно, че е платено.
Ищците твърдят, че в ПИ са построени две жилищни сгради - едната, собственост на
Е. И. с площ около 60 кв.м., както и пристройка към нея, а другата – собственост на П., с
площ 40 кв.м., като ищците твърдят, че са ползвали сградите и земята около тях за срок
повече от 10 години, като освен придобитите по н.а., са ползвали и останалата общо 1/6 ид.„.
от имота. Никой от ответниците не е бил собственик, като се счита, че с н.а. от 2019г. и
2023г. не може да се прехвърли собственост. Обосновава се правен интерес от иска против
Л. К., И. К. /наследници по закон на ***/, *** Л., П. К. и К. А., защото Р. К. счита същите за
нейни праводатЕ.. Предявяват се искове: против Л. К., И. К., С. Л., К. А., Р. К., за
признаването на Е. И. за /собственик на 7/12ид.ч. от имота; и по отношение същите лица – за
признаване на А. П. за собственик на 5/12 ид.ч. на имота, както и за осъждане на П. Г. К., К.
И. А. и Р. П. К. да предадат на Е. И. владението върху 7/12 ид.ч. от имота, и 5/12 ид.ч. на А.
П.. Направено е искане по чл.537 ГПК за н.а. № 133/2019г. и № 73/2023г.
Преписи от исковата молба са връчени на: Л. К. - 8.5.2024г, И. К. 8.5.2024, П. К.
30.4.2024., К. А. 13.5.2024г., Р. К. 18.5.2024г.
Л. К. и И. К. са подали отговор на 10.6.2024г., изпратен по пощата в срок, на
7.6.2024г., в който заявяват, че С. Л. е сестра на ***, починал на 24.12.2019г., на когото тези
ответници са наследници по закон, като техния брат *** е починал на 27.5.2011г., като
неговото наследство се разпределя между брат му и сестра му. Сочи се, че след смъртта на
*** /сестра на П. Г. К.,, майка на К. И. А./, съпруга на ***, наследството й е преминало в
преживЕ.я й съпруг. Ответниците сочат, че наследодателят им *** не е имал претенции за
наследството на брат си ***, 8 години след смъртта на брат му, *** и С. Л. се явяват като
съсобственици на дял от имота, и го продават на П. К..
Ответниците заявяват, че те, като наследници не притежават удостоверение, че са
наследници на ***, не са декларирали негово наследство, не притежават документ за 2/8 от
5/13 ид.ч., нито пълномощни, посочени в н.а. № 133/2019г, каквито следва да има С. Л..
Сочат, че след смъртта на ***, Л. не контактува с тях, прибира се 1 годишно от САЩ, като
считат, че е извършила престъпление. В заключение, сочат , че не оспорват твърдението на
двамата ищци, че са собственици на имота.
С. Л., получила препис от исковата молба в СРС на 28.6.2024г., е подала на 22.7.2024г.
отговор, в който сочи, че след смъртта на *** няма никакви претенции към притежавани от
него имоти, че на 24.6.2019г. са отишли при нотариус, където тя и брат й са подписали
документ, който останал при брат й – документ, че тя и той се отказват от имота в полза на
П. Г. К., като сочи, че отказът им бил удостоверен нотариално.
В отговора на исковата молба, подаден по пощата на 18.6.2024г. от Р. К., се твърди, че
цитираното решение по делба е било обезсилено от СРС на 3.5.1977г., по дело № 3832/1975г.
на 48- ми състав, поради липса на извършено уравнение на дяловете. Във връзка с
изложеното, се твърди,че от влизането на това решение в сила, правото на собственост по
отношение 5/13 ид.ч се е възстановило в полза на *** И. К.. Твърди се, че след смъртта й на
19.11.1988г., нейни наследници по закон са: П. Г. К., К. И. А., наследниците на *** – Л. К.,
И. К., и С. Л.. Твърди се, че с н.а. № 133/2019г *** и С. Л. са продали на съсобственика си
2
П. К. собствените си 2/8 от 5/13 ид.ч. от имота. Твърди се, че с н.а. за дарение № 73/2023г.,
П. К. и К. А. са дарили на Р. К. собствените си 5/13 идч. , поради което се твърди, че тя е
собственик на 5/13 ид.ч. от имота. С оглед изложеното, се сочи, че ***, П. И. не са
придобили имотите по сила на н.а. № 19/2000г. и н.а. № 40/2005г.
Твърди се, че никой от петимата ответници, както и ***, не е бил собственик, нито е
могъл да се легитимира като собственик на имота или идеални части от него, нито е
упражнявал фактическа власт върху него, нито е демонстрирал пред ищците и трети лица
намерение за своене, оспорва се твърдението за необезпокоявано владение от страна на
ищците, като се сочи, че ответницата многократно е посещавала имота през различни
периоди всяка година, като счита, че върху нейните идеални части върху имота, ищците са
държатЕ., като се сочи, че не са предприемали действия, с които да демонстрират, че имат
намерение да осъществяват владение върху нейните идеални части. Сочи се, че вписване на
н.а. по обстоятелствена проверка, не е отблъскване на владение, както и не са предприЕ.
действия, които да отричат правото на другите наследници върху техните идеални части,
като тези действия да са стигнали до тях.
Софийският Районен Съд, като взе предвид становището на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
следното.От приложеното дело № 3832/1975г. е видно, че по иск на *** против ***, ***, ***
и *** И. Д. с решение от 4.5.1975г. по дело № 1501/2015г. на СРС, Трети Район, пети
състав, е допуснато извършването на съдебна делба на дворно място, парцел 11 кв.7, от
785,82 кв.м. при съседи: от две страни новопостроена улица, *** и ***, предмет на н.а №
96/1957г., н.д № 454, регистър 766, том IV, а по скица – имот пл.№ 12, кв.7 София, местност
ж.к.Модерно предградие, при сегашни съседи: улица Баба, улица Връх Манчо, *** и ***,
при квоти: за *** 111/234 ид.ч., *** – 11/234 идч., *** - 11/234 идч., *** - 11/234 идч., и ***
И. Д. – 90/234 ид.ч., което решение е отменено от Софийски градски съд по дело №
4444/1975г., с решение № 1705/6.10.1975г., като квотите на съдЕ.тЕ.те са определени, както
следва: за дворното място - за *** 84/234 ид.ч., *** – 20/234 идч., *** - 20/234 идч., *** -
20/234 идч., и *** И. Д. – 90/234 ид.ч., като въззивният съд е допуснал до делба при същите
квоти и външна сграда – къща откъм улицата от две стаи, кухня, антре и тухлена барака,
както и на жилищна сграда / вътрешна/ от стая, кухня, антре и мазе, но само между
съдЕ.тЕ.те: ***, *** и *** при квоти *** 24/36 ид.ч., а за : *** , *** , *** - по 4/32 ид.ч.
По втора фаза на делбата е образувано гр.д.№ 3832/1975г., по която, след
отменително определение на СГС, е приета претенцията на *** по чл.288, ал.2 ГПК / отм/ за
възлагане на вътрешната жилищна сграда от една стая, хунхя и антре и мазе под цялата
къща, построена по договор за суперфиция и на ***, *** и П. И. по чл.288,ал.2 ГПК /отм/ за
възлагане в обща съсобственост на къщата, построена без договор за суперфиция, намираща
се откъм улица Връх Манчо, състояща се от две стаи, кухня, антре и барака , направена от
тухли и залепена за самата къща, както и претенции за подобрения.
С решение от 17.2.1976г по дело № 3832/1975г. на СРС, с отбелязване за влизане в
сила, в дял на: ***, по реда на чл.288,ал.2 ГПК отм./ вътрешната жилищна сграда, строена
със суперфиция, представляваща едностайна постройка с мазе под цялата сграда, състояща
се от стая, кухня, вестибюл, антре и стълбищна площадка с 6 стъпала, строена на около
46,15 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от подобренията и мясото, цялото от 625,80 кв.м., заснето под
пл.№ 12, кв.7, по плана на гр.София, м. Модерно предградие, при тарифна оценка на дела
6,670 лева.
На ***, ***П. И.и, по реда на чл.288,ал.2 ГПК е поставен в дял: ъглова жилищна
сграда, състояща се от две стаи, кухня и анрте с квадратура 56.88 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от
подобренията на дворното място, цялото от 625,80 кв.м., заснето под пл.№ 12, кв.7, по плана
на гр.София, м. Модерно предградие, масивната барака, долепена до жилищната сграда, при
тарифна оценка от 5946 лева на дела, като *** е осъдена да плати на *** К. сумата 1004
лева равностойност на дела й, заедно с 6 % годищна лихва от влизане в сила на решението
3
до плащането на сумата, в сроковете по чл.288,ал.6 ГПК; ***, *** и П. И. са осъдени да
платят на *** К. сумата 2286,90 лева , на *** – 245,85 лева- равностойност на дела им,
заедно с 6 % годищна лихва от влизане в сила на решението до плащането на сумата, в
сроковете по чл.288,ал.6 ГПК и е разпределена държавната такса.
С решение на СГС от 16.7.1976г. по дело № 3110/1976г, посоченото решение е
оставено в сила.
С решение от 13.5.1977г., по същото дело, решението от 17.2.1976г, освен в частта
по определените държавни такси, е било обезсилено, поради неплащане на вноски.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните в
първото по делото открито съдебно заседание , СРС прие за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните по делото, че *** е починал на 10.4.2015г., като вдовец, като е
оставил свой наследник по закон – дъщеря Е. И., *** е починал на 24.12.2019г., женен, като е
оставил като свои наследници по закон Л. К. и И. К., че *** И. К., ЕГН **********,
починала на 19.11.1988г., и *** И. Д. са едно и също лице, *** е починал на 30.9.-1981г.,
женен.
*** е починал на 10.4.2015г., като вдовец, като е оставил свой наследник по закон –
дъщеря Е. И., което е видно от представеното удостоверение за наследници на имота.
*** И. К., ЕГН **********, починала на 19.11.1988г., и *** И. Д. са едно и също
лице, което е видно от представеното удостоверение за идентичност на лице с различни
имена.
С нотариален акт номер 19, том първи, рег . № 2503, н.д.№ 101, от 2000г., *** е
призната за собственик по наследство и давност на едноетажна сграда в югозапаната част
на дворното място на улица Баба 17, кв Модерно предградие, район Връбница, с площ окоо
40 кв.м и 1/3 ид.ч. от дворното място върху която е построено.
С н.а.№ 40, том втори, рег. № 9978, дело № 195 от 2003г., *** и *** са
прехвърлили на А. К. П. право на собственост върху едноетажна сграда в югозапаната част
на дворното място на улица Баба 17, кв Модерно предградие, район Връбница, с площ окоо
40 кв.м., заедно с 1/3 ид.ч. от дворното място, с площ 620 кв.м.
С нотариален акт № 40, том осми, рег. № 9485, н.д. 1120/2005г., *** е признат за
собственик по наследство и давност на едноетажна жилищна сграда, от две стаи , кухня,
антре и баня – тоалетна, с плок 60 квм., заедно с ½ ид.ч. от подобренията / включително
масивна барака, долепена до жилищната сграда/ и ½ ид.ч. от дворното място – УПИ VI -
1012, кв.33, по плана на София, мм. ЗРП – Сливница, по документ за собственост с площ
625,80 кв.м., графично – 620 кв.м., а По делото е приложено копие на нотариално дело
450/2019 г и 227/2023г., в което се съдържа удостоверение от ГИС – София, видно от което,
УПИ VI-12, от кв.7 по стар регулационен план на местността Модерно предградие София,
одобрен със заповед № 2902/9.6.1956г. попада : в УПИ за научно-производствен комплекс,
подземни гаражии, озеленяване от кв.9 и попада в част от улица между осеви точки 206 и
осеви точки 277=222 по действащ регулационен план на м.бул Баба Парашкева, одобрен със
Заповед № РД 50-09—591/8.10.1986г. на главния архитект на София, част от УПИ; част от
УПИ XI от кв.7 / посочен в н.а.96, том IV, регистър 766, деол № 454/1937г., част от УПИ X
от кв.7 и част от УПИ XII от кв.7 по стар регулационен план на м.Модерно Обелско
Предградие, одобрен с УКАЗ № 1/1914г. – улична регулация и заповед № 194/1914г.-
дворищна регулация; част от поземлен имот № 1012,част от улица, северно от ПИ № 1012, и
част от улица, източно от ПИ № 1012 от к.л- 195 по архивен кадастрален план; част от ПИ с
пл.№ 12 от к.л. 195, по стар кадастрален план, емисия преди 1956г., част от ПИ с
идентификатор ***, част от ПИ *** и част от ПИ 68134.2823.2493 по КК на София,
одобрена със Заповед № РД 18 39 / 20.7.2011г на ИД на АГКК. , като е приложена
комбинирана скица за пълна или частична иведничност на имот с идентификатор ***,
находящ се на улица Баба 17, като скицата е издадена през 2018г., на П. И. К., чрез
пълномощника му Р. П. К.. От скицата се установява, че към 2018г имотът е: по КККР с
площ 594 кв.м., по КРП на София, местност Модерно предградие – север, имот с пл.№ 12,
4
парцел VI от кв.7 е с площ 688 кв.м. по графични данни
На 20.11.2019г., *** и С. И. Л., чрез пълномощника си П. Г. К., са прехвърлили на
П. Г. К., с н.а. № 133, том трети, рег № 12440, дело № 450 от 2019г. 2/8 ид.ч. от 5/12 ид.ч. от
ПИ с идентификатор ***, като видно от съставения н.а., при изповядването на сделката е
представен н.а от 1937г., с който *** е продал на *** 8/13 ид.ч. и на *** И. Д. 5/13 ид.ч. от
парцел 11, кв.7, площ 652 кв.м..
С нотариален акт за дарение от 20.6.2023г. по дело № 227/2023г., П. Г. К. и К. И. А.
са надарили Р. П. К. ЕГН ********** с 5/13 ид.ч. от ПИ ***. Видно от представения
препис от удостоверение за раждане, Р. П. К. ЕГН ********** е дъщеря на П. Г. К. ЕГН
**********, който, от своя страна, е син на *** И. К. ЕГН **********/посочена в
производството по делба с фамилно име Д./.
Видно от удостоверение за наследници, *** И. К. е починала през 1988г.и е
оставила свои наследници по закон -/ П. Г. К. ЕГН **********, и К. И. А.. Видно от
удостоверение за наследници, *** е починал през2019г., като е останил като свои
наследници по закон преживяла съпруга Л. Г. К. и син И. Л. К.. От удостоверение за
наслдници на ***, съпруг на *** И. К., е видно, че *** е брат на *** и С. И. Л..
Следователно, наследници по закон на *** К., починала през 1988г., са: П. Г. К., К. И. А., Л.
Г. К. , И. Л. К. и С. И. Л..
Пред СРС са разпитани свидетЕ..
По основните спорни въпроси, възникнали по делото.
С решение от 13.5.1977г., по същото дело, решението от 17.2.1976г, с което се
извършва съдебната делба, е обезсилено, като видно от приложеното дело, същото не е
обжалвано, поради което и влязло в сила. Същевременно, налице е влязло в сила решение по
допускане на делбата решение - № 1705/6.10.1975г., като квотите на съдЕ.тЕ.те са
определени, както следва: за дворното място - за *** 84/234 ид.ч., *** – 20/234 идч., *** -
20/234 идч., *** - 20/234 идч., и *** И. Д. – 90/234 ид.ч..
С това решение, възниква дялова съсобственост между сочените съдЕ.тЕ.. След него,
с нотариален акт номер 19, том първи, рег . № 2503, н.д.№ 101, от 2000г., *** е призната
за собственик по наследство и давност на 1/3 ид.ч. от дворното място , а с нотариален
акт № 40, том осми, рег. № 9485, н.д. 1120/2005г., *** е признат за собственик по
наследство и давност на ½ ид.ч. от дворното място – УПИ VI -1012, кв.33. Към 2020г. и
2005г., дворното място е съсобственост между наследниците по закон на *** И. К. : П. Г. К.,
К. И. А., ***; на ***, ***, ***, ***, при квотите, посочени във влязлото в сила решение по
първа фаза на делбата. Съсобствеността между сочените съсобственици – наследниците на
*** К., и останалите участници в делбата, видно от първоинстанционното решение,
възниква договор за продажба в полза на наследодателя на страните *** и *** И. К. от
1957г./така е посочено в решението/, с който на наследодателя е прехвърлено правото на
собственост върху 8/13 ид.ч. и на *** И. е прехвърлена 5/13 ид.ч., завещание в полза на ***
и наследствено правоприемство. *** И. е и наследник по закон на ***, починал през 1972г.
Следователно, съсобствеността към 2000г., когато *** е призната за собственик по давност и
наследство на 1/3 ид.ч. от дворното място, и към 2005г., когато *** е признат за собственик
по наследство и давност на ½ ид.ч. от дворното място, произтича от наследяване,
завещание, както и договор за продажба.
С ТР № 1/2012г. постановено на 6.8.2012г. по дело № 1/2012г. на ОСГК на ВКС се
прие, че : „Презумпцията на чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от
наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява
фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите,
намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал
фактическа власт върху цЕ.я имот в срока по чл.79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е
започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на
идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.
5
Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от
съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да
превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на
придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост,
че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си“.
Приложими са последните две изречение от диспозитива на посоченото по – горе
тълкувателно решение и „Независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт
върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да
докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо
останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си“.
Няма събрани никакви доказателства по делото, че към датата на сключване на
договора за продажба под формата на н.а.№ 40, том втори, рег. № 9978, дело № 195 от
2003г., с който *** и *** са прехвърлили на А. К. П. право на собственост върху
едноетажна сграда в югозапаната част на дворното място на улица Баба 17, кв Модерно
предградие, район Връбница, с площ окоо 40 кв.м., заедно с 1/3 ид.ч. от дворното място, с
площ 620 кв.м. , наследниците по закон на *** И. К. са осъществявали фактическа власт
върху мястото мястото. Фактическа власт , според изложеното от всички свидетЕ.,
разпитани пред СРС, и други действия, сочещи на претенция към имота са видни едва през
2019г., поради следното. От показанията на доведените от ищцовата страна свидетЕ. е
видно, че същите имат пряко наблюдение върху дворното място. Свидетелката ***, съсед на
имота, която като дете живеела на съседната улица, а към разпита през 2024г. живее на улица
Връх Манчо 34, сочи, че мястото е било на бащата на Е., П., който живял в него, докато тя
се събрала със съпруга си. Ищцата живее на семейни начала със свидетеля Людмил Велев от
1990г. Според изложеното от св.***, след като Е. се събрала с Людмил, баща й П. напуснал
имота, като същото се установява от показанията на свидетеля Велев. Райна пуснала
наематЕ. в съседната на бащата на Е. къща и към 2003г.- ищеца А.. Според изложеното от
свидетеля Велев, останалите съсобственици на двора, му дали разрешение да строи в него,
като през 2005г., документите били „отхвърлени”, поради появата на третия наследник –***.
Свидетелката *** сочи, че има постоянно наблюдение над двора, като сочи, че „нови хора”
се появили в имота преди 4-5 години. Същите обстоятелства се установяват от показанията
на свидетеля ***, който живее на улица Баба 12, и също има ежедневно наблюдение над
имота – той е категоричен, че Е. И. живяла със семейството си в къщата докъм 2015г.. Не
води на различен извод прочитът на показанията на свидетЕ.те, доведени от ответницата Р.
П. К. – свидетелят *** изрично сочи, че за първи път е посетил имота преди четири години /
тоест около 2020г./, а свидетелят *** *** сочи същото разстояние във времето – около 4-5
години преди разпита му, Р. му казала да ходи да почиства имота, а преди това е ходил
инцидентно до него. Изложеното от св.*** и св***, че Р. К. поставила телената ограда, касае
случилото се през 2019г. Дотук, казаното се потвърждава и от последвалите действия – през
м.8.2019г., Р. К., като пълномомощник на баща си П. Г. К., се снабдила със скицата за
идентичност на имота, въз основа на която е съставен н.а. № 133/2019г., с която П. К. е
прехвърлил на себе си идеалните части на *** и С. Л..
Не са събрани доказателства преди тези 4-5 години, ответницата Р. П. К., или баща й
П. Г. К. - наследник по ззакон на *** И. К. / Д./ да са извършили действия, които по
недвусмислен начин да сочат, че установяват владение върху идеалните части извън квотите
по делба, които наследяват от *** И., респективно – демостриране на владението спрямо
останалите претенденти за правото, както и че по отношение на техните идеални части
осъществява владение, а не държане. Обратно, *** се е снабдила с нотариален акт през
2000г., издаден по обстоятелствена проверка, че е собственик по давност и наследство на
повече от определената й със съдебното решение квота – на 1/3 от двора, нотариалният акт е
вписан в СлВп, като впоследствие, през 2003г., е прехвърлила с договор за продажба тази 1/3
6
ид.ч. от дворното място и върху едноетажната сграда в югозапаната част на дворното място
на улица Баба 17, кв Модерно предградие, район Връбница, с площ около 40 кв.м., на ищеца
А. К. П.. С констативен нотариален акт, вписан в СлВП, се е снабдил и *** през 2005г., но
не само за квотата му от делбата, но и за общо ½ ид.ч. от дворното място.
С т.2 от ТР № 2/2012г. на ВКС, по тълкувателно дело № 4/2012г. се прие, че
позоваването от страна на владелец на право на собственост, придобито чрез давностно
владение поради изтичане на предвидения срок, се осъществява с неизчерпателно изброени
правни действия, включително и снабдяването с нотариален акт. Въпреки че това
тълкувателно решение е прието след 2000г., респективно – след 2005г., с мотивите му се дава
задължително тълкуване на правна разпоредба, поради което и същото е задължително за
СРС. Именно затова се разглеждат доводите на ответницата Р. К. в писмената защита, че
няма как *** и П. И. да са придобили право на собственост върху повече от определеното
им по силата на делбата, защото посочените две лица - *** и ***, са се позовали на
възникналото в тяхна полза право на собственост върху повече от определените им по
делбата идеални части, със съставянето на констативен нотариален акт в тяхна полза.
Причината затова е, че придобиването на право на собственост по давност е оригинерно
основание, което отблъсква деривативния правен способ, претендиран от ответниците П. Г.
К. / наследствено правоприемство и договор за покупко- продажба от 2019г./ и Р. П. К./
дарение от 2023г./.
С оглед изложеното, се налага извод, че към 2000г., ***, на оригинерно основание, се
е легитимирала като собственик на 1/3 ид.ч. от дворното място, а *** – на ½ ид.ч. от
дворното място. От показанията на разпитаните свидетЕ. е видно, че стопанисването на
двора се е осъществявало от *** до напускането му. Напускането му е станало около 1990г.,
по данни на свидетеля Велев, свидетелката *** и свидетелят ***, откогато за двора и къщата
се грижЕ. Е. И. и семейството й.
Извършваните от него действия ***, предадени от свидетЕ.те, ведно с инициирането
на обстоятелствена проверка през 2005г, водят на извода, че *** не е бил само държател на
идеалните части на своите съсобственици по силата на делбата, но е упражнявал явно,
несмущавано и видно за всеки владение, което е трансформирано в собственост в рамките
на квотата, посочена в констативния нотариален акт. Няма данни владението да е
прекъсвано. Именно през 2005г., видно от показанията на свидетеля Велев, е бил проблемът
с документите, дадени му от другите съсобственици, с които искал да строи в двора, защото
се „появил” третият наследник – ***. По данни от свидетеля ***, *** не е идвал в имота. По
делото няма ангажирани никакви доказателства за действията по появата на ***, поради
което, с оглед останалите изложени от свидетЕ. факти, се налага изводът, че същият се е
„появил” документално. Няма събрани никакви доказателства, че П. Г. К., или К. И. А.,
респективно – ***, до 2018г., са предприЕ. каквито и да е фактически или правни действия
по отношение на дворното място или къщите. Изложеното от свидетеля ***, за инцидентни
посещения, не касаят братовчед на ответницата Р. К.. През 2018г., видно от приложените
преписи на нотариални дела, ответницата Р. П. К., вписана в комбинираната скица,
представена по нотариалното дело за установяване на идентичността на имота, действаща
като пълномощник на П. Г. К., е инициирала процедура по заснемане на имота, но от името
на баща си. Същото е видно и от обстоятелството, че именно през 2019г., баща й, като
пълномощник на останалите наследници по закон на *** И. К. – *** и *** Л., е прехвърлил
на себе си идеални части от дворното място с договор за продажба. Това е първият момент, в
който се установява, че бащата на ответницата Р. К. и ответник П. Г. К. е демонстрирал, но
не спрямо останалите наследници на първоначалните собственици, а спрямо своето „коляно”
с извършването на правни действия, че има претенции към повече от наследените идеални
части от имота, но ги е придобил с покупко – продажба, а не по давност. От 2018г., до
предявяване на исковете през 2024г. не е изтекъл срок, достатъчен да трансформира
установеното през 2019г.- 2020г. държане от Р. П. К. върху частта от дворното място,
предоставена от нея за ползване на свидетеля ***, и за което е съставен н.а. от 2023г. на
собствено основание, нотариален акт от 20.6.2023г. съдържа дарение , а не е съставен по
7
реда на обстоятелствената проверка, поради което не доказва твърденията на Р. П. К., че е
осъществявала владение върху имота отпреди.
По доводите на защитата на ответника, че *** и *** не са придобили собственост по
силата на издадените в тяхна полза нотариални актове. По делбата, квотата на *** и на П. И.
възлиза на по 20/234 ид.ч., а квотата на *** К. е 90/234 ид.ч., което е 5/13 ид.ч.
Следователно, и ***, и П. И. са се снабдили с констативни нотариални актове по давностно
владение за повече от определеното им от делбата. Към 2019г., когато С. Л. и ***, не са
собственици на прехвърлените на П. К. идеални части, защото същите са били придобити на
оригинерно основание от *** и П. И.. Явно е от показанията на свидетЕ.те, че бащата на Е. е
осъществявал владение върху повече от определеното му по делбата – цялата грижа за
дворното място, както и за къщата. Неоснователен е доводът на ответната страна, че
недоказано е твърдението след 2005г., да се е осъществявало давностно владение,
включително от Е. И. и А. П. - свидетЕ.те Николова, Велев и *** са категорични, че Е. и А.
ползват къщите в двора докъм 2015г.- така свидетЕ.те ***, ***, Велев, те са се грижЕ. за
него, до случката през 2019г., когато извикали полиция. От показанията на свидетЕ.те се
установява, че останалата част от двора, се владее от А. П. и неговото семейство.
Ето защо, исковете са основателни и следва да се уважат.
По искането за отмяна на нотариалните актове – с ТР № 3/2012г. от 29.11.2012г. по
дело № 3/2012г. на ОСГК на ВКС се прие, че на отмяна по реда на чл.537,ал.2 ГПК подлежат
само констативните, но не и конститутивните нотариални актове. Актовете - № 133/2019г. и
№73/2023г. са конститутивни – съдържат правни сделки, поради което и не подлежат на
отмяна по този ред и искането следва да се отхвърли.
При този изход на спора, право на разноски имат само ищците.
А. П. е сторил разноски за 139,40 лева държавна такса, 15 лева такса за вписване / на
двете платежни нареждания, той е задълженото лице/, както и сумата 1500 лева платено
адвокатско възнаграждение. Ищцата Е. И. е сторила разноски за 1500 лева адвокатско
възнаграждение.
Разноските следва да са в тежест на страната, оспорила правото на собственост на
ищците, в частност – на осъдените да предадат владението лица, доколкото исковете са
признати от останалите ответници, прехвърлили правото си на собственост отпреди
предявяване на исковете.
Съдът присъжда всички претендирани разноски, въпреки отхвърленото искане по
чл.537 ГПК, защото същото не е самостоятелен иск.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Л. Г. К., е ЕГН ********** и И. Л. К., с ЕГН
********** - двамата в качеството си на законни наследници на ***, с ЕГН **********,
починал на *** в гр.Благоевград; С. И. Л., с ЕГН **********; П. Г. К., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***; К. И. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и Р. П. К., с ЕГН
**********, че на основание НАСЛЕДСТВО И ДАВНОСТНО ВЛАДЕНИЕ, продължило
повече от 10 години Е. П. И., с ЕГН ********** Е СОБСТВЕНИК на 7/12 идеални части от
Поземлен имот с идентификатор *** (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири
точка две хиляди осемстотин двадесет и три точка хиляда и дванадесет), находящ се в
гр.София, община Столична, обл. София (столица), по кадастралната карта и регистри,
одобрени със Заповед № ***/20.07.2011г. на изп.директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 28.07.2023г.,
с адрес на поземления имот: *** (седемнадесет), площ 594 (петстотин деветдесет и четири)
кв.м., трайно предназначение на територията - Урбанизирана, начин на трайно ползване:
Ниско застрояване (до 10м.), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:
8
1012 (хиляда и дванадесет), квартал 33 (тридесет и три), съседи: ***; 68134.2823.2493; *** и
***, който недвижим имот съгласно доказателствен акт за собственост представлява:
Урегулиран поземлен имот VI - 1012 (шести, отреден за имот с планоснимачен номер
хиляда и дванадесет), в квартал 33 (тридесет и трети) по плана на гр.София, м. „ЗРП -
бул.“Сливница“, с площ , по документ за собственост 620 кв.м. (шестстотин и двадесет
квадпатни метра), при съседи по скица: ***, УПИ ***, 1018 и УПИ ***, като на основание
чл.108 ЗС ОСЪЖДА П. Г. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***; К. И. А., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: *** и Р. П. К., с ЕГН ********** ДА ПРЕДАДАТ на Е. П.
И., с ЕГН ********** ВЛАДЕНИЕТО върху собствените й 7/12 идеални части от Поземлен
имот с идентификатор ***. .
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Л. Г. К., с ЕГН ********** и И. Л. К.,
е ЕГН **********- двамата в качеството си на законни наследници на ***, с ЕГН
**********, починал на *** в гр Благоевград; С. И. Л., с ЕГН **********; П. Г. К., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***; К. И. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и Р.
П. К., с ЕГН **********, че на основание ПОКУПКО-ПРОДАЖБА И ДАВНОСТНО
ВЛАДЕНИЕ, продължило повече от 10 години А. К. П., с ЕГН ********** Е СОБСТВЕНИК
на 5/12 идеални части от Поземлен имот с идентификатор *** (шестдесет и осем хиляди
сто тридесет и четири точка две хиляди осемстотин двадесет и три точка хиляда и
дванадесет), находящ се в гр.София, община Столична, обл. София (столица), по
кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № ***/20.07.2б11г. на изп.директор на
АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
поземления имот е от 28.07.2023г., с адрес на поземления имот: *** (седемнадесет), площ
594 (петстотин деветдесет и . четири) кв.м., трайно предназначение на територията -
Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м.), предишен
идентификатор: Няма, номер по предходен план: 1012 (хиляда и дванадесет), квартал 33
(тридесет и три), съседи: ***; ***; *** и ***, който недвижим имот съгласно доказателствен
акт за собственост представлява: Урегулиран поземлен имот VI —1012 (шести, отреден за
имот с планоснимачен номер хиляда и дванадесет), в квартал 33 (тридесет и трети) по плана
на гр.София, м. „ЗРП - бул.“Сливница“, с площ по документ за собственост 620 кв.м.
(шестстотин и двадесет квадпатни метра), при съседи по скица: ***, УПИ ***, 1018 и УПИ
***, като на основание чл.108 ЗС ОСЪЖДА П. Г. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
***; К. И. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и Р. П. К., с ЕГН ********** ДА
ПРЕДАДАТ на А. К. П., с ЕГН ********** ВЛАДЕНИЕТО върху собствените му 5/12
идеални части от Поземлен имот с идентификатор ***.
ОТХВЪРЛЯ искането, формулирано по реда на чл.537,ал.2, изр.2 ГПК, за
ОТМЯНА на Нотариален акт за продажба на недвижим имот 133, том 3, рег.№ 12440, дело
– 450/2019г. по описа на нотариус Валентина Г. - Нотариус, рег.М 340 на НК, с район на
действие СРС, вписан в СВ София с ех. рег. № *** от 20.11.2019г., Акт № 83, том 189 и
Нотариален акт за дарение № 73, том II, рег. № ***, дело № 227 от 202Зг., на Валентина Г. -
Нотариус, рег.№ 340 на НК, с район на действие СРС, вписан в СВ София с вх. рег. № 42176
от 20.06.2023г., Акт№ 112, том CIV, дело№ 31997/202Зг.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 ГПК К. И. А., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: *** и Р. П. К., с ЕГН ********** да заплатят на Е. П. И., с ЕГН ********** с адрес
град София, улица Пиротска № 123, сумата от 1500лева разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.1 ГПК К. И. А., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: *** и Р. П. К., с ЕГН ********** да заплатят на А. К. П., с ЕГН ********** с адрес
***, сумата от 1654,40лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10