Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
17.10.2017г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ
при секретаря Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 4432 по описа за
2017 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 21773 от 23.12.2016г. по гр.д. № 4559/2016г. Софийски районен
съд, 68 състав отменил на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ заповед № 1820/04.12.2015г. на
началника на В. А., с която на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ е прекратено трудовото
правоотношение с Р.И.И., ЕГН **********; Възстановил на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ищцата на заеманата от нея преди
уволнението длъжност „главен специалист” в секция „Медицинска канцелария” в
Консултативно приемно отделение във В. А.; Осъдил В. А., БУЛСТАТ ********, да
заплати на ищцата сумата 4 328.88 лв., представляващи брутно обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставането й без работа поради
уволнението в периода 14.01.2016г. - 14.07.2016г., заедно със законовата лихва
върху тази сума от предявяването на исковата молба - 28.01.2016г., до
окончателното й изплащане. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на
ищцата разноски по делото в размер на 800 лв., а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
по сметка на СРС - сумата 273.16 лв. - държавната такса за уважените искове.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника В. А., който го
обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния
закон. Неправилен бил изводът на първоинстанционния съд, че съобразно чл. 314 КТ работодателят е имал задължение да трудоустрои ищцата на същата работа при
облекчени условия на труд съобразно предписанието на здравните органи. За да
облекчи условията на труд на ищцата, работодателят трябвало да натовари
останалите служители в секция „Медицинска канцелария” с нощните смени на
ищцата, което би противоречало на закона и на задължителната практика на ВКС. Законът
не предвиждал задължение на работодателя да облекчава условията на труд на
работник/служител. Съгласно практиката на ВКС, ІV ГО, цитирана в жалбата, когато
здравен орган установи, че здравословното състояние на работник/служител не
позволява полагане на нощен труд, работодателят не е длъжен да го освободи от
нощни смени, натоварвайки останалите работници или служители с повече нощни
смени. Ако естеството на дейността и нейната организация позволяват,
работодателят има възможност да промени трудовата функция на отделен работник
или служител така, че от нея да отпаднат занапред медицински противопоказания
за работника или служителя, който я е заемал, но работодателят нямал задължение
да организира своята дейност по начин, който да съответства на нуждите от
трудоустрояване извън задълженията му по чл. 315 КТ. На следващо място, в ЕР на
ТЕЛК № 1512/18.06.2014г. никъде не
било посочено изрично, че ищцата не може да полага нощен труд и че не трябва да
работи при сменен режим. Единственото противопоказание било „психофизическо
напрежение”. Освен това на 01.07.2015г. ищцата се запознала с длъжностната
характеристика за длъжността „главен специалист”, и по-конкретно с изискването
за полагане на нощен труд, но незнайно по каква причина не уведомила
работодателя, че не може да полага нощен труд и работа на смени, а сторила това
едва на 24.08.2015г. Тъй като облекчаването на длъжността с оглед решението на
ТЕЛК било невъзможно предвид невъзможността за персонално отпадане на нощния
труд и сменния режим на работа за ищцата, работодателят й предложил друго
работно място - „машинен оператор, пералня” при облекчени условия на труд, и
едва след нейния отказ било взето решение за прекратяване на трудовото правоотношение.
Работодателят изпълнил и задължението си по чл. 315 КТ и изготвил списък на
местата за трудоустроени лица, в който списък била включена и ищцата. Свободни
места в него нямало, а работодателят нямал и задължение да приспособява
длъжности за лица с намалена работоспособност, когато тези длъжности не
фигурират в списъка по чл. 315 КТ. На трето място, неправилен бил и изводът на
СРС, че наличието на трайна неработоспособност (инвалидност) или на здравни
противопоказания, които обаче не са довели до изрично установена от ТЕЛК
невъзможност на работника да изпълнява именно заеманата от него длъжност, не
осъществява първия елемент от фактическия състав на уволнението по чл. 325, т.
9 КТ, нито поражда задължения по чл. 317, ал. 2 и ал. 3 КТ за работодателя. В
случая работодателят не приел, че ищцата не може да изпълнява длъжността
„главен специалист” в секция „Медицинска канцелария”, а че не може да полага
нощен труд и да работи на смени. И тъй като нямало възможност тези функционални
задължения да отпаднат с оглед недопускане натоварването с допълнителни смени
на колегите на ищцата, на същата било предложено друго работно място. Поради
това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, с
което да отхвърли предявените искове. Претендира юрисконсултско възнаграждение
за двете инстанции. Прави евентуално възражение за прекомерност на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна Р.И.И. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
жалбата. Задължение на работодателя да облекчи условията на труд на работник
или служител било предвидено в чл. 314 КТ. Освен това по делото се доказало
безспорно, че в предприятието на работодателя били налице свободни длъжности за
трудоустрояване. От представената справка за условията на труд и работното
време на длъжности за трудоустрояване във ВМА за 2015г. било видно, че имало
лица, чиито срок на трудоустрояване е изтекъл, като всички те полагали труд при
пълно работно време, при ненормиран работен ден, без сменен режим на работа и
без полагане на нощен труд. Недоказани били твърденията на работодателя, че е
било невъзможно персоналното отпадане на нощния труд и на сменния режим на
работа за ищцата. Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно. Претендира
разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради което съдът
следва да се произнесе по основателността й.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК,
намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
С исковата молба, уточнена с молба от 16.02.2016г. ищцата твърди, че с
ответника били в трудово правоотношение по безсрочен трудов договор от
14.04.1992г. По силата на допълнително споразумение № 900/07.07.2015г. ищцата
изпълнявала длъжността „главен специалист” в секция „Медицинска канцелария”,
Консултативно приемно отделение. По време на ползване от ищцата на отпуск по
болест, на 07.12.2015г. била уведомена по телефона, че е уволнена, а след
връщане на работа на 14.01.2016г. й била връчена заповед за уволнение №
1820/04.12.2015г. В последната било посочено само, че трудовото правоотношение
се прекратява на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ и цитирани ЕР на ТЕЛК № 1913/29.09.2915г. и № 2378/18.11.2015г.
Заповедта била незаконна, тъй като нямала мотиви, а не било налице и нито едно
от двете кумулативно изисквани от чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ условия. Съгласно ЕР
на ТЕЛК № 1512/18.06.2014г., ищцата била с 54 % намалена работоспособност, но
можела да изпълнява длъжността „главен експерт”, а в ЕР на ТЕЛК № 1913/29.09.2915г. било посочено, че ищцата не може да изпълнява
длъжността „главен специалист” в секция „Медицинска канцелария” на ВМА при
сменен режим на работа и нощен труд. Това обаче не изключвало възможността
ищцата да изпълнява същата длъжност при полагане на дневен труд. Освен това
работодателят следвало да направи проверка за съществуването на друга свободна
длъжност, съответстваща на здравословното състояние и на образованието на
ищцата. На последната не била предлагана друга подходяща длъжност, въпреки че
работодателят, с повече от 2 000 служители, бил длъжен да определи работни
места за трудоустроени работници или служители съгласно чл. 315 КТ. Въведено е
твърдение, че при работодателя са били налице длъжности, които съответстват на
здравословното състояние на ищцата съобразно решението на ТЕЛК. Естеството на
трудовата дейност и организацията на работодателя позволявали и ищцата да
продължи да работи дневна смяна, без да полага нощен труд. Поради това е искала
от съда да признае за незаконно и отмени уволнението, да възстанови ищцата на
заеманата до уволнението длъжност, както и да осъди ответника да й заплати
обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за
периода 14.01.2016г. – 14.07.2016г. в размер на брутното трудово възнаграждение
за 6 месеца - 4 328.88 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба в съда на 28.01.2016г. до окончателното плащане.
С писмения отговор на исковата молба, постъпил в срока по
чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил предявените искове. Уволнението било
законосъобразно. В заповедта било посочено правното основание за прекратяване
на трудовото правоотношение и решенията на ТЕЛК, взети предвид от работодателя,
което било достатъчно в хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ и не препятствало
защитата на уволнения работник или служител. Секторът, в който ищцата работела
като „главен експерт” до сключване на допълнителното споразумение от
07.07.2015г. бил съкратен. Оспорил е твърдението, че на ищцата не е предлагана
друга длъжност – заеманата до уволнението длъжност „главен специалист” била
такава за трудоустроени работници/служители, а предвид ЕР на ТЕЛК № 1913/29.09.2015г.,
съгласно което ищцата не може да изпълнява същата длъжност при сменен режим на
работа и нощен труд, на 23.10.2015г. й било предложено да заеме длъжността
„машинен оператор, пералня” при облекчени условия на труд, като се изключат
част от функционалните задължения по длъжностната характеристика, но ищцата
отказала да я заеме. След отправено от работодателя второ запитване, с ЕР на
ТЕЛК № 2378/18.11.2015г. било посочено, че лицето не може да изпълнява
длъжността „машинен оператор, перач”. След проведено второ заседание на
Комисията по трудоустрояване, тъй като нямало друга свободна и подходяща работа
за здравословното състояние и квалификация на ищцата, било предложено да се
прекрати трудовото правоотношение с нея, сторено с атакуваната заповед от 04.12.2015г.
Искал е от съда да отхвърли предявените искове.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно и допустимо. С оглед релевираните в жалбата доводи,
въззивният съд го намира за правилно като краен резултат по следните
съображения:
Не е било спорно и по делото се установява, че между страните е
съществувало безсрочно трудово правоотношение, по което до 01.07.2015г. ищцата
е изпълнявала длъжността „главен експерт” в сектор „НАТО и международна
интеграция” на ВМА, на пълен работен ден, без сменен режим и полагане на нощен
труд. Съгласно ЕР на ТЕЛК № 1512/18.06.2014г., след преосвидетелстване на
ищцата е определена общо 54 % трайно намалена работоспособност, за срок от три
години – до 01.06.2017г. В решението е посочено, че лицето може да изпълнява
заеманата длъжност „главен експерт”, а като противопоказно условие на труд –
психофизическо пренапрежение.
След съкращаване на сектор „НАТО и международна интеграция”, с допълнително
споразумение от 07.07.2015г. страните се съгласили, че считано от 01.07.2015г. ищцата
ще заема длъжността „главен специалист” в секция „Медицинска канцелария”,
Консултативно приемно отделение, на пълно работно време от 8 часа. Видно от
длъжностната характеристика на длъжността, връчена на ищцата на 01.07.2015г.,
предвидена е работа по график на смени (първа, втора и нощна) с 12-часови
дневни и нощни дежурства. След подадена от ищцата на 27.08.2015г. молба до
работодателя да не полага нощен труд, по отправено запитване от работодателя е
постановено ЕР на ТЕЛК № 1913/29.09.2015г., съгласно което с оглед водещата й
диагноза – Ревматична аортна инсуфициенция, ищцата не може да изпълнява
длъжността „главен специалист” в посочената секция при сменен режим на работа и
нощен труд.
На 21.10.2015г. от Комисията по трудоустрояване при работодателя е взето
решение на ищцата да бъде предложено трудоустрояване на длъжността „машинен
оператор, пералня”. На 23.10.2015г. ищцата отказала да приеме това предложение,
тъй като не може да извършва тежка физическа работа и длъжността не отговаря на
образователния й ценз, а също и на противопоказанията, дадени от ТЕЛК.
По отправено ново запитване от работодателя е постановено ЕР на ТЕЛК №
2378/18.11.2015г., съгласно което ищцата не може да изпълнява длъжността
„машинен оператор, перач”, тъй като длъжността е свързана с голямо физическо
натоварване, което е противопоказно за заболяването, за което е определен
процент ТНР.
Съгласно протокол от 04.12.2015г., Комисията по трудоустрояване, с оглед
посоченото в ЕР на ТЕЛК и липсата на друга свободна подходяща работа за
здравословното състояние и квалификация на ищцата, взела решение да се приложи
Кодекса на труда.
С атакуваната заповед № 1820/04.12.2015г. на началника на ВМА трудовото
правоотношение между страните е прекратено, считано от 07.12.2015г., на
основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, поради невъзможността на Р.И. да изпълнява
трудова дейност поради болест, удостоверена с ЕР на ТЕЛК № 1913/29.09.2015г. и
№ 2378/18.11.2015г. Заповедта за уволнение е връчена на ищцата на 14.01.2016г.,
от който момент, съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, трудовото правоотношение
между страните е прекратено.
Съгласно задължителната практика на ВКС по реда на чл.
290 ГПК (решение № 332/21.10.2011г. по гр.д. № 565/2011г., ІІІ ГО, решение №
195/17.09.2014г. по гр.д. № 1997/2014г., ІІІ ГО и др.), основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, т. 9 КТ се състои от два
елемента, които трябва да са налице кумулативно: 1. невъзможност на работника
или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до
трайна неработоспособност, или поради здравни противопоказания, и 2. липса на
друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа в
предприятието. Невъзможността за изпълнение на работата в първата хипотеза е поради
болест, довела до трайна неработоспособност (инвалидност), което означава на
работника или служителя да е призната неработоспособност 50 на сто и повече,
което е от компетентност на ТЕЛК и се извършва по установения за това ред;
Втората хипотеза на текста е поради „здравни противопоказания” и е налице в
случаите, при които работникът или служителят боледува от болест, която не е
довела до неговата трайна неработоспособност, но го поставя в състояние на
невъзможност да изпълнява точно определена работа по трудово правоотношение. И
в двата случая става дума за медицински въпроси, произнасянето по които е в
професионалната компетентност на ТЕЛК. В компетентността на ТЕЛК е със
заключението по експертното решение да се посочи болестта, довела до
инвалидност, и наличието на съответните здравни противопоказания на
заболяването във връзка с условията на труд, характерни за заеманата от
работника или служителя длъжност. Освен това е необходимо и второто кумулативно
условие - при работодателя да няма друга работа, подходяща за здравословното състояние
на работника или служителя.
В този смисъл е и решение № 79/04.05.2017г. по гр.д. № 3813/2016г., ІІІ ГО
(с цитирана в него друга задължителна практика), според което наличието на
втория елемент от фактическия състав - липса на друга подходяща за
здравословното състояние на работника или служителя работа в предприятието, също се доказва от работодателя и
обикновено се установява с помощта на вещо лице. За да възникне правото на
работодателя да приложи уволнителното основание по чл. 326, ал. 1, т. 9 КТ, той
трябва да е изпълнил и задълженията си по чл. 315 КТ за осигуряване на работни места, подходящи
за трудоустрояване, от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и
служителите, когато личният състав е над петдесет човека. Неизпълнението на
това задължение (пълно или частично - посредством изваждане на длъжности от
списъка) означава, че работодателят сам се е поставил в състояние да не може да
предложи друга подходяща работа, което води до незаконосъобразност на
уволнението. В предмета на доказване законността на уволнението по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ имплицитно се включва и
установяване на изпълнението на задължението на работодателя по чл. 315 КТ. Когато работникът или служителят оспори
уволнението, извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ с твърдението, че не му
е предложена друга подходяща работа, в тежест на работодателя е да докаже и
изпълнението на задължението си по чл. 315 от КТ (така и цитираното решение
№ 332/21.10.2011г. по гр.д. № 565/2011г., ІІІ ГО – относно тежестта на
доказване).
Според решение № 17/20.02.2014г. по гр.д. № 2517/2013г., ІV ГО, решение №
137/13.05.2014г. по гр.д. № 4811/2013г., ІV ГО и др., ако естеството на
дейността и нейната организация позволяват, работодателят има възможност да
промени трудовата функция на отделен работник или служител така, че от нея да
отпаднат занапред медицински противопоказния за работника или служителя, който
я е заемал. Работодателят обаче няма задължение да организира своята дейност по
начин, който да съответства на нуждите от трудоустрояване извън задълженията му
по чл. 315 КТ.
С оглед цитираната задължителна практика и установените
по делото факти съдът следва да приеме, че съобразно посоченото в ЕР на ТЕЛК от
29.09.2015г. (което не подлежи на инцидентна проверка от гражданския съд),
ищцата не може да изпълнява длъжността „главен специалист” при сменен режим на
работа и нощен труд, а работодателят няма задължение да промени създадената от
него организация на труда, като съобрази предписанията на ТЕЛК и осигури на ищцата
възможност да работи само дневна смяна.
Въззивният съд намира обаче, че при доказателствена
тежест за ответника, същият не е доказал при условията на пълно и главно
доказване втората предпоставка от фактическия състав на уволнителното основание
по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ. За доказване на твърдението си, че към момента прекратяване
на трудовото правоотношение между страните нямало друга подходяща за
здравословното състояние на ищцата работа (извън предложената длъжност „машинен
оператор, пералня”, за която с ЕР на ТЕЛК от 18.11.2015г. е дадено заключение,
че не може да бъде заемана от ищцата), ответникът е представил списък по чл.
315 КТ за периода 01.01.2015г. – 31.12.2015г. Не са ангажирани доказателства към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение между страните –
14.01.2016г., имало ли е незаети работни места по списъка, подходящи за
трудоустрояване на ищцата. Същевременно, въпреки посоченото в графи 7 и 8 от
списъка за 2015г., че няма здрави лица, заемащи работни места за трудоустроени
и че няма незаети работни места, в поименния списък (л. 66 – 72 от делото на
СРС) за част от лицата е посочен срок на ЕР на ТЕЛК, изтекъл преди 2015г., а за
друга част – през 2015г. Същите срокове на решенията на ТЕЛК са посочени и в
представената от ответника справка (л. 130 – 131). Според посоченото в тази
справка и при липса на данни за преосвидетелстване на лицата, дори и към
04.12.2015г. при работодателя е имало длъжности по списъка, подходящи за
трудоустрояване на ищцата с оглед предвиденото за тях работно време без сменен
режим на работа и без полагане на нощен труд.
При недоказване от ответника на твърденията му, че към
прекратяване на трудовото правоотношение между страните всички подходящи за
здравословното състояние на ищцата длъжности по списъка са били заети от
трудоустроени лица, съдът следва да приложи неблагоприятните последици на
правилата за разпределение на доказателствената тежест и да приеме, че при
работодателя е имало други длъжности, подходящи за здравословното състояние на
ищцата, но заемането на такава не е предложено на ищцата. Поради това
уволнението на ищцата е незаконно, а предявеният иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен.
При уважаването на този иск, следва да бъде уважен и
обусловения от него иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност. След евентуално
влизане в сила на решението и връщане на ищцата на работа, работодателят ще
трябва да изпълни вмененото му със закона задължение да предложи на ищцата
друга подходяща за здравословното й състояние работа, ако такава е налице,
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете
инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, включително в
частта му по обусловения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.
225, ал. 1 КТ, по отношение на който не са наведени никакви конкретни
оплаквания в жалбата.
При този изход и изричната претенция, разноски се следват на въззиваемата.
Доказано направените такива са в размер на 800 лв. – адвокатско възнаграждение,
заплатено изцяло в брой, видно от договора за правна защита и съдействие от
24.03.2017г. Определеното минимално възнаграждение за исковете по чл. 344, ал.
1, т. 1 и т. 2 КТ по реда на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 460 лв., а по
оценяемия иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ – на 533, 02 лв.,
или общо минималното възнаграждение възлиза на 993.02 лв. Заплатеното от въззиваемата
възнаграждение от 800 лв. е под минималния размер, поради което възражението на
въззивника за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 21773 от 23.12.2016г., постановено по гр.д. № 4559/2016г. на
Софийски районен съд, 68 състав.
ОСЪЖДА В. А., БУЛСТАТ ********, гр. София, ул. „****************, да заплати на Р.И.И., ЕГН **********,
на основание чл. 78 ГПК сумата 800 лв. (осемстотин
лева), представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.