РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 11.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 11 ноември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря М. С., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2132 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са осъдителни искове от ЗАД „ БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ с
ЕИК:********* против Агенция Пътна Инфраструктура
София, чрез Областно пътно управление гр.Русе.
В
исковата молба се твърди, че на 30.03.2018г., било
реализирано пътно-транспортно произшествие – лек автомобил марка „БМВ“,
с рег. № Р0123ВК, управляван от водача С.П.С. по Републикански път II-23 от гр.Русе към
с.Червена вода, на около 2 км. от кръстовището пред магазин „Джъмбо“.
Автомобилът преминал
през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в резултат
на което настъпили материални щети по МПС.
На 20.11.2017г.
между ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" и
„Полисан" АД - собственик на увредения от ПТП лек
автомобил, бил сключен договор за застраховка "Каско" под формата на
застрахователна полица № 4704170600001963. По подадено заявление в ЗАД "БУЛСТРДД ВИГ" била образувана
застрахователна преписка №470417181816388 (реф.№ 50-07000-00556/18). След
извършен оглед на лек автомобил "БМВ" с рег. №Р0123ВК,
било установено, че общият размер на причинените имуществени вреди бил 335,65 лева, които
ЗАД „БУЛСТРДД ВИГ" изплатило на 25.05.2018г., чрез превод по банкова
сметка ***, извършил ремонта. Моли съда да
постановите решение, с което да осъди АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА с
ЕИК:*********, представлявано от Георги Терзийски, със седалище в гр.София,
бул."Македония" № 3 да заплати на ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП" гр.София с ЕИК:*********
сумата от 335,65 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
"Каско" за виновно причинени имуществени вреди на лек автомобил
"БМВ" с рег.№ Р 0123 ВК при ПТП на 30.03.2018г., при движение по
републикански път II-23 от гр.Русе към с.Червена вода. На около 2 км. след
кръстовището пред магазин „Джъмбо", ведно със законната лихва върху
претендираната главница от датата на предявяване на настоящия иск – 15.04.2019г. и до окончателното
изплащане. Претендират се направените по делото
разноски.
В срока
по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор, с който
оспорва иска изцяло. Отрича наличието на предпоставки за възникване на
суброгационното право на ищеца. Оспорва наличието на застрахователно
правоотношение между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил.
Оспорва настъпването на процесното ПТП на републикански път, по описания в
исковата молба начин и при твърдените обстоятелства, както и размера и вида на
описаните вреди и факта на извършване на плащане от страна на ищеца на
процесната сума. Оспорва посочените в Протокола за ПТП причини и обстоятелства
за настъпването на пътнотранспортното произшествие. Прави възражение за
съпричиняване. Намира, че реализираното ПТП се дължи до голяма степен на
движението на автомобила с несъобразена скорост и неуместните действия на
водача на автомобила. Оспорва настъпването на вредите, както и
причинно-следствената връзка с ПТП-то. Оспорва стойността на вредите. Моли за
отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК на основание чл.219, ал.3 от ГПК ответникът Агенция
Пътна Инфраструктура София, чрез Областно пътно управление гр.Русе е направил искане да се привлекат в качеството на трето лице,
помагач на ответника дружествата: „Хидрострой“ АД с ЕИК:********* със седалище
и адрес на управление гр.София, представлявано от Никола Пашов и
„Пътинженеринг“АД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.Русе,
представлявано от Кръстю Пейков. Със същата молба от ответника са предявени
обратни искове срещу посочените дружества за сумата от 335,65 лева,
представляваща причинени имуществени вреди на лек автомобил „БМВ“ с рег.№ Р 0123 ВК. С предявените обратни искове са представени писмени доказателства,
направени са доказателствени искания. Претендират се и разноски по делото.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът по обратния иск -
„Пътинженеринг“АД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.Русе,
представлявано от Кръстю Пейков, чрез пълномощниците си – адв.С. и адв.П. са
депозирали отговор с който оспорват основателността на иска.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът по обратния иск
-„Хидрострой“ АД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.София,
представлявано от Никола Пашов не е депозирал отговор и не е взел становище по
иска.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и съобразно чл.235, ал.2 от ГПК във
връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, както и на ответника по обратния
иск, намира за
установено следното:
Предявените
обективно кумулативно съединени искове са с правна квалификация чл.410,
ал.1, т.2 от КЗ, вр.
чл.49, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По
делото е представена застрахователна полица №4704170600001963, със срок на покритие 29.11.2017г.
– 29.11.2018г.,
от която се установява, че между ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП" гр.София с ЕИК:********* и „Полисан“ АД е бил сключен договор за застраховка „Каско Стандарт”
за лек автомобил марка „БМВ”, модел 750L-Xdrive
с рег. №0123ВК, при клауза „Пълно Каско”, съгласно общите
условия, които застрахованият е приел.
Представени са доказателства , че за настъпилото ПТП бил подаден сигнал и същото било
регистрирано в сектор КАТ-ПП при ОД МВР Русе под N:99091 /30.03.2018г.
Относно
мястото, на което е настъпило процесното ПТП съдът взе предвид освен посочените
от свидетелите данни, също така и
приетото и неоспорено заключение по САТЕ, което съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно изготвено, от което се установява, че ПТП-то е
настъпило на Републикански път II-23 от гр.Русе към с.Червена вода, на около 2 км. От кръстовището пред магазин
„Джъмбо“.
Във
връзка с инцидента собственикът на автомобила е уведомил писмено ищеца за
настъпилото застрахователно събитие, по повод на което е била образувана застрахователна преписка по щета № 470417181816388
(реф.N:50-07000-00556/18).
По
делото е приложен опис-заключение на претенцията по щетата и калкулация по
претенцията, с които причинените на процесното ПТП вреди са оценени на 335,65 лева. От представените по делото писмени
доказатества се
установява по безспорен начин, че сумата от 335,65 лева е била
преведена по банкова сметка ***.
Представена
е и регресна покана с изх. №04700 04.09.2018г.,
съдържаща покана до ответника да заплати на ищеца изплатеното застрахователно
обезщетение.
От
заключението на изслушаната и приета по делото САТЕ се
установява, че механизмът на произшествието е следният – на 30.03.2018г. лек автомобил марка „БМВ“, с рег.
№ Р0123ВК, управляван от водача С.П.С. по Републикански път II-23 от гр.Русе към
с.Червена вода, на около 2 км. от кръстовището пред магазин „Джъмбо“ е преминал
през неравност - необезопасена и необозначена дупка на пътното платно на пътя с дълбочина не по-голяма от 10 см. с остър насрещен ръб със скорост
около и над 50 км/h. Установява, че между механизма на
ПТП и щетите има пряка причинно-следствена връзка. Пазарната стойност на общата
сума, необходима за възстановяване на увредения автомобил, вкл. и трудът към
датата на настъпване на ПТП е 306,35 лева.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
В чл.
410, ал.1, т.2 от КЗ е уредено едно специално суброгационно
право в отклонение от правилото на чл.74 от ЗЗД, тъй
като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява
чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява
свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.410, ал.1, т.2 от КЗ
встъпва в правата на увредения срещу възложителя за възложената от него на
трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.49 от ЗЗД.
Когато
причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на
чл.49 от ЗЗД вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД,
отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на
възложената работа при или по повод нейното изпълнение. Още в т.15 от
Постановление № 7/1977г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на
застрахователя включва и правната възможност той да предявява искове за
реализиране на отговорността по чл.47 - 49 от ЗЗД,
когато са налице основания за нея.
Ангажирането
на отговорността по чл.410, ал.1, т.2 от КЗ,
вр. с чл.49, вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД
е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки:
1)
наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и
ищеца-застраховател;
2) за
увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата - арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени
от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение;
3)
виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на
възложената работа и
4) застрахователят
по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за
настъпилото увреждане на застрахованата вещ.
В
настоящия случай съдът намира, че всички посочени по-горе предпоставки са
налице. От представения по делото договор за застраховка
„Каско“ се установява, че към дадата на ПТП ищецът е
бил застраховател по имуществена застраховка на увредения автомобил
марка „БМВ“ с рег. №Р0123ВК. От свидетелските показания и заключението на вещото лице по
безспорен начин се установява механизмът на ПТП.
Съдът
намира, че пътят, на който е реализираното произшествието, е републикански път
по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за пътищата, поради което и на
основание чл. 19, ал.1, т.1 и чл.30, ал.1 от ЗП
ответникът е задължен да осъществява дейностите по управлението и поддържането
му, както и дейности по упражняване на контрол върху МПС с оглед правилната
експлоатация на пътя. Тези действия съгласно чл. 19, ал. 2 и § 1, т. 14 от ДР
ЗП включват действия по „осигуряване на необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение”. Агенцията като юридическо лице осъществява тези
дейности, чрез своите служители или други лица, на
които е възложила изпълнението и за чиито действия/бездействия отговаря
/отговаря за лошия избор при възлагането/.
От
обстоятелството, че на пътната настилка пътя, към момента на настъпване на
застрахователното събитие (ПТП) е имало необозначена дупка, което се установява
от събраните в производството доказателства и заключението на САТЕ, се налага
изводът, че ответникът не е изпълнил законовото си задължение да поддържа в
изправност процесния път. Обхватът
на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение,
което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението,
което отговорното лице по чл.49 от ЗЗД
дължи на застрахования. При претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Следователно, регресното право на ищеца е в обема на
пазарната стойност на причинените вреди. В случая, съгласно кредитираното
заключение на САТЕ, пазарната стойност на причинените на автомобила вреди към
настъпване на ПТП е 306,35 лева с ДДС. Следователно основателна се явява претенцията на ищеца до размер на 306,35
лева с
ДДС, като в останалата му част до пълно предявения иск от
335,65 лева , като неоснователен следва да се отвхърли.
Не се
доказват при условията на пълно и главно доказване възраженията на ответника за
такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат. По делото от ответника не са ангажирани годни
доказателства за
съпричиняване от страна на водача на автомобила. Процесуалното
задължение (доказателствената тежест) за установяването на твърдения
правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това частично
правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно (несъмнено,
безспорно) съобразно правилата, предписани в правната норма на чл.154, ал.1 от ГПК.
Твърдението за съпричиняване е недоказано. В този смисъл съдът
следва да отбележи,
че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание на
неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива, каквато явно е идеята на ответника. Няма данни по
делото дупката да е била по някакъв начин означена или сигнализирана.
Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие
по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДвП, за да е
налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.
Поради
изложеното главният иск е основателен и доказан до размера
посочен от вещото лице - 306,35 лева с ДДС. Като законна последица
от това ответникът следва да бъде осъден да заплати и законна лихва върху
уважения размер на главницата от подаване на исковата молба /15.04.2019г./
до окончателното изплащане на сумата.
Предвид частичното уважаване на
главния иск съдът следва да се произнесе и по предявените обратни искове срещу
третите лица помагачи на ответника дружествата: „Хидрострой“ АД с ЕИК:*********
със седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от Никола Пашов и
„Пътинженеринг“АД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.Русе,
представлявано от Кръстю Пейков.
От представените по делото писмени
доказателства - Договор за възлагане на обществена поръчка №
РД-37-45/26.11.2014г. за „Определяне на изпълнител за извършване на поддържане
на републиканските пътища на територията па Северен Централен район,
стопанисвани от АПИ, съгласно чл.19, а/7.7, т. 1 от Закона за пътищата" и
Разпореждане изх. № 53-00-335/07.03.2018 г. за незабавно изпълнение до
Изпълнителя, се установява по безспорен начин, че в
процесния участък - републикански път II-23, от
гр.Русе към с.Червена вода, на около 2 км след кръстовището пред магазин
„Джъмбо", поддържането е било възложено на дружествата „Пътинженеринг"
АД и „Хидрострой" АД. Подпомагащата ответника страна
е отговорна по отношение на ОПУ-Русе, като
подпомагана страна на договорно основание, във връзка с клауза, именувана чл.ЗЗ
от подписания Договор за обществена поръчка. В
изпълнение на разпоредбата на чл.5 от договора,
по делото от страна на ответника ОПУ-Русе са представени месечни
задания за месеците януари, февруари и март 2018г., чрез
които са възложени дейности и съответно са предвидени средства за дейности при
аварийни ситуации в условията на зимно поддържане. Предвид
факта, че към датата на ПТП-то е бил въведен режим на зимно поддържане, по
делото са приложени Заповед №РД-11-1022/23.10.2017г. на Председателя на УС на
АПИ и Заповед № РД-11-104/27.10.2017г. на Директора на ОПУ-Русе /считано от
0,00 часа на 01.11.2017г. бил въведен режим на зимно поддържане на
републиканските пътища на територията на ОПУ-Русе съгласно Договор №
РД-37-45/26.11.2014 г. за възлагане на обществена поръчка/.
Съгласно
чл.12, ал.6 от договора:
„Изпълнителят е длъжен да изпълнява допълнителните, писмените или устни
разпореждания на възложителя, възникнали в процеса на
работа". В този смисъл възражението на ответника по
обратния иск – „Пътинженеринг“АД с ЕИК:*********, че
отговарят само и единствено за неизпълнение на възложените им писмени задания,
противоречи на горецитираната разпоредба на сключения договор. Съдът приема, че възлагането от първоначалния ответник е осъществено по надлежния ред, предвиден в
сключения договор, чрез:
Раздел V „Възлагане
на дейностите по договора" - Месечни задания по чл.5 от
Договора:Разпореждане за незабавно изпълнение по чл.12. ал. 6 от Договора: В
същия е предвидено дори възлагане, чрез
устни разпореждания от страна на вВъзложителя. Чрез Разпореждане изх.N:53-00-335/07.03.2018г.
за незабавно изпълнение до изпълнителя е
възложено за незабавно изпълнение на следния
вид работа - път II-23, от км 0+030 до км 31+731 -
аварийно изкърпване на всички дупки със студена асфалтова смес, които са
предпоставка за ПТП.
По
делото е представена информация от дневник
за извършените дейности по ТРП и ЗП по републиканската пътна мрежа на
територията на РПС-Русе, видно от която са извършени следните дейности: -на
09.03.2018 г. път П-23 от км 0+030 до км 16+000 - изкърпване с топла смес; На
16.03.2018 г. П-23 от км 17+500 до км 22+500 - ръчен кърпеж - канадска;
При
наличие на дупки в указания участък е било възложено на дружеството Изпълнител
да възстанови нарушеното асфалтово покритие, там където е съществувало
необходимост от това.
По отношение на направеното от ответника по обратния иск възражение, че дружеството не би следвало да отговаря
за нанесените вреди, причинени при настъпило пътнотранспортно произшествие,
регламентирането на този вид отношения е уговорено в разпоредбата на чл.ЗЗ от
договора, а именно: „При причиняване на ПТП и/или възникване на щета, в
резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение предмета на Договора,
както и на всички нормативни и технически изисквания, които следва да се
спазват при изпълнението на договора, изпълнителят
носи пълна имуществена и неимуществена отговорност за причинените вреди ".
Съдът намира за основателно становището на първия ответник, че ако изпълнителя
(ответника по обратния иск) е извършил качествено възложеното изкърпване на всички дупки и деформации в
участъка, ПТП по описания механизъм и с причиняване на застрахованата щета, не е било възможно да се осъществи.
По изложените съображения съдът счита, че предявените в условията на
евентуалност обратни искове срещу дружествата „Пътинженеринг"АД
и „Хидрострой" АД са основателни и следва да бъдат уважени до размера на уважения главен иск,
ведно
със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба
/обратен иск/ до окончателното й заплащане, както и направените по делото
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
По отговорността за разноски:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца
съразмерно с уважената част от исковете. Ищецът е направил съответно искане за
присъждането им, представил е списък по чл.80 от ГПК и
доказателства за сторени такива в общ размер
на 655,00 лева. По съразмерност на ищеца се дължи сумата
от 647,99 лева на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
С оглед
изхода на спора, разноски се дължат от страна на
подпомагащите страни на първоначалния ответник - АПИ, поради уважаване на
предявените обратни искове. Ето защо „Пътинженеринг"АД и „Хидрострой"
АД дължат на ответника АПИ сумата от 270,00 лева.
Така мотивиран съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция
„Пътна Инфраструктура“ – София с ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Македония“ №3, чрез
Областно пътно управление гр.Русе, ул.“Отец Паисий“ 5, да заплати на ЗАД „ БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.
София, на основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ вр.
чл.49 вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД сумата от 306,35 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
договор за имуществено застраховане „Каско”, по полица № 4704170600001963 за причинени щети на лек автомобил марка "БМВ" с рег.№Р0123ВК, собственост на „Полисан“АД, в резултат на настъпило ПТП на
30.03.2018г., при движение по републикански път II-23 от гр.Русе към с.Червена
вода, на около 2 км.
след кръстовището пред магазин „Джъмбо", поради попадане на автомобила в
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно ведно със законната лихва
върху претендираната главница от датата на предявяване на настоящия иск – 15.04.2019г. до окончателното
изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
сумата от 647,99 лева –
разноски по настоящото производство по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен
размер от 335,65 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр. София, да заплати на Агенция „Пътна
Инфраструктура“ - София, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, бул.“Македония“ № 3, чрез Областно пътно управление гр.Русе,
сумата от 4,54 лева – разноски по производството по
съразмерност.
ОСЪЖДА „Хидрострой“ АД с ЕИК:*********
със седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от Никола Пашов и
„Пътинженеринг“АД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.Русе,
представлявано от Кръстю Пейков да заплатят на Агенция „Пътна
Инфраструктура“ - София, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, бул.“Македония“ № 3, чрез Областно пътно управление гр.Русе,
по ½ от
сумата
306,35 лева, представляваща уважената част от
главния иск за
изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане
„Каско”, по полица № 4704170600001963 за
причинени щети на лек автомобил марка "БМВ"
с рег.№Р0123ВК, собственост на „Полисан“АД, в резултат на настъпило ПТП
на
30.03.2018г., при движение по републикански път II-23 от гр.Русе към с.Червена
вода, на около 2 км.
след кръстовището пред магазин „Джъмбо", поради попадане на автомобила в
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно ведно със законната лихва
върху претендираната главница от датата на предявяване на настоящия иск – 23.05.2019г. до окончателното
изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
сумата от 270,00 лева – разноски по настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: