Решение по дело №1175/2023 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 1271
Дата: 22 март 2024 г.
Съдия:
Дело: 20237260701175
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 31 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

1271

Хасково, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - II състав, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: ИВА БАЙНОВА
   

При секретар ДОРЕТА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ИВА БАЙНОВА административно дело № 20237260701175 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от А. К. А. от [населено място], Х. и З. К. А. от [населено място], подадена в качеството им на наследници на К. А. А. – бивш жител на [населено място], двамата с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], ***, против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021г. с изх.№02-260-6500/2398 от 12.01.2023г., издадено от Зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта на извършените намаления на субсидията, както следва: по СЕПП – 1914.62 лева, по СПП – 68.55 лева, по СПК – 5.65 лева, по ЗДП – 672.06 лева.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, които се обосновават с твърдения за неговата немотивираност и издаване в противоречие с административнопроизводствените правила. Счита се и че е издаден от материално некомпетентен орган, поради което бил нищожен. Дори и да имало делегиране на правомощия от Изпълнителния директор на ДФЗ на заместника му, това не ставало ясно от текста на писмото. Твърди се, че в обжалвания акт липсват мотиви за започване на административното производство и за издаването му, респ. за извършване на намаления на полагащата се субсидия. В подкрепа на това твърдение се излагат подробни съображения. Нарушено било и изискването на чл.35 от АПК, тъй като поради недадена възможност на наследодателя да участва в административното производство не могъл да даде обяснения и да направи възражения. Счита се на следващо място, че процесното писмо противоречи на материалноправните разпоредби. То не било основано на извършени по силата на нормативните изисквания проверки, нито на издадени от Министерството на земеделието и храните актове, или на неспазени от наследодателя разпоредби на закона. Не било посочено кои площи на какви изисквания не отговарят. На последно място се изтъква, че адресат на акта бил К. А., въпреки известяването на ДФЗ за настъпилата смърт на същия, което било сторено преди издаване на писмото. Предвид смъртта на К. А. като страни в административното производство следвало да бъдат конституирани неговите наследници, което не било сторено. По този начин било допуснато и нарушение на чл.59, ал.2, т.3 от АПК.

По изложените съображения се претендира прогласяване на нищожност на оспорения акт, алтернативно – отмяна на същия, и присъждане на деловодни разноски. Допълнителни съображения, в подкрепа на изложеното в жалбата, се релевират в съдебно заседание чрез пълномощник.

Ответникът – Зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, не изразява становище във връзка с жалбата.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 17.03.2021г. от К. А. А. е било подадено общо Заявление за подпомагане (л.21), а на 13.05.2021г. – Заявление за подпомагане 2021, форма за физически лица, регистрирано с УИН 26/210521/13142 (л.57 гръб). В „Таблица на използваните парцели 2021“, част от заявлението, са посочени предвидените за използване през 2021г. парцели, заявени по схеми и мерки, сред които са и СЕПП (схема за единно плащане на площ), СПП (схема за преразпределително плащане), ЗДП (зелени директни плащания), СПК (схема за обвързано подпомагане за протеинови култури).

Във връзка с подаденото заявление, на 13.05.2021г. е била стартирана автоматична проверка на въведените данни, резултатите от която са обективирани в „Резултати от автоматични проверки на въведени данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2021“ (л.54 гр.), и видно от приложените по преписката разпечатки са констатирани несъответствия, които са подробно описани.

Впоследствие, на 21.05.2021г. е било подадено второ заявление (л.72), с което са били извършени корекции на първоначално заявени обстоятелства.

На 31.05.2021г. е било подадено трето заявление (л.90), с което е било заявено подпомагане и по допълнително заявена схема и са били извършени корекции на първоначално заявените за подпомагане площи.

По последно подаденото заявление автоматична проверка на данните е била стартирана на 31.05.2021г. (л.87), при която отново са били генерирани несъответствия. Последните са сходни с тези при предходната автоматична проверка на въведените данни, като са отразени грешки, както следва: „Парцел с ЕНП, което не е заявено“; „Фермерски блокове без Физически блок“; „Заявената площ или част от нея попада извън полигона с правно основание. Площи без правно основание се считат за наддекларирана площ“; „Заявените от Вас площи попадат във Физически блокове с НТП „Трайно неподходящи за подпомагане“. Неземеделските площи в случай, че не се установи земеделска дейност върху тях са НЕДОПУСТИМИ за подпомагане“; „Заявената площ или части от нея попадат извън полигоните с площи допустими за подпомагане. С размер на единичното излизане под 0,5 ха. Такива площи не подлежат на теренна проверка.“; „Под 0,1 ха от земеделския парцел попада в ФБл, различен от основния. Такива площи не подлежат на теренна проверка.“; „Над 0,5 ха от БЗС-то излиза извън площите, подходящи за подпомагане за ДПП, ЕНП,попадащо/прилежащо към недопустимата част, не участва в окончателната калкулация.“; „Ако не сте регистриран в СЕУ, на посочения от Вас адрес на електронна поща в заявлението за подпомагане ще получите съобщение за потвърждение на автоматичната Ви регистрация в СЕУ.“; „Не са декларирани същите площи по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“ от Мярка 10, спрямо тези, за които имате поет ангажимент.“; „Информираме Ви, че следва да спазвате заповед на министъра на земеделието, храните и горите № РД 09-216 от 12.03.2021“.

Към всяка грешка са налице „детайли“, които представляват описание на генерирания вид грешка.

Като част от заявленията за подпомагане са били подписани: Таблица на заявените площи по направления и дейности по мярка 10 „Агроекология и климат“ ПРСР 2014-2020г. (л.57, 89 гр.); Приложение за кандидати поредна година по мярка 10 „Агроекология и климат“ 2021 (л.66 гр., 68 гр.,81 гр., 99 гр., 101 гр.), декларация за запознаване с определенията за нередност (л.70 гр., 85 гр., 103 гр.), общи декларации (л.69-70, 82-84, 100-103), други декларации (л.71 и сл., 86 и сл., 104).

Към така описаните заявления, от страна на заявителя са били приложени документи, както следва: документ за банкова сметка (л.27); декларация (л.28); удостоверение за професионално обучение (л.28); зоотехнически сертификат за търговия с чистопородни разплодни говеда (л.29-53).

На 21.10.2021г. в Държавен фонд „Земеделие“, чрез Областна дирекция – Хасково, е било заведено Заявление за наличие на форсмажорни обстоятелства вх.№02-261-6500/260 (л.106), с което ДФЗ е уведомен за настъпила на 13.10.2021г. смърт на бенефциента К. А. А.. Към заявлението са били приложени Препис – извлечение от акт за смърт и Удостоверение за наследници, представени по делото.

Част от административната преписка е и Констативен протокол №6 от 20.10.2021г. (л.105) относно устно уведомяване на К. А. (по телефон), че на 01.11.2021г. (или до 25.10.2021г. на ел. поща) изтича крайният срок за подаване на документи за доказване на реализирана продукция.

С оспореното Уведомително писмо изх.№02-260-6500/2398 от 12.01.2023г., за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021, адресирано до К. А. А., е направено уведомяване за оторизирани и изплатени субсидии по заявените от лицето схеми и мерки. В Таблица 1 от писмото – „Оторизирани суми“, са отразени искана сума, намаление и оторизираната сума. Намалените суми са както следва: по СЕПП – 1914.62 лева, по СПП – 68.55 лева, по СПК – 5.65 лева, по ЗДП – 672.06 лева.

В пояснението за колона 3 от таблица 1 е записано: намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление – проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗм и МОСВ; намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл.12 от Наредба №5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания; наложена ставка на корекция („финансова дисциплина”), определена съгласно член 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и член 8, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, в изпълнение на Регламент (ЕС) №2021/951 на Комисията от 11.06.2021г. – за кампания 2021 в размер на 1,658907 %; линейно намаление съгласно член 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно член 6, параграф 2, буква е), т. i) от Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 на Комисията; линейно намаление съгласно член 65, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) №1307/2013, налагано съгласно член 6, параграф 2, буква е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 на Комисията.

Писмото е изпратено на адресата чрез Системата за електронно управление (СЕУ) на ДФЗ и на 17.10.2023г. е било изтеглено от там.

Жалбата срещу уведомителното писмо е подадена директно пред Административен съд – Хасково на 31.10.2023г.

При така установената фактическа обстановка се налагат средните правни изводи:

Жалбата изхожда от лица с правен интерес, в качеството им на наследници на починалия К. А. А., и е насочена срещу годен за обжалване административен акт като е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

Оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, съответно не се споделят доводите за нищожност на акта на това фактическо основание.

Съгласно чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) Изпълнителният директор на ДФ “Земеделие“ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата. Съгласно §1, т.13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. Разпоредбата на чл.20а, ал.4 от ЗПЗП (в предишната и актуалната си редакция) предвижда възможност изпълнителният директор да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.

В случая, видно от представената Заповед № 03-РД/3088/22.08.2022г. (л.114), на Зам. изпълнителния директор на ДФЗ – В. И. К., са делегирани правомощия да издава и подписва уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане, които са подали заявление по реда на Наредба №5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Непосочването в акта на заповедта за делегиране на правомощия не води до извод за нищожност на процесния акт.

Уведомителното писмо е издадено в писмена форма, но при неспазване на изискванията към съдържанието му.

Същото е издадено в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 3 АПК, тъй като негов адресат е К. А. А., който към момента на издаването му е бил починал. След като актът има за адресат несъществуващ правен субект, допуснатото нарушение е съществено, доколкото е довело до ограничаване на правата на законните наследници - страни в съдебното производство.

Наред с горното, оспореното УП не отговаря на изискванията за необходимо съдържание по чл.59, ал.2, т.4 от АПК, тъй като не съдържа всички задължителни реквизити.

От съдържанието на административния акт не става ясно кои са фактическите и правните основания за описаните в табличен вид намаления по съответните схеми. От пояснението, дадено за съдържанието на колона 3 – „намаления“, от таблица 1 в уведомителното писмо е невъзможно да се установи еднозначно каква е действителната воля на административния орган. Посочени са няколко хипотези за намаляване на субсидиите по принцип, но не е изяснено коя от тях е относима за конкретния случай, като не е ясно и дали приложение следва да намерят всички изброени. По отношение процесните схеми от уведомителното писмо стават ясни единствено размерите на исканите от заявителя суми, на намаленията и на оторизираните суми, без да са изложени каквито и да било конкретни фактически констатации и съответната правна обосновка. Пояснението е общо и бланкетно, и не дава ясна представа защо на практика е отказано финансово подпомагане на заявителя. От изложението на уведомителното писмо е невъзможно да се установи кои изисквания на приложимите материалноправни норми според административния орган не са спазени.

Съдебната практика приема, че мотивите на уведомително писмо от вида на процесното се съдържат в таблиците и поясненията към него, но посоченото в тези таблици и пояснения следва да може да бъде проверено и потвърдено от представените по делото доказателства и от административната преписка, което в случая е невъзможно, тъй като мотиви, обосноваващи волята на административния орган не могат да се извлекат и от документите, предхождащи издаването на оспорения акт. На практика не са представени доказателства, обосноваващи издаването на акта. Наличните са част от подаденото общо заявление, като такива са таблиците на заявените за подпомагане площи, различните видове декларации, съответните приложения към заявлението. Останалите доказателства като документ за банкова сметка, удостоверение, сертификат, заявление за наличие на форсмажорни обстоятелства, констативен протокол и други, не съдържат информация за причините, поради които са извършени намаленията.

Резултатите от автоматичните проверки на подаденото заявление съдът не счита за достатъчни, за да приеме, че е налице спазване на изискването за мотивиране на процесния акт. Това е така, защото детайлите към генерираните грешки при регистрирането на данните от заявлението не внасят яснота за фактическите и правни основания за извършените намаления с оспореното уведомително писмо. В този смисъл е налице трайна съдебна практика (вж. Решение № 7674 от 11.07.2023г. на ВАС по адм. д. №11344/2022г., Решение № 6610 от 20.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11196/2022 г., Решение № 10079 от 24.10.2023г. на ВАС по адм. д. № 1243/2023г., Решение № 313 от 11.01.2024г. на ВАС по адм. д. № 11684/2022г., Решение № 10244 от 14.11.2022г. на ВАС по адм. д. № 2528/2022г., Решение № 3988 от 27.04.2022г. на ВАС по адм. д. № 12219/2021г., Решение № 7288 от 4.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11792/2022г., Решение № 1647 от 13.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9654/2023 г., и други).

Непосочването на фактически основания в оспорения акт и съответните правни такива в конкретната хипотеза, не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото правомощие – намалението на субсидията по отделните схеми и мерки, както и да бъде извършена последваща проверка за условията за упражняване на това правомощие, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Допуснатото нарушение на изискването за спазване на законоустановената форма на акта е съществено, доколкото препятства както преценката на съда за съответствието му с материалния закон, така и възможността на адресата на акта да изгради адекватно защитата си, което е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на акта по смисъла на чл.146, т.2 от АПК.

Оспореното УП е издадено и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

В хода на проведеното административно производство не е спазено изискването на чл.26 от АПК. Не се установява кандидатът за подпомагане преди смъртта му, а след това - неговите наследници, да са били уведомени за започване на производството по издаването на оспорения административен акт. Неспазването на чл.26 от АПК означава и че административното производство е било проведено в нарушение на изискването на чл.34, ал.3 от АПК. На адресата на уведомителното писмо, съотв. на наследниците му, които не са били и конституирани като страни в административното производство, не е била осигурена възможност за изразяване на становище, за предявяване на искания, за даване на обяснения/възражения, за представяне на документи, за отстраняване на нередовности.

Цитираните процесуални норми са гаранция за спазване изискването на чл.35 от АПК – преди издаване на индивидуалния административен акт да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и да се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите лица. В настоящият случай тези законови изисквания не са били изпълнени в процедурата по издаване на уведомителното писмо.

Посочените нарушения на изискванията за форма на акта и неспазването на административнопроизводствените правила са съществени, поради което представляват основания за отмяна по чл.146, т.2 и т.3 от АПК на оспорения акт.

По изложените съображения, процесното уведомително писмо следва да се отмени в частта за извършеното намаление на субсидията.

Предвид факта, че естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, преписката следва да бъде върната на ДФЗ за ново произнасяне по заявление с УИН 26/210521/13142 за кампания 2021г., в частта му на заявеното подпомагане по СЕПП, СПП, СПК и ЗДП, при спазване на изискванията за мотивиране на акта относно извършените намаления на субсидията и при съобразяване на надлежния му адресат.

С оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателите следва да се присъдят разноски за производството в общ размер на 520 лева, от които 20 лева – държавна такса, и 500 лева възнаграждение за адвокат.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, чл.173, ал.2, във вр. с чл.173, ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021г. с изх.№02-260-6500/2398 от 12.01.2023г., издадено от Зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта на извършените намаления на субсидията, както следва: по СЕПП – 1914.62 лева, по СПП – 68.55 лева, по СПК – 5.65 лева, по ЗДП – 672.06 лева.

ВРЪЩА преписката по издаване на процесния акт на Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ – София за ново произнасяне по Заявление за подпомагане с УИН 26/210521/13142 за кампания 2021г., в частта му на заявеното подпомагане по схеми СЕПП, СПП, СПК и ЗДП.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ – София да заплати на А. К. А. и З. К. А. – наследници на К. А. А., двамата с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], ***, разноски по делото в размер 520.00 (петстотин и двадесет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

Съдия: